Решение по дело №305/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Юробанк България“АД, със седалище и адрес на управление [населено място], против решение №140/09.04.2024г., постановено по АНД № 94/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-003945/20.12.2023г. на Директора на Регионалната дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора за нарушение на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв на основание чл.45,ал.1 от ЗПК.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като са изложени съображения за нарушение на материалния закон. Сочи се, че са неправилни изводите на съда за липса на допуснати процесуални нарушения от административно-наказващия орган. Сочи се, че актът е връчен на служител на „Юробанк България“АД, а е следвало да бъде връчен на „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“КЧТ, тъй като заличаването му в регистъра е едва от 04.12.2023г. –след съставяне и връчване на акта. Сочи се и че нарушението не е извършено от „Юробанк България“АД. Твърди се и че не е налице изобщо извършено нарушение, като се позовава на практика на СЕС, както и че е налице неправилно описание на деянието.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че на 25.04.2023г. в обект в [населено място] на „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ била извършена проверка от служители на РД Видин, Монтана и Враца на КЗП. Установено било при проверката, че на 21.04.2023г. кредиторът при сключване на договор за потребителски кредит PLUS-19942594 е изискал заплащане на такса, наречена от него „такса ангажимент“ в размер на 170 лв, във връзка с усвояване и управление на кредита. Същата е уговорена в т.2 от договора като условие за сключване на договора при фиксиран лихвен процент, условия, размери и срокове и се удържа от размера на кредита. Същата представлявала 2,5% от размера на кредита. Прието било от контролните органи, че таксата ангажимент има пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, поради което не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК. За нарушение на чл.10а,ал.2 от ЗПК на кредитора е съставен АУАН. Същият е връчен на упълномощен представител на касатора като правоприемник на „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“- кредитор по договора за кредит. Въз основа на акта спрямо правоприемника е издадено и процесното наказателно постановление.

При горната фактическа обстановка въззивният съд е направил обоснован извод, че касаторът е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, като е установил и наличието на правоприемство. Подробно е анализирал приложимите разпоредби и е направил обосновани правни изводи за извършено нарушение на чл.10а,ал.2 въвъ вр. с ал.1 от ЗПК . Изводите му изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което на основание чл.221,ал.2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни и съдът препраща изцяло към тях. С оглед изложените в касационната жалба доводи следва изрично да бъде посочено, че не следва обратното от цитираната практика на СЕС, а именно и същата е в подкрепа на изводите на съда за извършено нарушение. Разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК дава право на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но видно от цитираното решение на СЕС, заложената в договора такса ангажимент не представлява допълнителна услуга именно с оглед тълкуването, дадено в т.61 от РЕШЕНИЕ НА СЕС от 21 март 2024 година по дело С 714/22. По аргумент от т.65 от решението е видно, че в случая не се касае за допълнителна услуга, тъй като засяга самата същност на съответното договорно правоотношение, а именно, предоставянето на разположение от кредитора на парична сума и възстановяването на тази сума, поначало с лихви, съгласно предвиден за целта график. Направените обратни твърдения от касатора не следват именно от посоченото от него решение на СЕС, поради което и не могат да бъдат споделени.

Неоснователни са и наведените доводи за процесуални нарушения в административно-наказателното производство с оглед извършеното прехвърляне преди съставяне и връчване на АУАН. Съобразно чл. 15,ал.3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, поради което с оглед посочената разпоредба и предвидената солидарна отговорност в нея не е допуснато нарушение при съставянето на АУАН и неговото връчване, а с оглед вписаното закриване на клона на 04.12.2023г. правилно е определен адресатът на наказателното постановление-касаторът по делото.

Предвид гореизложените съображения жалбата е неоснователна. Нарушението е безспорно установено от събраните в административно-наказателното производство и от въззивния съд доказателства като доводите в обратната насока са неоснователни. Правилни са изводите на съда за законосъобразност на наказателното постановление, както поради извършване на нарушението, така и с оглед липса на нарушения на административно-производствените правила и липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Доводите на касатора за маловажност на нарушението не се възприемат от съда. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден в санкционната норма.

Решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

От процесуалния представител на ответника по касация са поискани разноски за водене на делото за двете инстанции. Такива следва да му бъдат присъдени за настоящата инстанция с оглед изхода на делото. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответната страна сумата от 100,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Разноските за водене на делото пред първата инстанция е следвало да бъдат поискани по реда на чл.248 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 от АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №140/09.04.2024г., постановено по АНД № 94/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №К-003945/20.12.2023г. на Директора на Регионалната дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.

ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, със седалище и адрес на управление [населено място], да заплати на Регионалната дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението е окончателно.