РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500250 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена
от Й. Л. Ц. въззивна жалба против Решение № *********.12.2020г. по гр.д. №
545/2020г. на РС – Свищов, с което е прието за установено по отношение на
Й.Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. С. ул. А. С. № ., ет. . ап. ., че дължи на ЗК
„Л.И., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. № ..,
представляван от изпълнителните директори М. С. М.- Г. и П. В. Д. сумата
324,00 лева /триста двадесет и четири лева/ главница - изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 17 .01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7 от 20.01.2020г.
по ч.гр.дело № 46/2020 г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната
претендирана сума в размер на 327,20 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ /отм/ вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм/ от
ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
Решението се обжалва в частта му, с която е прието за установено, че
жалбоподателят дължи на ищеца по делото посочената в решението сума.
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, както следва :
Не е обоснован изводът на съда,ч е ответникът ( сега жалбоподател) е
управлявал МПСслед употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма и оттам, че застрахователят
разполага с право на регресен иск срещу причинителя на вредата. Този
извод не следва от приложения към делото протокол за ПТП, както е
посочил съдът.
Воденото срещу жалбоподателя наказателно производство –ДП
522/2015г. на РУ МВР гр. Свищов е прекратено и ответникът не е
санкциониран за управлелние на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон( 0,5 промила). В мотивите си
прокурорът е посочил, че не е доказано по безспорен начин, че
ответникът е управлявалл МПС с алкохол в кръвта 2,85 на хиляда към
момента на извършване на деянието.
С Приложеното към ДП наказателно постановление не е наложено
административно наказание на ответника за извършено нарушение по чл.
5 , ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Развити са подробни съображения и се отправя молба до съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения положителен установителен
иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.Оспорва
наведените в жалбата оплаквания и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
2
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът ЗК „Л. И."АД, твърди, че на 21.11.2015г.
около 14,30 часа , в гр. С., на кръстовището на ул. Ц. О. и ул. Е. и К.Д. А.,
ответникът, като водач на лек автомобил марка „О.", модел „А." С РЕГ. №. .,
при извършване на маневра „Завиване нна дясно“, влиза в кръстовището с
несъобразена с пътните условия скорост и удря странично лек автомобил
марка „А. Р.", модел ., с рег. № ., собствено.ст на С К. А., като реализира ПТП
с материални щети. Посочва, че в съставения протокол за ПТП №
1472171/21.11.2015г. е отразено, че Й. Л.. Ц.. е управлявал лек автомобил
марка „О.", модел А., с рег. № .. с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Сочи, че към датата на събитието, отговорността
на водача на лек автомобил марка О., модел А., с рег. №... .. била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗК „Л.
И."АД, застрахователна полица №. със срок на. валидност от 24.08.2015г. до
23.08.2016г. В резултат на настъпилото ПТП е увреден лек автомобил А. Р.,
модел ., рег. № .., собственост на С. К. А., като в дружеството е образувана
ликвидационна преписка по щета № 004-5060-15-305764. В съответствие с
установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите - застрахователна
полица № 22115002175081, със срок на валидност от 24.08.2015г. до
23.08.2016г. , ищецът изплатил на собственика на увреденото МПС
застрахователно обезщетение в размер на 317,20 лева. Във връзка с това
изплатено застрахователно обезщетение по задължителната застраховка, на
основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм/, Застрахователната компания
придобила право на регрес срещу ответника, до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение от 317,20 лева и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, които са в размер на 10,00 лева.
В тази връзка ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 46/2020г. на РС Свищов, срещу която
ответникът подал възражение.
3
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът му дължи сумата по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира
разноски за заповедното и исково производство.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът заема становище за неоснователност на иска. Оспорва
твърдението, че при настъпване на ПТП е управлявал лек автомобил марка
О., модел А., с рег. №. с концентр.ация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма като невярно, поради липса на доказателства за управление на
МПС след употреба на алкохол.
Посочва, че ДП 522/2015г. на РУ Свищов е приключило с
постановление от 31.03.2016г. за прекратяване на досъдебното производство
срещу Ц., поради това, че не било установено по надлежен ред към момента
на управление на лекия автомобил водачът да е бил под въздействие на
алкохол над допустимата по закон норма.
Счита, че поради това, че не е установено при настъпване на ПТП
ответникът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, отговорността му не може да бъде ангажирана и
предявеният иск по чл. 274 ал. 1 т. 1 предл. 1 от КЗ следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
дължимост на сумите по издадена в негова полза заповед за изпълнение на
парично задължение.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие
със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска.
Единственото несъгласие на въззивния състав е със становището на
4
първоинстанционния съд, че заключението на експертиза, изготвена по
наказателно производство, може да се цени от гражданския съд като писмено
доказателство. Това обаче не оказва влияние върху приложението на нормата
на чл. 272 от ГПК в случая, доколкото изводите на първоинстанционния съд
относно доказаност на исковата претенция не почиват на заключението на
вещото лице – лекар, изготвило експертиза по приложеното към делото ДП.
По оплакванията в жалбата :
Всички оплаквания на жалбоподателя касаят доказаността на факта, че
ответникът при настъпването на процесното ПТП е управлявал автомобил
след употреба на алкохол и с концентрация в кръвта над допустимата по
закон. Оплакванията са неоснователни. По делото е установено с
неоспорения протокол за ПТП, че ответникът при управление на МПС, с
което виновно и нарушавайки правилата за движение по пътищата е
причинил произшествието, е употребил и алкохол в количество довело до
концентрация в кръвта му над допустимата по закон. С допустимо от закона
техническо средство органите на реда са установили наличие на алкохол в
кръвта 2,85 промила. Ответникът е отказал да предостави кръвна проба.
По делото липсват данни приложеното към ДП наказателно постановление №
15-0352-00650 от 14.12.2015г.на РУ Свищов да е оспорено от ответника, а с
това постановление е установено извършването на нарушение по чл. 5 , ал. 3 ,
т. 1 от ЗДвП, а именно – управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Това, че на нарушителя не е наложено
административно наказание е без значение. В случая релевантно е , че с
цитираното НП е установено нарушението, довело до възникване на правото
на регресен иск за застрахователя, изплатил обезщетение за причинените от
ответника вреди, по силата на сключена застраховка „гражданска
отговорност“.
Мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
водено срещу ответника за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК
не обвързват съда и самия факт на прекратяване на производството не дава
основание да се счете, че ответникът не е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон към момента на
процесното ПТП . Горният факт според настоящия състав е доказан, като този
извод се обуславя от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства-
протокол за ПТП и влязло в сила наказателно постановление.
Впрочем, следва да се посочи, че позовавайки се именно на наказателното
постановление, с което е установено извършеното от него нарушение по чл. 5
, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, ищецът е поискал прекратяване на воденото спрямо него
наказателно производство ( молба на л. 50 от ДП 522/2015г. на РУ Свищов).
В настоящото производство обаче той обосновава липсата на предпоставки
5
за уважаване на регресния иск срещу него с факта, че наказателното
производство спрямо него е прекратено, а освен това и не му е наложено
наказание за извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
Доколкото жалбоподателят не оспорва наличието на останалите предпоставки
за ангажиране на неговата регресна отговорност по чл. 274 , ал. 1 , пр. 1 от КЗ
(отм.) и предвид дадения от настоящия състав положителен отговор на
въпроса дали той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма към момента на причиняване на вредите, съдът
намира, че исковата претенция е доказана до размера, в който е уважена от
първоинстанционния съд.
Фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези
на първоинстанционния съд , което обосновава извод за правилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото следва да се
потвърди в тази му част. При този изход на делото жалбоподателят следва да
заплати на ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150
лв.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *********.12.2020г. по гр.д. № 545/2020г. на
РС – Свищов в частта му, с която е прието за установено по отношение на Й.
Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., ул. А. С. №., ет. ., ап. ., че дължи на ЗК „Л.
И.“АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. № ..,
представляван от изпълнителните директори М. С. М. - Г. и П. В. Д. сумата
324,00 лева /триста двадесет и четири лева/ главница - изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 17 .01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7 от 20.01.2020г.
по ч.гр.дело № 46/2020 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА Й. Л. Ц. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ..
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. № .. сумата от 150 лв. ( сто
и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7