№ 879
гр. Бургас, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120105394 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Централна кооперативна банка“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Г. К. К. и
С. М. С. против ответника Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, с която се иска от
съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
следните суми като поръчител по договор за потребителски кредит № 79410КР-АА-
0016/25.08.2008г.: сумата от 2496,63 лева, представляваща просрочена главница, сумата от
334,82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2016г. до 17.08.2018г.,
сумата от 842,45 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2016г. до
04.10.2018г., за които суми е издадена Заповед № 4806/20.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 7187/2018г. на БсРС. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски по делото и по ч.гр.д. № 7187/2018г. на БсРС.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 79410КР-АА-0016/25.08.2008г. По силата на договора банката
отпуснала на кредитополучателя Р. Л. А. кредит в размер на 8000 лв. с краен срок на
погасяване 18.08.2018г. Ответницата се задължила като поръчител по договора. Сумата по
кредита била усвоена лично от А. на 25.08.2008г. Длъжникът изпаднал в забава на
18.08.2016г., като към 04.10.2018г. непогасени са 25 месечни вноски. Сочи, че за законната
лихва забава върху главницата се снабдил с отделна заповед за изпълнение. Пояснява, че
предсрочна изискуемост не е обявявана. Моли се исковете да се уважат.
Така предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.430, ал.1
ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. Оспорва иска с твърдения за
наличие на множество неравноправни клаузи в договора, водещи до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че не е била
уведомена за наличието на основания за предсрочна изискуемост. Пояснява, че банката
едностранно е начислила допълнителни суми за плащане от кредитополучателя без да
представя доказателства за наличие на уведомление и анекс по чл.6, ал. 2 и ал. 3 от
1
договора, което поставя ответницата в неравноправно положение спрямо банката. Сочи, че
според погасителния план погасителните вноски са в размер на 112,48 лв., а в извлечението
от счетоводните книги - в размер на 117,02 лв. От друга страна, предвидената в чл. 6, ал. 1
от договора възможност банката едностранно да променя лихвения процент, е обвързано от
задължението на кредитополучателя и поръчителя да се явят при уведомяване от банката да
подпишат анекс, е обвързано със санкция за предсрочна изискуемост на целия кредит. В чл.
10, ал. 2, изр. 2 от договора е предвидено, че предсрочната изискуемост настъпва без да е
необходимо каквото и да е изявление от страна на банката, което счита за неравноправна
клауза.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че
между „Централна кооперативна банка“ АД и Р. Л. А., като кредитополучател, и Ц. В. П.,
като поръчител, е сключен договор за потребителски кредит № 79410КР-АА-
0016/25.08.2008г., съгласно който банката е предоставила на А. паричен заем в размер на
8000 лева за негови лични и за семейството му нужди, а кредитополучателят се е задължил
да върне заемната сума, ведно с начислените лихви в срок до 18.08.2018г. Падежите и
размерите на вноските са определени в погасителен план – неразделна част от договора.
Главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базов процент на
ЦКБ АД плюс надбавка от 6,50 %. При сключване на договора базовият процент е в размер
на 5%, а общо договореният ГЛП е в размер на 11,5 %. Годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 12,69 %. Видно от погасителни план дължими са 120 месечни
анюитетни вноски с падеж 17-то число в размер на 112,48 лева, като първата вноска с падеж
17.09.2008г. е в размер на 92,04 лева, а последната с падеж 17.08.2018г. е в размер на 112,04
лева. Посочени са и общо дължима лихва от 5476,72 лв. и общо дължимата сума от 13 476,72
лв. В чл. 6 от договора е предвидена възможност банката да променя лихвения процент
и/или стойността на всички други разходи, свързани с ползването на кредита, както и
условията за това – при промяна на ОЛП, определян от БНБ или промяна на някой от
следните индекси: EURIBOR, Леония, Софибор, или промяна на фиксирания курс на БНБ за
обмяна на левове в евро, или при отпадане на основанието за заплащане на преференциална
надбавка. В чл. 6, ал. 2 е предвидено задължението на банката да уведоми
кредитополучателя и поръчителя за извършените промени с датирани съобщения във всички
салони на банката и на страницата си в интернет. В ал. 3 на същия член е предвидено
задължение на кредитополучателя и поръчителя да се явят незабавно в банката, за да
подпишат анекс, регламентиращ издължаването на остатъка от кредита съгласно
променените условия. В случай на неизпълнение на горното задължение в 20-дневен срок от
уведомяването, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.
14 от договора за обезпечение на вземанията на банката поръчителят се задължава
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на последния,
произтичащи от договора за кредит.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 7187/2018г. по описа на БсРС е видно, че съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4806/20.12.2018г.,
с която е разпоредил солидарните длъжници Р. Л. А. и Ц. В. П. да заплатят на кредитора
„Централна кооперативна банка“ АД търсените в настоящото производство суми, както и
110,48 лева разноски по делото. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило
писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от поръчителя. В дадения на заявителя
едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск по чл.422 ГПК.
По делото е представено уведомление от банката до кредитополучателя Радослав
А., получено на 12.12.2008г. за увеличаване на базовия лихвен процент по кредита на 6%
поради динамични промени във финансовите пазари и поскъпването на паричния ресурс в
2
световен мащаб, с оглед на което размерът на месечната погасителна вноска се променя на
117,02 лева. В уведомлението се съдържа и покана за явяване в офиса на банката за
получаване на актуализиран погасителен план.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитополучателят е извършил
плащания за погасяване на вноски в общ размер на 11 620,43 лева, от които 5 503,37 за
главница, 5 665,21 лева за възнаградителна лихва и 451,85 лева за лихва върху просрочена
главница. След датата на заповедното производство са постъпили и 800 лева от ЧСИ.
Последното плащане за главница и за възнаградителна лихва е на 24.07.2018г. Към
20.12.2018г. просрочената главница е в размер 2 496,63 лева за вноски с падеж 17.08.2016г.
– 17.08.2018г., възнаградителната лихва е в размер на 334,82 лева за вноски с падеж
17.09.2016г. – 17.08.2018г., а лихвите за просрочената главница са в размер на 842,45 лева за
периода 22.08.2016г. – 05.10.2018г. За първите 4 вноски кредитът е олихвяван с ГЛП от
11,50 % с месечна вноска от 112,48 лв. и с ГЛП от 12,50 % с месечна вноска от 117,02 лв. до
края на срока на договора.
Представени са и 10 броя вносни бележки за внесени суми за погасяване на
задълженията по кредита в периода 28.04.2017г. – 24.07.2018г. в общ размер на 1140 лв.,
както и квитанция от ЧСИ за внесени 200 лева по изпълнително дело 252/2021г. Съгласно
заключението на вещото лице сумите са послужили за погасяване на задължения по кредита.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд
намира предявения иск за частично основателен.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от отменения Закон за потребителския кредит, но действал
към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 6 и чл. 7, т. 4 - 14, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 4 от договора изискват договорът и всички
негови изменения и допълнения да се сключват в писмена форма. Разпоредбата на чл. 7, т. 6
и т. 8 от ЗПК (отм.) изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, както и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски
и ако е възможно, общия размер на тези плащания.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит № 79410КР-АА-0016
от 25.08.2008г. е валидно сключен и отговаря на императивните изисквания на закона.
Изложеното обаче не се касае за извършеното от банката увеличение на базовия лихвен
процент, а оттам и на годишния лихвен процент по кредита, с писмо от месец декември
2008г. По делото не се представи писмено споразумение от страните, а и не се твърди такова
да е било подписано. Представеното уведомление от банката не покрива нито законовите
изисквания за писмена форма на изменението на договора, нито предвидените в самия
договор условия за това, тъй като посочената от банката причина за увеличението, не е сред
предвидените в чл. 6, ал. 1 от договора. Не е спазена и предвидената в договора процедура
по въвеждането на промяната чрез сключването на анекс (ал. 3). Същевременно банката не е
упражнила и правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Увеличаването на ГЛП
по кредита е нищожно поради липса на форма, както и поради несъответствието му с
изискванията на чл. 7, т. 6 и т. 8 от ЗПК (отм.), тъй като промяната му влече след себе си
промяна в годишния процент на разходите и общо дължимата сума по кредита, чийто
променени размери не са посочени. За пълнота следва да се посочи и че клаузата на чл. 6 от
договора, предвиждаща възможност за едностранна промяна на основния разход по кредита
– възнаградителната лихва, както и на другите разходи е и неравноправна по смисъла на чл.
143, т.10 от Закона за защита на потребителите, и като такава е нищожна. Възлагането на
цялата тежест на финансовия риск върху потребителя и то само четири месеца след
първоначалното сключване на договора налага извода за явна злоупотреба на силната страна
3
по договора, която като банка е имала средствата да установи и предвиди движението на
финансовите пазари. С оглед гореизложеното кредитополучателят и солидарно задълженият
с него поръчител дължат сумите по първоначално уговорения погасителен план.
Установи се по делото, че дължимите и неплатени суми по договора са както
следва: 2496,63 лева - просрочена главница за вноски с падеж 17.08.2016г. - 17.08.2018г.,
334,82 лв. - възнаградителна лихва за периода 17.07.2016г. - 17.08.2018г. и 842,45 лв. -
наказателна лихва за периода 22.08.2016г. – 04.10.2018г. На основание т.9 от тълкувателно
решение 4/2013 година на ОСГТК на ВКС удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес не се
съобразяват от съда в настоящото производство. Предвид това, претендираната сума за
главница изцяло съвпада с установения размер на задължението и следва да се уважи
изцяло.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва съдът намира следното:
Видно от заключението на вещото лице, считано от вноска с падеж 19.01.2009г.
банката е начислявала вноски в размер 117,02 лева, вместо първоначално уговорените
112,48 лева. Установи се по делото, че вноските са плащани от длъжника в посочения
увеличен размер, като увеличението е за възнаградителна лихва. Общо платената сума,
отнесена от банката за възнаградителна лихва, е в размер на 5 665,21 лева. Съгласно
първоначалния погасителен план кредитополучателят дължи за възнаградителна лихва
5 476,72 лв. Следователно съгласно приетото по-горе за недействително увеличение на ГЛП,
длъжникът е изплатил цялата възнаградителна лихва и е надплатил 188,49 лв. Следователно
такава не се дължи и претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за наказателна лихва, следва да се съобрази, че
превишението от 188,49 лв. неправомерно е отнесено от банката за погасяване на
възнаградителна лихва и с тази сума следва да се погасят начислените лихви за забава.
Предвид това, претенцията за наказателна лихва следва да се уважи до размер на 653,96
лева, като се отхвърли за горницата до претендираните 842,45 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат
деловодни разноски в размер на 772,25 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 94,74
лева, съответно на уважената част от иска.
Поради изложените аргументи, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. ***, че дължи на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, в качеството на поръчител за задълженията на Р. Л. А. по
договор за потребителски кредит № 79410КР-АА-0016/25.08.2008г. сумата от 2496,63 лева
(две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) просрочена
главница, сумата от 653,96 лева (шестстотин петдесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки) представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2016г. до 04.10.2018г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4806/20.12.2018г. по ч. гр. д.
№ 7187/2018г. на БсРС, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск за сумата от 334,82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2016г. до
17.08.2018г. и иска за наказателна лихва над уважения размер от 653,96 лева до пълния
предявен размер от 842,45 лева.
4
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** да заплати на
„Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, сумата от 866,99 лева (осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5