О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260157
21.01.2020 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI състав, в закрито
заседание на 21.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 3231 по описа за 2020г.
на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Й.Т., подадена против разпореждането от
30.10.2020г. обективирано в Заповед № 261287/30.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
12517/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на
"ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 73.11 лева
върху просрочената главница за периода 05.09.2019г. - 17.09.2020г. и за
разноските над уважените размери до претендираните. В жалбата са релевирани
подробни оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд
разпореждане и за основателността на искането за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за горепосоченото вземане. Настоява се за отмяна
на разпореждането, в частта, в която първостепенния съд е отхвърлил заявлението
по чл.417 ГПК срещу И.А.А. за претендираното обезщетение за забава и се моли за
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
обезщетението за забава и сторените разноски в
пълния размер.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от
жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен
съд-Пловдив е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И.А.А., ЕГН ********** с предмет
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 03.08.2019г.:
главница в размер на 482.63 лева; възнаградителна лихва в размер на 50.81 лева
за периода 05.09.2019г.-05.08.2020; обезщетение за забава в размер на 73.11
лева върху просрочената главница за периода 05.09.2019г. - 17.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 01.10.2020г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото.
С
обжалваната част на разпореждането районният съд е приел, че наред със
законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил и
обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 18.89%, включително за
периода на обявеното в страната извънредно положение, при което реално
прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на
28.89%. По тези съображения районният съд е приел, че е налице обоснована
вероятност искането в тази част да се основава на неравноправна клауза, с която
реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради което
отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК обезщетението за
забава в размер на 73.11 лева върху просрочената главница за периода
05.09.2019г. - 17.09.2020г.
Настоящата инстанция не споделя
изводите на заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд
следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно
наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно
обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже
издаването на заповед за изпълнение. В настоящия случай, заповедният съд е
посочил, че договорката относно обезщетението за забава е такава клауза в
договора. Този извод е неправилен, тъй като според чл.15.1 от договора, при
просрочие потребителят дължи законна лихва върху просрочената сума за целия
период на просрочието, която се формира съгласно чл.9.4 от договора, а според
последната разпоредба законната лихва е ОЛП + 10 пункта надбавка. Така посочените
клаузи всъщност преповтарят нормата на
чл.86 от ЗЗД, съгл. която при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно
страните не са договорили нищо повече от законовото разрешение на въпроса, при
което не би могло договореното да съставлява неравноправна клауза, а правилното
определяне на размера на обезщетението е въпрос, който не би могъл да обоснове наличието
на неравноправни клаузи. Заповедният съд е достигнал до различни правни изводи,
поради което постановеното разпореждане в обжалваната част е неправилно и
следва да бъде отменено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането
от 30.10.2020г. обективирано в Заповед № 261287/30.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 12517/2020г.
по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу И.А.А., ЕГН ********** за обезщетение
за забава в размер на 73.11 лева върху просрочената главница за периода
05.09.2019г. - 17.09.2020г. и за разноските над уважените размери до
претендираните и ВРЪЩА делото на
РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесното
вземане.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: