Р Е Ш Е Н И Е
№1609 30.12.2009г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, І –ви състав
На осемнадесети ноември година 2009
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ
ГАЙДУРЛИЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
ГАЙДУРЛИЕВ
НАХ дело № 3248 по описа за 2009 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба от Х.А.Х., ЕГН **********,
в качеството му на ЕТ „Г.”, със седалище и адрес на управление гр. К., срещу
наказателно постановление № 18459-О-0082305/22.04.2009 г., издадено от
директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което на
основание чл. 181 от ЗДДС, на ЕТ „Г.” е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв., за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
С
жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление, като
се твърди, че въз основа на едни АУАН са издадени две наказателни
постановления, като и в двете е посочено, че търговецът е нарушил чл. 125, ал. 5
от ЗДДС, което той счита за незаконосъобразно. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят, редовно призован, не се
яви и не изпрати процесуален представител. Не ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ответната страна – ТД на НАП гр.Бургас, на първо място пледира
за постановяване на определение, с което да се прекрати производството по
делото, с оглед на това, че жалбата е подадена след изтичане на 7-дневния срок
за обжалване. На следващо място, в случай, че съдът приеме, че жалбата е
процесуално допустима, процесуалният представител на ТД на НАП гр.Бургас моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, препис от обжалваното
наказателно постановление № 18459-О-0082305/22.04.2009 г., издадено от директор
на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, е било връчено на 19.08.2009г.,
но не лично на жалбоподателя, а на друго лице, като в нарушение на чл. 180, ал.
7 от НПК, приложима поради препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, не са били посочени
името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с
лицето, на което трябва да бъдат връчени книжата. Видно от представените от
жалбоподателя копия на международен паспорт и пътен лист № 1/12.08.2009г. (л. 5
– 7), в периода 12.08.2009г. – 25.08.2009г., Х.А.Х. е бил в Република Турция,
като се е завърнал в Република България на 25.08.2009г. С оглед на тези
доказателства, съдът приема, че от 19.08.2009г. до 25.08.2009г., обективно не е
било възможно получения препис от НП № 18459-О-0082305/22.04.2009 г. да бъде
предаден на жалбоподателя. Логическа последица от интерпретираните
обстоятелства е заключението, че срокът за обжалване на горепосоченото
наказателно постановление е започнал да тече за жалбоподателя от 25.08.2009г.
Жалбата срещу НП № 18459-О-0082305/22.04.2009 г. е била подадена по пощата на
31.08.2009г., видно от пощенското клеймо, поставено на плика, с който е била
изпратена жалбата (л. 9), поради което и с оглед разпоредбата на чл. 184 от НПК
приложима поради препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, се налага извода, че подадената
жалба не е просрочена. Същата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да
оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
По
делото не е предмет на спор, че ЕТ „Г.” е било регистрирано по ЗДДС на 15.06.2007г.
След
извършена съпоставка в информационната система на ТД на НАП – гр. Бургас на
регистрираните по ЗДДС лица и на подадените от тях справки-декларации по ЗДДС,
както на хартиен, така и на магнитен носител, се установило, че ЕТ „Г.” не е
подал в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справка-декларация по
ЗДДС и информацията от отчетните регистри, включително и на магнитен носител за
данъчен период месец октомври 2008 г. До задълженото лице е била изпратена
покана с №13/10.12.2008г. за явяване в ТД на НАП гр.Бургас за подаване на
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.октомври 2008г. и за съставяне
на АУАН за констатираното нарушение (л. 12). Поканата е била връчена лично на
жалбоподателя на 12.12.2008г. и в определения с поканата
7-дневен срок не се явило нито лицето, нито негов упълномощен представител.
Предвид
на това, на 22.12.2009г. св. Д.П., на длъжност инспектор по приходите в
дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Бургас съставила Акт за установяване на
административно нарушение № 0082305/22.12.2008г. срещу ЕТ „Г.”, за това, че
като задължено лице е бездействало и не е подало в законоустановения срок,
посочен в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася, справка – декларация по ЗДДС и информацията от
отчетните регистри, включително и на магнитен носител за данъчен период м. октомври
2008г. Така констатираните обстоятелства са били квалифицирани от
актосъставителя като нарушения по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. В акта е отбелязано, че
същият е съставен при условията и по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (л. 11).
Така съставеният АУАН е бил връчен на жалбоподателя от връчител на ТД на НАП -
Бургас на 16.02.2009г., като в акта е отразена възможността на нарушителя да
направи писмени възражения по акта в 3-дневен срок от подписването му, което
жалбоподателят не е сторил.
Впоследствие,
въз основа на цитирания АУАН, било издадено и атакуваното в настоящото
производство НП № 18459-О-0082305/22.04.2009 г. на директора на дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което на основание чл. 181 от ЗДДС,
на ЕТ „Г.” е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на
чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – за това, че като задължено лице е бездействало и не е
подало в законоустановения срок, посочен в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - информация
от отчетните регистри, включително и на магнитен носител по ЗДДС за данъчен период
м. октомври 2008г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на изслушаните свидетелски
показания на актосъставителя Д.П. и от писмените
доказателства по административнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а в
ал. 6 на чл. 125 ЗДДС е предвидено, че отчетните регистри по ал. 3 се подават и
на магнитен или оптичен носител.
Санкционната
норма на чл. 181, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не
подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или
оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
По
делото не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят - едноличен
търговец е бил регистриран по ЗДДС на 15.06.2007г. Като такъв, независимо от
обстоятелството дали развива или не активна дейност търговецът е бил задължен
за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация
от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът
счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то
число на месеца следващ отчетния, както справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период месец октомври 2008г., така и информация от отчетните регистри.
Настоящият състав на БРС счита, че това са две отделни нарушения на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС, като неподаването на справка – декларация по ЗДДС се санкционира
на основание чл. 179 от ЗДДС, а неподаването на информация от отчетните
регистри – на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното в настоящото
производство НП, жалбоподателят е санкциониран само за неподаването в срок на
информацията от отчетните регистри за данъчен период месец октомври 2008г. – на
основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, а за неподаването на справка – декларация по
ЗДДС за същия данъчен период жалбоподателят е санкциониран с друго наказателно
постановление – № 18458-О-0082305/22.04.2009 г. (л. 8). В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за едно и също
нарушение са издадени две наказателни постановления и е санкциониран два пъти.
Именно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС е тази, която определя срокът, в
който следва да се подадат както справките – декларации, така и информацията от
отчетните регистри. Обстоятелството, че въз основа на АУАН №
0082305/22.12.2008г., административнонаказващият орган е издал две наказателни
постановления не съставлява процесуално нарушение. Съгласно разпоредбите на чл.
36 и следващите от ЗАНН, за да бъде наложено административно наказание, всяко
административно нарушение следва да бъде установено чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Процесуалният закон обаче не поставя
изискване за всяко административно нарушение да се състави отделен акт за
установяването му. От тази гледна точка, ако с един акт за установяване на
административно нарушение се установят повече от едно административни
нарушения, не следва да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение при
условие, че за всяко едно от визираните нарушения са налице реквизитите по чл. 42 ЗАНН и са изпълнени всички други изисквания по издаването на акта. В
разглеждания случай с АУАН № 0082305/22.12.2008г. са установени две отделни нарушения,
а с обжалваното наказателно постановление е наложена санкция само за едно от
тях. Издаването и на друго наказателно постановление въз основа на същия акт не
би могло да се отрази на законосъобразността на обжалваното по това дело.
Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 77 от
29.11.1984г. по н.д. № 68/84г. на ОСНК – т. 8 - когато са налице множество
административни нарушения, няма пречка същите да се констатират с един акт и да
се издаде едно наказателно постановление. С оглед на това съдът прие, че след
като е допустимо за множество административни нарушения, установени с един АУАН
да се издаде едно НП, то няма пречка всяко едно от установените със същия акт
нарушения, да се санкционира с отделно наказателно постановление. Ето защо в
случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила - посоченото в
наказателното постановление административно нарушение е установено с надлежен
акт, при спазване на изискуемите от закона реквизити.
След
като безспорно лицето е било регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава
както справките – декларации, така и информацията от отчетните регистри в
сроковете по чл. 125, ал. 5 на ЗДДС, без значение дали е осъществявало
фактическа дейност или не. Със своето бездействие лицето е извършило вмененото
му административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Наложената
имуществена санкция по чл. 181, ал. 1 от ЗДДС
е в минималния предвиден в закона размер за това нарушение. Съдът счита,
че при определянето и наказващият орган е съобразил обществената опасност на
деянието и тежестта на нарушението. Административното наказание е справедливо.
Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.
Обобщавайки
изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18459-О-0082305/22.04.2009 г., издадено от директора на
дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което на основание чл. 181
от ЗДДС, на ЕТ „Г.”, със седалище и адрес на управление гр. К., представляван
от Х.А.Х., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.,
за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева