Присъда по НОХД №285/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 22
Дата: 8 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Янкова
Дело: 20255100200285
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 22
гр. Кърджали, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
СъдебниБекир З. Бекир

заседатели:Цветан Р. Хитов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
и прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20255100200285 по описа за 2025 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. М. А., родена на **********г. в гр.М.,
Германия, живуща в същия град, с немско и гръцко гражданство, неомъжена,
неосъждана, със средно образование, работи, ЗА ВИНОВНА в това, че на
15.07.2024 г. в землището на с.З., общ. М. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фиат Добло“ с peг. № *******, на път І-5,
на км.360+250 по посока на движение от гр. К. към ГКПП Маказа, нарушила
правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП - „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато превозното средство, което управляват“, като не
контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява, тъй като не
била концентрирана в максимална степен върху управлението на автомобила
си, не следила всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението
на управлявания от нея автомобил и по непредпазливост причинила смъртта
1
на Ш. А. И. /S. A. І., родена на ********г. в гр. К., обл.Родопи, Р.Гърция,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1, във с
чл.58а, ал.4, във вр. с 55, ал.1, т.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК й НАЛАГА
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1(една) година и 6 (шест) месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за
срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК налага на подсъдимата Г.
М. А., със снета по делото самоличност, наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца.
Вещественото доказателство – лек автомобил „Фиат Добло“ с peг. №
********* /на съхранение на паркинг на РУ на МВР - Момчилград/, след
влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му М. М. А., роден на
****** г. в Гърция.
ОСЪЖДА Г. М. А., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР – Кърджали направените на досъдебното производство
разноски в размер на 2160,95 лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 285/2025 година по описа на ОС- К..

Производството по делото е образувано по внесен от ОП – К..
обвинителен акт, с който подсъдимата Г. М. А., родена на ********** г., с
немско и гръцко гражданство, живуща в гр.М., Г., е предадена на съда за това,
на 15.07.2024 г. в землището на с.З., общ. М. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ф.Д.“ с peг. № *******, на път І-5, на
км.360+250 по посока на движение от гр. К.. към ГКПП Маказа, нарушила
правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП - „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато превозното средство, което управляват“, като не
контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява, тъй като не
била концентрирана в максимална степен върху управлението на автомобила
си, не следила всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението
на управлявания от нея автомобил и по непредпазливост причинила смъртта
на Ш. А. И. /S. A. І., родена на **,**,**** в гр. К., обл.Р., Р.Г. – престъпление
по чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло на реда на гл.ХХVII, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на ОП- К.. моли да се приемат за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт на база събраните в
досъдебното производство доказателства, които подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимата. Счита, че деянието е доказано, и като състав
на престъпление, и като авторство на деянието, поради което предлага
подсъдимата Г. М. А. да бъде призната за виновна за престъплението, за което
е предадена на съд, като й се определи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, тъй като безспорно от кориците на делото било видно,
че същата е неосъждана, млада жена с професия, трудова ангажираност.
ЛипсвА. отегчаващи вината обстоятелства, поради което предлага, след като
бъде призната за виновна за това престъпление, да бъде определено наказание
по реда на чл. 58а, а именно: наказание от 3 години „лишаване от свобода“,
което след редукцията по чл. 58, ал. 1 от НК с 1/3 да бъде в долната граница на
предвиденото наказание от 2 до 6 години „лишаване от свобода“, а именно 2
години „лишаване от свобода“. Счита, че са нА.це основанията на чл. 66, ал. 1
от НК – изтърпяването на наказанието да бъде отложено за минималния срок,
предвиден в закона, а именно 3 години. По отношение кумулативното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, предлагам това наказание
да бъде за същия срок като условното наказание. „Конфискация“ на
автомобила или налагане на „глоба“ в същия размер не следвало да бъде
прилагана в случая, тъй като към датата на деянието нормата не е имала тази
редакция, нито като размер на наказание, нито като санкция. По отношение на
1
веществените доказателства предлага да останат на съхранение до влизане на
присъдата в сила, след което МПС-то да бъде върнато на неговия собственик,
а именно частния обвинител. ОстанА.те вещи можело да бъдат унищожени
като вещи без стойност. Разноските, които са направени в досъдебното
производство за изготвянето на експертизите следвало да бъдат възложени в
тежест на подсъдимата като бъдат заплатени в полза на учреждението, което
ги е направило, а именно ОДМВР – К...
Частния обвинител М. М. А., чрез повереника си – адв.М. Р. от АК – К..,
счита, че подсъдимата не е осъзнавала това, което е извършила и моли за
справедлива условна присъда.
Защитника на подсъдимата - адв.С. А. от АК - Пловдив, заявява, че се
солидаризира със становището на прокуратурата с предложеното наказание.
Счита, че подс.Г. А. следва да бъде призната за виновна и да й бъде наложено
съответното наказание. Към становището на прокуратурата относно
смекчаващите отговорността обстоятелства счита, че могат да се добавят и
процесуалното съдействие на подсъдимата, дълбокото и личностно страдание
към нейната майка. Тя не можела да погледне баща си и сестра си в очите и
щяла да страда и да живее завинаги с тази болка. Тя си била наказана доживот
за това, което се е случило. Това било необратима загуба и една непредпазлива
грешка. Самото наказание щяла да си го живее доживот. Предлага да се уважи
искането на прокуратурата и да й се наложи една справедлива присъда, която
да бъде отложена по чл. 66 от НК.
Подсъдимата Г. А. в дадената й възможност за лична защита заявява, че
е много разстроена от ситуацията, в която е и било трудно да се живее с това.
В последна си, моли за справедливо наказание.
Съдът е обявил на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от
НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимата Г. А., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373, ал.3 от
НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимата и на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а
именно:
Подсъдимата Г. М. А. е родена на **********г. в гр. М., Г. и живее в
гр.М..
Г. А. е с немско и гръцко гражданство, туркиня, неомъжена, неосъждана,
със средно образование, работи в сферата на маркетинг управление на
проекти.
Г. А. притежавала свидетелство за управление на моторно превозно
средство № B020DD01231 издадено 30.06.2015г., вА.дно до 29.06.2030г. от
областен град М., Г. като е правоспособен водач на МПС категории В, АМ и L.
На 12.07.2024г. семейството на подс. Г. А. било на състезание за кучета в
2
гр.Истанбул, Р.Турция. ПътувА. със семейният автомобил „Ф.Д.“ с гръцки
регистрационен номер *******, собственост на баща й - свидетеля М. М. А..
На 15.07.2024г. си тръгнА. от гр. Истанбул, Р. Турция със семейния
автомобил към гр. К., Р. Г.. На тръгване от Турция автомобила се управлявал
от св. М. А., като влезли в България през ГКПП „Капъкуле“. До шофьора - св.
М. А. в дясно отпред пътувала подс. Г. А., а отзад пътувА. - зад нея майка й -
починалата Ш., а зад водача - св. С. А. - дъщеря на починалата и сестра на
подсъдимата. В автомобила возели три кучета в клетки отзад, в товарната част
на автомобила. Когато семейството стигнало района на гр.М., водачите се
сменили - бащата М. А. предоставил управлението на автомобила на дъщеря
си - подс. Г. А.. Всички пътувА. с поставени обезопасителни колани в
автомобила. След като се сменили, М. А., вече като пътник отпред,
първоначално си говорел с дъщеря си Г., но после се унесъл и заспал. Не
разбрал как станала катастрофата, не видял нищо от ситуацията, при която
настъпило ПТП-то. Спомня си ситуацията, в която колата се преобърнала, а
той се опитвал да отвори дясната врата, за да излезе.
Св. С. А. - сестра на обв. Г. А. и дъщеря на починалата Ш. И. пътувала
на задната седалка зад водача. До нея в дясно пътувала майка й. Били с
поставени колани. С. А. обяснила, че били на състезания за кучета в Истанбул
и около 02,00 часа на 15.07.2024г. си тръгнА. от там за К., Г.. От Турция колата
се управлявала от баща й, някъде в България се сменили със сестра й Г.. През
повечето време тя спяла, не следила движението и не разбрала как е станала
катастрофата. Усетила само силен удар, но не разбрала как е изпаднала от
автомобила. След катастрофата видяла само, че е извън автомобила, на
асфалта лежала майка й, като от главата и течала кръв, която се увеличавала
бързо. Разбрала веднага, че е мъртва. После дошла линейка и я откарала в
болница в гр.К...
По същото време /на 15.07.2024г., около 07,00 часа сутринта/ на пътя от
гр.К.. към ГКПП „Маказа“ се движел лек автомобил с румънска регистрация
марка БМВ, мод. 520Д, с peг. № *******, управляван от румънската
гражданка св. Е. П. В.. С нея на предно дясно място пътувал св. К. М. В., с
когото живеели на семейни начала, а отзад пътувало детето им на 6 години,
което спяло.
Св. В. наблюдавал движението и трафика по пътя, като след гр. К..
посока граничният пункт с Г., настигнА. и се движели зад лека кола Фиат
пикап. Задните врати на пикапа били леко отворени и се виждало, че вътре
има кучета. Св.В. видял, че Фиат-а пред тях започнал да се придвижва към
банкета и си помислил, че ще спира. Видял, че Фиат-а се качва върху
мантинелата в дясно по посока на движението. Водачката на автомобила им,
св. В. предприела маневра да заобиколи Фиата. В момента, в който Фиат-а се
качвал върху мантинелата, св. В. видял, че се отчупва задна дясна гума на
Фиат-а и моста на колата, като върху капака на тяхната кола БМВ паднало
отделилото се от моста колело на Фиат-а и напукало предното им панорамно
стъкло.
В момента, в който двете коли се изравнили на пътя, св. В. видял как
пикапа Фиат се преобръща. След около 15 метра автомобила БМВ спрял,
3
водачката св. В. седнала отзад до детето, защото то се разплакало, а пътника
св. В. излязъл и опитал да се обади по телефона за помощ. Техния автомобил
бил оборудван със система, която при нА.чие на удар, автоматично сигнА.зира
на спешен телефон, в случая на тел.112. Зад тях били спрели и други коли,
вкл. румънски и хора от тях се обадили на тел.112.
Св.В. видял, че автомобила Фиат бил обърнат, на пътното платно
лежала жена с разцепена глава, цялата била в кръв и според него била
починала. На земята имало още една жена, по млада, която също била цялата в
кръв, но тя се изправила. Видял и, че в обърнатия пикап Фиат има мъж, при
когото отишли хора да му помогнат да излезе и му занесли вода.
От назначената и извършена на досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза № 91/2024г. се установява, че при
съдебномедицинското изследване на трупа на Ш. А. И. е констатирана
съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Травмата на
главата се изразява в установена голяма разксъсно контузна рана на черепния
покрив; тотално охлузване на дясната половина на лицето и шията;
разкъсване на меките обвивки на черепа; разрушаване на черепа; разкъсване
на твърдата мозъчна обвивка; отделяне на мозъка от черепната кухина;
разрушаване на първи и втори прешлен. Установена била травма на гръдния
кош - счупване на 4-то и 5-то ребро в дясно; контузия на десния бял дроб;
травма на корема- повърхностна пукнатина на черния дроб; кръвоизлив в
коремната кухина. Установени били и травми на крайниците - охлузване на
дясно рамо, счупване на дясна ключица, охлузване на дясна ръка, охлузвания
по десния крак.
Причината за смъртта на Ш. И. е травмата на главата. НА.це било
несъвместимо с живота грубо нарушение на анатомичната цялост на главния
мозък и обвивките му, на черепа, на първите два шийни прешлена, като
смъртта е настъпила мигновено.
Описаните травматични увреждания били получени от действие на
твърди тъпи предмети и можели да се получат при автомобилна травма в
купето на лек автомобил, съпроводено и с изпадане на тялото на пострадалата
извън автомобила.
Подс. Г. А. била тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества
на 15.07.2024г. за времето от 09,01ч. до 09,06ч., като резултатите били
отрицателни.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Ф.Д.“ с гръцки
регистрационен номер ******* управляван от подс. Г. А. към момента на
настъпване на ПТП - на 15.07.2024г. около 07,00 часа е била 69,91 км. в час. На
мястото на настъпване на ПТП - на път I- 5, посока от гр. К.. към ГКПП
„Маказа“, в района на км.360+250 няма поставени знаци за ограничение на
скоростта, а нормативно разрешената такава е 90 км. в час. Лекия автомобил е
бил технически изправен. На този път един зад друг са се движели лекия
автомобил „Ф.Д.“ с гръцки регистрационен номер *******, управляван от
подс. Г. А., а непосредствено зад него лек автомобил с румънска регистрация
„БМВ 520Д“, управляван от св. Е. В..
4
На км.360+250 лекия автомобил „Ф.Д.“ е излязъл на банкета в дясно от
пътя и се е покачил върху СПО /стоманена предпазна ограда, мантинела/.
Задната му дясна част от ходовата му част се е заклинила в предния и край. От
упражненото усилие, в резултат на постъпателната скорост на автомобила,
шината се е откъснала от три от коловете на СПО /мантинелата/ и се е огънала
напред по посоката на движение на лекия автомобил „Ф.Д.“. Това е
предизвикало скъсване на задното му дясно колело с част от моста и ресьора.
Задната част на автомобила се е повдигнала и той се е преобърнал.
Едновременно е било нА.це движение на ротация и транслация. Преобърнал
се е около надлъжната си ос два пъти. При преобръщането, дясната му част на
тавана се е ударила в асфалта и го е деформирала. Дясната задна врата се е
отключила и се е отворила. При първия оборот от преобръщането, ъгловата
скорост на въртене е била по-голяма и е задържала пътниците вътре в купето.
Това се е случило от притискане към частите от интериора на автомобила,
породено от инерционната сила на въртене. При втория оборот ъгловата
скорост е спаднала и пострадА.те са изпаднА. от купето на автомобила.
Автомобила, извършвайки едновременно ротация и транслация, е притиснал
пострадалата Ш. И., от което са получени уврежданията, довели до смъртта й.
Този механизъм на настъпване на ПТП напълно отговаря на находките,
отразени в огледа на местопроизшествие. Установени са местата на ударите
между автомобила и пътното платно - установен е удар с предната част на
автомобил „Ф.Д.“ в предната част на СПО отдясно на пътя, удар с дясната
странична част на автомобила в асфалта на пътя и удар на задно дясно колело
с част от моста и ресьора на „Ф.Д.“ в предна дясна част на автомобил „БМВ
520Д“.
Водачката на автомобила „Ф.Д.“ - подс. Г. А. е загубила контрол върху
управлението над автомобила, с което той е попаднал в габаритите на СПО
/мантинелата/ и около него и това е предизвикало настъпването на ПТП-то.
Подс. Г. А. не е упражнявала контрол над автомобила спрямо пътната
обстановка пред автомобила, не е била внимателна и предпазлива към
препятствия по пътя, допуснала е автомобила да се отклони от пътното платно
в дясно, да се движи по банкета и да се осъществи съприкосновение с
поставената след банкета на пътя СПО /мантинела/.
Така описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена
позовавайки се на събраните на досъдебното производство доказателства
приобщени по реда реда на чл.373, ал.1, във вр. с чл.372, ал.3, във вр. с чл.283
от НПК, а именно: свидетелските показания на С. М. А. /S. M. А./, М. М. А., К.
- М. В., Е. - П. В., А. Я. М., И. И. Т. и К. С. Е., които съдът кредитира изцяло
като житейски логични, еднопосочни, последователни, кореспондиращи
помежду си и взаимодопълващи се; от писменото заключение по извършената
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №
91/2024г., която установява телесните увреждания и причините за смъртта на
пострадалата Ш. И.; от разпечатка на ТС „Дрегер 7510“ с № ARBB-0082
установяващо липсата на алкохол в кръвта на подс.А.; от писменото
заключение по назначената съдебно автотехническа експертиза № 246/2024 г.
5
на вещото лице инж.В. Д.; констативен протокол за ПТП с пострадА. лица,
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, писмо от
ЕЕН 112, справка за съдимост на подсъдимата, декларация за СМПИС,
препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници на
пострадалата Ш. И., както и другите събрани на ДП доказателства.
Всички събрани по делото доказателства са напълно еднопосочни,
кореспондират по между си и взаимно се допълват, като с оглед
обстоятелството, че по същество няма спор относно установената и приета в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и реда по
който протече съдебното производство, а именно по чл.371, т.2 от НПК, то в
случая не е необходимо да се коментират и анА.зират подробно събраните на
досъдебното доказателства. Следва само да се отбележи, че съдът възприема
изцяло всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени и
веществени, както и изготвените по делото съдебно-медицинска,
автотехнически и химическа или химико-токсилогична експертизи и др.,
подробно описани по-горе в мотивите, както и останА.те събрани писмени
доказателства, които изцяло подкрепят направеното от подсъдимата
самопризнание.
Или, събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята
съвкупност са напълно еднопосочни и взаимодопълващи се и установяват
изложената в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка.
По така описания начин подсъдимата Г. М. А. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б.„в”, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно: на 15.07.2024 г. в землището на с.З., общ.
М. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф.Д.“ с
peг. № *******, на път І-5, на км.360+250 по посока на движение от гр. К..
към ГКПП Маказа, нарушила правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП -
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозното средство, което
управляват“, като не контролирала непрекъснато превозното средство, което
управлява, тъй като не била концентрирана в максимална степен върху
управлението на автомобила си, не следила всеобхватно и непрекъснато
пътната обстановка и движението на управлявания от нея автомобил и по
непредпазливост причинила смъртта на Ш. А. И. /S. A. І./, родена на
**,**,**** в гр. К., обл.Р., Р.Г..
От обективна страна от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на
осъществяването му- на инкриминираните място и време подсъдимата Г. М. А.
при управление на МПС е нарушила нормативно установените правила за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинила смъртта на своята
майка Ш. А. И.. Подсъдимата е нарушила правилата за движение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, вменяващ задължение на водачите на МПС непрекъснато да
контролират превозните средства, които управляват. В случая, подсъдимата не
е била концентрирана в максимална степен върху управлявания от нея
6
автомобил, като не е наблюдавала непрекъснато и всеобхватно пътната
обстановка и движението на автомобила по пътя. Извършената от нея в
конкретната ситуация маневра „завой надясно” е била неправилна, тъй като
това е довело до излизането на автомобила на банкета и покачването му върху
СПО /мантинелата/, вследствие на което е загубила контрол над автомобила и
е последвало ПТП. Автомобилът е бил технически изправен и подсъдимата е
имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако при възникване
на „опасност“ тя продължила по пътното платно, при което не би загубила
контрол над управляваното от нея МПС. Следва да се посочи, че моментът, в
който възниква опасността може да е свързан с изненадващо действие,
предприето от друг участник в движението или от собствена непредпазливост,
изразила се в недостатъчно внимателно следене на пътната обстановка, както
е в случая. /Р 613/85 III НО/
По делото е безспорно установено, че подс.Г. А. не е съобразила
посоченото обстоятелство, което е имало значение за безопасността на
движението, а именно, че не е била концентрирана в максимална степен върху
управлявания от нея автомобил, като не е наблюдавала непрекъснато и
всеобхватно пътната обстановка и движението на автомобила по пътя, като
извършила „завой надясно“ към банкета на пътя е изгубила контрол над
автомобила и не е успяла да предотврати настъпването на ПТП.
Описаните нарушения на правилата за движение са довели, като пряка и
непосредствена последица до пътнотранспортното произшествие, от което е
настъпил съставомерния резултат - смъртта на пострадалата Ш. И..
Или казано с други думи, вследствие противоправното поведение на
подсъдимата Г. А., като водач на МПС - нарушаване на правилата за движение
по чл.20, ал.1 от ЗДвП, е настъпил вредоносния резултат, а именно смъртта на
Ш. И.. НА.це е и изискуемата от закона причинна връзка между поведението
на дееца, допуснатите нарушения за безопасност на движението и
настъпилите общественоопасни последици.
Деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината-
непредпазливост във формата на престъпна небрежност. Това е така, тъй като
подсъдимата не е предвиждала като възможна или сигурна последица от
управлението на автомобила в нарушение на посоченото правило на ЗДвП
настъпването на смъртта на нейната майка – пострадалата Ш. И., но е била
длъжна и обективно и субективно е могла да предвиди този престъпен
резултат. Безспорно тя е имала най-малкото, най-общи представи за
обстановката, в която действа и за възможните опасности. Подсъдимата е
имала субективната възможност да предвиди настъпването на престъпния
резултат от поведението си, като психически и социално зряла личност,
пълнолетно лице, което разбира свойството и значението на извършеното и
можейки да ръководи постъпките си и разполагащо с необходимите за това
интелектуални възможности. Ако беше проявила дължимата грижа и
взискателност, ако беше подложила на внимателна преценка всички
7
обстоятелства, тя е била длъжна и е могла да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици от своето деяние.
Причини и условия, способствА. извършване на престъпното деяние са
проявената небрежност при управление на МПС и нарушение на правилата за
движение по пътищата установени в ЗДвП, подценяването на възникналата
опасна ситуация при излизането на автомобила извън пътното платно върху
банкета, липсата на достатъчна концентрация спрямо пътната обстановка и
управлявания автомобил.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата Г. А., съдът обсъди степента на обществена опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също така и
разпоредбата на чл.58а от НК, която в случая следва да се приложи с оглед
реда на протичане на съдебното производство, а именно – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
За извършеното от подсъдимата Г. А. престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, в редакцията на закона към 15.07.2024 г. –
датата на извършване на деянието, се предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от три до осем години. В тази връзка, съдът съобрази, че с
ЗИД, ДВ, бр.61/2025 г., в сила от 29.07.2025 г. цитираната разпоредба е
променена, като е увеличен размера на наказанието „лишаване от свобода“ от
„три до осем години“ на „пет до осем години“, но съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1 от НК – за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в
сила по време на извършването му, а съгласно ал.2 на същия член, ако до
влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът,
който е най-благоприятен за дееца. В настоящия случай най-благоприятен се
явява именно този действащ към датата на извършване на деянието
предвиждащ по-нисък размер на наказанието.
Съдът прецени обществената опасност на дееца Г. М. А. като
изключително ниска с оглед чистото й съдебно минало, младата й възраст,
трудовата й ангажираност, пълното съдействие за разкриване на обективната
истина, изразеното искрено разкаяние и съжаление за извършеното деяние.
Обществената опасност на конкретното деяние е също ниска за този вид
престъпления, като в тази връзка съдът съобрази и вида и тежестта на
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и
обстоятелството, че то е само едно и не се отличава с особена грубост или
драстичност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
освен посочените по-горе обстоятелства характеризиращи личността й,
липсата на данни за констатирани нарушения и наложени санкции за
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата; не без значение
в случая е и обстоятелството, че пострадалата е рождената майка на
подсъдимата, което обстоятелството само по себе си е изключително
травмиращо за подс.Г. А., която продължава да живее с упрека и вината за
8
случилия се трагичен инцидент и в дълбоко личностно страдание. Настоящият
съдебен състав не установи отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства.
При определяне на наказанието на подсъдимата Г. А. съдът съобрази, че
в случая са нА.це многобройни смекчаващи вината на дееца обстоятелства,
които правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко
на извършеното деяние и водят до приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. С
оглед установеното за обществената опасност на деянието и дееца, подбудите
и причините за извършване на деянието и другите многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които са от значение за индивидуА.зацията на
наказанието, съдът намира, че наказанието следва да се определи значително
под минималния предвиден в закона размер, като справедливо и адекватно на
конкретно извършеното престъпление е наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца. Така определеното наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, във вр. с
чл.373, ал.2 от НПК, се явява по-благоприятна за дееца при съпоставката й с
чл.58а, ал.1 от НК, за приложението на която също са нА.це условията, поради
което съдът приложи както бе посочено именно по-благоприятната за дееца
разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Настоящият състав счита, изпълнението на така определеното наказание
следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като на първо
място са нА.це формалните предпоставки за това - размерът на наложеното
наказание е до три години и подсъдимата не е осъждана на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. И второто и водещо в случая
условие е, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на осъдената Г. А., която е млад човек,
трудово ангажиран, не е необходимо да бъде изолирана от свойствената й
среда, а следва да й се даде възможност да докаже, че случилото се е изолиран
инцидентен и нелеп случай, поради което не е наложително ефективното
изтърпяване на определеното й наказание. По този начин с оглед личността на
дееца, конкретното деяние и причините за извършването му, то би изиграло
своята предупредителна и възпитателна роля и върху другите членове на
обществото. За постигане на визираните цели, срокът, за който следва да бъде
отложено наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде минималния
възможен по чл.66, ал.1 от НК, а именно три години, считано от влизане в
сила на присъдата.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във с чл.342,
ал.1, във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимата Г. М. А. следва да бъде
наложено и кумулативното наказание “лишаване от право да управлява МПС”
при спазване разпоредбата на чл.49 от НК за определяне на размера му. Във
връзка с това съдът съобрази обстоятелството, че в случая се касае за
нарушение на правилата за движение, в резултат на което са настъпили тежки
общественоопасни последици – смърт на едно лице. С оглед на това и като взе
предвид, че размерът на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК не може да бъде
9
по-нисък от наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед постигане
целите на лишаването от правоуправление, размерът на същото следва да бъде
от 1 година и 8 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството й за
правоуправление.
Настоящият съдебен състав счита, че така наложените на подсъдимата
наказания са справедливи и с тях в максимална степен ще бъдат постигнати
целите, залегнА. в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Относно вещественото доказателство приобщено по делото, а именно -
лек автомобил „Ф.Д.“ с peг. № ******* /на съхранение на паркинг на РУ на
МВР - М./, съдът съобрази, че след влизане на присъдата в сила следва да се
върне на собственика му М. М. А., роден на **,**,**** в Г..
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва
подсъдимата Г. М. А. да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - К..
направените на досъдебното производство разноски в размер на 2160,95 лева.
Мотивиран от горното, съдът обяви присъдата си.


Председател:
10
Съобщи за изтекли лични данни