№ 56
гр. ХАСКОВО, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20235600900076 по описа за 2023 година
Т.д. № 76/2023 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по
искова молба вх. № 6420/26.07.2023 г., подадена от Д. И. Д. и Р. И. Г., с която
са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 от КЗ и правно основание чл.497 от КЗ против ЗК „ Лев Инс“ АД
гр. София, а именно: За Д. И. Д. – 1.иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
за сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди- болки, страдания, психически стрес и неудобства в
резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55 при км.164+100, общ.
Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево, обл. Хасково, 2. иск с
правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва
върху претендираната сума, считано от 11.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; 3. 1.иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата
от 370лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
в резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55 при км.164+100,
общ. Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево, обл. Хасково, 4.
иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна
лихва върху претендираната сума, считано от 11.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; За Р. И. Г. – 1.иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
за сумата от 30 000лв.,предявен като частичен за сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки,
1
страдания, психически стрес и неудобства в резултат на ПТП настъпило на
11.12.2022 г. на път II-55 при км.164+100, общ. Свиленград в посока от с.
Младиново към с. Дрипчево, обл. Хасково, 2. иск с правно основание чл.497
от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от 11.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищците твърдят,че на 11.12.2022 г. около 18.00
часа пътували с автобус с рег. № ******, марка „ ***“, модел *******,
собственост на ДС „ Травел“ ООД, управляван от водача Т. Д. И., по път II-55
при км.164+100, общ. Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево,
обл. Хасково. Ищцата Д. Д. седяла в предната част на автобуса от страна на
шофьора, до прозореца, а ищцата Р. Г. – до нея, откъм пътеката, на места 17 и
18. Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост - мокра
асфалтова настилка, на ляв завой, в тъмната част на денонощието, водачът Т.
И. загубил контрол над управлявания от него автобус, излязъл в дясно от
пътното платно по посока на движението и се ударил в еластичната ограда /
мантинела/, вследствие на което се обърнал извън пътното платно. При
произшествието загинал един пътник, а други 36 пътници пострадали.
За автобус с рег. № ******, марка „ ***“, модел *******, собственост
на ДС „ Травел“ ООД имало сключена валидна застраховка „ ГО“ в ответното
дружество. След произшествието ищците били транспортирани в МБАЛ
Хасково, като ищцата Д. била освободена за домашно лечение, а ищцата Р. Г.
била хоспитализирана до 16.12.2022 г.
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № 125/2022 г. на
СО при ОП Хасково, което към момента не било приключило.
В резултат на произшествието Д. Д. получила контузия на коляното,
главоболие, замайване и гадене, болки в двата крака и ребрата. На 12.12.2022
г. била извършена образна диагностика, а на 16.12.2022 г. била
освидетелствана от съдебен лекар, в заключението на който било посочено,че
са установени рани и оток в областта на главата, кръвонасядане и оток в
областта на дясното око; драскотина в областта на челото; кръвонасядания по
горни и долни крайници, охлузвания по долни крайници; болки във врата,
ребрата и левия крак; затруднено движение. Причинено било временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищцата Д. ползвала отпуск поради заболяване до 04.01.2023 г. Т.като
2
болките в областта на главата, шията и крака не отминавали, на 24.01.2023 г.
отново посетила лекар, който установил хронично посттравматично
главоболие, като изписал медикаментозно лечение. Към настоящият момент
все още не била възстановена от получените травми – изпитвала главоболие и
световъртеж, болки и неудобства, трудно ходела и разчитала на помощта на
своите близки.
Твърди,че освен физическите увреждания,които получила при
произшествието, влошено било и психическото й състояние. При
произшествието претърпяла голям ужас и страх, всички в автобуса пищели и
плачели, летели хора, багажи и други. След инцидента изпитвала страх да
пътува с автобус и автомобил, сънувала кошмари, била изнервена и тревожна.
Преди инцидента обичала да пътува и да се среща с хора, което след
инцидента се променило – не се чувствала пълноценно, изпитвала страх от
инциденти, не желаела да излиза.
На 18.01.2023 г. отправила искане до ответното дружество за заплащане
на обезщетение. На 11.04.2023 г. получила предложение от ответника за
заплащане на обезщетение в размер на 2000 лв., а след това увеличено на
3000 лв., с което обезщетение не била съгласна и което счита,че е значително
занижено с оглед претърпените увреждания и почти тримесечния период на
възстановяване.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки, страдания, психически стрес и
неудобства в резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55 при
км.164+100, общ. Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево, обл.
Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираната сума,
считано от 11.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 370лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55
при км.164+100, общ. Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево,
обл. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от 11.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
3
След произшествието ищцата Р. Г. била откарана в МБАЛ Хасково и
приета на лечение до 16.12.2022 г. Били извършени редица изследвания, като
окончателната диагноза, която й била поставена е контузио абдоминис ет
торацис / фрактура на гръден кош и фрактура на корема/; фрактура на пета и
шеста кост в дясно. След изписването й ищцата била принудена да лежи в
легло, т.като при дълбоко вдишване изпитвала силна болезненост в дясната
гръдна половина. Болката се засилвала при резки движения, приемала
обезболяващи лекарства. За период около три месеца била на легло, трудно
подвижна, изпитвала силни болки и приемала обезболяващи лекарства и била
зависима от грижите на своите близки в ежедневното й обслужване.
Твърди,че освен физическите увреждания,които получила при
произшествието, влошено било и психическото й състояние. При
произшествието претърпяла голям ужас и страх, всички в автобуса пищели и
плачели, летели хора, багажи и други. След инцидента изпитвала страх,
сънувала кошмари, била изнервена и тревожна, не желаела да излиза и да има
социални контакти.
На 18.01.2023 г. отправила искане до ответното дружество за заплащане
на обезщетение. На 11.04.2023 г. получила предложение от ответника за
заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв., а след това увеличено на
3500 лв., с което обезщетение не била съгласна и което счита,че е значително
занижено с оглед претърпените увреждания и почти тримесечния период на
възстановяване.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск за сумата
от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки, страдания, психически стрес и неудобства в резултат на ПТП
настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55 при км.164+100, общ. Свиленград в
посока от с. Младиново към с. Дрипчево, обл. Хасково, ведно със следващата
се законна лихва върху претендираната сума, считано от 11.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В депозирания писмен отговор ответникът ЗК „ Лев Инс“ АД гр.
София счита,че предявените искове са допустим, но неоснователни по
4
същество. Оспорва размера на предявените искове по размер; навежда доводи
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, които
пътували без поставен предпазен колан и по този начин допринесли за
получаване на описаните в исковата молба увреждания; твърди,че ищците не
са провели правилно лечението, с което са допринесли за продължителния
възстановителен период, а ищцата Д. Д. отказала болнично лечение; оспорва
ищците да са получили описаните в исковата молба увреждания. Твърди,че се
касае за леки телесни увреждания и че претендираното обезщетение е в
завишени размери.
Твърди,че водачът на МПС с рег. № ******, застраховано в ответното
дружество, няма вина за настъпилото ПТП. От своя страна навежда доводи,че
причина за настъпилото ПТП е непоставена и неположена хоризонтална и
вертикална пътна маркировка от Агенция „ Пътна инфраструктура“,
необезопасен и необозначен опасен ляв завой.
Твърди,че „ ДС Травел“ ЕООД, собственик на автобуса, с което е
реализирано ПТП няма лиценз за извършване на международен превоз на
пътници и МПС с рег. № ******, не е минал технически преглед, както и че
водачът на автобуса не е бил надлежно инструктиран и не притежавал всички
необходими книжа, за да извършва като водач на автобус международни
превози на пътници.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, или в случай,че приеме същите за основателни да ги
уважи в справедлив размер, като уважи направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците
поясняват и допълват подадената искова молба. Считат,че е налице
извънсъдебно признание на основателността на иска, доколкото от страна на
застрахователното дружество било отправено писмено предложение за
възмездяване на получените увреждания, което обаче не било прието от
ищците поради това,че предложеният размер бил силно занижен. Оспорват
наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат,
5
както и за неправилно проведено лечение. Допълнително поясняват
получените от всяка една от ищците увреждания. По отношение травмите,
получени от Р. Г. се твърди,че е получила три средни телесни повреди –
фрактура на гръден кош, фрактура на корем и фрактура на пета и шеста кост, в
дясно.
По отношение травмите, получени от Д. Д.,че получените травми в
областта на главата са установени от съдебен лекар при проведен на
16.12.2022 г. преглед. Получените наранявания отговаряли да са получени по
посочения начин при произшествието.
В срок е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който
поддържа подадения писмен отговор и направените възражения. Твърди,че
направеното предложение за заплащане на обезщетение не можело да се
приравни на извънсъдебно признаване на исковете, а още по-малко на
признаване на множество факти от сложния състав на непозволеното
увреждане. Оспорват ищците да са получили всички травми, описани в
исковата молба и че те са резултат на ПТП; оспорват травмите, получени от
ищцата Р. Г. да имат характер на средни телесни повреди по смисъла на НК.
С Определение № 26.02.2024 г. на основание чл.219 ал.1 от ГПК е
конституиран като трето лице помагач, на страната на ответника, Агенция
пътна инфраструктура гр. София. Третото лице не е депозирал писмен
отговор, в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище.
С Определение № 170/29.04.2024 г. на ПАС, постановено по В.ч.т.д. №
221/2024 г. на основание чл.219 ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице
помагач, на страната на ответника, е конституиран „ ДС Травел“ ЕООД гр.
Бургас. Третото лице не е депозирал писмен отговор, в съдебно заседание не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.12.2022 г. около 18.00 часа автобус с рег. № ******, марка „ ***“,
модел *******, собственост на ДС „ Травел“ ООД, управляван от водача Т. Д.
И.,е пътувал по път II-55 при км.164+100, общ. Свиленград в посока от с.
Младиново към с. Дрипчево, обл. Хасково. Движението се е осъществявало в
тъмната част на денонощието по мокра асфалтова настилка.Видно от
представения и приет като доказателство по делото протокол за оглед на
6
местопроизшествието от 11.12.2022 г. / л.109/ в района на ориентира пътното
платно се наблюдава прав участък с наклон на спускане , без неравности и
препятствия по него, пътната настилка е от едрозърнест асфалт и е мокра към
момента на оглед. Района на местопроизшествието се намира в участък на ляв
завой по посока на огледа. Не са посочени налични пътни знаци спрямо
ориентира.
Според показанията на св. Т. И., шофьор на автобуса, автобусът се е
движел в тъмната част на денонощието, при дъждовно време и мокра пътна
настилка. Водачът твърди,че скоростта на управление е била около 60 км./ч и
че в конкретният участък не е имало знак, ограничаващ скоростта. Свидетелят
твърди,че такъв е бил поставен след произшествието, което видял след като
бил изписан от болницата. Излизал от десен завой, следвало прав участък от
пътя, след което ляв завой. При навлизането в левия завой натиснал леко
спирачката, при което блокирали двете колела и автобусът поднесъл към
мантинелата. Не се преобърнал, а останал на колела, наклонен на дясно.
Мантинелата в дясно била наклонена, свалена от предходен инцидент и
автобусът не могъл да се задържи на пътното платно. Пътното платно било
мокро, хлъзгаво и според св. И. на пътния участък имало кал. Съдът не
кредитира показанията на св. И. в тази част, относно наличието на кал на
пътния участък, т.като не са налице други обективни доказателства, които да
ги подкрепят. В представения и приет като доказателство по делото протокол
за оглед на местопроизшествието от 11.12.2022 г. не е описано наличието на
кал на пътния участък или други неравности и препятствия. Възприетото от
св. И. една седмица по-късно, когато е бил изписан от болница и се е прибирал
по същия участък, не може да бъде ценено, т.като е напълно възможно след
изваждането на автобуса по пътното платно да е имало следи от кал, което
обаче не означава,че по пътния участък е имало кал и към момента на
произшествието.
След произшествието вратите на автобуса не можели да се отворят,
поради което пътниците напуснали автобуса през страничните прозорци.
Св.И. казал на пътниците да счупят страничните стъкла с аварийните чукчета,
като по този начин си осигурят изход. Предното стъкло било напукано, той го
избил и оттам също били свалени част от пътниците. В автобуса имало
откачени седалки. Св. И. е категоричен,че предната седалка зад него е било
откачена, като за другите във вътрешността на автобуса не би могъл да каже.
7
Според заключението на САТЕ и допълнителните заключения, които
съдът прие като обективни и безпристрастно дадени / л.325, л.415 и л.546/,
причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това,че водачът на
автобуса като е задействал спирачната система, не е отпуснал спирачките, при
което са блокирали гумите на автобуса и за това автобусът не е завил на ляво в
завоя, а е продължил движението си направо и така е напуснал пътното
платно за движение в дясно. Според ВЛ / с.з. 07.04.2023 г./, ако водачът е бил
отпуснал спирачката в един момент, когато вече е бил навлязъл в завоя, т.като
спирането започва преди кривата на завоя и т.като вече скоростта е била
достатъчно намалена, би могъл да премине безопасно през завоя. В основното
си заключение ВЛ е посочило,че скоростта на движение на автобуса преди
произшествието е била 81 км./ч., а в допълнително даденото, при извършена
проверка на тахошайбата – 86 км./ч. ВЛ пояснява,че тази разлика не влияе на
изводите, направени в основното заключение и допълнително дадените
относно механизма на произшествието. При напускане на платното за
движение скоростта на автобуса е 48 км./ч. Водачът е задействал спирачната
система около 78 м. преди да напусне пътното платно. Максималната скорост,
с която технически е било възможно да бъде преодолян завоя в конкретната
пътно-климатична обстановка, без опасност от странично занасяне на
автобуса е 59 км./ч.
Автобусът е оборудван с предпазни колани. На място 17 и 18, на което
са седели ищците, колана на мястото към прозореца е могъл да бъде
използван, а този на мястото към пътеката не, т.като закопчалката е
недостъпна. Има счупени стъкла на автобуса. Стъклото до места 17 и 18 е
здраво. Всички седалки на автобуса са отделени частично или напълно от пода
на автобуса като са изместени напред. Седалките на места 17 и 18 са напълно
отделени от пода на автобуса и към момента на огледа да завъртени назад.
Според ВЛ към датата на произшествието на пътния участък е била
монтирана мантинела от тип N2W5, съгласно писмо на АПИ от 25.11.2024 г.
Този тип ограничителна система за ППС / мантинела/, ако е била изправна, т.е
недеформирана от предходно ПТП, не може да осигури достатъчна степен на
задържане на процесния автобус, т.е не биха предотвратили напускането на
платното за движение и падането на автобуса в дерето, намиращо се в дясно
от пътя. Този клас мантинела не е предвиден да задържа автобуси, а по-леки
МПС. Към момента на произшествието мантинелата е била деформирана от
предходно произшествие. Според ВЛ това,че мантинелата е била
предварително деформирана не е от особено значение, защото не би могла да
задържи превозно средство от типа на автобуса.
Ищцата Д. Д., според изложеното в исковата молба, е седяла в предната
8
част на автобуса от страна на шофьора, до прозореца, а ищцата Р. Г. – до нея,
откъм пътеката, на места 17 и 18.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № образувано ДП №
125/2022 г. на СО при ОП Хасково, което към момента не е приключило.
С оглед горното и преди всичко заключението на назначената по
делото САТЕ и допълнително дадените заключения, съдът намира,че от
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е поведението на
водача на автобуса, който при управлението му не е съобразил скоростта с
метеорологичните условия, мократа пътна настилка и най- вече това,че след
като е задействал спирачната система, не е отпуснал спирачките, при което са
блокирали гумите на автобуса, поради което автобусът не е завил на ляво в
завоя, а е продължил движението си направо и така е напуснал пътното
платно за движение в дясно. Водачът е предприел намалянето на скоростта, т.е
задействал е спирачната система, на разстояние от около 78 м. преди да
напусне пътното платно. Към този момент скоростта на автобуса е била 48
км.ч. Т.е според заключението на ВЛ, а и самият водач, св. И. сочи,че при
задействане на спирачната система са блокирали двете колела на автобуса,
поради което той не е могъл да излезе от завоя, а е продължил направо и е
напуснал платното за движение от дясно. Водачът е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, ако към момента на навлизането е бил отпуснал
спирачната система, т.като скоростта на автобуса е била достатъчно намалена
и е имал възможност безопасно да премине през завоя. Максималната скорост,
с която технически е било възможно да бъде преодолян завоя в конкретната
пътно-климатична обстановка, без опасност от странично занасяне на
автобуса е 59 км./ч., водачът е управлявал със скорост от 86 км./ч, според
заключението на ВЛ и показанията на тахошайбата, която скорост, макар и
разрешена за конкретния пътен участък не е била съобразена с конкретната
пътна обстановка, дъждовното време и мократа пътна настилка. Съдът
приема,че за конкретния пътен участък не е имало знак, ограничаващ
скоростта на движение, към момента на произшествието въз основа на
показанията на св. И., заключението на САТЕ и протокола за оглед на
произшествието от 11.12.2022 г., в който няма отразено наличието на такъв
знак.
Допълнително за произшествието е допринесло и наличната
ограничителна система за ППС / мантинела/, от тип N2W5, който клас
мантинела не е предвиден да задържа автобуси, а по-леки МПС. Към момента
на произшествието мантинелата е била деформирана от предходно
произшествие. Според ВЛ това,че мантинелата е била предварително
деформирана не е от особено значение, защото дори изправна този клас
мантинела не би могла да задържи превозно средство от типа на автобуса.
Липсата на поставени знаци за опасен завой на ляво и за ограничаване на
9
скоростта в конкретния пътен участък също са допринесли за реализиране на
ПТП.
По делото не се установи автобусът, с който е реализирано ПТП да е
бил технически неизправени или третото лице „ ДС Травел“ ЕООД да не
разполага с изискуемите разрешителни и лицензи, като наведените в тази
връзка възражения от ответника са неоснователни.
Св. Ж. Д., екскурзовод на групата не дава показания относно
произшествието, т.като твърди,че е изпаднала в безсъзнание, пострадала е
тежко при произшествието. Дошла в съзнание в момента, когато се опитвали
да я изкарат от автобуса, защото била затисната.
Според показанията на св. В. П. автобусът е пътувал нормално, докато в
един момент вдигнала главата и видяла,че пътя свършва. После всичко й било
като в мъгла. Самата тя не била паднала от седалката. Имало счупени стъкла.
Хората излизали през стъклата, опитвали се да си помогнат един на друг. Тя
изпитвала силни болки в краката, но успяла да излезе до пътното платно,
откъдето била откарана за преглед в МБАЛ Хасково. Отказала лечение в
болницата в гр. Хасково. В болницата в гр. Бургас установили разкъсани
връзки на дясното коляно.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
виновно поведение от страна на ищците Д. Д. и Р. Г., което от своя страна
изключва извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите. Основният довод на ответника е,че те са пътували без
поставени предпазни колани. Според заключението на ВЛ / САТЕ/ на място 17
и 18, на което са седели ищците, колана на мястото към прозореца е могъл да
бъде използван, а този на мястото към пътеката не, т.като закопчалката е
недостъпна. ВЛ д-р Е., при устния доклад по заключенията, заяви,че няма
такава травма или група от травми, които категорично да сочат дали
пострадалите са била с поставен колан или не. Независимо от това обаче дали
са били или не с поставени предпазни колани / за едното място безспорно,
обективно не е могъл да бъде използван колан/ техните седалки са били
напълно отделени от пода при произшествието, на което предпазния колан не
би могъл да окаже влияние. Травмите биха могли да се получат от движението
на другите седалки, предмети и хора в салона на автобуса, при което
наличието на поставен предпазен колан не би повлияло.Ето защо съдът
счита,че наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите е неоснователен.
Няма спор между страните относно това,че към датата на
10
произшествието процесното МПС рег. № ******, има валидна застраховка „
ГО“ в ответното дружество.
Ищците са отправили застрахователна претенция до ответното
дружество,която молба е получена на 18.01.2023 г. На 11.04.2023 г. получили
предложение от ответника за заплащане на обезщетение в размер, който са
счели за значително занижен/ 3200 лв. за Д. Д. и 320 лв. – за заплащане на
претърпени от нея имуществени вреди и 3500 лв. за Р. Г./, поради и не приели
направеното предложение.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в
случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника ЗК„ Лев Инс“ АД гр. София за претърпените от
ищцата Д. Д. неимуществени и имуществени вреди и за претърпените от
ищцата Р. Г. неимуществени вреди в резултат от настъпило на 11.12.2022 г.
ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
продължителността на проведеното лечение, специфики при неговото
провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Непосредствено след произшествието и двете ищци са откарани в МБАЛ
Хасково, където са проведени прегледи и изследвания. При прегледа в ЦСМП
пострадалата Д. Д. е имала основно оплакване от болки в коляното, не е
останала на лечение. На 12.12.2022 г. е прегледана от лекар с оплаквания от
болки в главата, гадене и замайване, при което и е издаден болничен лист за
временна неработоспособност до 04.01.2023 г. / амбулаторен лист и болничен
лист от 12.12.2022 г./ Назначена е КТ/л.14/. НА 16.12.2022 Г. ищцата Д. е
освидетелствана от съдебен лекар / удостоверение л.10/.
Във връзка с проведените изследвания ищцата Д. Д. е направила разходи
в размер на 370 лв. / фактура № **********/12.12.2022 г. на стойност 260 лв. с
ДДС; фактура № ********** от 12.12.2022 г. на стойност 60 лв. и фактура №
0132178 от 16.12.2022 г. на стойност 50 лв./, които разходи са свързани с
11
направените преглед и изследвания и са във връзка с претърпяното ПТП.
Според заключението на назначената по делото СМЕ / л.344/ при
произшествието ищцата Д. Д. е получила травма на главата - охлузване в
тилната област на главата, кръвонасядане в областта на дясната очница,
драскотина на челото, краткотраен пристъп от главоболие, замайване и гадене,
регистрирани в деня след инцидента; кръвонасядане на дясната мишница;
кръвонасядане на лявата мишница; драскотина на лявата предмишница;
кръвонасядане с охлузване на дясното коляно; кръвонасядане с множество
малки охлузвания в областта на лявата подбедрица; оплаквания в областта на
шията, гръдния кош и левия крак с накуцване. Няма данни повърхностните
увреждания по кожата на главата и крайниците да са били третирани със
средства за локално лечение на травми. Назначено е медикаментозно лечение
през устата. Обичайният период на отзвучаване на тези травми, според
заключението е 20-25 дни. Описаните травми се характеризират с умерени по
интензивност болки, имала е временно накуцване с левия крак. Не би
следвало да има затруднения с придвижването и обслужването си, в резултат
на тези травми. Оздравителният процес е приключил и здравословното
състояние на ищцата е напълно възстановено. Травмите е възможно да бъдат
получени при пътния инцидент, в салона на автобуса. Няма данни за
проведено болнично лечение на ищцата Д.. В допълнително даденото
заключение / л.568 и разпит в с.з. на 12.06.20225 г./ ВЛ сочи,че няма обективни
данни за посттравматично главоболие, резултат от процесното ПТП.
Представена и приета като доказателство по делото е епикриза от
18.02.2025 г. за проведена рехабилитация / л.525/ по повод болка и ограничени
движения в шиен отдел на гръбначния стълб. В анамнезата е посочено,че
заболяването датира от 2022 г. след преживяно ПТП.
Според показанията на св. М. Ф., близка приятелка на ищцата Д.
непосредствено вечерта след произшествието ищцата Д. е била докарана в
дома й от съпруга на Р. Г.. Д. била в шок, много трудно слязла от колата, не
можела да върви, била цялата в кал и кръв, цялата синя и натъртена. Изобщо
не успяла да заспи вечерта. На следващия ден била прегледана от невролог и
изписано лечение. Според св. Ф., Д. куцала с левия крак, а дясното й коляно
било сериозно ожулено. Имала много натъртвания. Свидетелката твърди,че
две седмици плътно е обгрижвала Д.. Много често повръщала след
катастрофата, имала главоболие, започнала да вдига кръвно. Главоболието и
повръщането продължили около месец и половина. Чак напролет започнала да
излиза навън. Причината да не излиза навън била,че не се чувствала добре
психически и физически. Към момента не била възстановена напълно,
продължавала да сънува кошмари, вземала хапчета за кръвно и
болкоуспокояващи.
Пострадалата Р. Г. при прегледа в ЦСМП е имала оплаквания от силни
болки в гърба, гърдите и кръста. Оставена е за лечение в МБАЛ Хасково,
хирургично отделение, откъдето е изписана на 16.12.2022 г. При изписването
12
все още е имала оплаквания от болки в лявата гръдна половина / епикриза
л.16/ Ищцата Г. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност до
15.01.2023 г. / болничен лис –л.20/.
Представен и приет като доказателство по делото е амбулаторен лист за
проведена рехабилитация на 07.06.2023 г. В анамнезата е посочено,че се
оплаква от болки в шийния отдел на гръбначния стълб. Болките ирадират към
лява ръка. Понякога усеща изтръпване. Поставена е диагноза „ увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“
Според заключението на назначената по делото СМЕ при
произшествието ищцата Р. Г. е получила травма на гръдния кош – счупване на
пето и шесто ребро в дясно; травма на шията – болки; травма на гърба и
кръста – болки. Обичайният период на възстановяване не надвишава два
месеца, според експертизата. Ищцата е имала временно затруднение в
движението на снагата в областта на гръдната клетка за срок от 25-30 дни.
Счупването на ребрата протича с първоначална силна болка, усилваща се при
движение и дишане, която прогресивно отслабва. В първоначалния период от
около 15-20 дни е имала затруднение при придвижване и се е нуждаела от
помощ в битовото си обслужване.Оздравителния период напълно е
приключил с пълно възстановяване. Възможни са болки в областта на
счупените ребра при промяна на времето. Описаните травми са във връзка с
претърпяното ПТП. В устния доклад в съдебно заседание на 21.10.2024 г. ВЛ
заявява,че от представената медицинска документация, няма данни за
порезни рани,няма описани травми на главата на Р. Г.. По отношение на
представените амбулаторен лист за проведена рехабилитация и поставената
диагноза „ увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с
радикулопатия“ ВЛ заявява,че не може да бъде обвързано с претърпяното
ПТП т.като на първо място няма регистрирана травма в областта на главата и
шийния отдел на гръбнака и на следващо място няма представени медицински
документи за извършен преглед при невролог, извършено образно изследване
на шийния отдел на гръбнака. Увредата на междупрешленния диск с
радикулопатия е плод на дегенеративно заболяване, според ВЛ, а не на травма.
Диагнозата е изведена по субективни оплаквания на пациента и доколкото
няма предхождащи прегледи и представени медицински документи,
оплакването е около шест месеца след произшествието, според ВЛ не би могло
да се изведе причинна връзка между тази оплаквания и претърпяното ПТП.
Според показанията на св. Стела И., сестра на ищцата Г., една седмица
след престоя й в болницата по главата и тялото на Р. все още имало кал, кръв в
косата, прорези на няколко места по лицето и краката. Според данните от
лекаря имала счупени две ребра. Първите месеци изпитвала силна болка в
ляво, дишала трудно. Била в шок. Изпитвала страх да се качи в колата, за да се
прибере до Бургас. Свидетелката твърди,че е ползвала отпуск от десет дни, в
който период от време обгрижвала сестра си в нейните ежедневни нужди.
Вследствие на камшичния удар при катастрофата не можела да си движи
врата. Това се отразило на целия гръбнак. Все още изпитвала болки в областта
13
на краката, в гърба и във врата.Произшествието оказало негативно влияние на
психиката й. Изпитвала страх да се качи в автобус, страха от качването и в
кола бил постепенно преодолян. Свидетелката твърди,че е вадила стъкла от
главата на сестра си. В болницата вадили стъкла, но главата й не била измита.
Седели си ситни стъкла и кръв в скалпа на главата й. Сестра й била затисната
на седалката. Според разказ на сестра й, Д. и шофьорът й помогнали, за да
излезе от автобуса.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
получените от всяка една от ищците увреждания, описани по-горе,
възстановителният период и свързаните с това физически и емоционални
болки и страдания, преживения стрес.
По отношение на ищцата Д. Д. :
Съдът приема за безспорно установено въз основа на представените по
делото писмени доказателства и от заключението на назначените СМЕ,че при
произшествието ищцата Д. е получила кръвонасядане и охлузване в областта
на главата, лицето и крайниците. Няма данни повърхностните увреждания по
кожата на главата и крайниците да са били третирани със средства за локално
лечение на травми. Назначено е медикаментозно лечение през устата.
Обичайният период на отзвучаване на тези травми, според заключението е 20-
25 дни. Описаните травми се характеризират с умерени по интензивност
болки, имала е временно накуцване с левия крак. Към момента
възстановителният период е приключил напълно и няма последици за
здравословното състояние на ищцата Д.. Според заключението на ВЛ
описаните травми, с оглед техния характер, не би следвало да доведат до
затруднения в придвижването и обслужването си, в резултат на тези травми,
поради което съдът не кредитира показанията на св.Ф. в частта,че ищцата Д.
не е могла за дълъг период от време да се обгрижва сама и е разчитала на
нейните грижи. Обективно няма данни ищцата Д. да не е можела, в резултат
на получените травми, да се обслужва сама. Съдът приема,че в резултат на
изживения стрес е изпитвала психически дисконфорт, имала е нужда от
подкрепата на своите близки в чисто психологически аспект. Приема за
доказано и това,че в дните след произшествието е имала главоболие,
повръщала е, което може да бъде руезултат, като от физическа травма, така и
от преживения стрес. Съдът не приема обаче,че това е продължило повече от
месец. Обективно няма представени други писмени доказателства освен
проведеният преглед на 12.12.2022 г. и издаденият й болничен лист за
временна нетрудоспособност до 04.01.2023 г. ищцата Д. да е посощавала
личен лекар или специалист, да е било проследявано нейното здравословно
състояние и да са предписвани медикаменти за лечението й. С оглед и
заключението на ВЛ, съдът приема,че оздравителният процес е приключил.
Не се установи по безспорен и категоричен начин твърдяното
14
посттравматично главоболие. В допълнително даденото заключение ВЛ
сочи,че няма обективни данни за посттравматично главоболие, резултат от
процесното ПТП. Макар,че ищцата не е било консултирана от специалист с
оглед психическата травма, съдът приема,че ищцата е преживяла стрес при
ПТП, както и че е възможно в чисто житейски план да преживява случилото
се. Това обаче не води до извод за трайни психически последици / обективни
доказателства в тази насока не се представиха в производството/.
Уврежданията на ищцата Д. са с характер на леки телесни увреждания,
претърпените болки са с умерена степен на интезивности са отзвучали в
рамките на месец.
С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 5 000 лв., който размер следва да заплати
ответникът. По делото не се събраха доказателства за получени от ищцата
тежки увреждания и невъзможност за определен период от време да се
обслужва сама, за търпени болки и страдания с посочения интензитет и срок,
както и относно срока на възстановяване. Няма данни за провеждане на
лечение и проследяване на състоянието й след прегледа на 12.12.2022 г. Това
дава основание съда да приеме,че възстановяването на ищцата е приключило
напълно и няма последици за нейното здравословно състояние. Ето защо
съдът приема,че ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 30
дни, които не са били с висок интензитет, възстановена е напълно и няма
последици за нейното здраве. Това именно обосновава извода,че предявения
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
основателен и доказан в размер на 5 000 лв., в който размер следва да бъде
уважен, като в останалата част, до пълния предявен размер от 8 000 лв., искът
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Така определеният
размер на обезщетението не следва да бъде намален, т.като не се установи
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата .
Основателен и доказан в пълния размер е предявеният иск за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 370 лв., поради
което следва да бъде уважен изцяло. Представените писмени доказателства –
фактури, са относими и са във връзка с извършен преглед и освидетелстване
на ищцата Д. след претърпяното ПТП.
По отношение на ищцата Р. Г.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
назначената по делото СМЕ безспорно се установи,че при произшествието
ищцата Р. Г. е получила травма на гръдния кош – счупване на пето и шесто
ребро в дясно; травма на шията – болки; травма на гърба и кръста – болки.
Периодът на възстановяване е около два месеца. Ищцата е имала временно
затруднение в движението на снагата в областта на гръдната клетка за срок от
15
25-30 дни. Счупването на ребрата протича с първоначална силна болка,
усилваща се при движение и дишане, която прогресивно отслабва. В
първоначалния период от около 15-20 дни е имала затруднение при
придвижване и се е нуждаела от помощ в битовото си обслужване. В този
смисъл са и показанията на св. И.. Към момента оздравителния период
напълно е приключил с пълно възстановяване. Като последица за
здравословното й състояние е възможно да остане появата на болка в
областта на счупените ребра при промяна на времето.
Макар,че по делото няма представени писмени доказателства и преди
всичко в медицинските документи не са описани порезни рани и травми на
главата, съдът намира,че следва да приеме въз основа на показанията на св. И.,
че след изписването й за домашно лечение е имало остатъчни стъкла от скалпа
на главата. Напълно възможно е при произшествието да са попаднали стъкла в
главата на ищцата, т.като е имало счупени стъкла, а и допълнително
пътниците са счупвали стъклата, за да могат да излязат от салона на автобуса.
Съдът не приема за доказано,че представените допълнително
доказателства за проведена рехабилитация през 2023 г. са относими към
травмите, получени при ПТП. Според ВЛ представените амбулаторен лист за
проведена рехабилитация и поставената диагноза „ увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“ не може да бъде
обвързано с претърпяното ПТП т.като на първо място няма регистрирана
травма в областта на главата и шийния отдел на гръбнака непосредствено след
произшествието и при проведените изследвания в болницата и на следващо
място няма представени медицински документи за извършен преглед при
невролог, извършено образно изследване на шийния отдел на гръбнака.
Увредата на междупрешленния диск с радикулопатия е плод на дегенеративно
заболяване, според ВЛ, а не на травма.
За безспорно, въз основа на показанията на св.И., съдът приема и че
ищцата Г. е преживяла стрес и за известен период от време е изпитвала
психически дисконфорт в резултат на преживяното при произшествието.
С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 15 000 лв., който размер следва да заплати ответникът.
Непосредствено след инцидента ищцата е откарана в болница и е приета за
лечение. Ищцата е имала временно затруднение в движението на снагата в
областта на гръдната клетка за срок от 25-30 дни. Счупването на ребрата
протича с първоначална силна болка, според ВЛ, усилваща се при движение и
дишане, която прогресивно отслабва. В първоначалния период от около 15-20
дни е имала затруднение при придвижване и се е нуждаела от помощ в
битовото си обслужване. Периодът на възстановяване е около два месеца. Към
момента възстановителният и оздравителен период напълно е приключил.
Няма данни за негативни последици в психическото и физическото състояние
на ищцата, изключая възможността от появата на болка в областта на
16
счупените ребра при промяна на времето, както и че е възможно в чисто
житейски план да преживява случилото се, независимо от изминалия период
от време. Обективни данни обаче за негативни прояви в психиката на ищцата,
в резлутат от преживяното при ПТП няма.
Изложеното обосновава извода,че предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан в
размер на 15 000 лв., в който размер следва да бъде уважен, като в останалата
част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., предявен като частичен за
сумата от 50 000 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Така определеният размер на обезщетението не следва да бъде
намален, т.като не се установи съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата .
Ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху присъдения
размер на обезщетението,на всяка една от ищците, считано от 18.01.2023 г.-
датата на подаване на молба до ответника за заплащане на обезщетение до
окончателното изплащане на сумата. Съдът намира,че началната дата, от
която ответникът дължи лихва за забава е датата на подаване на искането на
ищцата до застрахователя, поради което искът за заплащане на лихви за забава
за периода от 11.12.2022 г. до 17.01.2023 г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен за всяка една от ищците.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание
страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищцата Д. Д. е направил разноски в производството в размер на 1270 лв.
/ 370 лв. платена ДТ – л.45; 510 лв. платен депозит за СЕ –л.310 и 400 лв. –
платен допълнителен депозит за СМЕ – л.393/.
Ищцата Р. Г. е направила разноски в производството в размер на 1803.81
лв. / 1200 лв. платена ДТ – л.46; 500 лв. депозит за СЕ – л.311 и 103.81 лв.
платен депозит за разпит на свидетел – л.474/.
Ответникът е направил разноски в производството в размер на 3800 лв. /
1000 лв. – платен депозит за СЕ – л.307; 1800 лв. – допълнителен депозит за
САТЕ – л.385,л.515 и от 13.06.2025 г.; 1000 лв. възнаграждение на адвокат/.
Сторените от ответника разноски следва да бъдат отнесени поравно към
двете ищци.
Съобразно уважената част на исковете, общо 5370 лв., ответникът
дължи на ищцата Д. Д. сумата от 814.80 лв. / (5370х1270): 8370 = 814.80 лв./ .
Съобразно отхвърлената част на исковете общо 3000 лв., ищцата Д.
дължи на ответника сумата от 681 лв. / (3000 х 1900): 8370 = 681/.
По компенсация ответникът дължи заплащане на разноски на ищцата Д.
в размер на 133.80 лв.
Съобразно уважената част на иска ответникът дължи на ищцата Р. Г.
17
разноски в размер на 901.91 лв. / (15 000х 1803.81): 30 000 = 901.91 лв./.
Съобразно отхвърлената част на иска ищцата Г. дължи на ответника
заноски в производството в размер на 950 лв. / ( 15000х1900) : 30 000 = 950
лв./.
По компенсация ищцата Р. Г. дължи на ответника сумата от 48.09 лв. /
950 – 901.91 = 48.09 лв./.
С оглед на уваженият размер на иска и на основание чл. 7, ал. 2 т. 1,2 и 3
от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. М. И. Б., с личен номер **********
сумата от 2650 лв., от които 100 лв. на осн. чл.7 ал.1 т.1 -по тази точка съдът
определи възнаграждение под минимума от 400, предвид фактическата и
правна сложност и цената на иска от 370 лв.; 800 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2
– съобразно уважения размер на иска от 5000 лв. за ищцата Д. Д. и 1750 лв. –
по чл.7 ал.2 т.3 – съобразно уважения размер на иска от 15 000 лв. за ищцата Р.
Г.. Съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения,че
не следва да присъжда възнаграждение на адвокат на основание чл.38 от ЗА.
Настоящият съдебен състав счита,че е извън правомощията на съда, в
исковото производство за преценява дали са налице предпоставките на чл.38
от ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Симеоновско шосе“ №
67А, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., ЕГН **********, от
********** сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес и
неудобства в резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55 при
км.164+100, общ. Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево, обл.
Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
18.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 8 000 лв. и иска за заплащане на лихва за забава за
периода от 11.12.2022 г. до 17.01.2023 г. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Симеоновско шосе“ №
67А, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., ЕГН **********, от
**********, сумата от 370 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022
18
г. на път II-55 при км.164+100, общ. Свиленград в посока от с. Младиново към
с. Дрипчево, обл. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху тази
сума, считано от 18.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска за
заплащане на лихва за забава за периода от 11.12.2022 г. до 17.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Симеоновско шосе“ №
67А, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Г. , **********, *********,
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди- болки, страдания, психически стрес и неудобства в
резултат на ПТП настъпило на 11.12.2022 г. на път II-55 при км.164+100, общ.
Свиленград в посока от с. Младиново към с. Дрипчево, обл. Хасково, ведно
със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 18.01.2023 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 30 000лв.,предявен като частичен за сумата от 50 000 лв. и иска за
заплащане на лихва за забава за периода от 11.12.2022 г. до 17.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Симеоновско шосе“ №
67А, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д. ЕГН **********, от
********** , сумата от на 133.80 лв. – направени по делото разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА Р. И. Г. **********, *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев
Инс“ АД гр. София бул.“ Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК ******* сумата
от 48.09 лв.- направени по делото разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Симеоновско шосе“ №
67А, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Б., с личен номер **********,
сумата от 2650 лв. представляваща възнаграждение на адвокат на основание
чл.38 от ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
Агенция пътна инфраструктура, ЕИК ********, ****** и „ ДС Травел“
ЕООД, ЕИК ********, *******.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
19