Решение по дело №219/2017 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 126
Дата: 22 ноември 2017 г. (в сила от 19 декември 2017 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20173220100219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 22.11.2017г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на тринадесети ноември  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00219 по описа за 2017г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е искова молба от Д.В.А. ЕГН ********** *** чрез нейните родители и законни представители Ц.Б.А. ЕГН ********** и В.Т.А. ЕГН **********,

 чрез пълномощник адв. Д. Ч. с адрес за призоваване гр. Г.Т., ул. „В. А.” № 8  срещу земеделски производител П.П.С. ЕГН ********** с адрес ***.  Предявени са следните искания :Да бъде осъден ответника, в качеството на земеделски производител да заплати на ищцата, чрез нейните родители и законни представители,  сумата от 4 556, 00 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за стопанската 2015/2016г. на поземлен имот-нива  с площ от 56, 950 дка в землището на с. С., общ. Г.Т., имот №060019, ведно със законната лихва, считано от дата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и да се  признае за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищцата чрез нейните родители и законни представители върху поземлен имот-нива  с площ от 56, 950 дка в землището на с. С., общ. Г.Т., имот №060019 на основание нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот №21,т.ІХ, рег.№ 3612, д.№1063/17.09.2012г. на нотариус с рег.№313, р.д. РС Г.Т., вписан в СлВп Г.Т. акт№59,т.VІІІ,вх.рег.№356817.09.2012г., като ответникът бъде осъден да предаде на ищцата, чрез нейните родители и законни представители, владението върху така описания поземлен имот.

Претендират се сторените разноски по делото в настоящото съдебно производство.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът   е изпратил отговор на исковата молба. Намира исковете са недопустими, като ревандикационният иск е предявен преждевременно.

С исковата молба са предявени съединени искове с правно основание  чл.59 от ЗЗД и по чл.108 от ЗС. 

От приложените по делото доказателства съдът намира са установено следното: На основание нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 21,т.ІХ, рег.№3612, д.№ 1063/17.09.2012г. ищцата е придобила собствеността върху процесния поземлен имот, като продавачът по сделката Т. А.А., запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

С договор за аренда в земеделието,  с нотариална заверка на подписите, рег.№ 4094 от 30.10.2012г. ползователят на имота е отдал същия имот под аренда на ответника, като срокът на договора е за десет стопански години.

На 20.12.2015г. ползователят на имота и арендодател по договора Т. А., починал. След неговата смърт ответникът продължил да обработва имота. На 12.12.2016г. изпратил пощенски запис на майката на ищцата за сумата от 4 556 лв. Записът бил върнат като неполучен от гр. С.. Свид. С., майка на ответника, която също участвала в обработката на имота и плащането на паричните ренти, заявява, че разбрали за смъртта на арендодателя Т. А., но  нивата вече била засята с пшеница. През декември 2016г. разговаряла по телефона  с бащата на малолетната ищца относно плащането на паричната рента. Последният заявил, че бил в чужбина. Така сумата от 4 556 лв. останала неплатена.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 По предявения иск по чл.108 от ЗС: Правото на ползване върху имота е било прекратено със смъртта на ползователя Т. А. на 20.12.2015г. След неговата смърт настоящия договор за аренда в земеделието не може да продължи своето действие, тъй като със смъртта на ползователя и арендодател е отпаднало правното основание той да държи имота за себе си и правата му по договора са погасени. Предвид разпоредбите на чл.59,ал.І от ЗС и чл.17,ал.ІІ от ЗАЗ не настъпва правоприемство  по договора за аренда след смъртта на ползователя и арендодателя Т. А.. Поради това ответникът държи имота на отпаднало правно основание и не може да противопостави правата си по арендния договор на собственика на имота, след вече прекратеното вещно право на ползване на арендодателя и е длъжен да върне имота на  неговия собственик, заедно с дължимото обезщетение.

 В случая предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е обусловен от основателността на иска по чл.108 от ЗС.  При основателността на този иск е дължимо и обезщетение за ползването от ответника на процесния поземлен имот на отпаднало правно основание.     Фактът, че ответникът е предприел действия  да изплати на законните представители на ищцата сумата от  4 556 лв. представлява индиция относно признаване на  размера на дължимото от негова страна парично обезщетение.    Същевременно по делото липсват доказателства за изпадането на забава от страна на кредитора, тъй като не са създавани пречки от страна на кредитора за изплащането на сумата. От друга страна ответникът не е използвал всички способи да се освободи от задължението си, като положи грижата по чл.97, ал.І  от ЗЗД. По този начин дължимото парично обезщетение е останало непогасено.

С оглед на изложеното съдът намира  предявените съединени искове за  доказани  и основателни, като   следва да се уважат, както са  предявени.

Съгласно приложеният по делото списък на разноските ищцата претендира разноски  в общ размер от  1 893, 31 лв., сторени както следва : 249, 21 лв. държавна такса по делото, 10, 00 лв. такса за вписването на исковата молба,   1 470, 00 лв. адвокатско възнаграждение, от които 800 лв. за иска по чл.59 от ЗЗД и 670 лв. за иска по чл.108 от ЗС; 8, 00 лв. такса за получаване на скица и 6, 10 лв. такси преписи  от СлВП при ГТРС и 150 лв. депозит за вещо лице.

Предвид изложеното,  уважаването на исковете  и приложеният списък за сторените от ищцата разноски  съгласно  чл.80 от ГПК основателно е искането за присъждането на сторените разноски  в общ размер на сумата от 1893, 31 лв.

Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :

 

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                           

         

 

     Признава за установено по  отношение на земеделски производител П.П.С. ЕГН ********** с адрес *** правото на собственост на Д.В.А. ЕГН ********** ***, чрез нейните родители и законни представители Ц.Б.А. ЕГН ********** и В.Т.А. ЕГН **********,  върху поземлен имот-нива  с площ от 56, 950 дка в землището на с. С., общ. Г.Т., имот №060019 на основание нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот №21,т.ІХ, рег.№ 3612, д.№1063/17.09.2012г. на нотариус с рег.№313, р.д. РС Г.Т., вписан в СлВп Г.Т. акт№59,т.VІІІ,вх.рег.№356817.09.2012г.

 

Осъжда  земеделски производител П.П.С. ЕГН ********** с адрес *** да предаде владението на Д.В.А. ЕГН ********** ***, чрез нейните родители и законни представители Ц.Б.А. ЕГН ********** и В.Т.А. ЕГН **********, върху поземлен имот-нива  с площ от 56, 950 дка в землището на с. С., общ. Г.Т., имот №060019 по плана за земеразделяне на селото.

 

Осъжда  земеделски производител П.П.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  Д.В.А. ЕГН ********** ***, чрез нейните родители и законни представители Ц.Б.А. ЕГН ********** и В.Т.А. ЕГН **********, сумата от 4 556, 00 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за стопанската 2015/2016г. на поземлен имот-нива  с площ от 56, 950 дка в землището на с. С., общ. Г.Т., имот №060019, ведно със законната лихва, считано от дата на подаването на исковата молба 23.05.2017г. до окончателното изплащане

 

   Осъжда  земеделски производител П.П.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  Д.В.А. ЕГН ********** ***, чрез нейните родители и законни представители Ц.Б.А. ЕГН ********** и В.Т.А. ЕГН **********,  сторените разноски по делото в общ размер на сумата от 1 893, 31 лв., ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

 

  

                                                              

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :