РЕШЕНИЕ
Номер 86702.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20205300502052 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Т. Х. против
решение № 2579/23.07.2020г. по гр.д.№ 6507/2020г. на ПдРС, V гр.с., с което в производство
по ЗЗДН жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо въззиваемата Д. С. Х. , отстранен е от съвместно обитаваното жилище, находящо се
в гр.*****, и му е забранено да приближава Д. Х., обитаваното от нея жилище,
местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 14 месеца. С
обжалваното решение на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 300 лева и е осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като твърденията в молбата за
защита не били установени с годни доказателствени средства. Конкретно по отношение на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се сочи, че същата има доказателствена стойност
единствено във връзка с издаване на заповед за незабавна защита. Иска се обжалваното
решение да бъде отменено изцяло или алтернативно същата да бъде изменено, като срокът
на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН бъде намален до минималния и глобата също
бъде намалена до минималния размер от 200 лева.
Въззиваемата Д. С. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 6507/2020г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по молба от Д.
Х. за защита от домашно насилие, упражнено над нея на 08.06.2020г. от съпруга й И. Х. и
изразяващо се в нанасяне на удари по главата и тялото, захващане и стискане, отправяне на
заплахи с убийство и др.. Два дни преди сочения инцидент Х. устройвал на съпругата си
ежедневни скандали по причина на това, че считал, че тя му изневерява с друг мъж. На
08.06.2020г. жалбоподателят се прибрал в дома им малко след 22 часа. Въззиваемата била
легнала да спи, защото работела като ***** и смяната й започвала в 7,00 часа сутринта. Х.
взел мобилния й телефон и със заплахи от рода на „ще ти изтръгна гръкляна и ще се давиш
в кръв“ се опитал да я принуди да го отключи, за да прочете съобщенията и комуникацията й
в социалната мрежа. Тя отказала, след което съпругът й я извлякал за косата от леглото и
1
започнал да й нанася юмручни удари в главата и тялото. Захванал я здраво с ръце и я хапал
по ръцете, краката и корема. Свалил долното бельо на съпругата си и се опитал против
волята й да осъществи полов акт с нея. След като не успял, й нанесъл още няколко удара и й
отправил още заплахи и обиди.
От жалбоподателя, в качеството му на ответник в първоинстанционното
производство, не е подаден отговор на молбата за защита, не се е явил в проведеното едно
публично съдебно заседание и не е заявил становище по твърденията на съпругата си за
осъществено спрямо нея домашно насилие.
С молбата за защита са представени бланкетна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и
съдебномедицинско удостоверение от 09.08.2020г., с констатации за множество увреждания
по главата и тялото на Д. Х., а именно: кръвонасядания зад лявата ушна мида, в дясната
слепоочна област, по ръба на долната челюст; свличане на повърхностния слой на епитела
по предната част на шията; дъговидни кръвонасядания по корема, както и малки
охлузвания; множество кръвонасядания по горните и долните крайници. Допълнително е
представена и втора декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която въззиваемата е декларирала,
че от съпруга й са й били нанесени множество леки телесни повреди. В о.з. на 06.07.2020г. е
разпитана свидетелката С. Л. /без родство със страните/. Свидетелката сочи, че с
въззиваемата са колежки. Свидетелката работела на длъжност „*****“. Поддържали близки
приятелски отношения. Д. Х. била много сдържана спрямо личния си живот, но още докато
двете със свидетелката били студентки на последната й направило впечатление, че
приятелката й има синини по ръцете. Л. я попитала, дали имат проблеми със съпруга й. Х.
отговорила, че напоследък не са имали. Около месец преди провеждане на съдебното
заседание въззиваемата дошла на работа с видими следи от физическо насилие- синини
около дясното око и отдясно по брадата. На свидетелката й направило впечатление, че в
летните горещини приятелката й се е облякла с блуза с дълъг ръкав. Оказало се, че има още
множество травми по ръцете, краката и корема. Х. казала само, че чашата е преляла, че
съпругът й я заплашва с убийство. Била видимо уплашена. Опасявала се, че всеки момент
съпругът й може да се появи отнякъде. И преди многократно въззиваемата се оплаквала на
свидетелката, че той я заплашвал, а от друга страна й внушавал, че без него не представлява
нищо и не би могла да се справи сама.
Действително нито съдебномедицинското удостоверение, нито показанията на
разпитаната свидетелка не съставляват преки доказателства относно описания в молбата за
защита инцидент. При съпоставка между тях обаче се налага единственият възможен извод,
че травмите описани в съдебномедицинското удостоверение са причинени от
жалбоподателя. Тези травми не могат да са настъпили в резултат от самонараняване.
Свидетелката ги е възприела сутринта след ицидента, когато въззиваемата е дошла на работа
от дома си. По отношение на обстоятелството, къде е прекарала нощта Д. Х. не са налице
никакви твърдения или обективни данни, които да будят съмнение относно това, че вечерта
и през нощта тя е било у дома си. Липсват данни също така да е имала контакт с някакво
друго лице, различно от съпруга й. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че
осъщественият акт на домашно насилие се установява по категоричен начин.
Съгласно трайната съдебна практика по ЗЗДН, определянето на срока мерките по
чл.5, ал.1, т.т.2 и 3 е в зависимост от характера и тежестта на извършеното насилие, от това
дали се касае за едно установено поведение или инцидентен случай, от въздействието на
съответното насилие върху пострадалото лице и въведения основателен страх за живота
и/или здравето. Тези мерки са със защитен характер и са насочени към обезпечаване на
сигурността и спокойствието, неприкосновеността на пострадалото лице. В конкретния
случай е налице акт на тежко физическо насилие, съпроводен със заплахи за живота и
здравето на въззиваемата. В съдебномедицинското удостоверение се съдържат констатации
за множество травми, немалка част от които сравнително тежки. Продължителността на
нанасяне на травмите, липсата на самоконтрол и самокритичност у жалбоподателя
2
определено навеждат на извод за наличие на опасност от последващи идентични инциденти.
Не са налице данни за системен физически тормоз, но в показанията си свидетелката Л.
сочи, че и преди години е забелязвала следи от физическо насилие по ръцете на Д. Х.. Тя
сочи също така, че Х. често й се е оплаквала от упражняват от съпруга й психически тормоз,
изразяващ се не само във внушения за малоценността й и за неспособността й да се грижи за
себе си, но и в заплахи. Ето защо, настоящата въззивна инстанция намира, че наложените с
обжалваното решение мерки за защита са адекватни спрямо акта на домашно насилие, както
по вид, така и по отношение на сроковете на тези по т.т.2 и 3 на чл.5, ал.1 от ЗЗДН. В тази
връзка следва да се отбележи, че наличието на три отделни самостоятелни обекта в сградата
на ул.“*****- факт, който се установява от приетите в о.з. на 19.10.2020г. три нотариални
акта, и необходимостта жалбоподателят да ползва находящото се там масажно студио не са
от значение при определяне на вида и срока на мерките за защита. Мярката по т.2 на чл.5,
ал.1 от ЗЗДН е „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда“. Прилагането на тази мярка би могло да се отрази по някакъв начин на
ползването на съседни нежилищни площи, но това е в зависимост от фактическото
положение, обективната възможност за преграждане на достъпа на извършителя до
жилището, включително и при приложението на частта от мярката по т.3, предвиждаща
забрана за приближаване на жилището. Настоящата съдебна инстанция обаче няма
правомощия нито да тълкува първоинстанционното решение, нито да дава указания по
изпълнението му. Абсолютно необосновано би било намаляне на срока на мерките по т.т.2 и
3 по аргумент на това, дали при изпълнение на обжалваното решение не е преграден
достъпа на жалбоподателя до нежилищна площ, необходима за упражняване на професията
му. По отношение на размера на наложената глоба от 300 лева следва само да се отбележи,
че същата е близка до минималния размер от 200 лева, като се има предвид и това, че
максималният е 1000 лева. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено
изцяло, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски
за процесуално представителство по настоящето дело в размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло против решение № 2579/23.07.2020г. по гр.д.№ 6507/2020г.
на ПдРС, V гр.с., с което в производство по ЗЗДН жалбоподателят И. Т. Х. от гр.*****,
ЕГН: ********** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
въззиваемата Д. С. Х. от гр.*****, ЕГН: **********, отстранен е от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в гр.*****, и му е забранено да приближава Д. Х., обитаваното от нея
жилище, местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 14
месеца, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 300 лева и е осъден да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса в размер от 25 лева.
ОСЪЖДА И. Т. Х. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на Д. С. Х. от гр.*****,
ЕГН: ********** сумата от 400 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4