РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Силистра, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Частно наказателно дело
№ 20243400200105 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Настоящото производство е образувано във връзка с изпратено
удостоверение по Рамково решение №2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008г., за прилагане на Принципа за взаимно признаване на съдебни
решения по наказателни дела, с които се налага наказание лишаване от
свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното
изпълнение в ЕС.
В съдебно заседание представителят на ОП-Силистра изразява
становище за основателност на искането за признаване на решението на
Белгийските съдебни власти, предвид съдържащите се в удостоверението
данни и наличието на предпоставките по ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Осъденото лице Р. Р. А. изтърпяващ наложеното му наказание в затвор
в Кралство Белгия, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
Призован е нередовно на постоянния адрес на местоживеене в с.Калипетрово,
обл.Силистра, ул.“Илинден“ №37, ет.1, ап.3.
Процесуалният представител на осъденото лице- адв. Х в съдебно
заседание изразява становище за признаване на решението на Белгийските
съдебни власти.
1
От удостоверението е видно, че с шест решения, както следва:
№2020/1384, постановено на 14.05.2020г., влязло в сила на 23.06.2020г.;
№2021/4042 постановено на 30.11.2021г., влязло в сила на 09.01.2021г.;
№20СО67856 постановено на 28.10.2022г., влязло в сила на 08.12.2022г.;
№2022/4224 постановено на 28.112022г., влязло в сила на 07.01.2023г.;
№2022/2797 постановено на 15.07.2022г., влязло в сила на 24.08.2022г. и
№2022/3972 постановено на 10.11.2022г., влязло в сила на 20.12.2022г.,
Първоинстанционен съд на Източна Фландрия, подразделение Гент,
българския гражданин Р. Р. А. с постоянен адрес на местоживеене в
с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.“Илинден“ №37, ет.1, ап.3, с
ЕГН**********, е признат за виновен в извършването на кражби и заплаха с
жестове или символи за нападение на лица или имоти.
От придружаващите удостоверението съдебни актове е видно, че
съдебните решения са постановени в открити съдебни заседания, като
българският гражданин е признат за виновен, и са му наложени наказания по
вид лишаване от свобода за срок от пет до дванадесет месеца. Деянията са
съставомерни по чл.461, ал.1 и чл.463, ал.1 /за кражбите/ и по чл.329 /за
заплахата за нападение/ от Наказателния закон на Кралство Белгия.
С решение на Първоинстанционния съд на Източна Фландрия,
подразделение Гент, корекционален състав от 3-ма съдии, на 26.012023г. е
наложил на А. ново наказание, изразяващо се в определянето на
допълнителни 30 месеца лишаване от свобода.
С решение №С/984/2023г. постановено на 27.06.2023г., влязло в сила
на 06.08.2023г., Апелативен съд Гент е увеличил допълнителното наказание
на А. на 40 месеца лишаване от свобода. Общото наказание което Р. Р. А.
следва да изтърпи е 2 700дни, или седем години и пет месеца лишаване от
свобода.
Удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е относимо към
влезлия в сила акт-Решение на компетентен орган на държава членка на ЕС,
което представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана
наказателната отговорност на българския гражданин Р. Р. А. и му е наложено
наказание лишаване от свобода, т.е. то представлява съдебен акт по смисъла
на чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа необходимите
реквизити, предвидени, както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение №1 от българския
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Постоянният и настоящият адрес в с.Калипетрово,
обл.Силистра, определя и компетентността на Силистренски окръжен съд за
признаване на съдебния акт.
Инкриминираните деяния, подобни на описаните в съдебното решение
и удостоверението, представляват престъпления и по българския наказателен
закон, а именно: чл.195, ал.1 НК и чл.144 ал.1 НК, за които се предвижда
наказание съответно-за първото- лишаване от свобода за срок от една до
десет години, а за второто- лишаване от свобода до три години. В този смисъл
е налице двойна наказуемост, изискуема от чл.8, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
2
Съобразявайки данните в удостоверението и останалите доказателства,
събрани по делото, съдът установи, че не е налице нито една от законово
регламентираните отрицателни предпоставки по чл.15, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ за признаване и изпълнение. Липсват и такива
за частично признаване и изпълнение, съобразно нормата на чл.16 от същия
закон.
В случая не се изисква съгласие и на осъденото лице, тъй като
съгласно чл.22, ал.2, т.1 от Закона, съдебният акт е изпратен в държава членка
на ЕС- РБългария, чийто гражданин е осъдения Р. Р. А., и в която той има
адрес на местоживеене. Независимо от това следва да се посочи, че съгласно
доказателствата по делото, съдебния акт и удостоверението са изпратени по
искане и със съгласието на осъденото лице.
Според съда в случая е неприложима разпоредбата на чл.23 НК
позовавайки се на правилата на чл.13, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй
като тази възможност е неотносима към процедурата по чл.23 НК. Чл.13, ал.2
от Закона касае случаи, когато вида на наказанието в издаващата държава не
съответства на това в българското законодателство, а в настоящият казус това
не е така, тъй като и двете законодателства предвиждат за конкретните
престъпления наказание „лишаване от свобода“. Предвиденото в този текст
от Закона приспособяване се отнася единствено до вида на наказанието, а не
до неговия размер. Наложеното на А. наказание съответства и на
изискванията на чл.13, ал.1 от Закона, тъй като предвидения максимален срок
на наказанието съгласно българското законодателство, е по-висок от
определения за изтърпяване срок на наказанието от издаващата държава.
Приемайки противното, настоящата инстанция би пререшила
незаконосъобразно съдебното решение на решаващия съд, което не е
предназначението и смисъла на производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съдът не е компетентен да определи типа на пенициарното заведение в
което осъдения следва да изтърпи наказанието си, а следва да се произнесе
единствено по режима на изтърпяването му.
Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице
основания за признаване и изпълнение на Решение № С/984/2023г., от
27.06.2023г., влязло в сила на 06.08.2023г., постановено от Апелативен съд
Гент-Кралство Белгия, с което българския гражданин Р. Р. А. е признат за
виновен в извършването на кражби и заплаха с жестове или символи за
нападение на лица или имоти, и му е наложено общо наказание лишаване от
свобода за срок от седем години и пет месеца.
Съобразно правилата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съобразно чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от наказанието следва
да се приспадне изтърпяната част за времето от 27.01.2023г., до влизане на
настоящото решение в сила. След трансфера на осъденото лице, ако се
установи период, който следва да се включи към изтърпяната част от
присъдата, това би могло да се извърши по реда на чл.417, ал.1 НПК. Според
данните в удостоверението, датата на която следва да изтече срокът на
3
наказанието в издаващата държава е 25.02.2030г.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд и на основание
чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение в Република България на
Решение № С/984/2023г., от 27.06.2023г., влязло в сила на 06.08.2023г.,
постановено от Апелативен съд Гент-Кралство Белгия по дело №223/NT/460,
с което българския гражданин Р. Р. А. с постоянен адрес на местоживеене в
с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.“Илинден“ №37, ет.1, ап.3, с
ЕГН**********, е признат за виновен в извършването на кражби и заплаха с
жестове или символи за нападение на лица или имоти – престъпление по
чл.461, ал.1 и чл.463, ал.1 /за кражбите/ и по чл.329 /за заплахата за
нападение/ от Наказателния закон на Кралство Белгия и по чл.195, ал.1 и
чл.144, ал.1 от НК на Р България, и му е наложено общо наказание лишаване
от свобода за срок от 2700 /две хиляди и седемстотин/ дни, равностойностни
на седем години и пет месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
На осн. чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от наказанието „лишаване
от свобода“ следва да се приспадне изтърпяната част от 27.01.2023г., до
фактическото предаване на осъденото лице Р. Р. А. и настаняването му в
пенитенциарно заведение.
Решението може да се обжалва или протестира в 14-дневен срок пред
Апелативен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебния акт да се изпратят преписи на
компетентния орган на издаващата държава-Апелативен съд Гент, Кралство
Белгия в превод на нидерландски език, на Министерството на правосъдието,
на ВКП и на ОП-Силистра за предприемане на действия по изпълнение на
наказанието.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4