Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   131            Година  2021, 19.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 11.01.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИ­НА СТОЙ­­­КО­ВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 2304 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Сдружение „Българо-европейски съюз на работе­щите – БЕСР“ със седалище в гр.Плов­­див срещу мълчалив отказ на Директор на ОУ „Д-р Петър Берон“, село Желю Войвода, обл.Сливен за предоставяне на обществена инфор­мация по негово заявление с изх.№20НС-ЗДОИ-0007 от 31.07.2020г..

С жалбата се излагат основания за незаконосъобразност на оспорва­ния мълчалив отказ, търси отмяната му и изпращане преписката за произ­насяне на органа с изричен писмен акт. Претендират се и присъждане на раз­носки по делото.

Ответникът – Директор на ОУ „Д-р Петър Берон“ счита жал­бата за осно­ва­тел­на, но счита че разноски не следва да бъдат присъждани.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че сдружението е входирало, а основното учи­лище е получило, заявлението, датирано от 31.07.2020г., с което в общо седем точки е изискана различна по вид информация от учебното заведение.

Не е спорно също така, че в законовия 14 –дневен срок липсва произна­сяне на ответния Директор. Последният заявява, че търсената информация би­ла публикувана и общодостъпна на сайта на училището.

При извършена проверка на този сайт обаче съдът не откри каквато и да е част от информация, касаеща конкретно зададените въпроси в заявлението на сдружението.

Или не е спорно също така, че и до момента няма произнасяне с изричен пис­мен акт по него от страна на компетентни за това длъжностни лица от със­тава на учебното заведение.

При това положение и във връзка с преценката по чл.57 АПК, то опре­делено е бил формиран мълчалив отказ, който е бил оспорен в срока по чл.149 ал.2 АПК от жалбоподателя.

По същество на спора следва да се посочи, че по приложението на ЗДОИ константна е практиката на съдилищата, че мълчаливи откази са недопустими, разбира се, ако исканата информация, попада в приложното поле на ЗДОИ.

Досежно последната преценка следва да се посочи, че съобразно законо­вата дефиниция за­дължени субекти по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДОИ са и дър­жавните органи, техните териториални звена и органите на местното само­управ­ление в Република България.

В тази връзка директорът на общинските учебни заведения са задължени су­бекти по смисъла на чл.3 ал.2, т.1 ЗДОИ. Основното училище е публично­правна организация по смисъла на чл.3 ал.2, т.1 във вр. с § 1, т. 4, б. "б" ЗДОИ, тъй като първо, е юридическо лице и второ, създадена е с иска­ната от закона специална цел – да задоволи обществените интереси като обез­пе­чи конститу­цион­ното право на образование. И трето, по делото е безспорно, че училището е общинско, като средствата за издръжката и се осигуря­ват от общинския бюд­жет.

Безспорно е също така, че исканата информация по т.т.1-7 е служебна по смисъла на чл.11 ЗДОИ, тъй като е създадена по повод на дейността на органа – директорът на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на учебното заведение, съставя бюджета и отговаря за законосъобраз­ното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни средства, а са­мо­то училище се явява и работодател на служителите в него, там те са назна­чени по щат и им се плащат трудови възнаграждения.

При това положение на нещата обективно е налице формиран мълчалив отказ, а ответният орган не е следвало да „мъл­чи“, очаквайки, че заявителят ще си направи сам необхо­димите справки/неза­ви­симо как същите са достъпни/.

Това бездействие е формирало мълчалив отказ, който се явява незаконо­съоб­разен, поради което и подлежи на отмяна.

Ответникът следва да се задължи да се произнесе с изричен писмен акт по направеното искане от страна на сдружението, като се съобрази с мотивите на настоящото съдебно решение.

По разноските.

На първо място съдът не установява във връзка с конкретно оспорения мъл­ча­лив отказ на ответния Директор, да са понесени разноски от сдружение­то, тъй като в представения по делото на Административен съд – Сливен дого­вор за правна защита и съдействие с дата 03.09.2020г. е посочено, че негов предмет и основание е „Оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу мълчалив отказ на административен орган и процесуално представителство….“. Или не е посочен въобще органът, поради което този договор може да се отнесе напрактика и към всяка една от близо 30-те жалби в съда, по които са образувани отделни дела. На следващо място, видно е от молбата на упълномощения адв.Д./л.19-20/, че същият се е отказал да осъществява процесуално представителство по делото, поради което всъщност той следва да възстанови получените 500 лева за непредоста­ве­ната от негова страна услуга.

Отделно от това и с оглед посоченото по – горе, че сдруже­нието към настоя­­щия момент е входирало и са на производство в Админист­ра­тивен съд – Пловдив близо 30 негови жалби срещу мълчаливи откази на директори на учебни заведения на територията на цялата страна(основно в малки градчета и села), то в пълна степен този състав споделя мотивите, изразени в Ре­ше­ние №14629 от 31.10.2019г. на ВАС по адм. д. №3257/2018г., V о., според което недобросъвест­ното упражняване на права може да има много после­ди­ци, вкл. лишаване на една такава страна от разноски, имащи за цел – неоп­рав­даното нейно обогатяване за сметка на ответ­­ника.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав – за оставя­не без уважение искането на страната за присъждане разноски.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

  ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директор на ОУ „Д-р Петър Берон“, село Желю Войвода, обл.Сливен за предоставяне на обществена инфор­мация по заявление с изх.№20НС-ЗДОИ-0007 от 31.07.2020г. на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите – БЕСР“ със седалище в гр.Плов­­див, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ИЗПРАЩА заявлението на сдружението от 31.07.2020г. по т.1 до т.7 – на Директор на на ОУ „Д-р Петър Берон“ село Желю Войвода, обл.Сливен – за постановяване на изричен писмен акт по него, съобразно моти­вите на настоя­щото съдебно решение, в 14 – дневен срок от уведомяване за влизане в сила на съдебното решение.

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите – БЕСР“ със седалище в гр.Плов­­див за присъждане раз­­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :