Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1991 19.06.2017 година град
Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря
Павлина Попова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 123 по
описа на съда за 2016 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от В.И.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН
**********, против Е.Г.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 59 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищците сумата в размер на 5 лева, като частична от вземане в общ размер на 1800
лева – главница, представляваща сума, с която ответникът се обогатил без
основание за сметка на ищците, преминавайки
ежедневно с лек автомобил с рег. № **********, за периода 01.11.2014 г.
– 01.05.2015 г., през част от поземлен имот с идентификатор ************, с
площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на
приложената към заявлението скица, от който имот ищците притежават ½
идеална част в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.11.2015 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 8213 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.11.2015 г. по ч.гр.д. № 14663/2015 г. по описа на ПРС, VІ
гр.с..
В исковата молба се
твърди, че ищците са собственици в режим на СИО на ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор ************ с адрес на поземления имот: гр. П.,
бул. „А.С.“ № *, с площ от 2186 кв. м., а ответникът за периода 01.11.2014г. –
01.05.2015г. преминавал с лек автомобил с рег. № ********** ежедневно през част
от имот с площ от 244 кв. м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в
зелен цвят на приложената към исковата молба скица, изготвена от независим
оценител. По този начин за период от шест месеца той се обогатил без основание
за сметка на ищците, които пък се обеднили със сумата от 1800 лева,
представляваща пазарната цена на извършеното ползване на описаната част от
имота. С допълнителна молба се уточнява, че ответникът преминавал през частта
от имота, за да достигне до съседния имот, в който се намирала сградата, където
той притежавал жилище, като ответникът нямал право на собственост върху имота
на ищците, нито пък друго ограничено вещно право върху него. Той имал само
апартамент, находящ се в сграда, построена в съседен имот, но без учредено
право да преминава през имота на ищците, като използвал ежедневно този пряк
достъп, за да достигне до жилището си, с което пък ограничавал възможността на
ищците да ползват собствеността си в имота. По този начин едната страна се
обогатявала за сметка на обедняването на другата, като така ответникът ползвал
чужд имот, но с това ограничавал правата на ищците да го правят, без да им
заплаща. В този смисъл той дължал обезщетение, което се определяло на база
пазарната цена на извършеното ползване, т.е. тази цена, на която ответникът би
получил възмездното право да използва частта от имота, собственост на ищците и
съответстваща на техните идеални части. Обедняването на собственика от това, че
друго лице ползвало негов имот, се изразявало в пропуснатите наемоподобни
доходи, които той иначе би получавал, а обогатяването пък се изразявало в
спестения наем, който трябвало да дължи ползващото лице. В случая хипотезата
била аналогична, защото ограничаването на възможността собствениците да ползват
своя имот лишавала ищците от доходи, които те биха получили, ако предоставят
правото на преминаване по силата на възмезден договор. Доколкото ищците са
съпрузи същите разполагат с възможността да преценят как да претендират
вземането си – разделно или при условията на активна солидарност. Възползвайки
се от тази възможност ищците предявили претенцията си при условията на активна
солидарност – като съпрузи срещу длъжника.
Ответникът не изпълнил
задълженията си да погаси дължимата сума, поради което срещу него било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по ч. гр. д. № 14663/2015г. на ПРС, VІ гр. с-в, била
издадена заповед № 8213/10.11.2015г., с която на ищците била присъдени сумата
от 5 лева, като частична от вземане в общ размер на 1800 лева, за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищците, поради ежедневното си преминаване
с лек автомобил с рег. № ********** за периода 01.11.2014г. – 01.05.2015г. през
част от поземлен имот с идентификатор ************, ½ идеална част от
който е собственост на ищците в режим на СИО, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 06.11.2015г. до окончателното
изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение за
недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК
ищците предявили настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат
уважени. Претендират се разноските за настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответника Е.Г. Г., с който
оспорва исковете по основание и размер. Излага становище, че предявените искове
са неоснователни. Оспорва твърдението, че в сочения от ищците период от време е
преминавал ежедневно през част от поземления имот с идентификатор ************.
Твърди, че е сключил предварителен договор
за покупка на апартамент и съответната му ид. част от УПИ I-***************за
жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв. 99а по
регулационния план на кв. „Х. Б.“. Към момента на сключване на предварителния
договор, описаният УПИ имал лице на бул. „Н. В.“, като включвал и процесната
част от поземлен имот с идентификатор ************ с площ 244 кв.м., заключена
между букви А, Б, В и Г, оцветена в зелено според приложената към исковата
молба скица. При сключването на предварителния договор, както и при подписване
на окончателния такъв, ищците дали уверение, че в комплекс „Ю. П.“, където се закупувал
имота на ответника, щели да бъдат осигурени всички необходими предпоставки за
нормално упражняване правото на собственост- да се изгради детска площадка във
вътрешния двор, като собствениците ще могат да паркират безплатно автомобилите
си в двора на комплекса и пред него. Сочи, че ответникът закупил на 17.06.2008
г. от СД „М.К., Й.и Сие“ апартамент № ***, ведно с избено помещение № 19. Със Заповед № КД-**********/ 14.09.2009 г., издадена на
основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и заповед № 300-152/29.10.2003г. във връзка със
заявление № 99-9642/20.08.2009г. било извършено изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, представляващо корекция на
имотната граница между поземлени имоти ***********и ************, като тази
корекция не била съобщена на ответника, който за пръв път научил за нея с
получаването на исковата молба. След промяната, границата на УПИ, в която била
построена сградата, където ответникът закупил апартамент, останала без лице и
без възможност за достъп до него. В документацията за извършената промяна имало
протокол за удостоверяване на означени граници на поземлени имоти, в който било
записано, че се осигурява свободен достъп, като в този смисъл се изградил и път
в собствен имот, представляващ именно площта от 244 кв.м., заключена между
букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба
скица. Когато по- късно ответникът закупил апартамента си от дружеството, те
реално станали съсобственици в имота, но не бил уведомен за промяната на границите,
като останал с убеждението, че е закупил идеалната част от УПИ по
предварителния договор, която включвала и частта от пътя. Твърди още, че до
момента ищците не са предявявали претенции за преминаването през частта от
имота, като този път бил изграден още при строителството на комплекса. Сочи, че
имот с идентификатор ************, според кадастралния регистър бил за
второстепенна улица и отговарял на изискванията на чл. 3 от ЗОС, като
общинските пътища били публична собственост, а отчуждителните процедури били
преминали. Моли се за преюдициално произнасяне по отношение на
законосъобразността на заповедта за изменение на КК, с която се измествали
граници, за да можел имотът да попадне изцяло в границите на бъдещото
разширение на булеварда и да бъде отчужден. Така целта, преследвана от ищците,
била те да получат обезщетение при отчуждаването на терена, а не то да се
получи от собствениците на апартаментите в съседния имот. Освен това, не били
налице и предпоставките за допълване на непълнотата или изправяне на грешката,
защото административната процедура била използвана единствено, за да се получи
обезщетение при принудителното отчуждаване. Предвид изложеното, искането е за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 14663/2015 г. по описа на ПРС, VІ гр.с., в полза на
ищците е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за исковата сума. В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищците от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
По
делото са приети като писмени доказателства Нотариални актове /л.8-31/, от
които се установява, че С. Б.Й.и В.И.К., са придобили, чрез договори за дарение
и покупко – продажба собствеността върху идеални части от следния недвижим
имот, а именно: дворно място с площ 5 986 кв.м., съставляващо имот планоснимачен
номер ** по плана на к-с „Ю.“ в гр. Пловдив, при граници: бул. „А.С.“ и имот
пл. № **, както следва:
Видно
от Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № **, том **,
рег. №, дело № ***от 08.03.2000 г. по описа на Нотариус ************, с рег. №
***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията –
Пловдив под акт № **, том *, дело № ****, с вх.рег. № ** от 08.03.2000 г., че
С. Б.Й.и В.И.К. са придобили 1/100 от 1/10 идеална част от следния недвижим
имот: празно дворно място, с площ от 5 986 кв.м., съставляващо имот
планоснимачен № ** по плана на к-с „Ю.“, гр. Пловдив, при граници: бул. „Ал.
С.“, имот пл. № **
Установява
се, че с Нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот
№ **, том № *, рег. № ***, дело № *** от
09.03.2000 г. по описа на Нотариус ************, с рег. № ***на НК, с район на
действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт № **,
том *, дело № ****, с вх.рег. № **** от 09.03.2000 г., С. Б.Й.и В.И.К., са
придобили 1/10 идеална част от следния
недвижим имот: празно дворно място, с площ от 5 986 кв.м., съставляващо
имот планоснимачен № ** по плана на к-с „Ю.“, гр. Пловдив, при граници: бул.
„Ал. С.“, имот пл. № **.
Видно
от Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот №***,
том *, рег. № ***, дело № *** от 10.03.2000 г. по описа на Нотариус
************, с рег. № ***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията– Пловдив под акт № ***, том **, дело № ****, с вх.рег. №
**** от 10.03.2000 г., че С. Б.Й.и В.И.К. са придобили 99/100 от 1/10 идеална
част от следния недвижим имот: празно дворно място, с площ от 5 986 кв.м.,
съставляващо имот планоснимачен № ** по плана на к-с „Ю.“, гр. Пловдив, при
граници: бул. „Ал. С.“, имот пл. № **.
Видно
от Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот №***,
том *, рег. № ****, дело № *** от 24.04.2000 г. по описа на Нотариус
************, с рег. № ***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията– Пловдив под акт № **, том **, дело № ****, с вх.рег. №
**** от 24.04.2000 г., че С. Б.Й.и В.И.К. са придобили 1/5 идеална част от
следния недвижим имот: празно дворно място, с площ от 5 986 кв.м.,
съставляващо имот планоснимачен № ** по плана на к-с „Ю.“, гр. Пловдив, при
граници: бул. „Ал. С.“, имот пл. № **.
Установява
се от Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот
№***, том 1, рег. № ****, дело № *** от 25.04.2000 г. по описа на Нотариус ************,
с рег. № ***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията– Пловдив под акт № ***, том **, дело № ****, с вх.рег. № **** от
25.04.2000 г., че С. Б.Й.и В.И.К. са придобили 1/5 идеална част от следния недвижим имот: празно
дворно място, с площ от 5 986 кв.м., съставляващо имот планоснимачен № **
по плана на к-с „Ю.“, гр. П., при граници: бул. „Ал. С.“, имот пл. № **.
Видно
от Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот №***,
том *, рег. № ****, дело № *** от 25.04.2000 г. по описа на Нотариус
************, с рег. № ***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията– Пловдив под акт № ***, том **, дело № ****, с вх.рег. №
**** от 25.04.2000 г., че С. Б.Й.и В.И.К. са придобили 1/5 идеална част от
следния недвижим имот: празно дворно място, с площ от 5 986 кв.м.,
съставляващо имот планоснимачен № ** по плана на к-с „Ю.“, гр. П., при граници:
бул. „Ал. С.“, имот пл. № **.
Освен
описаните идеални части от имот планоснимачен № ** по плана на к-с „Ю.“, гр.
Пловдив, ищецът В.И.К. и С. Б.Й.са придобили в съсобственост и следните
недвижими имоти:
Установява
се, че с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том № І, рег. № ****, дело № ** от 04.04.2000 г.
по описа на Нотариус **************, с рег. № *** на НК, с район на действие –
РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт № **, том **,
дело № ****, с вх.рег. № **** от 04.04.2000 г., С. Б.Й.и В.И.К., са придобили
недвижим имот: дворно място в гр. П., обозначено като Дял Втори по скицата
проект, представляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1997 г.,
постигната по гр.д. № 617/97 г. на ІV гр.с. ПРС, цялото с площ от 983.50 кв.м.,
представляващо източната половина от имот пл. № **, представляващ част от
терена, предвиден за разширение на бул. „Ал. С. по плана на ж.к. „Ю.“, южно от
кв. 100 и кв. ***– нови по плана на кв. „Хр. Б.– юг- П.“, възстановено като
имот в строителни граници, втора категория, находящ се в землището на гр. Пловдив,
местността „О.“ и представляващо част от имот № ***– стар по кадастралния план
на кв. „Хр. Б.– „Б.“ – юг от 1953 г.
Установява
се от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том *, рег. №
****, дело № *** от 03.08.2000 г. по описа
на Нотариус ************, с рег. № ***на НК, с район на действие – РС –
Пловдив, вписан в Служба по вписванията– Пловдив под акт № **, том **, дело №
****, с вх.рег. № **** от 03.08.2000 г., че С. Б.Й.и В.И.К. са придобили
следния недвижим имот: Дял Втори по скица – проект за делба от 22.05.2000 г. на
Община Пловдив, който дял е с площ от 1 197 дка, при граници и съседи: Дял
Първи на В.К., Д.К., С.Й.и Н. Й., бул.“А.С.“, имот пл.№ *** и имот пл.№ ***.
Видно
от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том *, рег. №
****, дело № *** от 12.09.2000 г. по описа на Нотариус ************, с рег. №
***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията–
Пловдив под акт № **, том **, дело № ****, с вх.рег. № ***** от 12.09.2000 г.,
че С. Б.Й.и В.И.К. са придобили следния недвижим имот: нива от 1 303
кв.м., находяща се в землището на гр. П., местността „О.“, съставляваща имот №
*** – стар, от кадастралния план кв. „Х. Б.“ – „Б.“ – юг от 1953 г., при
граници на имот № ***, север – път по стария кадастрален план –бул. „Ю.“ по нов
кадастрален план, изток – имот № *** – стар на А. Ц., юг – път по стария
кадастрален план – общинско, запад – имот № *** – стар на С.Г. Д..
Установява
се от Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, с нотариално
удостоверени подписи, с рег. № ****/20.05.2005 г. по описа на Нотариус
************, с рег- № ***на НК, с район на действие РС – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията– Пловдив под акт № **, том *, дело № ***** от 20.05.2005
г., че В.И.К., Д.С.К., С. Б.Й.и Н. С. Й., са получили в своя изключителна
собственост следния недвижим имот: имот с трайно ползване – индивидуално
застрояване с площ от 420 кв.м., находящ се в местността „Т.“ в землището на
гр. П.в – юг, ЕКАТТЕ *****, представляваща имот № ******.
Установява
се, че със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община Пловдив е одобрен
проект за изменение на ПУП - План за регулация и застрояване на част от плана
на „Х. Б.“-юг, като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и о.т.495
в съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. „Ал.С.“ в участъка от бул.
„К. Ш.“ до бул. „Ц. Б.*** О.“, образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ
І-*****************– жилищно застрояване, обслужващи дейности с ново свободно
застрояване и УПИ ІІ – трафопост със
запазване на съществуващото застрояване.
Видно
от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том 1, рег. №
****, дело № *** от 02.04.2007 г. по описа на Нотариус ************, с рег. №
***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията–
Пловдив под акт № *, том **, с вх.рег. № **** от 02.04.2007 г., че В.И.К. и
Д.С.К., С. Б.Й.и Н. С. Й., продават на СД „М.– К. - Й.с-ие“ следния недвижим
имот: УПИ І-*****************– за жилищно застрояване и обществено обслужващи
дейности, от кв.99а по регулационния план на кв. „Х. Б.-юг“, кадастрален план –
ж.к. Ю., гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-225/01.02.2005 г., който УПИ е
целият с площ 6 551 кв.м., при съседи: от запад – УПИ ІІ - за жилищно
застрояване и обществени дейности, от север – предвиждано разширение на бул.
„Ал.С.“, от юг – жп-линия.
Видно
от Предварителен договор за прехвърляне на право на строеж и Договор за
строителство от 08.05.2008 г., СД „М.– К. – Й.Сие“, от една страна, като
продавач – изпълнител, и Е.Г.Г., от друга страна – като купувач- възложител, са
сключили договора, с който продавачът – изпълнител се е задължил да прехвърли
на купувача – възложител правото на строеж върху апартамент № ***, със ЗП от
54.08 кв.м., който заедно с припадащите му се общи части от сградата е с площ
от 63.25 кв.м., ведно с изба № **, който ще се построи, съгласно одобрения
работен проект за жилищна сграда в гр. П., на бул. „А.С.“, в УПИ І
-****************за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв.
99а по регулационния план на кв. „Х. Б. – юг“,, кадастрален план – „ЖК Ю.“ гр.
П., одобрен със Заповед ОА – 1626/07.11.2000 г., ОА – 1099/04.08.2000г., ОА –
225/01.02.2005 г.
Установява
се от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том *, рег. №
****, дело № *** от 17.06.2008 г. по описа на Нотариус ************, с рег. №
***на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията–
Пловдив под акт № **, том **, с вх.рег. № ***** от 17.06.2008 г., че С. Б.Й.и
В.И.К. – в качеството им на управители и представляващи заедно СД „М.– К. –
Й.С-ИЕ“ са продали на ответника Е.Г.Г., следния собствен на дружеството
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект от жилищна сграда – секция 3
от Жилищен комплекс с обществено обслужващи дейности, завършена в „груб
строеж“, апартамент № ***, със застроена площ от 54.08 кв.м., разположен на
шести етаж, ведно с избено помещение към него № 19 с площ от 3.25 кв.м., ведно
с прилежащите към него 0.035 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху УПИ І-***************– за жилищно застрояване и
обществено обслужващи дейности, от кв.99а по регулационния план на кв. „Х.
Б.-юг“, кадастрален план – ж.к. Ю., гр. Пловдив.
Видно от Разрешение за ползване
/л.176/ № ДК – 07-346/22.12.2008 г., издадено от Началник РДНСК – Пловдив, е
разрешено ползването на Жилищен комплекс с обществено– обслужващи дейности –
секции № 1; № 2; № 3; № 6 и № 7а“ – Първи, втори и трети етап, намиращ се в УПИ
І - *****************– обществени дейности и жилищно застрояване кв. 99а по регулационния план на кв. „Х. Б. –
юг“ и кадастрален план за ЖК „Ю.“ Пловдив.
Със
Заповед № КД-**********/14.09.2009 г. на Началник СГКК - гр.
Пловдив/л.185/ е одобрено изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, състоящо се в корекция на
имотната граница между поземлени имоти ***********и ************. От приетата
по делото административна преписка се установява, че изменението е допуснато по
взаимно съгласие на собствениците на посочените имоти, които са уведомени за
заповедта чрез техен общ пълномощник. Към заповедта е приложена обяснителна
записка и скица-проект за изменение на ПИ 53532 и 53535 /л. 109-113/. В същата
Заповед е отбелязано, че ПИ с идентификатор № ***********преди промяната е с
площ 7333 кв.м., а след промяната е с площ 6 581 кв.м. и същият е
собственост на СД „М.– К. - Й.СИЕ“, въз
основа на Нотариален акт № *, том **, рег. № ****, дело № **** от 02.04.2007 г.
по описа на Служба по вписванията – Пловдив.
От
заключението на вещото лице инж. В.Г. по назначената съдебно-техническа
експертиза и допълнителното заключение, приети като обективни, компетентно
дадени и неоспорени от страните, се установява, че до одобряването на
кадастралната карта на гр. Пловдив, на 03.06.2009 г., границите на ПИ КИ №
***********, означени с буквите Б, В, Г, Д, Е, И, Б и ПИ КИ № ************,
означен с буквите А, Б, И, Е, Ж, З, А на скица – Приложение № 1 към
заключението. Установява се още, че имот № **, заедно с имоти № ** и **,
източната част от ПИ *** и имот № *** са включени в УПИ І – ******************
– за жилищно застрояване, обществено – обслужваща дейност, кв. 99а. Вещото лице
сочи, че в границите на това УПИ е реализирано предвиденото застрояване, включително
е изпълнен паркингът, предвиден в проекта Част „Архитектурна“, чертеж „Ситуация
до прилагането на уличната регулация по отношение разширението на бул. „А.С.“.
Имотите с номера ** и ** са очертани с жълт контур на Приложение № 1 и 2. На
Приложение № 1, границата между имот ** и ** минава по буквите Б, И, Е. От
приложените писмени доказателства по делото, а и от заключението на вещото лице
се установява, че със Заповед № КД–**********/14.09.2009 г. на СГКК – Пловдив е
одобрено изменение на кадастралната карта, като са променени границите на ПИ КИ
***********и на ПИ КИ ************, променени са и площите им, но са запазени
номерата на имотите. След изменението, новата граница между ПИ ** и ПИ ** е
означена с червена линия по точките 1 – 2 на скицата – Приложение № 2, като
старата граница е зачертана с червени кръстчета в същата скица. След това
изменение в кадастъра, новият имот КИ ***********, вече не граничи с път – бул.
„А.С.“, а за да се стигне до булеварда, вече трябва да се премине през имот ПИ
КИ ************. По проект транспортният достъп до УПИ І-***************и
по-точно до прохода на сградата в това УПИ се осъществява чрез път с размери по
проект 19.50/5 м. В открито съдебно заседание, вещото лице допълва заключението
си, като отбелязва, че в границите на УПИ І-***************по плана от 2005 г.
е реализирано предвиденото застрояване, изграден е жилищен комплекс. В
архитектурната част от проекта на комплекса са предвидени две разработки,
според това дали е приложена или не уличната регулация. При неприложена улична
регулация проектът предвижда изграждане на паркинг за автомобили и път от
булеварда към прохода на сградата в УПИ І-***************, който път е с
размери 5 м./19.50 м. и площ 97.50 кв.м. – приложение №3 към експертизата. При
оглед на място от вещото лице се констатира, че са изградени паркинг и път към
прохода на сградата, който служи за достъп до същата. Паркингът и пътят попадат
в границите на имот ************. Уточнява също, че мероприятието – разширение
на бул. „А.С.“, не е реализирано и уличната регулация от 01.02.2005 г. не е
приложена, за това е осъществена разработката
по проекта за изграждане на паркинг и път за достъп до реализиране на
разширението, при което достъпът до сградата би се осъществявал направо от
уличното платно.
В
допълнително заключение се уточнява, че пътят, осъществяващ връзка между
булеварда и сградата в имот ***********, е бетонен и измерен на място, същият е
изпълнен с размери 7 м. ширина и 19.50 м дължина, като действителната му площ е
136.50 кв.м.
От заключението
на вещото лице И.Г. по назначената съдебно-оценъчна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
пазарната стойност на преминаването през посочената от ищците част от имот с
площ от 244 кв.м., за периода от 01.11.2014 г. до 01.05.2015 г., е в размер на
325 лева, като месечният наем на квадратен метър е в размер на 0.22 лв.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Б.Р. Б./по искане ищците/ и Г. А. М./по искане на ответника/.
Свидетелят
Б. Б.твърди, че от 2009 г. до края на 2016 г. работил като домакин в сградата
на СД „М.– К. – Й.С-ие“ в комплекс „Ю. П.“. Свидетелят твърди също, че познава
ответника, тъй като последният е собственик на апартамент в посочената сграда,
в който живее. Сочи, че единственият достъп до сградата се осъществявал, чрез
път, който свързва бул. „А.С.“ с комплекса „Ю. П.“. Твърди, че отдясно на пътя,
са изградени паркинги – частна собственост на СД „М.– К. – Й.С-ие“, които били
изградени скоро. Твърди, че няма масивна ограда, нито мрежа, които да ограждат
мястото – частна собственост, а достъпът е свободен. Твърди също, че били
изградени и бордюри за пешеходци, а през пътят преминавали всички с автомобили.
Твърди и, че почти всички живущи в комплекса имали автомобили, включително и
ответникът преминавал през пътя с автомобила си. Сочи, че се познава с почти
всички живущи в комплекса, като с ответникът се е срещал пред сградата, тъй
като свидетелят като домакин постоянно обикалял по сградата и виждал хората,
които минават. Сочи, че в комплекса, освен жилища, има и търговски площи,
магазини, офиси, ресторанти, лекарски кабинети. Твърди още, че по време на Акт
№ 16 бил положен пътя, който е изграден с бетон, направили го, когато правили
вертикалната планировка на сградата и този път води във входовете на комплекса.
Свидетелят
Г. М.сочи, че живее в комплекс „Ю. П.“ от 2010 г., а две години по-рано си
довършвал апартамента там. Твърди, че не се е коментирало за специален достъп
до сградата, не е коментирана цена, когато подписвал предварителния договор със
СД „М.– К. – Й.С-ие“. Сочи, че му бил представен архитектурен план на сградата,
като и тогава и понастоящем, единственият достъп, включително и пешеходен, до
сградата от бул. „А.С.“, е изградения път, който представлява бетонна алея.
Свидетелят твърди, че когато е подписвал предварителния договор, е имало две
входни точки, като впоследствие едната входна точка била запречена с неподвижна
бариера, която била поставена преди 6-7 години и все още не е премахната.
Твърди, че бетонната алея е около 3-4 м. широка, като две коли могат да се
разминат, и е дълга, достигайки до комплекса. Свидетелят твърди, че комплекса
има огради, стени, вкл. подземен гараж, има и търговски площи, магазини, офиси,
ресторант, медицински център, но единствената входна точка, за да се влезе в
комплекса, е през бул. „А.С.“, по бетонната алея. При извършения повторен
разпит на свидетелят Г. М., същият твърди, че през пътя, през който преминават,
за да влезнат в комплекса, има три пътни знака – единият е Стоп! на изхода, по
който се излиза покрай алеята към булеварда, още един, който се намирал на
алеята, която обикаля блока. Твърди, че когато се влиза по тази алея, от
булеварда към сградата, има тунелче, през което се преминава и има пътен знак,
който обозначава височината на автомобила, както и при излизане през тунела от
сградата към булеварда има сферично огледало, за да може да се види на 90
градуса дали идва някой отдясно на алеята. Твърди също, че няма пътни знаци,
които да ограничават движението от булеварда към алеята. Сочи, че има пътна
маркировка, пешеходна пътека тип зебра, която пресича алеята, от която се
излиза към булеварда.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане
на предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД,
ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че е налице
обедняване за тях, обогатяване за ответника, както и, че обедняването, респ.
обогатяването произтичат от общ факти или група факти. Ищците следва да
докажат, че са собственици на посочения в исковата молба имот; че ответникът е
преминавал ежедневно за процесния период през собствения им недвижим имот с
лекия си автомобил, без обаче да заплаща възнаграждение за това право на преминаване,
каквото няма надлежно учредено, с което си действие е ограничил възможността на
собствениците да ползват имота си и са ги лишили от доходи. Следва да установят
обедняването си и по размер.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че в
резултат от одобряване за изменение на ПУП - План за регулация и застрояване на
част от плана на „Х. Б.“-юг, е променена уличната регулация между стари о.т.487
и о.т.495, в съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. „Ал.С.“ в
участъка от бул. „К. Ш.“ до бул. „Ц. Б.*** О.“, като е образуван
нов квартал 99а, както и нов УПИ І-***************– жилищно застрояване,
обслужващи дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ – трафопост със
запазване на съществуващото застрояване. Установява се още, че при обособяването на новия УПИ в кв.99а, са включени имот № **, заедно с
имоти № ** и № **, източната част от имот *** и имот № ***.
По делото е безспорно установено също и, че
при обособяването на описания УПИ І–***************, част от попадащия в него
ПИ КИ ***********, граничещ със съществуващия бул. „А.С.“, е предвидена за
разширение на булеварда. Във връзка с това предвиждане, за да се реализира
предвиденото в УПИ строителство и осигури достъп до съществуващия път, в архитектурната
част от проекта на комплекса са предвидени две разработки, според това дали е
приложена или не уличната регулация. При неприложена улична регулация, проектът
предвижда изграждане на паркинг за автомобили и път от булеварда към прохода на
сградата в УПИ І-***************, който път е с размери 5 м./19.50 м. и площ
97.50 кв.м.
Установено
е също, че собствеността върху така обособеният нов УПИ І-** **,**, ***,*** е
придобита изцяло от третото за спора лице СД „М.-К.-Й.С-ИЕ“, което въз основа
на одобрен проект, съобразно утвърдения ПУП, е реализирало предвиденото
застрояване, включително е изпълнен паркингът заедно с временния път към
булеварда, предвиден в проекта Част „Архитектурна“, чертеж „Ситуация до
прилагането на уличната регулация по отношение разширението на бул. „А.С.“.
Ползването на жилищния комплекс с прилежащата към него инфраструктура е
разрешено с Разрешение за ползване № ДК-07-346/22.12.2008 г. на Началника на
ДНСК – Пловдив. С приетото по делото Удостоверение с изх. № ******-16/12.01.2009
г. /л.190/, издадено от Община Пловдив, Район „Ю.“, се удостоверява, че
описаният жилищен комплекс в УПИ І-***************, въведен в експлоатация, е с
адресна регистрация на бул. „Ал. С.“ със съответни номера за различните секции.
По
делото се установява, че след одобрено със Заповед № КД–**********/14.09.2009
г. на АГКК – Пловдив изменение на кадастралната карта, са променени границите,
както и площите на ПИ КИ ***********и на ПИ КИ ************, като имот КИ ***********вече не граничи с
път– бул. „А.С.“, а достъпът до булеварда се осъществява през имот ПИ КИ
************.
Безспорно
установено е и, че уличната регулация не е приложена, частта от ПИ КИ
***********преди промяната в границите, съответно – от ПИ КИ ************ -
след промяната, не е отчуждена и разширението на булеварда не е реализирано,
поради което достъпът и преминаването на обитателите на построения в УПИ
І-***************жилищен комплекс до булеварда, се осъществява през изградения
в неотчуждената част път и паркинг. В този смисъл, няма спор, че неотчуждената
част от ПИ КИ ***********– преди, а сега -
от ПИ КИ ************, е частна собственост, както и че след изменението, тази част е записана на С.Й.и В.К..
Обстоятелствата, свързани с одобреното изменение в кадастралната
карта, довело на практика до промяна в границата, площта и разположението на
два от поземлените имоти, включени в УПИ І-***************, в който е построен
жилищният комплекс, а оттам - и от записванията относно собствеността,
доколкото вследствие изменената граница, се променя и разположението на
имотите, имащи различни собственици, се поражда и интересът на ищците от
предявяване на настоящата облигационната претенция. Освен на посочените факти,
произтичащи от изменението на кадастралния план, тя се основава и на ищцовите
съждения, че частта от имота, в който се намира процесният път, който свързва
комплекса със съществуващия булевард, е тяхна собственост, тъй като регулацията
в тази не е приложена. Доколкото не е налице учредено сервитутно право от тях в
полза на преминаващите собственици на апартаменти от комплекса, вкл. и на
ответника, считат, че последният ползва без основание процесната част от
собствения им имот. По този начин ответникът ограничавал възможността им те да
я ползват, поради което се обогатявал
неоснователно за сметка на обедняването на ищците с пазарната цена от
ползването на тази част, съобразно предназначението й.
Съдът намира, че така изразеното в подкрепа на иска становище, е
неоснователно, тъй като не съответства на установените по делото факти и не се
подкрепя от закона.
Предвид
предмета на спора, първият въпрос, свързан с активната легитимация по иска е
дали ищците се легитимират като собственици на ПИ КИ ************, в т.ч. и на
останалата, след обособяването на УПИ, процесна част от този имот.
Съдът
счита, че от представените по делото документи за собственост, не би могъл да
се направи подобен извод, поради следното:
От
приложените от ищците нотариални актове за продажба и други правни сделки с
недвижими имоти, по-голямата част от тях ги легитимират като собственици на им.
пл. № **, друга част – като собственици на имоти пл. № *** и пл. № ***.
Останалата част от представените по делото документи за собственост установяват
правото на ищците на собственост върху неидентифицирани със съответни планоснимачни
или кадастрални номера имоти. Същественото в тази насока е, че никой от
представените нотариални актове не установява придобито от ищците право на
собственост или друго вещно право върху процесния ПИ КИ ************. Не са
ангажирани и доказателства за установяване на идентичност между придобитите от
ищците имоти, с процесния ПИ КИ ************. Такава връзка не може да се
докаже и с представената Заповед № КД–14–16– 1144/14.09.2009 г. на АГКК –
Пловдив, тъй като отбелязванията в нея не се ползват с доказателствена сила
относно принадлежността на правото на собственост.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищците не доказват пълно и главно, наличието на
първата предпоставка за уважаването на предявения иск – правото си на
собственост върху процесния имот.
От
друга страна, по делото не се спори, а и се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че ПИ с идентификатор № ***********преди
промяната е с площ 7333 кв.м., а след промяната е с площ 6 581 кв.м.,
както и, че същият е собственост на СД „М.– К.
- Й.– С-ИЕ“.
На следващо място, както вече бе
отбелязано по-горе, предвид обстоятелството, че разширението на
булеварда не е реализирано, е осъществен вариантът от архитектурния проект, при
който достъпът от построения в УПИ І-****************, жилищен комплекс до
булеварда се осъществява през изградения в неотчуждената част, път и паркинг.
Изпълнението на този вариант от проекта е напълно
обяснимо, тъй като същият е одобрен и осъществен преди изменението на
кадастралния план, тогава когато собственик на спорната част е било СД „М.–
К. - Й.С-ИЕ“. Доколкото проектът засяга имота на това дружество, тъй като е свързан с
реализиране на предвиденото строителство на жилищни и търговски обекти и
бъдещото им ползване, то проектът не би могъл да се изпълни и строителството не
би могло да се реализира без осигурен достъп/излаз от УПИ до съществуващ
общински път. От друга страна, тъй като и при проектирането, и при
осъществяването на строителството на комплекса, собственикът на УПИ - то и на
процесната част, през която е реализилизиран временният път до булеварда, е бил
един и същ, не се е налагало учредяване на сервитутни права върху тази част до
евентуалното прилагане на уличната регулация – отчуждаване и разширение на
булеварда.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая е налице хипотезата за временно прекарване на пътища и учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти, уредена в Глава Тринадесета, Раздел І и Раздел ІІ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Според разпоредбите на чл. 190 и чл. 191 ЗУТ, когато
съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице
само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може
да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни
пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на новите улици
съгласно подробния устройствен план. Временни пътища се прокарват въз основа на
писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с
нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на
заповед на кмета на общината. Обезщетенията на правоимащите за вредите,
причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на
поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища като обезщетението за
частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по реда
на чл. 210 ЗУТ за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски.
От изложеното се налагат следните
изводи:
Първо, че обезщетението за
използването на временни пътища, какъвто е и настоящия случай, следва да се
определи по административен ред от съответната комисия към общината, по реда на
чл. 210 ЗУТ още при одобряване на
проекта за прокарване на такъв път - съгласно варианта при неприложената улична
регулация, който е бил осъществен. Очевидно, че такова обезщетение не е било
определено, тъй като, както вече бе посочено, при одобрението на проекта, а и при
осъществяването му, собственик на процесната част от имот ПИ №
***********и на УПИ І – ***************, в който е
осъществено строителството на комплекса, е било СД „М.– К. - Й.С-ИЕ“.
Следователно собственикът към онзи момент от една страна е бил заинтересован от
реализирането на варианта от архитектурния проект с временен път, тъй само така
би могъл да осигури достъп от собствения си УПИ до булеварда и по този начин да
осигури разрешението за ползването на комплекса, съответно – да успее да
продаде жилищата. От друга страна, възможността, същият този собственик, /и на
УПИ, и на частта от имота с временния път/, да поиска от общината да определя
ежегодно обезщетение за преминаването през процесната част, е лишена от
житейска и правна логика, доколкото това обезщетение би се дължало от самия
него. Поради същите причини, в случая е било неприложимо и изискването на
чл.190, ал.6 ЗУТ – за сключване на писмен договор между заинтересовани
собственици.
На следващо място, така
установеният статут на временно прекараният път в процесната част, не се
променя с извършеното изменение на кадастралния план. Дори условно да се
приеме, че с тази промяна е настъпила и промяна върху собствеността върху
частта от имота, през който преминава временният път, то записаните в КК,
вследствие на промяната, собственици, не биха могли да черпят права,
произтичащи от преминаването на трети лица през тази част, още по-малко –
спрямо обитателите на комплекса и собственици на апартаменти в жилищните
сгради, поради следното:
Статутът на процесната част е била
променена, съгласно одобрения архитектурен проект, изготвен по искане на
тогавашния собственик на УПИ и с негово съгласие, като собственик и на
процесния поземлен имот № ***********, като по обясними причини, посочени по-горе,
не е било определено обезщетение, свързано с желаната от този собственик
промяна. Ето защо според съда, новозаписаните собственици на процесната част не
разполагат с възможността да търсят обезщетение по реда на чл.190 и чл.191 ЗУТ,
доколкото се касае за една обща процедура, която вече е била реализирана. Нещо
повече, дори да се приеме, че за новозаписаните собственици съществува
възможността да искат да им се определи
обезщетение, поради ограничаване правото им на ползване на имота, то същото
следва да се осъществи по реда, предвиден в специалния закон - чл.210 ЗУТ, като
искането следва да бъде насочено към общината. Освен изложеното, съгласно
разпоредбата на чл. 191, ал.1 ЗУТ, обезщетенията на правоимащите за вредите,
причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на
поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища. В конкретния
случай, безспорно собственик на поземлен имот – УПИ I-***************,
който се обслужва от построеният временен път,
е СД „М.-К.-Й.и С-ИЕ“.
На следващо място, безспорно
установено е, че ответникът е собственик единствено на жилищен обект -
апартамент и изба в жилищния комплекс, като видно от приложения по делото
Нотариален акт за покупко – продажба на същия от 17.06.2008 г., същият не е
закупил и не притежава права върху земя – УПИ І – ***************, в който е
построен жилищния комплекс.
Предвид изложеното, ответникът има
само качеството на суперфициер по отношение на УПИ І -***************и в това
си качество ползва дворното място, вкл. и
обслужващия същото дворно място временен път. Съгласно чл. 64 ЗС
собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Ето защо,
съдът намира, в съответствие с разпоредбата на чл. 64 ЗС, преминаването на
ответника през процесната част, се осъществява на законово основание.
Предвид
изложеното, съдът намира, че не са налице материалноправните
предпоставки от хипотезата на чл. 59 ЗЗД, за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за заплащане на исковата сума в полза на ищците,
доколкото по делото не се установи същият да се е обогатил неоснователно за
сметка на обедняването на ищците, чрез ограничаване възможността им да го
ползват и ги е лишил от доходи, които те биха получили, ако предоставят правото
на преминаване по силата на възмезден договор. Следователно предявеният
частичен иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, за ответника възниква правото на
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 802 лева, от
които 100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 102 лева – депозит на експертиза и 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
С
оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:
Ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева – за заповедното производство и 600 лева за
настоящото производство.
Предвиденият минимален размер на
адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева.
Съдът като съобрази, че делото представлява
фактическа и правна сложност, проведени са пет съдебни заседания, събрани са
многобройни писмени доказателства,
гласни доказателства, както и няколко експертни заключения, съдът
намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира, а
следва да се присъди в претендирания и доказан размер.
Ето защо на ответника следва да се присъдят претендираните
разноски изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.К., ЕГН
********** и Д.С.К., ЕГН **********,***, против Е.Г.Г., ЕГН **********,***,
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищците
сумата в размер на 5 лева /пет
лева/, като частична от вземане в общ размер на 1800 лева – главница, представляваща сума, с която
ответникът се обогатил без основание за сметка на ищците, преминавайки
ежедневно с лек автомобил с рег. № **********, за периода от 01.11.2014 г. –
01.05.2015 г., през част от поземлен имот с идентификатор ************, с площ
от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на
приложената към заявлението скица, от който имот ищците притежават ½
идеална част в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2015 г., за които суми е
издадена Заповед № 8213 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.11.2015 г. по ч.гр.д. № 14663/2015 г. по описа на ПРС, VІ гр.с.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********,***, да заплатят на Е.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 802 лева /осемстотин и два лева/ -
деловодни разноски, от които 100 лева за производството по ч.гр.д. № 14663/2015
г. по описа на ПРС, VІ гр.с. и 702 лева за настоящото производство по гр. д. №
123/2016 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
П.П.