№ 23586
гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110150272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ********** ЕАД срещу Д. К. Ч. , с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца , както следва :
сумата от 4833,63лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
************* , аб. № *****, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.09.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 1242,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.,
сумата от 19,80 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда –11.09.2023 г., до
окончателното плащане, и сумата от 5,62 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
1
доставила за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Счита, че
ответницата е в забава в плащането на цената на доставената през исковия
период топлинна енергия и услугата дялово разпределение, поради което
дължи и обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Ч. чрез назначения особен
представител е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да има качеството на собственик или ползвател
на имота , или на наследник на бившите собственици на имота . Изрично е
направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, а за ответницата е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже, че са погасила претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на
собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
2
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
В случая ищецът извежда претенциите си при твърдения, че договорното
отношение за доставка на топлинна енергия между него и ответницата Ч. е
възникнало по силата на закона поради придобиване на собствеността върху
топлоснабдения имот на собствено основание и по силата на наследяване от
К. Б. Ч.. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства относно
придобиването в определен момент на собствеността върху процесния
топлоснабден имот нито от К. Б. Ч., нито от Д. Ч. като негова наследница.
Налични са доказателства за придобиване собствеността върху имота от
страна на лицата К. Ф. И. и В. И. И. по силата на Договор за продажба на
държавен недвижим имот , през 1968година. Не са налице обаче доказателства
за прехвърляне собствеността на този имот, за неговото наследяване от
ответницата, както и не е установено наличие на родствена връзка на
ответницата с придобилите през 1968г. имота.
В тази връзка съдът намира, че от приетия по делото Констативен
протокол от 19.06.1989г. , че в имота на място на абонат В. Ч. е настанен
абонат Д. К. Ч. / л. 14 от делото/ , както и от Протокол от ОС на ЕС от
02.08.2002г., в който като титуляр на сметка към топлофикационното
дружество за посочения абонатен номер и апартамент е посочено името на
ответницата / л.19 и 20 от делото/ не следва извод за наличие на договорно
правоотношение между топлофикационното дружество и ответницата Д. Ч. за
процесния период м. 05.2019г. – м. 04.2021г. По делото липсва декларация за
откриване на партида на името на ответницата , не са налице данни за
ползване през процесния период на имота от ответницата със съгласието на
собственика/ вещен ползвател за собствени нужди , както и няма
доказателства ответницата да е собственик или вещен ползвател в рамките на
процесния период . Именно поради факта, че се касае за лице, различно от
собственик/вещен ползвател, доколкото липсват преки доказателства за това
по делото, ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК поставя изискване
за наличието на тези две предпоставки, за разлика от хипотезата на лице,
което е собственик или вещен ползвател, в който случай на доказване подлежи
наличието на право на собственост или право на вещно ползване върху имота,
от което именно произтича и качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди. Смисълът на тълкувателното решение не е да улесни ищеца в
доказването му, а да даде разяснения за хипотеза извън типичната, в която
клиент на топлинна енергия се явява собственикът/вещният ползвател на
топлоснабдения имот. Отделно от това, липсват каквито и да е преки, а и
косвени доказателства по делото, че за процесния период ответницата е
3
притежавала право на собственост върху целия имот или идеални части от
него и на собствено основание. Следователно, ответницата не е
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за
топлоснабдения имот нито в качеството си на законен наследник на К. Б. Ч. ,
нито на собствено основание.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е доказал пълно и
главно наличието на договорно правоотношение между него и ответницата,
т.е., не е изпълнил доказателствената тежест, разпределена с доклада на
делото. Това обуславя неоснователност на предявените главни осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с които
ищецът претендира стойността на доставената топлинна енергия и
извършената услуга дялово разпределение за исковия период.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При този изход на спора – неоснователност на предявените главни
осъдителни искове, акцесорните искове за обезщетение за забава върху
търсените главници – доколкото са обусловени от главните искове, също
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответницата в производството, но тя не претендира
разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. *******, срещу Д. К. Ч. с ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 4833,63лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ************* , аб. № *****, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 11.09.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 1242,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.,
сумата от 19,80 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда –11.09.2023 г., до
окончателното плащане, и сумата от 5,62 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
4
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца - **********, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5