№ 2450
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20282828/22.12.2020 г. по гр.д. № 5146/2018 г. по описа на СРС, 52
състав ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на „Б.“ ЕООД на основание чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането сумата от 1060 лева (по предявен като частичен иск от 2292
лева), представляващ дължимо застрахователно обезщетение за причинени вреди на
МПС – лек автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“ с рег. № ****, за които има комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0295842/16.05.2017 г. в резултат от настъпило на
22.07.2017 г. застрахователно събитие ПТП, заедно със законната лихва върху сумата
от предявяване на исковата молба на 24.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2292
лева, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 319,89 лева,
представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, а
„Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А.“ АД сумата от 107,50 лева, представляваща
разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата
над сумата от 1016 лева до сумата от 2292 лева, е постъпила въззивна жалба вх. №
25698632/09.06.2021 г., подадена от „Б.“ ЕООД, в която са изложени съображения за
неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното
производство поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството,
1
че при определяне на застрахователната стойност са отчетени предходни щети.
Посочва, че при определяне на справедливия размер на претенцията си дружеството е
отчело частично заплатеното застрахователно обезщетение, неплатената премия и
съответно е получена сумата от 2860 лева. Не било отчетено, че лекият автомобил е
продаден за скрап, като получената цена е фиксирана на 400 лева и това е реално
реализираната цена на запазените части. Следователно след приспадането й
получената сума за обезщетение следвало да бъде 2460 лева. Поддържа, че неправилно
при определяне на застрахователното обезщетение е приспадната сумата от 168 лева –
овехтяване на автомобила, тъй като овехтяването било взето предвид при определяне
на застрахователната стойност към момента на сключване на застрахователния
договор. Посочва, обаче, че ако и тази стойност бъде приспадната, то дължимото
обезщетение е в размер на 2292 лева. Основният довод на въззивника е свързан с това,
че първоинстанционният съд е приел, че застрахователното обезщетение следва да
бъде намалено със сумата, която представлява 25 % от стойността – запазени части
(без обосновка за това), а не е взел предвид реализираната стойност от 400 лева от
продажба на лекия автомобил за скрап. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до предявения
размер от 2292 лева. Претендира и направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25138143/13.09.2021 г. (пощенско клеймо от 07.09.2022 г. от въззиваемия ЗАД А. АД, с
който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 5146/2018 г. по описа на СРС, 52 състав е образувано
по искова молба, подадена от „Б.“ ЕООД против ЗАД А. АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 405,
ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 16.05.2017 г. дружеството „П.**** – БГ“ ЕООД сключило
застрахователен договор с ответното дружество ЗАД А. АД посредством комбинирана
застрахователна полица за застраховки каско и злополука с № 0306Х0295842 за лек
автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“ с рег. № ****, по която първата вноска била
заплатена. Определена била застрахователна стойност на лекия автомобил в размер на
5600 лева. Твърди, че на 22.07.2017 г. лекият автомобил претърпял ПТП , като била
образувана преписка по щета № 10117030106293/24.07.2017 г., към която били
приложени всички необходими документи, изисквани от Общите условия на
застраховката и Кодекса за застраховането. Твърди, че към датата на настъпване на
2
ПТП застрахованият дължал сумата от 289,17 лева – премия. Застрахователят платил
на 07.12.2017 г. застрахователно обезщетение като приспаднал дължимата премия в
размер на 2450,83 лева. Поддържа, че съгласно договор за покупко – продажба на МПС
„П.**** – БГ“ ЕООД е прехвърлило лекия автомобил за сумата от 400 лева – на
27.11.2017 г. Твърди, че с договор за цесия от 16.01.2018 г. П.**** – БГ“ ЕООД
прехвърлило на „Б.“ ЕООД вземането, което цедентът е имал от ЗАД „А.“ АД за
сумата от 2460 лева, която сума е получена като представлява разлика между
застрахователната сума от 5600 лева, намалена с полученото обезщетение от 2450,83
лева, получената при бракуването на автомобила сума – 400 лева и дължимата премия
от 289,17 лева. Моли ответникът да заплати сумата от 2292 лева, представляваща
дължимо обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане и направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „А. АД, с който
заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Поддържа, че е изпълнил задължението си
да плати застрахователно обезщетение в размер на 2450,83 лева, като е съобразена
разпоредбата на чл. 76.1. от Общите условия, според която от действителната стойност
към датата на настъпване на вредата следва да бъде приспадната стойността на
запазените детайли на МПС, към която са прибавени и допълнителните разходи за
труд, демонтаж и придаване на търговски на останките от МПС. Заявява, че е
прибавена корекция спрямо периода на експлоатация на МПС и след като е взета
предвид стойността на наличните към момента на сключване на застрахователния
договор увреждания на автомобила. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени доказателства, както и са допуснати и приети основно и
допълнително заключение на съдебно – автотехническа експертиза.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че „П.**** – БГ“ ЕООД, като собственик на лек автомобил „Пежо 407
СВ 2.0 Д“ с рег. № ****, е сключил с ответника застраховка „Каско“, по силата на
която ЗАД „А.“ АД е поело задължение да заплати застрахователно обезщетение за
настъпили щети, представляващи покрит застрахователен риск. Със сключената
застрахователна полица страните са постигнали съгласие за клауза „Пълно каско“,
което включва като покрити рискове пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС. Съгласно т. 75 от Общите условия, приложими към
застрахователния договор застрахователят обявява тотална загуба на МПС, когато
разходите за възстановяване на МПС надхвърлят 70 % от действителната стойност на
застрахованото МПС. В случаите на тотална щета застрахователят има право да
определи застрахователното обезщетение по експертна оценка, като от действителната
3
стойност се приспаднат изплатените до момента обезщетени и стойността на
запазените детайли на МПС, а застрахованият задържа останките от МПС, като
стойността на запазените детайли се определя съобразно състоянието на МПС към
датата на застрахователното събитие по експертна оценка или по оферта от
потенциален купувач на останките от увредения автомобил (т. 76.1 от Общите
условия).
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства и приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че действителната стойност на МПС към датата на събитието е 7131,10
лева, като стойността за възстановяване на установените вреди при събитието към
датата на сключване на договора е била 1200 лева, която е била взета при сключване на
договора, поради което е била определена и по-ниска застрахователна стойност – 5600
лева. Вещото лице установява, че стойността за възстановяване на автомобила след
ПТП е в размер на 4481 лева, което е 80 % от застрахователната стойност и е налице
тотална щета по смисъла на уговореното в застрахователни договор. Установява се, че
стойността на запените части е 1400 лева (25 %).
Не е спорно между страните, а и се установява, че по заявление за изплащане на
обезщетение е образувана преписка по щета № 10117030106293, както и че е изплатено
обезщетение в размер на 2450,83 лева, определено след приспадане на сумата от 289,17
лева – дължима застрахователна премия. Не е спорно и че вземането по
застрахователния договор е прехвърлено от „П.****-БГ“ ЕООД на „Б.“ ЕООД, за което
и на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите застрахователят –
ЗАД „А.“ АД е уведомен преди завеждане на делоно от прехвърлителя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Договорът за застраховка “Каско ” е вид имуществена застраховка, по силата на
който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за
имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От
събраните по делото доказателства се установява, че между ответното застрахователно
дружество и „П.****-БГ“ ЕООД е бил сключен застрахователен договор, по силата на
който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по
4
лек автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“ с рег. № ****. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса
за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може
да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил
задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани
документи. Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на
16.05.2017 г. е настъпило ПТП, при което на застрахования лек автомобил са
причинени вреди, които с оглед размерът им водят до извода, че е настъпил риск пълна
загуба на автомобила.
Спорът между страните е в размера на дължимото обезщетение, което следва да
се определи съобразно действителната стойност на автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие и уговореното в застрахователния договор. С
въззивната жалба въззивникът въвежда доводи единствено в частта, с която районният
съд е приел, че от сумата на дължимото обезщетение следва да бъде извадена
определената от вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза
стойност на запазените части – 1400 лева. На първо място, следва да се посочи, че по
делото не са ангажирани доказателства относно това кои части са били запазени след
датата на настъпване на ПТП, освен приета по делото техническа експертиза, изготвена
от служител на ответното дружество. Посоченото доказателство не кореспондира с
други събрани по делото доказателства и представлява документ, изходящ от страна в
процеса, която установява изгодни за нея факти. Не се установява, че вещото лице
изготвило заключението на съдебно-автотехническата експертиза, приета по делото, е
определило стойността на запазените части въз основа на събраните по делото
доказателства и най-вече въз основа на данните, съдържащи се в експертизата,
представена по преписката, доколкото същата не е описана в констативно-
съобразителната част на заключението. Освен това, липсват данни вещото лице да е
извършило оглед на процесния автомобил и да е определило вида и стойността на
запазените части въз основа на непосредствена оценка. На следващо място, следва да
се посочи, че с оглед обстоятелството, че застрахованият е реализирал сделка с
увредения автомобил като цяло за скрап и е получил сумата от 400 лева, то това е
стойността, с която следва да се приспадне дължимото обезщетение. Това е така,
доколкото реализирането на запазените части е възможно само, ако автомобилът се
намира в държане на застрахованото лице, но не и когато той е прехвърлен на трето
лице.
Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен до предявения
размер от 2292 лева и решението следва да бъде отменено в обжалваната част.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „А.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
сумата от 317,71 лева – представляващи допълнително дължими разноски в
5
първоинстанционното производство, както и сумата от 325 лева представляващи
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно, доколкото с оглед
обжалвания интерес и липсата на фактическа и правна сложност на делото платеното
адвокатско възнаграждение от въззивника следва да бъде намалено до 300 лева,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20282828/22.12.2020 г. по гр.д. № 5146/2018 г. по описа
на СРС, 52 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от „Б.“ ЕООД
против ЗАД „А.“ АД иск с правно основание чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането сумата над 1060
лева до предявения размер от 2292 лева, представляващ дължимо застрахователно
обезщетение за причинени вреди на МПС – лек автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“ с рег.
№ ****, за които има комбинирана застрахователна полица №
0306Х0295842/16.05.2017 г. в резултат от настъпило на 22.07.2017 г. застрахователно
събитие ПТП, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Б.“ ЕООД е
осъдено за заплати на „А.“ АД сумата от 107,50 лева, представляваща разноски по
производството, съразмерно с отхвърлената част от иска и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗАД „А.“ АД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК –
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Красно село, ул. **** сумата
от още 1232 лева (разлика между уважения с първоинстанционното решение размер от
1060 лева и предявения размер от 2292 лева), представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за причинени вреди на МПС – лек автомобил „Пежо 407
СВ 2.0 Д“ с рег. № ****, за които има комбинирана застрахователна полица №
0306Х0295842/16.05.2017 г. в резултат от настъпило на 22.07.2017 г. застрахователно
събитие ПТП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „А.“ АД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК
– ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Красно село, ул. ****
сумата от 317,71 лева – представляващи допълнително дължими разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 325 лева представляващи
направени във въззивното производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7