ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39540
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20221110169922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца З. Ч. С., чрез адвокат Е. И., в която се съдържа искане
за изменение на Определение № 16306/08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 69922/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав, в частта за разноските, чрез отмяна на същото в частта, в която
молителката е осъдена да заплати в полза на процесуалния представител на ответната страна
разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗА, евентуално чрез намаляване на техния
размер.
В молбата се развиват доводи за неправилност на първоинстанционния акт в частта за
разноските, обосновани от молителката с липса от необходимост за връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответната страна предвид наличието на искания
в нея за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. На
следващо място, се изтъква, че депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е
подаден лично от ответницата М. Г. С., което насочва към извод за незаконосъобразно
процесуално поведение на същата, проявено в последващото упълномощаване на адвокат по
делото с цел присъждане на съдебни разноски. При тези съображения се моли за ревизиране
на акта на съда в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – М. Г. С., чрез адвокат В. Ч., изразява
становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба вх. №
287324/22.12.2022 г. на З. Ч. С. срещу М. Г. С., с която е предявен иск с правно основание чл.
1
108 ЗС. В исковата се съдържа искане за спиране на производството по делото, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на друг висящ съдебен спор между същите страни.
С разпореждане от 27.03.2023 г. съдът е констатирал нередовности в исковата молба и
е оставил същата без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с конкретни указания до
ищцовата страна.
С разпореждане от 20.07.2023 г. съдът е дал указания на ищцовата страна за вписване
на исковата молба в Служба по вписванията към Агенция по вписванията – доказателства за
чието изпълнение са представени пред съда с молба вх. № 283196/11.10.2023 г.
С разпореждане от 17.10.2023 г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата
молба на ответната страна по реда на чл. 131 ГПК, като със същото разпореждане е указал
на последната възможността да изрази становище по искането за спиране на процеса по реда
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор лично от ответницата М. Г. С.. В
отговора на ИМ е посочен съдебен адресат на ответницата – адв. В. Ч..
С Определение № 244/03.01.2024 г. производството по настоящото дело е спряно, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр. д. № 10200/2019 г. на СРС, ГО, 29 състав.
С молба вх. № 120853/04.04.2025 г. ответницата М. Г. С., чрез адв. В. Ч., е направила
искане за възобновяване на производството по делото поради отпаден на процесуалните
пречки за разглеждане на спора. В молбата е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Към нея са приложени договор за правна защита и
съдействие от 27.03.2025 г. и пълномощно в полза на адвокат В. Ч..
С Определение № 16306/08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 69922/2022 г. на СРС, I
ГО, 29 състав, съдът е възобновил производството по дело, на основание 230, ал. 1 ГПК, и
на основание чл. 232 ГПК е прекратил същото поради оттегляне на предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Предвид изхода на спора, съдът е осъдил ищцата З. Ч. С., ЕГН **********, да заплати
в полза на процесуалния представител на ответната страна – адвокат В. В. Ч., сумата в
размер на 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита на М. Г. С., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 69922/2022 г. на СРС, I
ГО, 29 състав.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановения по делото краен акт в
частта за разноските е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок по чл.
248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е частично основателна, поради следното:
Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.
Прекратяването на производството по реда на чл. 232 ГПК – в контекста на
2
неблагоприятен краен резултат на друг съдебен спор между същите страни, е основание да
се приеме, че ищецът с действията си е довел до неоснователно въвличане на ответника в
исково производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В разглеждания случай, съдът е сезиран с нередовна искова молба, неизправностите в
която са били отстранени по реда и в сроковете по чл. 129, ал. 2 ГПК. До отстраняването на
последните производството пред съда се развива както едностранно такова – единствено
между ищеца и съда. Като е счел исковата молба за редовна, с разпореждане от 17.10.2023 г.
съдът е разпоредил връчване на препис от нея на ответната страна по реда на чл. 131 ГПК.
От момента на получаване на препис от съдебните книжа за ответната страна възниква
право на разноски за процеса при благоприятен за нея изход от делото, вкл. при
прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК). Съдът намира за необосновани възраженията на
молителката, че искането на същата за спиране на производството обвързва съда в
преценката му дали да връчи препис от редовната искова молба на насрещната страна.
Исковото производство има състезателен характер, поради което съдът намира, че в
хипотеза на предявен вещен иск, исковата молба по който подлежи на вписване, съдът е
длъжен да приложи закона еднакво спрямо страните и осигури възможност на насрещната
страна да узнае за наличието на висящ срещу нея съдебен спор, вкл. да упражни правото си
да се защити срещу неговата висящност чрез право на становище по искането за спиране,
както и право на жалба срещу преграждащия развитието на процеса съдебен акт, постановен
по реда на чл. 229, ал. 1 ГПК. Ето защо, и доколкото по делото не се твърди и не се
ангажират доказателства оттеглянето на иска по реда на чл. 232 ГПК да е в следствие от
настъпването на факти след предявяване на иска, изразили се в поведението на ответната
страна, то в полза на последната, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е възникнало право на
разноски.
Уважаването на искането на ответната страна е обусловена от две предпоставки –
нарочно искане за тяхното присъждане и представяне на доказателства за реално сторени
такива.
В случая, ответната страна е направила нарочно искане за присъждане на адвокатски
хонорар в полза на оказалия й безплатна правна защита адвокат, обективирано в молба вх.
№ 120853/04.04.2025 г. Следователно, първата предпоставка за уважаване на искането е
налице.
Доколкото в разглежданата хипотеза се прави искане за присъждане на разноски по
реда на чл. 38 ЗА, то за тяхното присъждане пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Такъв договор ответницата е представил с молба вх. № 120853/04.04.2025 г., поради което
съдът намира искането по чл. 38, ал. 2 ЗА за основателно. За бланкетни и необосновани
3
съдът намира доводите на молителката за незаконосъобразно поведение на ответницата,
проявено в последващо подаването на ОИМ упълномощаване на адвокат по делото с цел
присъждане на съдебни разноски. Всяка страна има право да упълномощи адвокат по
делото, като изцяло в нейна преценка е на какъв етап от производството да стори това.
Що се касае до възраженията на молителката относно размера на присъденото по реда
на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение, съдът намира същите за частично основателни. В
предмета на делото е включен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на ¾ идеални части от поземлен имот с
идентификатор . съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с цялата
построена в това място жилищна сграда – еднофамилна, на етаж и полуетаж, с
идентификатор ., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, и за осъждане на
ответницата да предаде владението върху описаните имоти. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004 г. „За процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75,
76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2. Възнаграждението се определя на база пазарната цена
на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка.“ По аргумент
от чл. 7, ал. 5, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималния размер на дължимия адвокатски
хонорар по разглежданото делото възлиза на 972,52 лева. С определението си от 08.04.2025
г., като е съобразил задължителна практика на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г.
по дело С-438/22, настоящият състав е счел, че следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. Съдът констатира,
че в действителност при преценката на посочените обстоятелства неправилно е приел, че
процесуалният представител на ответната страна е подал писмен отговор, като видно от
депозирания такъв в срока по чл. 131 ГПК той е подаден лично от страната. Посоченото
обстоятелство налага преоценка на разглеждания казус. Видно от съдебните книжа по
делото, извършените от адвоката действия се изчерпват с депозиране на молба вх. №
120853/04.04.2025 г. – подадена след стабилизиране на акта по гр. д. № 10200/2019 г. на СРС,
ГО, 29 състав. Представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно също са
изготвени след този момент – на 25.03.2025 г. Произовдството по делото е прекратено с
определение от 08.04.2025 г. Ето защо, вземайки предвид конкретното осъществените от
процесуалния представител на ответната страна действия и отчитайки предмета на спора,
съдът намира, че са налице основания за допълнително редуциране на размера на
адвокатски хонорар до сумата от 400,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ИЗМЕНЯ Определение № 16306/08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 69922/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав, в частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адвокат В. В. Ч., личен № . в
Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита на М. Г. С., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 69922/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 29 състав, от сумата в размер на 600,00 лева на сумата в размер на 400,00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5