№ 1877
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110109459 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „**** гр.Варна, ****
представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против ЕЛ. ИВ.
П. иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато
за установено по отношение на ответника ЕЛ. ИВ. П. ЕГН **********, че в качеството си
на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи
на „****" ООД сума в общ размер на 185.58лв. (сто осемдесет и пет лева и 58ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
13.12.2017г. до 17.03.2021г. на адрес гр.Варна, **** бл.12, вх.3, ап.71; сума в общ размер на
24.87лв. (двадесет и четири лева и 87ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 23.02.2019г. до 28.03.2021г.; както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.04.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 795 от 05.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4834/2021г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното
производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №795 от 05.04.2021г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се,
че „****, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.),
предоставя В и К услуги на ЕЛ. ИВ. П., за имот на адрес гр.Варна, **** бл.12, вх.3, ап.71.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партиди с абонатен номер ****.
Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада
в забава.
1
Твърди се, че на 02.04.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу ЕЛ. ИВ. П., въз
основа на което било образувано ЧГД №4834/2021г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди
се, че на 05.04.2021г. съдът издал заповед №795 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сума в
общ размер от 185.58 лв./сто осемдесет и пет лева и петдесет и осем ст./, дължима за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен № **** за периода от
13.12.2017 г. до 17.03.2021 г. за имот, находящ се в гр.Варна, ****“, бл.12, вх.3, ет.8, ап.71,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, сумата от 24,87 лв./двадесет и четири лева и
осемдесет и седем ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за
периода от 23.02.2019 г. до 28.03.2021г., ведно със сумата от 25.00 лв./двадесет и пет лева/
заплатена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
Твърди се, че на 12.03.2021г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в
съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Не оспорва, че е абонат на ищцовото
дружество, както и че е собственик на водоснабдения имот. Оспорва реалната доставка и
ползване на ВиК услуги през сочения период, както и коректното им отчитане от СТИ.
Оспорва се реалното отчитане на СТИ от представител на ищеца, както и служебното
начисляване.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представена справка за недобора на абонатен номер **** за периода
13.12.2017г. до 17.03.2021г. От това се установява, че използваните В и К услуги на адрес
гр. Варна, жк. Възраждане бл.12, вх.3, ап.71, са в размер на 185.58лв. главница за периода
от 13.12.2017г. до 17.03.2021г. и 24.87лв., обезщетение за забава за периода от 23.02.2019г.
до 28.03.2021г. От справката става ясно, а и не се оспорва от ответната страна, че именно
ЕЛ. ИВ. П. е титуляр на партидата.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която общият размер
на начислените задължения за главници по издадените фактури за периода от 13.12.2017г.
до 17.03.2021г., възлиза на 185,58 лв. Вещото лице е определило, че претенцията за дължимо
обезщетение за забава за всяко едно от месечните задължения, считано от деня, следващ
датата на падежа е в размер на 25,34 лв. за периода от 23.02.2019г. до 28.03.2021г.
С оглед разпределената доказателствена тежест и успешното провеждане на
установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валиден договор с ответника за доставяне на ВиК услуги, точното изпълнение на
задължението си за предоставяне на същите, както и наличието на ликвидно и изискуемо
вземане в рамките на посочените в исковата молба размери. Ответникът от своя страна, при
установяване на твърдените от ищцовото дружество обстоятелства, следва да докаже
точното изпълнение по отношение на задължението си за погасяване на претенцията на
ищеца, както и всички посочени правопогасяващи, респ. правонамаляващи или
правоизключващи задължението му обстоятелства.
В настоящата хипотеза ответницата не оспорва качеството си на абонат на ВиК
услуги. Не се оспорва и фактът, че е титуляр на правото на собственост на водоснабдения
имот. По същество възразява срещу размера на реалната доставка за посочения от ищеца
период.
2
По възражението на ответната страна за погасяване на част от задълженията поради
изтекла погасителна давност следва да бъде посочено, че видно от заключението на вещото
лице, първата издадена фактура отразява период на потребление от 13.12.2017 г. до
22.01.2019 г. Съгласно мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, искът за установяване съществуване на вземането по
реда на чл. 422 ГПК се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. С разпоредбата е създадено изключение от общото правило, че
искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК.
Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и
придобивната давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви
от вещта. За погасени по давност следва да се считат задълженията на ответната страна
възникнали преди 02.04.2018 г. По отношение на част от периода на потребление, във връзка
с който се твърди, че е настъпила давността, следва да бъде приложен института на
погасителната давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества. Видно от представената от ищеца справка за
недобора, първата фактура обхваща период от една година, а количеството потребена вода
не е било фактурирано по месеци, както гласят ОУ. С оглед на това, че е издадена една
обща фактура, съдът не може да направи преценка точно каква точно е сумата, за която
следва да бъде приложена давността, поради което претенцията на ищцовото дружество
следва да бъде отхвърлена за посочения период.
От представения по делото опис на отчети на абонат с номер **** се установява, че
доставчикът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги за останалия период. Този
факт се потвърждава и от изготвеното от вещото лице заключение относно отчетеното
количество доставена вода, което е съобразено с определените цени на предоставяните от
ВиК услуги.
Общото количество отчетени услуги следва да бъде на стойност 155,80 лв., във
връзка с отхвърлената част. В съответствие с експертизата, размерът на мораторната лихва
следва да е 25,34 лв. претенцията за присъждане на обезщетение за забава следва да бъде
уважена в цялост, т.к. по отношение на никой от периодите, за който се претендира, не
може да бъдат приложени правилата за давността. С исковата молба ищецът е сезирал съда с
искане за присъждане на такава в размер на 24,87 лв., поради което акцесорният иск следва
да бъде уважен за този размер.
По разноските: Ищецът е направил искане за присъждане на сторените разноски за
заповедното производство, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК са 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Разноските, които следва да
бъдат присъдени при частично уважаване на претнцията, са в размер на 55,52 лв.
За исковото производство, ищцовото дружество направило искане за присъждане на
разноски както следва: 75 лв. за доплатена държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, което съобразено с липсата на каквато и да е фактическа и
правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал.
8 ГПК. Присъдената сума е в размер на 277,62 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕЛ. ИВ. П. ЕГН
**********, от гр. Варна, ****, бл. 12, вх. 3, ап. 71 ДЪЛЖИ на „****” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****” № 33 155.80 лв. (сто петдесет и пет
3
лева и 80 ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 22.01.2019г. до 18.02.2019г.; сума в общ размер на 24.87 лв. (двадесет и четири
лева и 87 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 23.02.2019г. до 28.03.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-02.04.2021г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед № 795 от 05.04.2021г. за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 4834/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 155.80 лв.
до предявения размер от 185.58 лв. на осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. П. ЕГН **********, от гр. Варна, ****, бл. 12, вх. 3, ап. 71 ДА
ЗАПЛАТИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.**** №33 сумата от 55,52 (петдесет и пет лева и 52 ст.) лева съдено – деловодни
разноски, сторени в заповедното производство, както и сумата от 277,62 (двеста седемдесет
и седем лева и 62 ст.) лева в исковото производство, от които, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4