Решение по дело №60/2020 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260016

 

гр. Елена, 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      Председател: Пейо Приходков

при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 60 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

 

Постъпила е искова молба от Д.Д.Н. *** против ЗКПУ „У.-Р.“ с. Р., общ. Златарица, представлявана от председателя М.Т.М.. В нея се твърди, че между Д.Д.Н. (наемодател) и Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ с ЕИК ********* (наемател) е бил сключен Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г. с предмет: Наемодателят отдава за временно възмездно ползване на наемателя земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., общ. Златарица: поземлен имот № ****** – с площ 18.70 дка, III категория – в местността „Н.Б.“; поземлен имот № ****** – с площ 6.58 дка, III категория – в местността „Т.“, за срок от 5 стопански години (2010/2015 г.), като договорът бил продължен. Размерът на наемното плащане за един декар е левовата равностойност на 40 кг/дка зърно по пазарни цени, съгласно чл. 3 от договора. Ответната кооперация не е изпълнила задължението си за стопанската 2017/2018 г. и за стопанската 2018/2019 г. Дължимата и неизплатена от кооперацията наемна цена за гореописаните имоти за стопанската 2017/2018 г. (към 01.10.2018 г.) е сумата 570.32 лв., а за стопанската 2018/2019 г. (към 01.10.2019 г.) е 591.55 лв. Изпратена била покана чрез ЧСИ С.В.К.с район на действие ВТОС до Председателя на кооперацията (получена на 04.12.2019 г.). В определения едноседмичен срок кооперацията не е погасила задължението си по договора за наем.

Излага се, че с договора за наем, съгласно чл. 228 от ЗЗД, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 228 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. И в тази връзка, действителната воля на страните по отношение на уговорената цена е за изтекла стопанска година за предоставеното ползване. Освен това, наемодателят е поканил ответната кооперация-наемател (чрез покана чрез ЧСИ С.В.К.с район на действие ВТОС и получена от представляващия кооперацията) да изпълни задълженията си по договора. До този момент от страна на кооперацията плащане на дължимата наемна цена не е сторено.

Излага се, че всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само, че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответника-наемател в договорения между него и ищеца-наемодател срок. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от страните срок, ответната кооперация не е осъществила действия iure et facto съгласно уговорените клаузи по договора. Предвид неизпълнението на договорните задължения ответникът-наемател следва да понесе със санкцията на държавната принуда да погаси задълженията си по договора.

Излага се, че по заявление по реда на чл. 410 и сл. от ГПК PC – Елена е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 393/2019 г., като е задължил ЗКПУ „У.-Р.“ с ЕИК ********* да заплати на Д.Д.Н.: сумата 570.32 лв., представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г. за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; сумата 591.55 лв., представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г. за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане. В срока по чл. 414 от ГПК ответната кооперация е депозирала възражение. В тази връзка и с оглед разпореждането на съда по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, съобразно изискванията на чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ЗКПУ „У.-Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес управление с. Р., общ. Златарица, представлявана от председателя М.Т.М., дължи на Д.Д.Н. с ЕГН ********** ***, по издадената по ч. гр. дело № 393/2019 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК сумата 570.32 лв., представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г. за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; сумата 591.55 лв., представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г. за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски по делото – в заповедното и в исковото производство.

Ответникът Земеделска кооперация за производство и услуги „Успех - Р.“ Кооперация с. Р., общ. Златарица, представлявана от председателя М.Т.М., чрез адв. А.С.Ч. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В същия се заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Моли същия да бъде отхвърлен изцяло, като му се присъдят направените разноски. Ответникът излага следните съображения:

1. В договора за наем никъде няма уредено да се заплаща наемна цена в пари и не може ищецът да претендира заплащане на наемна цена в пари. Единствената уговорка е да се заплаща 40 килограма на декар зърно, и към момента не е уточнена културата /пшеница, ечемик и др./ от наемодателя, и наемателят не е изпаднал в забава. Следователно иска е предявен преждевременно /няма яснота каква да бъде престацията от наемателя/ и на това основание трябва да бъде отхвърлен.

2. Отделно от посоченото в пункт първи твърди, че кооперацията е изправна страна по договора и е предоставяла при поискване от наемателя съобразно добивите и това дали стопанската година е добра съответните килограми от съответната култура /пшеница, ечемик и др./

Ищецът Д.Д.Н. ***, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият е подал молба-становище, в която е изложил съображения и е направил доказателствени искания.

Ответникът ЗКПУ „У.-Р.“ Кооперация с. Р., общ. Златарица, представляван от председателя М.Т.М., редовно призован, не се представлява в първото съдебно заседание. Представя молба, чрез пълномощникът си адв. А.С.Ч. от ВТАК, в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба и направените в него оспорвания. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му се присъдят направените разноски по делото. В съдебно заседание на 27.01.2021 г. ответникът и пълномощникът му се явяват. Същите оспорват исковата молба. Заявяват, че с ищеца Д.Д.Н. не е сключван и не е подписван договор за наем. Твърдят, че договор за наем от 10.03.2016 г. е сключен между ответника и В.И.Н., която е майка на ищеца. Представят в тази насока договор за отдаване под наем на земеделска земя от 10.03.2016 г., списък на лица, които не са получили рента за 2019 г. и извадка от ведомост. 

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от приложеното ЧГрД № 393/2019 г. на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело Д.Д.Н. ***, против ответника „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ с. Р., общ. Златарица, представлявана от М.Т.М., е издадена Заповед № 377/23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 570.32 лв. – главница, представляваща дължима наемна цена за стопанската 2017/2018 г. по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., и сумата 591.55 лв. – главница, представляваща дължима наемна цена за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците 570.32 лв. и 591.55 лв., считано от 20.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК същият е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят по ЧГрД № 393/2019 г. на Районен съд - Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От извършената справка в Търговския регистър от 02.03.2020 г. е видно, че ответникът „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ Кооперация с. Р., общ. Златарица е вписан в Търговския регистър и се представлява от М.Т.М..

Представен е Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., в който е посочено, че е сключен между Д.Д.Н. и „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.” с. Р., представлявана от М.Т.М.. Съгласно договора първият в качеството на наемодател е предоставил на последния за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., както следва: 1. Нива с площ от 18.70 дка в м. „Н.Б.“, имот № ******, и 2. Нива с площ 6.58 дка в м. „Т.“, имот № ******. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от 2010 г. до 2015 г., като  в случай, че ползването продължи след приключване на срока на договора, но не по-късно от 14 работни дни със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то същият се счита продължен за срок от 5 стопански години. Годишният наем бил 40 кг./дка зърно. В договора е предвидено, че същият може да бъде изменян или допълван само със съгласието на двете страни, отразено в анекс към договора. В него е положен за наемодател, а за наемател липсва положен подпис.

По делото е представена покана от Д.Д.Н., отправена до Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ с. Р., общ. Златарица, представлявана от председателя М.Т.М.. С нея първият е поканил последния в 7-дн. срок от получаването й да извърши плащане на дължимата наемна цена за стопанската 2017/2018 г. и стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г. на база гласуваните от общото събрание на кооперацията суми. Поканата е връчена от И.И.– връчител на ЧСИ С.К., на 04.12.2019 г. на К.Д.П. – тракторист.

По делото са приети като доказателства: сравнителен анализ на цените на хлебна пшеница в България и водещите борсови пазари в Северното полукълбо 11.2018 – 11.2019 (USD/тон) на Софийска стокова борса АД от 16.12.2019 г.; курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена златото, валидни за 30.11.2018 г.; курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена златото, валидни за 29.11.2019 г.; лист с изчисления; курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена златото, валидни за периода от 01.10.2018 г. до 01.11.2018 г.; курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена златото, валидни за периода от 01.10.2019 г. до 01.11.2019 г.;  

Видно от Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 10.03.2016 г. е, че В.И.Н. от с. Р. е сключила договор за наем с ответника „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.” с. Р., общ. Златарица, представлявана от М.Т.М.. Съгласно договора същата е действала в качеството на наемодател и е предоставила на последния за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., общ. Златарица, както следва: 1. Нива с площ от 18.701 дка в м. „Н.Б.“, имот № ******, и 2. Нива с площ 6.578 дка в м. „Т.“, имот № ******. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години, като под стопанска година се имало предвид времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата календарна година, и влизал в сила за 2015/2016 г. Негов обект била земеделска земя за производство на земеделска продукция. Годишният наем бил 65 кг./дка. В договора е предвидено, че същият може да бъде изменян или допълван само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.

По делото са приети като доказателства и списък на лица, които не са получили рента за 2019 г. и извадка от ведомост. В същите фигурира наемодателя В.И.Н..

По делото са дадени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК от М.Т.М. – председател на „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ с. Р., общ. Златарица.

От правна страна:

В конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, възникнало поради неизпълнение на договор за наем, призната в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирана в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта за изпълнение не е влязла в сила, поради това, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Освен това съдът приема, че същият е неоснователен по следните съображения:

При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установено, че между В.И.Н. от с. Р., общ. Златарица и ответникът „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.” с. Р., общ. Златарица е възникнало валидно облигационно правоотношение, а именно договор за наем на земеделски земи. Съгласно същия първата от тях като наемодател е предоставила на ответника като наемател за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., общ. Златарица,  а именно: 1. Нива с площ от 18.701 дка в м. „Н.Б.“, имот № ******, и 2. Нива с площ 6.578 дка в м. „Т.“, имот № ******. Договорът бил сключен на 10.03.2016 г. за срок от 5 стопански години и влизал в сила за стопанската 2015/2016 г. Негов обект била земеделска земя за производство на земеделска продукция. Уговореният годишният наем бил 65 кг./дка. Освен това в договора било предвидено, че същият може да бъде изменян или допълван само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.

Представен е Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., в който е посочено, че е сключен между Д.Д.Н. и „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.” с. Р., представлявана от М.Т.М.. Съгласно договора първият в качеството на наемодател е предоставил на последния за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., както следва: 1. Нива с площ от 18.70 дка в м. „Н.Б.“, имот № ******, и 2. Нива с площ 6.58 дка в м. „Т.“, имот № ******, за срок от 5 години, считано от 2010 г. до 2015 г., като  в случай, че ползването продължи след приключване на срока на договора, но не по-късно от 14 работни дни със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то същият се счита продължен за срок от 5 стопански години. Годишният наем бил 40 кг./дка зърно. В договора е предвидено, че същият може да бъде изменян или допълван само със съгласие на двете страни, отразено в анекс към договора. В него е положен за наемодател, а за наемател липсва положен подпис. Относно посоченият договор, предвид липсата на подпис на страна по същия, както и поради не представяне на доказателства от страна на ищеца, че е налице сключен договор за наем с ответника с предмет процесните земеделски земи, който е действал и през стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение с ответника. Още повече, че за посочените стопански години, за които ищецът претендира наем е бил налице надлежно сключен договор за наем между лицето  В.И.Н. и ответника, предмет на който са процесните земеделски имоти.

Дори да се приеме, че е налице надлежно сключен между страните по делото Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., който е действал и през стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., ищецът като наемодател по договора за наем има право да претендира от ответника като наемател заплащане на наемна цена в натура, т.е. 40 кг./дка зърно, както е уговорено в чл. 3 от него. Плащане в пари не е предвидено. Следва да се отбележи, че по делото няма данни страните да са постигнали друга уговорка. Още повече, че в Раздел V, чл. 8 е посочено, че договорът може да бъде изменян само със съгласие на двете страни, отразено в анекс към договора форма. В тази насока липсват доказателства по делото, поради което съдът приема, че ищецът не може да претендира от ответника наемна цена в пари, защото такава не е уговорена, нито първоначално при сключване на договора за наем, нито впоследствие с допълнително споразумение. Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. По тази причина възраженията в тази насока, направени от ответника са основателни.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, които са в размер на 300.00 лв. – заплатено адвокатско възнагражение. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., което е заплатено в брой. На следващо място същият е представил списък на разноските съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че няма основание за намаляване на уговореното между ответника и адв. А.Ч. адвокатско възнаграждение, тъй като последното е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от Д.Д.Н. с ЕГН ********** *** против „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ Кооперация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Златарица, представлявана от М.Т.М., за приемане на установено по отношение на „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ Кооперация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Златарица, представлявана от М.Т.М., че дължи на Д.Д.Н. с ЕГН ********** *** сумата 570.32 лв. (петстотин и седемдесет лева и 32 стотинки) – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи (нива с площ от 18.70 дка, представляваща имот № ******, находяща се в местността „Н.Б.“ в землището на с. Р., общ. Златарица, и нива с площ от 6.58 дка, представляваща имот № ******, находяща се в местността „Т.“ в землището на с. Р., общ. Златарица) за стопанската 2017/2018 г. по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., и сумата 591.55 лв. (петстотин деветдесет и един лева и 55 стотинки) – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи (нива с площ от 18.70 дка, представляваща имот № ******, находяща се в местността „Н.Б.“ в землището на с. Р., общ. Златарица, и нива с площ от 6.58 дка, представляваща имот № ******, находяща се в местността „Т.“ в землището на с. Р., общ. Златарица) за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделски земи от 28.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 570.32 лв. и главницата от 591.55 лв., считано от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 377/23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 393/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.“ Кооперация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Златарица, представлявана от М.Т.М., сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща направени разноски по делото.    

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: