Решение по дело №172/2017 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 април 2018 г. (в сила от 21 юли 2018 г.)
Съдия: Георги Николов Николов
Дело: 20171890100172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 48

Гр.Сливница, 25.04.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно  заседание на дванадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от

съдията гр. дело № 172 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.

Ищците В.С.С.,***, с ЕГН ********** и П.С. ***, с ЕГН **********, са предявили иск за делба срещу М.Г.И.,***, с ЕГН **********, Ю.Л.С.,***, с ЕГН **********, Н.Л. ***, с ЕГН **********, Л.К.Б.,***, с ЕГН **********, З.В.Г.,***, с ЕГН **********,***, с ЕГН ********** и Р.В. ***, с ЕГН **********, с който желаят да бъде допусната делба на следния недвижим имот:

УПИ VІ-1360, кв. 113, по плана на град Сливница, целият с площ от 870 кв. метра в който има законно изградени пет сгради принадлежащи на различни собственици, като се претендира само делба на поземления имот.

От така направените уточнения, съдът приема, че се касае за иск за делба единствено на дворното място.

Твърди се в исковата молба, че с Решение № 17/23.02.2004г. на РС Сливница, съдът е разпределил квотите на съсобственост между страните по делото. Тъй като дворното място било съсобствено между страните, желае същото да бъде поделено съобразно посочените в цитираното по – горе решение квоти. Претендира в общ дял на ищците да бъде възложена ½ идеална част от мястото, или 435/870 идеални части. 

Ответниците В.К.И. и Р.В.И. са представили отговор с който оспорват исковата претенция, като излагат подробни съображения в тази посока.

Останалите ответници редовно уведомени в срока по чл. 131 от ГПК не са представили отговор на исковата молба. Не ангажират доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата В. се явява лично. Другата ищца не се явява в съдебно заседание, като двете ищци се представляват от адв. Г. Григоров от АК – Разград, който поддържа исковата молба и ангажира писмени доказателства.

Ответниците М.Г.И., Ю.Л.С. и Н.Л.Д., редовно уведомени не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Същите не ангажират доказателства в хода на производството.

Ответницата З.В.Г. се представлява от своята дъщеря С.Д., която заявява, че нейната майка притежава самостоятелен жилищен обект в дворното място. В този смисъл оспорва иска за делба.

Ответниците Л.К.Б., В.К.И. и Р.В.И. се представляват от адв. Лора Ангелова от САК, която оспорва иска за делба на дворното място.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че страните са наследници на И. Й. М., починал на 18.11.1954г. видно от удостоверение за наследници № 77-01-91/01.02.2016г. издадено от Община Сливница. С н.а. № 70, том ХVІІІ, дело № 272/1928г. на Сливнишки мирови съд, И. М. придобил дворно място с площ от 870 кв. метра, което не се спори от страните, че съответства на процесния имот.

Видно от удостоверение № 77-02-233/20.12.2017г. издадено от Община Сливница, в УПИ № VІ-1360, кв. 13, по плана на град Сливница, са изградени следните жилищни сгради: 1. Едноетажна масивна жилищна сграда с площ от около 70 кв. метра, 2. Едноетажна масивна жилищна сграда с площ от около 38 кв. метра, 3. Паянтова жилищна сграда с площ от около 36 кв. метра, 4. Паянтова стопанска сграда с площ от около 15 кв. метра, 5. Паянтова жилищна сграда с площ от около 27 кв. метра, 6. Масивна жилищна сграда с площ от около 23 кв. метра.

По делото са представени:

- н.а. № 87, том ІІІ, рег. № 1888, дело № 495/2002г. с който ответницата З.В.Г. е придобила 91/877 идеални части от процесния парцел, заедно с ½ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда с площ от около 40 кв. метра построена в него. За останалата ½ идеална част от сградата З.Г. е била призната за собственик с н.а. № 88, том ІІІ, рег. № 1890, дело № 496/2002г.

- н.а. № 150, том ІІ, дело № 585/1989г. с който наследодателите на двете ищци са били признати за собственици на основание давностно владение върху 2/3 идеални части от дворното място, заедно с построената в средата на парцела на границата с имота на Милан Кръстев жилищна сграда и на цялата стопанска постройка с мазе построена в непосредствена близост до жилищната сграда. Този н.а. е бил обявен за нищожен с Решение № 194/25.11.1991г. по гр. дело № 310/1991г. на РС Сливница, за разликата от 2/4 идеални части до 2/3 идеални части от дворното място.

-  н.а. № 94, том ІІ, дело № 675/1987г. с който ответникът В.К.И. е придобил 1/8 идеална част от процесното дворно място, заедно с масивна едноетажна масивна жилищна сграда построена в имота откъм ул. „Черно море“ със застроена площ от 60 кв. метра.

Видно от приложената по делото скица № 192/28.07.2015г. издадена от Община Сливница, в процесния имот са заснети три масивни и две паянтови отделни жилищни сгради.

Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са представени.

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Несъмнено страните по делото притежават идеални часто от дворното място, предмет на делбата.

За да бъде преценено обаче, дали искът за делба на дворното място е допустим, настоящият съдебен състав счита, че е необходимо да се изследва въпросът за собствеността на сградите в имота с оглед преценка приложението на ППВС 2/82 г., т.1, б. „д” при действието на ЗУТ. В случая следва да бъде взета предвид трайната практика на ВКС материализирана в множество съдебни решения по реда на чл. 290 от ГПК, според която еднозначно е прието, че при действието на ЗУТ делбата на съсобствен УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС.  В практиката си ВКС последователно поддържа, че ако всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, теренът е обща част и искът за делбата му следва да бъде отхвърлен.

Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на действащия към момента на постановяване на съдебното решение градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, като в случая са ирелевантни евентуални бъдещи прогнозни изменения на плана.

Доколкото от приложените и обсъдени по – горе нотариални актове се установява, че върху процесния терен са налични самостоятелни жилищни сгради собственост на отделни съделители – т.е. всеки един от тях се явява индивидуален собственик на обособен обект в дворното място, съдът намира следното:

Процесният УПИ № VІ-1360, кв. 113, по плана на град Сливница, целият с площ от 870 кв. метра, предвид наличието на отделни самостоятелни собственици на отделни сгради построени в него, се явява прилежаща обща част към изградените в него жилищни сгради и не може да бъде допуснат до делба, поради което, тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Тъй като ответниците Л.К.Б., В.К.И. и Р.В.И., са заявили претенции за заплащане на разноски и предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да им заплатят солидарно сторените от същите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС Сливница държавна такса за водене на производството в размер на 100 лева, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Воден от горното, съдът

 

                                                                   Р  Е  Ш  И :

                               

1. ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.С.С.,***, с ЕГН ********** и П.С. ***, с ЕГН **********, за допускане на делба на следния недвижим имот:  УПИ VІ-1360, кв. 113, по плана на град Сливница, целият с площ от 870 кв. метра, между В.С.С.,***, с ЕГН ********** и П.С. ***, с ЕГН **********, М.Г.И.,***, с ЕГН **********, Ю.Л.С.,***, с ЕГН **********, Н.Л. ***, с ЕГН **********, Л.К.Б.,***, с ЕГН **********, З.В.Г.,***, с ЕГН **********,***, с ЕГН ********** и Р.В. ***, с ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, В.С.С.,***, с ЕГН ********** и П.С. ***, с ЕГН **********, да заплатят на Л.К.Б.,***, с ЕГН **********,***, с ЕГН ********** и Р.В. ***, с ЕГН **********, солидарно сумата от 900 лева, представляващи направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, В.С.С.,***, с ЕГН ********** и П.С. ***, с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Държавата по сметка на РС Сливница, държавна такса за водене на производството в размер на 100 лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му. 

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: