РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 24.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3180 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата М.К.С. е предявила иск против ответника „ДКЦ Ескулап Цитомед“ ООД за заплащане на сумата от 1 400 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от месец март 2019 г. до месец юли 2019 г. (по 280 лв. на месец), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, дължими на основание Трудов договор № 1 от 01.03.2019 г., по силата на който ищцата работи при ответника на длъжността „лекар“ със специалност „Пневмология и фтизиатрия“.

         Претендира разноски.

         Ангажира доказателства.

         Ответникът „ДКЦ Ескулап Цитомед“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Бельов намира иска за допустим, но неоснователен.

         Признава, че между страните съществува трудово правоотношение, но оспорва размера на предявената претенция с твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на ищцата и на същата се следва единствено чистата сума, оставаща след приспадането им.

         Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

         Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата.

         Не представя доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните не спорят по обстоятелството, че помежду им съществува трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, по силата на който ищцата работи при ответника като лекар със специалност „Пневмология и фтизиатрия“.

Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищцата е престирала трудовата си сила на работодателя и е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения.

         От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата за процесния период е в общ размер на 1 344 лв., от които: за месец март 2019 г. – 224 лв., за месец април 2019 г. – 280 лв., за месец май 2019 г. – 280 лв., за месец юни 2019 г. – 280 лв. и за месец юли 2019 г. – 280 лв. От страна на ответника не е извършвано плащане на дължимите суми за работна заплата. Дължимите осигурителни вноски са внесени в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, а дължимият данък върху доходите на физическите лица не е внесен, тъй като такъв се дължи при изплащане на трудовите възнаграждения.

         При така установените правнорелевантни факти, съдът намира следното от правна страна:

         Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на ответника-работодател да заплати на ищцата неизплатените й трудови възнаграждения за процесния период.

         За уважаването на иска в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между нея и ответника през процесния период и изпълнението на трудовите си задължения през този период.

         В тежест на ответника е да установи твърденията си за заплащане в полза на бюджета на дължимите данъчни и осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на ищцата.

         По съществуването на трудово правоотношение между страните и изпълнението на трудовите задължения от страна на ищцата през процесния период страните не спорят, поради което тези обстоятелства съдът е обявил за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото.

         След като ищцата е изпълнила задължението да престира работната си сила на работодателя, за последния се е породило насрещното задължение за заплащане на уговореното трудовото възнаграждение на ищцата.

         Спорният по делото въпрос за размера на дължимото, но неизплатено на работника трудово възнаграждение, се установява посредством пълно и главно доказване от приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема като обосновано, обективно и компетентно изготвено. От експертното заключение се установява също така, че към настоящия момент трудовите възнаграждения на ищцата не са изплатени. Обстоятелството, че работодателят е внесъл в полза на републиканския бюджет дължимите осигурителни вноски представлява изпълнение на публичноправното му задължение като осигурител, но е без значение за дължимостта на трудовите възнаграждения на работника.

         Няма спор, че работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но също така няма пречка да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението това е ясно посочено. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения – виж Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.

         Доколкото ищцата е заявила претенция за брутния размер на трудовото възнаграждение и предвид основателността на иска, същият следва да бъде уважен, като изрично бъде посочено, че в полза на ищцата се присъжда брутното трудово възнаграждение. Претенцията за месец март 2019 г. следва да се уважи до размера, установен от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.

         При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски по делото съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата за направата им съразмерно на уважената част от иска.

         Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като размерът му от 350 лв. надхвърля незначително минималния размер от 328 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважената част от иска и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в пълен размер, доколкото е бил задължен да внесе депозит за вещо лице, но не го е сторил.

         На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на М.К.С., ЕГН ********** *** сумата 224 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019 г., сумата от 280 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019 г., сумата от 280 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2019 г., сумата от 280 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2019 г., сумата от 280 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2019 г. до окончателното им изплащане, дължими на основание Трудов договор № 1 от 01.03.2019 г., по силата на който ищцата работи при ответника като лекар със специалност „Пневмология и фтизиатрия“, като ОТХВЪРЛЯ иска за месец март 2019 г. за горницата над 224 лв. до пълния предявен размер от 280 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на М.К.С., ЕГН ********** *** разноски за адвокатски хонорар в размер на 336 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 53,76 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 01.11.2019 г., която дата е обявена на страните в съдебно заседание, проведено на 18.10.2019 г.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: