№ 739
гр. Плевен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20244430105613 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “****“ ****, със
седалище и адрес на управление ****, чрез юрк.Б. Т., против В. М. М., в която
се твърди, че между „****“ ООД като кредитор и ответника - като
кредитополучател, е сключен договор за потр.кредит №362775/09.10.2019г. за
сумата от 400лева, като страните са постигнали съгласие общата сума да бъде
върната на 3 вноски в срок до 11.01.2020г., съгласно погасителен план.
Посочва се, че бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40,05% и ГПР в
размер на 46,25%. Посочва се, че кредитополучателят не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит. Сочи се, че между заемодателя и
ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 13.01.2022г.,
въз основа на който в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния
договор за кредит, като длъжникът е уведомен за цесията на имейл.Твърди се,
че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№4227/2024г. на ПлРС.Моли, ако не се приеме този начин на
уведомяване, да се приложи практиката на ВКС за надлежно уведомяване с
ИМ. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 400лева главница, 267,99лева
договорна възнаградителна лихва за периода 09.10.2019 г. – 11.01.2020г.,
113,29лева законна лихва за забава за периода 11.01.2020г. – 27.06.2024г., ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство. Към
1
ИМ са приложени писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител взема
становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №2433/23.07.2024г. по ч.гр.д.№4227/2024г. на ПлРС, връчена при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим. Съдът
констатира, че по същото ч. гр.д.№ 4227/24г. на ПлРС, с разпореждане
№8341/23.07.2024г, е отказано издаването на заповед за изпълнение, за
претендирани такси и неустойки, тъй като в договор има неразвноправни
клаузи.
По делото се установява факта на сключване на договор за
потребителски кредит №362775/09.10.2019г., между „****“ООД- като
заемодател и ответника- като заемател, въз основа на който е предоставен заем
от 400лв, на три вноски, при ГПР 46,258% и лихвен процент от 40,05%; общ
размер на всички плащания- 591лв по погасителен план, към договора.
Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на сключване на
договора. Видно от представената разписка за извършено плащане от
09.10.2019г.,безспорно се установява, че сумата е предоставена на заемателя-
л.78.
Установява се, че на 13.01.2022 г. бил сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „****“ ООД и „****“ ЕООД, по
силата на който цесионера е придобил от цедента вземания,
индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответника
по процесния договор.
Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е
упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Паричното
2
вземане, което ищцовото дружество- цесионер претендира, произтичат от
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се
установява, че е сключен договор за прехвърляне на вземане съгласно чл. 99 от
ЗЗД, в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по
делото. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за
получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това
неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе
върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено
с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.).
Съгласно чл. 6.2. от договора за паричен заем, при неизпълнение на
задължението по чл. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в
размер, която се начислява автоматично и се и се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план на договора.
Съгласно утвърдената съдебна практика, в процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46,25%, т. е.формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва
регламентираната в чл.6.2 от Договора неустойка.Съдът, съгласно чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК, и въведено от практиката СЕС задължение за служебна преценка
за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни
за такава неравноправност (С-147/16; C- 243/08), намира, че от представените
по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузи от договора за кредит, а именно клаузата на чл. 6.2 от договора, поради
и окето е било отхвърлено заявлението в тази част, както и за разходите.
Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Изложеното обосновава извода, че в ГПР следва да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46,25 %,
но от съдържанието на договора, потребителят не може да направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Това
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което директно противоречи с чл. 3, пар. 1 и чл. 4
от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния
3
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед горното и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за
паричен заем, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.
79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника,
дължи сума в общ размер от 540,28лв., от която: сумата от 400лв.- главница,
сумата от 26,99лв. договорна възнаградителна лихва, за периода 09.10.2019г.-
11.01.2020г. и сумата от 113,29лв.- законна лихва за забава върху главницата,
за периода 11.01.2020-27.06.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК-22.07.2024г.,
до окончателното изплащане на задължението, претендирани въз основа на
Договор за потребителски кредит №362775 за които суми има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4227/2024г. на ПлРС, е частично
основателен, до размера на сумата от 400лв.- главница, ведно със законната
лихва върху същата от датата на заявлението, като за разликата до пълният
претендиран размер от общо 540,28лв., искът следва бъде отхвърлен като
неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска,тъй като с поведението си
ответника е станал причина да се направят същите, в размер на 31,78лв. по
заповедното производството, като се отчита и какви суми са претендирани и
отхвърлени.Исковият съд, съобразно правомощията се произнася за
разноските в заповедното производство- освен размера на уважената част,
4
следва да се прецени, че е отвърлено искането и за нейстойка.
В настоящето производство следва да се присъдят разноски в размер
общо 462,72лв./за д.т., юрисконсултско възнаграждение и за особен
представител/, съобразно отхвърлената част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ В. М. М.,
ЕГН**********, ДЪЛЖИ НА „****“ ****, със седалище и адрес на
управление ***- управители, сумата от 400лв.- главница, по Договор за
потребителски кредит №362775/09.10.2019г. със „****“ООД и цедирано на
ищеца, за които суми има издадена заповед за изпълнение №2433/23.07.2024г.
по ч.гр.д.№4227/2024г. на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК- 22.07.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ
ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 540,28лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, В. М. М., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „****“ ****, със седалище и адрес на управление ***-
управители, сумата от 462,72лв. разноски по настоящето производство и
сумата от 31,78лв.- разноски по заповедното производство, съобразно
уважената част от претенциите.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5