Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 11569 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Б.Г., с която се обжалва изцяло Решение №
181134/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 5986/2020 г. по описа на
СРС, III ГО, 89-ти състав.
В жалбата се твърди, че решението неправилно поради материалноправна незаконосъобразност и допуснати съществени
процесуални нарушения и е необосновано. Излагат се съображения.
Въззивникът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение
молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни Л.А.Б. и децата Д.
и Б. А.Б., действащи чрез тяхната майка и законен представител Л.А.Б., в
открити съдебни заседания, проведени пред въззивната инстанция оспорват
въззивната жалба и молят за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л.А.Б. и децата Д. и Б. А.Б., действащи чрез тяхната
майка и законен представител Л.А.Б., срещу А.Б.Г. – за защита от домашно
насилие, извършено на 26.01.2020 г. и на 29.01.2020 г., подробно описано в
молбата от 05.02.2020 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 181134/19.08.2020 г., постановено по гр. д. №
5986/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, е задължен А.Б.Г. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л.А.Б. и децата Д. и Б. А.Б., забранено му е да ги
доближава на по-малко от 100 метра, местоработата на майката и детската градина
на децата, както и жилището им на адрес в София, район „Изгрев“, бул. „Д-р **********,
и местата за отдих и социални контакти, които посещават за срок от шест месеца,
отстранен е от същото жилище за срок от шест месеца, наложена му глоба в размер
на 500 лв., осъден е да заплати държавна такса 25 лв., а на Л.А.Б. 400 лв. -
разноски, предупреден е за последиците при неизпълнение на заповедта, на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, издадена е заповед за защита.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
В първоинстанционното производство е представена декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН за извършеното от ответника домашно насилие, вкл. за присъствието на малолетните
молители на това насилие. Тази декларация е допустимо доказателствено средство,
в частта й, в която изхожда от молителката Л.А.Б.. (чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). В
настоящия случай тя съдържа индивидуализиращите белези на насилническите
актове, поради което представлява и годно доказателствено средство за
правнорелевантните факти.
Декларацията притежава, както формална,
така и материална доказателствена сила, които не са оборени от ответника нито в
първоинстанционното производство, нито във въззивното производство. Отделно от
декларацията, първоинстанционният съд е събрал доказателства чрез разпита на
свидетелите Ю.А.Т.и Б. Г.С.., родители на въззивника /ответник в производството
пред СРС/, като видно от свидетелските показания на св. Ю.Т., тя е била
очевидец на извършения акт на домашно насилие на 29.01.2020 г. от страна на ответника
по отношение на молителката Л.А.Б., което насилие е извършено в присъствието на
двете малолетни деца.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи
в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят твърденията на молителите за извършеното на
26.01.2021 г. и на 29.01.2021 г. домашно насилие.
Изводът относно правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт,
не може да бъде разколебан и от заключението на вещото лице по допуснатата пред
въззивна инстанция съдебнопсихологична експертиза, доколкото в него е отчетена
семейната ситуация към настоящия момент и вещото лице е посочило, че не вижда
смисъл в евентуално следващо изследване на детето Д., целящо то да си „спомни“
определени ситуации и постъпки на родителите си, тъй като това само би нарушило
емоционалното й равновесие. При другото дете Б. също не са открити признаци на напрежение,
страх или други негативни емоции, произтичащи от преживяно от него насилие,
което настоящият съд намира за ирелевантно, доколкото то е на по-ниска възраст
и както се посочи и по-горе, вещото лице е изследвало ситуацията към настоящия
момент, като от датата на извършените насилнически актове до изготвянето на
експертизата е изтекъл значителен период от време от около 1 г. и 10 месеца.
Въззивният съд постанови въззивникът А.Б.Г. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 37.50 лв. (3 х 12.50 лв., тъй
като въззиваемите страни са три).
С оглед изхода на настоящото дело въззивникът няма право на разноски, право
на такива имат въззиваемите, но те не са заявили такава претенция, поради което
съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181134/19.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 5986/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав.
ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 37.50 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Б.Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.