РЕШЕНИЕ
18.06.2020 г.
Номер 30 Година 2020 Град Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велики Преслав Първи състав
На 18 (осемнадесети) май Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова
Секретар Женя Проданова
Прокурор............................. ,
като разгледа докладваното от съдия Цветанкова
АН дело номер 359 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от О.В. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.М.Б.- кмет на общината против Наказателно постановление №НЯСС-196/06.11.2019 г., издадено от зам.- председател на Д.а.з.м.и т.н. /ДАМТН/, с което на О.В. на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите е наложена ..имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди лева/ за нарушение на чл. 141. ал. 1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, алтернативно моли за намаляване размера на наложената имуществена санкция до минималния предвиден от закона размер.
В съдебно заседание се явява упълномощен представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания, представя писмено доказателство по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Представя писмено становище, в което моли НП да бъде потвърдено.
Р.п.Ш.Т.о.В.П. редовно призовала, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 08.05.2019 г. служители на ДАМТН- свидетелите Р.К.Р. и Я М.Д. в присъствието на представител на О.В. свидетеля Ш.М.М., извършили проверка на язовир „Конево- Г', находящ се в поземлен имот № 000082 в землището на с. М., общ. В., собственост на о.В. съгласно Акт за частна общинска собственост №23/20.02.1997г. В резултат на проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и прилежащите й съоръжения, както и преглед на документацията от
експлоатацията, проверяващите установили, че по короната на язовирната стена има дълбоки коловози и изравяния по цялото й протежение; поради неизправното състояние на основния изпускател в централната част на стената чрез направата на 3 броя траншеи е била монтирана сифонна уредба с цел понижаване водното ниво на язовира, която е демонтирана и след демонтажа й траншеите са налични. Вследствие на това проверяващите констатирали, че е налице нарушаване на конструктивната цялост на короната на язовирната стена, респ. че язовирната стена не се поддържа в техническа изправност от О.В. каквото задължение тя има като собственик на язовир ..Конево- I". Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Констативен протокол №05-03-29 от 09.05.2019 г.
До О.В. била изпратена покана с изх. №85-02-89/13.05.2019 г. за явяване на представител на 04.07.2019 г. в 11.00 ч. в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН за съставяне и връчване на ЛУАН по Закона за водите във връзка с КП от проверка №05-03-29 от 09.05.2019 г., получена съгласно обратна разписка на 23.05.2019 г. На указаните дата и час не се явил представител на О.В. Въз основа на направените в хода на проверката констатации, на 04.07.2019 г. на о.В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №05-018/04.07.2019 г. в отсъствието на нарушителя, в който било посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 141. ал.1, т. 1 от Закона за водите. Актът бил предявен на кмета на О.В. без възражения като такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта и като възприел изцяло, както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на О.В. ЕИК ***. със седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.М.Б.- кмет на общината, е наложена ,.имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди лева/ за нарушение на чл. 141. ал.1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на разпитаните свидетели Р.К.Р.. Я.М.Д., А.Г.А. и частично Ш.М.М., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.К.Р., Я.М.Д.. А.Г.А., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се, а показанията на свидетеля М. частично. Свидетелите Р.К.Р.. Я.М.Д. и Ш.М.М. пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства относно извършената проверка, доколкото се явяват и преки участници в нея. респ. очевидци на установеното по случая. Свидетелите Р. и Д. последователно излагат констатираните в хода на контролната дейност пропуски при поддържането на язовирната стена от страна на собственика, последиците от тях. начина на установяването им и съставянето на АУАН за тях. Освен това показанията им са еднопосочни, подробни, задълбочени, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка и доколкото посочените свидетели не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, същите не може да се считат за заинтересовани или предубедени, поради което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. По отношение показанията на свидетеля М. съдът намира, че същите се припокриват с изложеното от свидетелите Р. и Д. и следва да бъдат кредитирани с изключение в частта досежно обстоятелствата, че по короната на язовирната стена не е имало коловози и изравяния, като за тази преценка съдът съобрази служебните отношения на свидетеля М. с жалбоподателя и това. че в тази част показанията на свидетеля не се подкрепят от останалия доказателствен материал. По изложените причини съдът приема, че показанията на свидетеля М. в тази част вероятно са предоставени в защита на жалбоподателя.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на разпитаните свидетели Р. и Д., затова съдът основава и на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал. 11 и ал. 12 от ЗВ, видно от Заповед №А-5/02.01.2018 г. и Заповед №А-517/12.07.2018 г. на Председателя на ДАМТН. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3- месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1- годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6- месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. При съставянето му е спазена процедурата на чл. 40 от ЗАНН и конкретно разпоредбата на чл, 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като същият е съставен в присъствието на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението- Я.Д. и е подписан от него. Отразяването в акта на уточнението, че същият се съставя в присъствието на свидетел при установяване на нарушението след името и данните на свидетеля Я.Д., не водят до извод в обратна насока като този факт се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Касае се за некоректно изписване на посочените обстоятелства в акта, което не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, включително да научи в какво административно нарушение е обвинен и да организира защитата си, респ. не съставлява съществено процесуално нарушение Поради изложеното изтъкнатият в тази насока довод за наличието на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН е неоснователен. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него също не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното нарушение като са посочени елементите от обективната страна на състава му, както и на относимите към него обстоятелства. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, при които е извършено нарушението. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно. индивидуализирани са в степен, позволяваща на
санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
Разпоредбата на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ въвежда задължение за собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръжения към тях за тяхното поддържане в техническа изправност. Доколкото о.В. съгласно Акт за частна общинска собственост № 23/20.02.1997г. се явява собственик на язовир ,,Конево- I". то същата е имала задължение да осигури и контролира спазването на нормативните изисквания за техническа изправност на язовира. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че при извършената на 08.05.2019 г. проверка е било констатирано, че по цялата дължина на короната на язовирната стена са налични дълбоки коловози и изравялия. Същевременно по категоричен начин се установи, че след като сифонната уредба в централната част на язовирната стена, състояща се от 3 бр. тръби с диаметър Ф 100 мм и имаща за цел понижаване на водното ниво на язовира, е била демонтирана, траншеите, респ. каналите в короната на язовирната стена, в които са били положени тръбите, са останали открити. Така описаните неизправности представляват нарушаване на конструктивната цялост на язовирната стена по смисъла на пар. 1, т. 956 от ДР на ЗВ, поради което изложеното в тази насока възражение е неоснователно. От съществено значение е язовирната стена, както и съоръженията към нея, да бъдат технически изправни, за да може всеки един компонент от тях да бъде използван по предназначението си и съответно да бъде предотвратена опасността от неконтролирано изпускане на вода от водохранилището.
С оглед изложеното съдът намира, че от материалите по делото и по- конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. и Д. се установява по безспорен начин, че О.В. като собственик на проверявания обект е допуснала същият да не бъде в техническа изправност, респ. чрез бездействието си собственикът на язовира е извършил нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда. Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че констатираното нарушение по ЗВ не може да се вмени в отговорност на О.В. тъй като стопанисваният от нея язовир попада в обхвата на изключените от контрол с разпоредбата на чл. 141а. ал. 3 ЗВ малки язовири. Действително цитираната разпоредба предписва, че на контрол по реда на ЗВ и наредбата по чл. 141, ал. 2 подлежат всички язовири по ал. 1 и 2 /големи и малки язовири/, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост па язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия: 1) създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб. м; 2) създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем; 3) завиреният обем е по-малък от 15 000 куб, м независимо от създавания воден напор; 4) водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв. км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция. Същевременно обаче, редът за класификация, критериите и компетентните за това органи са уредени в разпоредбата на чл. 1416 ЗВ, като към настоящия момент няма данни процесният язовир да е бил класифициран по този ред. До извод в обратната насока не води и заявеното от жалбоподателя, че доколкото водосборният басейн на язовира е не повече от 2.0 кв. км и водохранилището му не се пълни чрез деривации или помпена станция, то същият попада в обхвата на изключението по смисъла на чл.
141а, ал. 3 отЗВ , тъй като както вече се посочи, не всички малки язовири са изключени от контрол по ЗВ, дори и да отговарят на поне на едно от условията посочени в т. 1 до т. 4 на чл. 141а, ал. 2, а само тези, които са били класифицирани по отношение на тяхната потенциална опасност и за които безспорно е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура, каквото класифициране към настоящия момент с оглед данните от показанията на разпитаните свидетелите не е извършено и подобна липса на потенциална опасност не се установява.
Следва да бъде посочено, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, свързано пряко с осигуряване безопасността на населението и имуществото, която се явява застрашена от бездействието на нарушителя. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не изисква това нарушение да е свързано с настъпването на вредни последици. За преценка приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая, съдът намира, че неизпълненото от страна на собственика на язовира задължение е с висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин се създава риск от неконтролирано изпускане на водни маси с последващите от това опасности за намиращите се в близост хора и имущество. Техническата изправност на язовирните стени и съответните съоръжения към тях е необходимо условие за безопасната им експлоатация и управлението на водите на територията на Република България. Предвид изложеното не може да бъде прието, че неподдържането на язовирна стена в изправно техническо състояние представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 200 ал. 1, т. 38 от ЗВ, предвиждаща за юридическите лица имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 141. ал. 1 ОТ този закон.
При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е посочил кое е основанието да наложи максималния размер на предвидената санкция. Същевременно следа бъдат отчетени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, свързани с това, че за жалбоподателя липсват данни за други предходно санкционирани нарушения по ЗВ. както и че посочените нередности са констатирани за първи път. Не са налице и доказателства за финансовото състояние на общината по преписката. В този смисъл съдът намира, че справедлива и съответна на тежестта и характера на извършеното нарушение, която би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието ще бъде имуществена санкция в размер на 2000 лева. При тези съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената от наказващия орган „имуществена санкция" се намали в размер от 2000 /две хиляди/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-196/06.11.2019 г., издадено от зам. председател на Д.а.з.м.и т.н. /ДАМТН/, с което на О.В. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.М.Б.- кмет на общината, е наложена „имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 201. ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ за нарушение на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкцията на 2000 /две хиляди/ лева.
Районен съдия: