№ 29088
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110154077 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 208054/25.06.2024 г., депозирана от адв. М. Л. Л.,
процесуален представител на ответника, с искане за изменение на решението от 12.06.2024
г., постановено по гр. дело № 54077/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за
разноските. Иска се допълване на решението и присъждане на адв. възнаграждение по чл. 38
ЗаДВ за подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата за
изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за
неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав , след като обсъди
възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира
възприетото в цитираното решение от 12.06.2024 г. Посочил е, че че е дължимо
възнаграждение само за исковото производство. Не е дължимо такова за депозираното
възражение по чл. 414 ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на
мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва
да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването
за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414
ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха
могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни
1
правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този см. Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074 / 2018
год. по описа на ВКС).
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл са и Определение № 5356 от
28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав, Определение №
8441 от 11.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 7344/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-К състав, и др.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 208054/25.06.2024 г., депозирана от адв.
М. Л. Л., процесуален представител на ответника, с искане за изменение на решението от
12.06.2024 г., постановено по гр. дело № 54077/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в
частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2