О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на шестнадесети август 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 692/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.253 вр. чл.83 ГПК, чл.22 ГПК.
Производството
по делото е образувано след връщане съгласно разпореждане от
05.08.2022г. на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд
по вх.№ 11304/04.08.2022г. на частна жалба (номер на АдмС Варна вх.
11705/04.08.2022г.) на Н.А.Н. срещу определение № 2244/28.07.2022г. по
адм.д. 692/2022г. на АдмС Варна – за произнасянето по искането за освобождаване
от държавна такса на основание чл.213а, ал.3 АПК.
За да се произнесе по новото, поредно искане за освобождаване от внасяне на
държавна такса по делото, съдът констатира следното:
При проверката направена от състав на Върховния административен съд на Р България, Пето отделение, с Определение № 6676/06.07.2022г. постановено по адм.д. 5804/2022г., е оставено в сила Разпореждане № 5166/18.04.2022г. постановено по настоящото дело, с което е оставено без уважение искането на г-н Н. да бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждането на жалбата на г-н Н.А.Н. срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по направено от г-н Н. искане.
Постъпила е молба от Н.А.Н. с дата 28.07.2022г., в която иска освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 30лв. Молбата следва по постъпването жалбата на г-н Недлчев срещу определение № 2244/28.07.2022г. по адм.д. 692/2022г. на АдмС Варна, поради което, съдът приема че искането за освобождаване от държавна такса е във връзка с оспорването на посоченото определение. Молбата за освобождаване за внасяне на държавна такса на г-н Н. съдържа твърдение, че същият няма възможност да заплати таксата, поради липса на средства. Към молбата не са приложени доказателства, направено е искане да се вземат под внимание доказателствата към молбата от 15.07.2022г.
Както вече съдът посочи в свое
разпореждане № 5166/18.04.2022г. г-н Н. няма пряк интерес от воденето на
настоящия спор. Правният интерес и по – конкретно прекият правен интерес е
разглеждан от настоящата инстанция с правното му значението в АПК и развито в
доктрината от проф. д-р Емилия Къндева. Професор д-р Къндева сочи, че „Правният
интерес е необходима материална предпоставка за наличието на
административноправен спор и необходима процесуална предпоставка за сезиране на
съда с решаването на този спор.“ [1],
както и, че „Правният интерес е връзката между оспорващия (жалбоподателя) с
породените от административния акт правни последици.“[2]
В този аспект е поставено изискване, съгласно което „Интересът трябва да е
пряк: Трябва непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на
жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него.“[3]
Изискването за наличие на пряк интерес е една от предпоставките за допустимост
на жалбата (а, не е свързано с преценката за нейната основателност), а когато
жалбоподателят е адресат на акта, доколкото поради негови действия е започнало
административното производство (какъвто е настоящият случай) има връзка с
предвидената възможност в чл.83 от ГПК
за освобождаването от заплащането на държавна такса за съдебното производство,
включително и за производството по обжалването на първоинстанционния акт.
Наличието на пряк интерес свързан с издадения административен акт, при
изпълнението на който могат необратимо да се засегнат правата на жалбоподателя
(напр. да бъде лишен от собственост върху имот) или да възникнат за него
задължения, изпълнението на които ще доведе до трудно поправима за
жалбоподателя вреда (например предварително изпълнение на ревизионен акт,
допуснато предварително изпълнение на заповед за премахване на незаконен
строеж), какъвто явно не е настоящия случай, ще влече извод за наличие на
предпоставките за освобождаването му от заплащане на държавна такса. В
конкретния случай не е налице пряко засягане на интерес на жалбоподателя с
оспорения от него акт, поради което и не са налице предпоставките за освобождаването
му от заплащането на държавна такса по делото.
Не са били налице нито към
15.07.2022г., нито към 28.07.2022г. нови обстоятелства, които да обосновават
необходимост от освобождаване на г-н Н. от заплащане на държавна такса за
разглеждане на съдебния спор, поради което искането за освобождаване от
заплащането на държавна такса от 28.07.2022г. се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Предвид липсата на указание относно
даване на допълнителен срок за внасянето на държавна такса в разпореждането на
председателя на Пето отделение на ВАС, съдът намира, че следва да даде
възможност в 7-дневен срок от съобщаването на частния жалбоподател да изправи
нередовността на частната жалба като представи доказателство за заплатена по
сметка на ВАС държавна такса в размер на 30лв. На частния жалбоподател следва
да бъде указано, че при неизпълнение на определението в срок частната жалба ще
му бъде върната.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.А.Н. от 28.07.2022г. за освобождаване от заплащането
на държавна такса за оспорването на определение № 2244/28.07.2022г. по адм.д. 692/2022г. на АдмС Варна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Н.А.Н. в 7-дневен срок от съобщаването да представи доказателство за заплатена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 30лв.
Указва на частния
жалбоподател, че при неизпълнение на определението в срок частната жалба ще му
бъде върната.
Определението подлежи на оспорване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: