РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Девня , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20203120200277 по описа за 2020 година
при протоколист И.В., като разгледа докладваното НАХД
№277/2020 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на И. Т. Д., ЕГН: ********** от *** против Наказателно
постановление №23-0000160, издадено на 24.02.2020 г. от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” - Варна, с което на
въззивника за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ вр. чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба №11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ, на основание чл.177
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 600 лева.
Въззивникът обжалва издаденото наказателно постановление, като
счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението,
за което е санкциониран или поне не го е извършил умишлено, тъй като преди
извършване на превоза са били извършени надлежни замервания на
управляваното от него МПС и товара, при което са били установени различни
стойности от тези, установени при замерването, извършено от контролните
1
органи. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Сочи, че в
обжалваното наказателно постановление е посочен различен рег. номер от
този на управляваното от него МПС, както и че е налице несъответствие в
часа на нарушението, отразен в обжалвани акт и този посочен в кантарната
бележка. В с.з., редовно призован, не се явява, не се представлява. Чрез
редовно упълномощен проц. представител представя писмено становище по
делото, с което поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото срещу
него наказателно постановление.
Въззиваемата страна – ОО „АА” - Варна оспорват жалбата
като неоснователна. Счита обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Претендира разноски.
Контролираща страна – РП Варна, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2019 г. въззивникът И. Д. следвало да извърши обществен
превоз на товари – гипс по маршрут с. Медничарово – гр. Девня с т.а *** с
рег. № *** с прикачено полуремарке. След натоварването в ТЕЦ „Марица
Изток 3“ в 11:19:52 часа било извършено измерване, при което се установило
общо тегло на ППС 40 780 кг. В около 15, 40 часа, на пътя между с.
Дъбравино и гр. Девня, на разклона за с. Падина въззивникът бил спрян за
проверка от контролни органи от ОО”АА” – Варна в състав свидетелите Б. И.
и К. К. В хода на проверката било извършено замерване с електронна мобилна
везна, при което се установило, че управляваното от въззивника ППС,
състоящо се от МПС с две оси и с полуремарке с три оси е с обща маса 42 065
кг. Тъй като масата на управляваното от въззивника ППС надвишавало
нормите, установени с Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ с 2 065 кг. на
водача бил съставен АУАН за гореописаното нарушение. Акта бил връчен на
нарушителя, който го подписал и саморъчно вписал в него, че не е съгласен.
При пристигането си на местоназначението в „Девня цимент“АД гр. Девня
отново било извършено измерване на ППС управлявано от въззивника, при
което било установено бруто тегло 40 700 кг., нето 25 820 кг. и тара 14 880 кг.
2
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което на 24.02.2020 г. административно
наказващия орган издал наказателното постановление, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията
на разпитаните свидетели - актосъставителя и свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението, кантарни бележки, извлечение от ел. везна
товарителница, пътен лист. Наличните по делото доказателства еднозначно
установяват гореописаната фактическа обстановка.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – упълномощен с това правомощие със
заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
3
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин,
изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено посочени са всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, посочени са
конкретните обстоятелства, при които нарушението е било извършено,
правилно е била посочена нарушената норма. Всичко това е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за
да може адекватно да организира защитата си по него. Възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се правят и от
въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване е регламентирана в нормата на
чл. 6 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, като за процесното МПС с две
оси с полуремарке с три и повече оси е 40 т., респ. 40 000 кг. Наличните по
делото доказателства безспорно сочат, че управляваното от въззивника ППС
е надвишавало тази норма. Това се установява дори от представените ведно с
жалбата кантарни бележки, видно от които е, че и при двете извършени
замервания е установена маса на процесното ППС над 40 000 кг. Дори и съдът
да не кредитира оспореното от въззивника показание на извършеното от
контролните органи замерване /тъй като отразения в него час не съответства
на хронологията на събитията описани по – горе/, то по делото са налични две
други писмени доказателства, и то представени от въззивника, безспорно
сочещи маса на процесното МПС над максимално допустимата. При това се
налага извода, че водача е допуснал нарушението, за което е санкциониран и
то съвсем съзнателно, тъй като по негови собствени твърдения е знаел за
извършеното замерване преди началото на превоза и че същото е отчело
превишаване на максимално допустимата маса със 780 кг. С оглед на това и
правилно е бил санкциониран със санкцията предвидена в разпоредбата на чл.
177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000
4
лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредба №11, движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при МВР – чл. 8 ал.2 от Наредбата.
Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен
случай на нарушение на първо място тъй като нарушението е формално. От
събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със
значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи
на нарушения от посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се
осъществява със разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
При определяне наказанието за допуснатото нарушение наказващият
орган не е съобразил факта, че същото се явява първо нарушение за
въззивника /при липса на данни за други такива/ и че той не е извършвал
превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност
„шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в
положение на зависимост. С оглед на това и съдът намира, че наказанието
следва да бъде наложено в минимален размер – 500 лева, поради което в тази
част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
По искането за разноски:
Разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН сочи, че в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
5
АПК. Нормата на чл. 143 от АПК предвижда, че страните имат право на
разноски при отмяна на обжалвания акт, при отхвърляне на оспорването или
при оттегляне на жалбата. Т. е. не е предвидена хипотеза, при която на
страните следва да се присъдят разноски при изменение на обжалваното
постановление. Поради това съдът намира, че не следва да се присъждат
разноски за процесуално представителство на административно – наказващия
орган, въпреки изхода на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000160, издадено на
24.02.2020 г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
– Варна против И. Т. Д., ЕГН: **********, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание ГЛОБА от 600 лева на 500 лева
/петстотин лв., 00 ст.)/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14 - дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6