Определение по дело №748/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 август 2009 г.
Съдия: София Икономова
Дело: 20091200500748
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

63

Година

08.05.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.28

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Елена Налбантова Кирим Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Въззивно гражданско дело

номер

20085100500049

по описа за

2008

година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по пар. 2,ал.2 от ПЗР на ГПК във вр. чл.208,ал.1 от ГПК/отм./.

Обжалва се решение № 225/ 05.01.2008 г. , постановено по гр. д. № 651/ 2007 г. на Районен съд – Кърджали , с което Петър Ангелов Иванов с ЕГН ********** от г. Кърджали е осъден да отстъпи на “Братя Карипови” ООД със седалище г. Кърджали , собствеността и да предаде владението на движима вещ – бунгало, находящо се в землището на с. Пчеларово , К-а обл. ва ях. “Пчеларово-2”. В тежест на Петър Ангелов Иванов са останали направените по делото разноски от “Братя Карипови” ООД – Кърджали в размер на 617 лв. Жалбоподателят Петър Ангелов Иванов, чрез процесуалния си представител твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че владее процесната вещ, а напротив- доказателствата били в насока, че се дезинтересирал от вещта и ползването и. Представените по делото писмени доказателства не установявали по несъмнен начин , че именно ищецът е купувал материалите, необходими за бунгалото и ги е вложил в изграждането му, а от това следвало , че не е доказано правото му на собственост върху движимата вещ. При положение, че дружеството е собственик на движимата вещ на стойност 1671.44 лв. , то следвало да бъде заведена в счетоводството като ДМА , а това не било сторено. От двете съдебно –технически експертизи се установявало, че процесната вещ се намира в поземлен имот, за който ответника има сключен договор за покупко-продажба , а от това следвал въпроса - коя е причината да бъде поставена движимост в чужд имот. Разпитания по делото св. К. Делииванов установявал, че бунгалото е построено от него с помощта на две лица с лични средства и материали. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество, като отхвърли изцяло предявеният иск с присъждане на разноски по делото. В писмената си защита излага същите оплаквания и твърдения, че процесното бунгало и погинало в резултат на противоправни действия , за което било образувано полицейско производство в РПУ-Кърджали.

Въззиваемия намира жалбата за неоснователна . Чрез процесуалния си представител твърди, че представените по делото доказателства установявали по безспорен начин, че е собственик на процесната движима вещ. Експертизата установявала , че закупените с представените фактури материали са вложени в изграждането му. Фактурите не били оспорени от страните и били приобщени към доказателствата по делото. В съответствие с писмените доказателства били показанията на свидетелите на ищцовата страна, които установявали кой и с какви средства е построил бунгалото. В противоречие били показанията на свидетелите на ответника, които правилно не били кредитирани от съда , поради заинтересованост от изхода на делото. Дори да се приеме, че двете групи свидетели са заинтересовани от изхода на делото, то св. Белчев бил безпристрастен и установявал кога е построил бунгалото и с какви средства, което се подкрепяло от писмените доказателствата. По отношение на твърдението , че бунгалото се намира в имот, собственост на ответника, счита , че доказателства за собственост на имота липсват – представения договор има характер на предварителен такъв, а не на нотариален акт. Твърди още, че изграждането му е във връзка с договор с “Напоителни системи” ЕАД-Хасково и е за охрана на съоръженията на яз. ”Пчеларово-2”. Обстоятелството , че процесното бунгало не заведено в счетоводството на дружеството не поставяло под съмнение неговата собственост . Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят разноски по делото.

Окръжния съд , след преценка на доказателствата , приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по чл.108 от ЗС.

От съдържанието на исковата се установява, че по повод сключен договор за наем с “Напоителни системи” ЕАД – Хасково от 11.08.2004 г. с оглед охрана на водностопанско съоръжение на яз. “Пчелрово-2” , ищецът монтирал бунгало със собствени средства. Монтирането на бунгалото било извършено от Емил Венков Белчев на основание договор от 01.09.2004 г. и представлявало подвижна преместваема конструкция , сглобена от ПДЧ-плоскости и фазер и не е трайно закрепено към земята. До м. септември 2005 г. ползвал бунгалото по предназначение , но ответникът се самонастанил в него и не го допускал, или от този момент владеел вещта без правно основание. Многократно бил поканен да освободи бунгалото , но и до момента владее същото и му пречи да упражнява правото си на собственост. В подкрепа на иска са представени доказателства, които установяват, че на основание договор от 11.08.2004 г. , сключен с “Напоителни системи” ЕАД-Хасково ищецът е ползвал възмездно водностопанско съоръжение на яз. “ Пчеларово-2” . За целта по силата на т. 13 от договора ищеца следвало да осигури постоянна охрана на язовира и е бил задължен да не изгражда временни сгради и съоръжения за дейността му в сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на наемодателя. По делото се установява, че такова съгласие за построяване на бунгало , като собственици на яз. “Пчеларово-2”, “Напоителни системи” ЕАД –Хасково не е давал на ищеца. Правото си на собственост върху монтираното бунгÓло ищецът установява с представените 3 бр. фактури и касови бележки в оригинал за закупени материали и извършени услуги - ЛПДЧ, фазер, услуга от арматурен цех и колове за ограда. Истинността на представените фактури не е оспорена от ответника по реда на чл.154 от ГПК/отм./.

От граждански договор от 01.09.2004 г. сключен между ищеца и Емил Венков Белчев от г. Раковски , се установява, че в 15-дневен срок от подписването на договора Емил В. Белчев се е задължил да сглоби преместваема конструкция “тип бунгало” с материали на ищеца за сумата 500 лв.

Назначената съдебно-графическа експертиза установява, че подписа за получател на фактура № 18502/18.04.2003 г. за закупен от ЕТ”Съливер- Васил Стефанов” г. Пловдив ЛПДЧ не е положен от Николай Георгиев Карипов; подписи за получател на фактура № 98/01.06.2004 г. на “Устра комплект” – Кърджали са положени от Николай Георгиев Карипов и Златка Василева Тенева; два саморъчни подписи , положени срещу “получател” на фактура № **********/ 23.10.2004 г. за закупен ПДЧ и фазер не са изпълнени от Николай Георгиев Карипов и Недялка Николова Иванова , а от други лица.

По делото е назначена съдебно-техническата експертиза с вещо лице строителен инженер, която установява, че описаните материали в три броя фактури, които са приложени към делото, са вложени в построяването на процесното бунгало, с изключение на колове за ограда. А съдебно техническата експертиза с вещо лице строителен инженер , специалист по кадастър, установява , че процесното бунгало се намира в поземлен имот № 104013 , с площ от 34 кв.м, и в поземлен имот № 104014, с площ от 14 кв.м, по картата на възстановената собственост на с. Пчеларово, общ. с. Чероочене, К-а обл. На скицата процесното бунгало е отразено в червено.

По делото са изслушани две групи свидетели. Свидетелите на ищцовата страна- Христов, Тонков и Белчев установяват, че през м. септември 2004 г. св. Белчев, с помощта на работници на дружеството, изградили бунгало с материали на дружеството. Съгласно сключения договор “Братя Карипови “ ООД заплатил на св. Белчев 500 лв. Бунгалото било изградено от ПВЧ плоскости с вата изолация и талашит и може да се демонтира. Една година след изграждането ищецът ползвал бунгалото, а ответникът бил във владение от м. септември 2005 г. , което продължавало и към момента на разглеждане на делото. Свидетелите на ответната страна- Узунова и Делииванов установяват факти, които са в противоречие със свидетелските показания на ищцовата страна и писмените доказателства по делото. Тези свидетели установяват, че процесното бунгало е изградено от св. Делииванов през 2003 г. върху земя, собственост на ответника, с материали на св. Делииванов и разходи за труд от ответника. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на ответната страна , тъй като същите не са в съответствие с доказателствата, които установяват, че закупените от дружеството материали са вложени в изграждането на бунгалото и разходите за труд са заплатени от представителя на дружеството. С оглед на тези обстоятелства правилна е преценката на съда за заинтересованост на свидетелите в полза на ответника и не е кредитирал тези показания.

По изложените съображения следва да се приеме искът за основателен и доказан. Защитата на правото на собственост се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение , ползване и разпореждане с вещта. При нарушаване на тези правомощия за действителния собственик се открива възможност да търси защита чрез иск по чл.108 от ЗС против лицето , което владее вещта без правно основание. Всъщност това обуславя и правния интерес на собственика да търси правна защита. В случая от доказателствата по делото се установява , че ищецът е изградил със собствени средства преместваем обект – бунгало извън сервитутната ивица на яз.”Пчеларово-2” върху чужди имоти. Собственици на имотите са лица , различни на страните по делото. Обстоятелството, че ответникът е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1.11.2005 г. – поземлен имот № 13 в масив 104 с площ от 400 кв.м , който има характер на предварителен договор, не е относим към спора, тъй като собственици на посочения поземлен имот са наследници на Фидан Делчев Фиданов б.ж. на с. Пчеларово, а по делото няма данни каква е връзката на това лице с посочения в договора Кръстю Фиданов Делчев. Други доказателства за собственост върху посочения имот ответника не представя. От свидетелските показания на ищцовата страна се установява , че владението върху процесното бунгало се осъществява от ответника от м. септември 2005 г. без да има правно основание за това. Настоящата инстанция дава вяра на показанията на тези свидетели, същите са последователни, логични и установяват времето на изграждане на процесното бунгало, вложените материали и разходи за труд от дружеството и началния момент на фактическата власт на ответника върху бунгалото.

С оглед на тези данни съдът намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да останат направените по делото разноски от въззиваемия в размер на 250 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225/ 05.01.2008 г. , постановено по гр.д. № 651/2007 г. на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Петър Ангелов Иванов с ЕГН ********** от г. Кърджали, бул. “Беломорски” № 85 да заплати на “Братя Карипови” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. “Металург” № 12 разноски по делото в размер на 250 лв. за въззивна инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове:1.

2.