№ 7
гр. Карлово, 14.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Частно наказателно дело
№ 20215320200615 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. Ц.В. от АК София в
качеството й на повереник на М. М. ЦВ. с ЕГН: ********** от с.П.,
обл.София, против Постановление на РП Пловдив, ТО Карлово от 09.12.2021
г. с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производството по досъдебно производство
№128/2020г., по описа на РУ на МВР гр.Карлово.
Досъдебното производство №128/2020 г. е било образувано на
03.03.2020г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“ във вр. с чл.342, ал. 1 от
НК.
С постановление от 27.10.2021 г. като обвиняем е привлечено лицето
АЛ. Х. Х. с ЕГН********** от с.Р., обл.Пловдив, ул.,,Х.Я.“ №27, за това, че
на 03.03.2020г. в землището на с.Р., обл.Пловдив, на път I-6 км. 230+750
метра, при управление на моторно превозно средство – колесен трактор марка
“I.I” модел “Т.***” с рег. № РВ **** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно :
чл. 25, ал.1 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
1
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение,
чл. 37, ал.3 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство, излизащо на
път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път;
и по непредпазливост е причинил на М. М. ЦВ., ЕГН: ********** от
с.П., обл.София средна телесна повреда, изразявяща се в закрито счупване на
лява ключица, довело трайно затрудняване на движението на ляв горен
крайник, като дееца е управлявал колесния трактор, без да е имал
необходимата правоспособност - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", предл.
II – ро, вр. с ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Недоволен от постановения прокурорски акт, жалбоподателя, чрез
процесуалният си представител иска отмяна на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на РП
Пловдив, ТО– Карлово за продължаване на процесуално-следствените
действия и изпълнение на закона. Аргументи излага в жалбата си.
Съдът като провери на основание чл.243, ал.4 от НПК атакуваното
постановление, намери следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу постановлението на РП Пловдив, ТО – Карлово за
прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, които
притежава необходимата активна процесуална легитимация и спада в кръга на
лицата, посочени в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.
Постановлението е надлежно връчено на пострадалия на 13.12.2021г.,
което е видно от известието за доставяне на куриерската служба. Жалбата е
депозирана в РП Пловдив, ТО – Карлово, чрез писмо изпратено на
20.12.2021г., видно от пощенското клеймо. Т.е. тя е подадена в
законоустановения седмодневен срок и е процесуално допустима.
2
II. По обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В жалбата се сочи, че постановлението на РП Пловдив, ТО – Карлово е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не била разкрита обективната
истина по делото, като се излагат съображения. Основния аргумент е, че ако
обвиняемия с управлявания от него трактор е изчакал преминаването на
движещите се по път с предимство пострадал М.Ц., т.е. да го пропусне, то
нямало да се стигне до настъпване на произшествието.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които
допринасят за правилното изясняване на релевантните факти. Разпитани
са множество свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.5 от НПК съдът се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. КРС намира, че приетата за установена от
прокурора фактическа обстановка по безспорен начин се подкрепя от
събраните по делото доказателства, поради което намира за ненужно да я
преповтаря.
За да прекрати наказателното производство на основание чл.243, ал.1,
т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, прокурора от РП Карлово е приел в резюме,
че :
На 03.03.2020г., обв. Х. бил в землището на с.Р., обл. Пловдив, като
обработвал нива с колесен трактор марка “I.I”, модел “Т.***” с рег. № РВ
****, с прикачени гребло отпред и дискова брана отзад на машината. Около
09.20 часа обв.Х. привел в движение трактора по земен път, излизайки на
банкета от южната страна на гл.път I-6, в района на 230 км., западно от с.Р. и
го спрял перпендикулярно на пътното платно, като предната му част
/прикаченото гребло/, била изнесена в края на южната лента, от западна
страна на ушерение /отбивка/ на тази лента. Намерението му било да пресече
платното на гл.път I-6, който в този участък се състоял от две ленти за
движение, разделени с маркировка – непрекъсната единична бяла линия, и да
излезе на земен път, намиращ се перпендикулярно на северната лента за
движение, на около 30 метра източно от мястото, на което е бил спрял.
3
Обвиняемият се огледал и видял, че от запад, негова лява страна, идва лек
автомобил, движещ се в южната лента. Това бил лекия автомобил марка „Ф.“,
модел “Г. *“, с рег. №СВ **** АР, управляван от собственика му -
пострадалият М. М. ЦВ.. Обв. Х. преценил, че този лек автомобил е
достатъчно далеч, затова потеглил с трактора, като навлязъл в южната лента
на платното, завивайки надясно и продължавайки напред по южната лента,
като го позиционирал в средната част на платното, успоредно на
разделителната маркировка. Пострадалият Ц. възприел движението и
маневрата на трактора, но преценил, че разстоянието до трактора не
позволява да спре и да избегне удар. За това предприел маневра, завивайки на
ляво по посока на движението му, така, че автомобилът му навлязъл изцяло в
насрещната /северна/ лента за движение, за да заобиколи трактора. В хода на
маневрата, когато лекият автомобил и трактора се изравнявали, обвиняемият
възприел положението на автомобила и рязко завъртял волана на трактора на
дясно, за да промени траекторията си, като по този начин не се стигнало до
пресичане на траекториите на движение на двете моторни превозни средства
и съответно нямало съприкосновение между тях. С оглед движението на
трактора, пострадалият отклонил автомобила максимално на север, към края
на северната лента за движение за да избегне удар с трактора, като
задминавайки го видял, че срещу него в насрещната лента се приближават
други МПС и за това се опитал да върне автомобила в южната лента за
движение, отклонил волана на дясно, но левите гуми минали през началото на
северния банкет, автомобилът загубил странична устойчивост, пострадалият
не успял да овладее управлението му, в следствие на което той се насочил
към южната мантинела. Последвал удар в мантинелата с предната част на
автомобила, след което той се завъртял по оста си, плъзнал се на североизток
и се установил в покой в северната лента за движение, с предна част до
северната мантинела , под ъгъл около 45 градуса.
Обв. Х. спрял трактора на земен път северно от пътното платно и
отишъл до катастрофиралия автомобил. Там вече бил св.Д.С., който пътувал в
посока гр.София и възприел целия механизъм на транспортното
произшествие. Св.С. помогнал на пострадалия М.Ц. и пътуващата на предна
дясна седалка св.А.С. да излязат от лекия автомобил и подал сигнал за
произшествието на тел. 112.
Първо на местопроизшествието пристигнали полицейски служители
4
при РУ Карлово, а след тях екипа на спешна помощ. Св.Д.Ж. изпробвал
обвиняемия Х. и водача на автомобила - пострадалия Ц. за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510 “ с номер ARDM 0250, като
пробите и на двамата били отрицателни. Пострадалият Ц., заедно със св.С.
били откарани с линейка в ЦСМП гр. Пловдив, където било установено, че
пострадалия има счупена лявата ключица и съмнение за спукани ребра. Св. С.
имала повърхностни наранявания и болки във врата. Ц. и С. отказали да бъдат
хоспитализирани в болница в гр.Пловдив и се прибрали в гр.София. Същата
вечер пострадалия Ц. бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
гр.София.
От заключението на вещото лице д-р Б. по назначената СМЕ, се
установява, че вследствие на транспортното произшествие на пострадалия
М.Ц. са причинени следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на
главата в лявата теменна област. Закрито счуване на лявата
ключица.Счупване на VI и VII ребро в ляво.
Закрито счуване на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК.
Останалите наранявания са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, т.е. леки телесни повреди.
В хода на досъдебното производство били изготвени АТЕ и
допълнителна тройна АТЕ.
От заключенията на автоекспертите, съответно по първоначалната
експертиза и допълнителната тройна експертиза, е видно, че скоростта на
движение на лекия автомобил „Ф., модел „Г.“ непосредствено преди
произшествието е била около 94 км/ч. Трактор марка „И.“ е развил скорост
около 10 км/ч. след навлизане на платното от юг. Скоростта на движение на
л.а. Ф., модел „Г. е била технически съобразена в конкретната пътно-
климатична обстановка и конкретните условия на този участък от пътя.
Налице е различие в установеното разстояние между лекия автомобил и
трактора, в момента в който трактора е навлязъл в южната лента за движение.
Според първата експертиза това разстояние било около 124,40 метра. При
допълнителната експертиза това разстояние е изчислено, че е било минимум
144,51 метра. Но и при двете разстояния трактора е навлязъл в лентата, по
5
която се е движел лекия автомобил, на разстояние което е извън дължината на
спирачния път /опасната зона/. Именно разстоянието от 144,51 м., прокурора
е приел за достоверно и обосновано от вещите лица, тъй като при
допълнителната експертиза е било извършено измерване и заснемане на
маневрата извършена от трактор „И." управляван от обв.АЛ. Х. Х.. Мястото
на спиране на трактор „И." и направлението, по което се е движел след
потегляне и навлизане на платното за движение е било илюстрирано на
мащабната скица. След като трактор „И." е навлязъл на платното за движение,
той е достигнал до разделителната линия между двете ленти за около 6,17 s,
като за това време е бил стигнал до средата на платното и се е намирал почти
успоредно на платното върху разделителната линия между двете ленти. В
момента на преминаване на л.а. „Ф. Г." от лявата страна на трактор „И.", от
ляво на трактор „И." до лявата граница на платното е имало разстояние около
4,2 м., а от дясната му страна до дясната граница на платното имало
разстояние около 3,6 м. Преминаването на л.а. „Ф. Г." покрай трактор „И." е
станало след потеглянето и навлизането на трактор „И." на платното за
движение пред л.а. „Ф. Г." и след отклоняването на трактор „И." на дясно, до
почти успоредното му движение на платното. Видно от мащабната скица,
като се има предвид мястото на навлизане на трактор „И." на платното за
движение пред л.а. „Ф. Г." и мястото на начало на реакция на водача на л.а.
„Ф. Г.", то в момента на навлизане на трактор „И." на платното за движение
пред л.а. „Ф. Г.", двете МПС са се намирали на разстояние около 144,51 м
едно от друго. Така определената дистанция от 144,51 м е минималната, тъй
като е възможно преминаването на л.а. „Ф. Г." да е било и при по източно
положение на трактора.
Водачът на л.а. „Ф. Г." е имал техническа възможност да избегне
произшествието със скоростта, с която се е движел, ако вместо да предприеме
маневра по смяна на лентата на движение /изпреварване или заобикаляне/,
предприеме спиране със спирачно закъснение равно или над 3,18 m/s2, което
е в границата на нормалното спирачно закъснение 2-4 m/s2.
Съобразно заключенията на вещите лица, прокурора приел като най-
вероятен, от техническа гледна точка, следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие:
Водачът М. М. ЦВ. е управлявал л.а. „Ф. Г.“ по дясната лента на
6
платното за движение на път I-6 в посока от запад на изток. През това време
обв.АЛ. Х. Х. е управлявал трактор /т-р/ „И." като е бил спрял от дясно, южно
от платното за движение. Когато л.а. „Ф. Г." е бил на около 144 -145 м,
обв.Х. е потеглил с т-р „И.", като е навлязъл на платното за движение на път
I-6 в посока от юг на север, от дясно на ляво пред л.а. „Ф. Г.". Водачът на л.а.
„Ф. Г." е реагирал след около 2,78 s, като предприел маневра по смяна на
лентата (изпреварване или заобикаляне), като е подал и мигач за това. Така
л.а. „Ф. Г.“ е навлязъл в лявата лента, след което е напуснал платното за
движение от ляво, водача е загубил контрол над автомобила, той се е насочил
на дясно и по направление на следите от странично плъзгане е напуснал
платното за движение от дясно, където се е ударил в мантинелата. След ПТП
л.а. „Ф. Г.“ се е установил на мястото и в положението отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
И двамата водачи на превозните средства са имал много добра
видимост един към друг и са се възприели взаимно още преди започване на
маневрата на трактора.
При така установената в хода на ДП фактическа обстановка, прокурора
направил извода, че пряката причина за настъпването на ПТП е нарушение на
правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на пострадалото
лице, предприемайки маневра за чието успешно приключване не са били
налице съответните условия. Обстоятелството, че обвиняемият също е
нарушил правилата за движение, относно влизането в платното за движение
от път без предимство, не водило автоматично до ангажиране на
отговорността му, защото се установило, че допуснатото от него нарушение
на правилата за движение не е създало непреодолима опасност за останалите
участници в движението и в частност за пострадалия. Пак според прокурора,
задължителен и изискуем обективен елемент на престъплението, като
определящо неговата наказателно-правна квалификация и представляващо
обективно основание за наказателна отговорност е наличието на причинна
връзка между инкриминираното деяние, очертано в настоящия казус, чрез
конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата и престъпния
резултат. Приел е за безспорна констатацията, че обвиняемия е извършил
маневрата, в момент когато управлявания от пострадалия лек автомобил е бил
далеч извън опасна зона на спиране, на около 144-145 м. при опасна зона от
86,52 метра. Пострадалият е имал достатъчно време да реагира по начина
7
посочен в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разстоянието е
позволявало да спре движението на автомобила без да предприема екстремно
спиране. Пострадалият не е бил изненадан от появата на трактор на платното
за движение, тъй като го е възприел своевременно, но не е намалил скоростта
си, напротив, включил е левия пътепоказател, обективирайки намерението си
да изпревари трактора, когато го застигигне. Според прокурора липсват
допуснати от обв.Х. нарушения на правилата на ЗДвП, които да са в пряка
причинна връзка с инкриминирания резултат, поради което се изключва
възможността за ангажиране на наказателната му отговорност за получените
от пострадалия телесни увреждания. Липсата на необходимата
правоспособност, като по-тежко квалифициращо деянието обстоятелство
следва да се отчита тогава, когато за причиняването на съставомерно ПТП
водачът на МПС е допуснал в пряка причинна връзка, нарушение на правило
за движението било във връзка със скоростта на движение, било заради
неправилно извършена маневра или друго, според изискванията на ЗДвП, т. е.
нарушението на забраната да се управлява МПС без водача да има
необходимата правоспособност не е самостоятелно и за него не е необходимо
да се търси причинната връзка с настъпилото ПТП. За да е съставомерно
деянието по чл.343 от НК следва да са причинени вреди – имуществени или
неимуществени на лице различно от водача на МПС. В конкретния случай, за
настъпването на ПТП няма релевантно нарушение на правилата от друг
участник в движението по смисъла на ЗДвП. Телесните увреждания е получил
водача на лекия автомобил. За това следвало наказателното производство да
се прекрати, тъй като е налице самопричиняване на телесни увреждания от
пострадалия, за което не е предвидена наказателна отговорност.
Съдът в настоящото производство, изследвайки обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване, намира, че изводът
на РП Пловдив, ТО Карлово е правилен и прокурорът в случая
законосъобразно, въз основа на събраните по делото доказателства е
приложил правомощието си по чл.243, ал.1, т.1 от НПК да прекрати
наказателното производство. Актът е постановен при съобразяване с гласните
и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Производството е прекратено, след като са събрани достатъчно доказателства
за да обосноват крайния извод.
8
Освен изложеното от прокурора е необходима да се отбележи и
следното:
От материалите по делото се установява, че обв.Х. с управлявания от
него колесен трактор е навлязъл в южната лента на платното на гл.път I-6, но
без да попада в опасната зона за спиране на лекия автомобил марка „Ф.“,
модел “Г. *“, с рег. №СВ****АР, управляван от пострадалият М.Ц., и по този
начин не е създал опасна конфликтна ситуация. В случая, постр. Ц. е бил
длъжен и е имал необходимото време да реагира по начина указан в чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП, а именно да намали скоростта или да спре превозното
средство и да не навлиза в лентата за насрещно движение. Всъщност,
пострадалият М.Ц. е предприел маневрата „Изпреварване“, без да изпълни
задълженията си по чл.42, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗДвП и в нарушение
на чл.43, т.1 и т.4 от ЗДвП. В конкретния случай, постр. Ц. е имал
техническата възможност да намали скоростта и при необходимост да спре
плавно /не екстремно/, като в тази хипотеза не би настъпило ПТП.
Направеното в повече, а именно изпреварване на трактора, представлява
маневра, която пострадалия е предприел неправомерно и без да е необходима
за предотвратяване на удар. Направената от него преценка, че следва да
изпревари колесния трактор с навлизането в насрещната лента, а не да намали
и при необходимост да спре изцяло и, че това е единствената възможност за
предотвратяване на удара е неправилна, поради което предприетата
„спасителна маневра” има неправомерен характер.
От заключенията на АТЕ се установява, че постр. Ц. е имал времето и
техническата възможност да реагира своевременно на появата на трактора на
платното за движение. Т.е., ако трактора е представлявал потенциална
опасност за Ц., то той е могъл обективно да възприеме тази опасност и е
разполагал с нужното време за реакция и ефективно спиране.
В конкретния случай, от доказателствата и експертизите по делото, по
несъмнен и категоричен начин е установено, че св. Ц. е имал възможност да
предотврати удара в мантинелата, тъй като е имал техническа възможност да
спре дори и при движение с 94км/ч , като с по-ниска скорост не е бил длъжен
да управлявал автомобила, тъй като обстоятелствата не са го налагали.
Адекватната реакция на св. Ц. е следвало да бъде не изпреварване, а
друга – спиране със спирачно закъснение равно или над 3,18 m/s2, което е в
9
границата на нормалното спирачно закъснение 2-4 m/s2.
Безспорно, св. Ц. като водач на МПС е имал техническата възможност
при конкретните пътни и метеорологични условия да съобрази управлението
на МПС с тези правила, но не е сторил това. В тази насока прокурора ясно е
посочил, че ПТП не е настъпило вследствие на навлизане на трактора на
платното за движение, а на неправилната преценка на св. Ц. при създалата се
ситуация относно начина на реагиране, още повече, че опасността за него не е
била изненада.
Необходимо е за се посочи, че обв. А.Х. също е нарушил разпоредби на
ЗДвП, като е управлявал колесния трактор, без да има необходимата
правоспособност за това, но съдът споделя извода на прокурора, че обв. Х. не
е нарушил вменените му във вина при привличането като обвиняем
разпоредби на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 37, ал.3 от ЗДвП, и извършеното от
него нарушение не води до крайния резултат.
Постр. Ц., като правоспособен водач, логично е бил запознат с
правилата за движение по пътищата и в частност – с чл.43, т.4 от ЗДвП,
забраняваща му изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотопеди и мотоциклети с кош при използване на пътна лента за насрещно
движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента, както и с чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаваща го при
избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. С
нарушаване на тези норми постр.Ц. сам се е поставил в невъзможност да
предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.
Дори и да се приеме, че трактора управляван от обв. Х.
е създал опасна конфликтна ситуация, то в случая поср. Ц. е бил длъжен да
изпълни изискванията на чл.42, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗДвП и да
реагира по начина указан в чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП, а именно да намали
скоростта или да спре превозното средство, а не да нарушава чл.43, т.1 и т.4
от ЗДвП.
10
Предвид на гореизложените съображения настоящата инстанция намира,
че на досъдебното производство разследването е проведено обективно, пълно
и всестранно, не се налага извършване на допълни следствени действия и
указания за извършване на такива, приетите в прекратителното
постановление фактически и правни изводи са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което се налага потвърждаване на постановлението
за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1,
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, във вр. с ал.6, т.1 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП Пловдив, ТО Карлово от
09.12.2021 г. с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно производство
№128/2020г., по описа на РУ на МВР гр.Карлово, водено срещу АЛ. Х. Х. с
ЕГН********** от с.Р., обл.Пловдив, ул.,,Х.Я.“ №27 за престъпление по чл.
343, ал. 3, б. "а", предл. II – ро, вр. с ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
2.Преписи от определението да се изпратят на РП Пловдив, ТО
Карлово, на жалбоподателя М. М. ЦВ. от с. П., обл. София, ул.“Ш.“ №3 и на
обвиняемият АЛ. Х. Х. с ЕГН********** от с.Р., обл.Пловдив, ул.,,Х.Я.“
№27.
3.Определението подлежи на жалба и протест пред ПОС в седмодневен
срок от съобщаването му
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11