Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 2814 04.07.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на първи
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3176 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ********* е предявил
против З.М.Р. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните на парично вземане, за
което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 11335/2018г.
на ПРС, ХХІ гр.с., представляващо главница от 424,57
лева,
ведно със законната лихва върху главницата считано
от 09.07.2018г. до изплащането й, както и се осъди да заплати разноските по
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че с ответницата
има сключен договор за мобилни услуги от 12.10.2016г.,по силата на който
абонатът е ползвал представените от оператора мобилни услуги, като за периода
15.09.2016г.-14.01.2017г. ответницата дължи общата сума от 424,57 лева, да
което е издадена и фактура № ***/15.01.2017г.,
с падеж – 30.01.2017г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника на 15.04.2019 година, лично, като от същия писмен отговор в срок не е
постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 24.06.2019
година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, може да се направи извода за
вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявения иск да се уважи изцяло.
Ищецът претендира направените по
заповедното и исковото производство разноски, които възлизат на общо 460 лева.
С оглед изхода на спора същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ********* и
ответницата З.М.Р. с ЕГН ********** съществуването на парично вземане, за което
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по
ч. гр. дело № 11335/2018г. на ПРС, ХХІ гр.с.,
представляващо: главница от 424,57 лева, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги от 12.10.2016г. за отчетен период
15.09.2016г.-14.01.2017г., за която е издадена фактура № ***/15.01.2017г., с
падеж – 30.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
09.07.2018 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА З.М.Р. с ЕГН **********
да заплати на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ********* разноски в
заповедното и исковото производство в размер на 460 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.