О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, петнадесети
състав, наказателна колегия, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Мариана Момчева
разгледа
докладваното от съдията ч.н.д. № 554 по описа на Добричкия районен съд за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство по ч.н.д. № 554/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Добрич е образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК по жалба от М.Г.Г. ЕГН **********, чрез адвокат Р.Г.
против постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 13.05.2020г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 99/2017г. по описа на Сектор
„ПИП“ при ОД на МВР – гр. Добрич, водено срещу И.Д.А. с ЕГН ********** за
престъпление по чл. 206 ал. 2 във вр. с чл. 206 ал. 1
от НК.
Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243 ал. 3 от НПК, от лице разполагащо
с активна процесуална легитимация, е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, предвид следното:
Досъдебното
производство било образувано на 14.08.2017г.,
на основание чл. 212 ал. 1 от НПК, с постановление
на наблюдаващия прокурор за разследване на евентуално извършено през есента на
2016г. в град Добрич престъпление по чл. 206 ал. 2 във вр.
с чл. 206 ал. 1 от НК.
На 07.06.2018г. като обвиняем по делото бил привлечен И.Д.А.
ЕГН ********** за престъпление по чл. 206 ал. 2 във вр.
с чл. 206 ал. 1 от НК. Впоследствие по отношение на А. били предявени две нови
обвинения при изменен фактически диспозитив на
обвинението, но при същата правна квалификация на деянието.
От фактическа страна се установява, следното:
През стопанската 2015г. – 2016г. обвиняемият И.Д.А. и
свидетелят Г. Г.Г. постигнали помежду си устна
уговорка да бъдат засадени и отглеждани тикви за семе в 500 дка земеделска
земя, ползвана на съответно правно основание от съпругата на свидетеля Г. и
сина му – П.Г. Г. и М.Г.Г..
Последните двама били регистрирани като земеделски производители /ЗП/.
От обясненията на обвиняемия А., се установява, че той
бил наел част от 500 – те дка земеделска земя, макар и формално същата да била
заявена за обработване от съответен ЗП, като е платил наеманата цена в брой на
свидетеля Г. Г..
А видно от показанията на свидетеля Г. Г., засаждането и
отглеждането на тиквите за семе било съвместна дейност между двамата – свидетеля
Г. и обвиняемия А., със съответно разпределение на отговорностите по обработка
на земята, засаждане на растенията, третирането им и прибирането на реколтата
от тях, поделяне на разходите и приходите при съотношение 60/40 или 300 дка за
обвиняемия А. и 200 дка за свидетеля Г..
Земеделските земи, засети с тикви за семе се намирали в
землищата на селата П., Ч. и П.К., и трите в област Д., като реално били
заявени за обработване пред съответните служби по земеделие от ЗП П.Г. и от ЗП М.Г.
– свидетелят М.Г.Г. /син на свидетеля Г. Г.Г./.
Поради влошено здравословно състояние, свидетелят Г. Г.
не могъл да участва в прибиране на реколтата от тикви за семе. Така прибирането
на реколтата било осъществено от обвиняемия А., чрез ползван физически труд на
наети от него работници. Впоследствие, обвиняемият А. реализирал продукцията
сам, като не предоставил никаква част от получените от нея парични средства на
свидетеля Г., поради което последният подал жалба до ОД на МВР – гр. Добрич.
Макар и формални ползватели на засадените земеделски
земи, свидетелите П.Г. и М.Г. нямали ангажименти към отглеждането на насажденията
от тикви за семе и прибирането на реколтата от тях, поради това не знаели
подробности относно уговорките между свидетеля Г. и обвиняемия А..
От показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели – Г. Г.Г., П.Г. Г.,
М.Г.Г., П.Й.Х., Г.Д.Г., Т.И.Д., Г.М.С., Р.И.Г., С.Х.И.,
С.Х.К., С.С.Д., И.Д.А., П.Р.А. и И.Х.Ю.не се
установява в достатъчна степен, по ясен и категоричен начин, какви точно са
били уговорките между свидетеля Г. Г. и обвиняемия И.А. относно засаждането,
респективно отглеждането на тикви за семе през стопанската 2015г – 2016г.,
съответно прибирането на реколтата от тях и реализацията й на пазара. Между
свидетеля Г. и обвиняемия А. липсва сключен писмен договор за съвместна дейност
със съответни клаузи, липсват плащания по банков път, с посочено основание за
извършването им. Липсват сключени договори и между обвиняемия А. и земеделските
производители – П.Г. и М.Г..
Според обясненията на обвиняемия А., от площите, които
реално са били засети и отглеждани от свидетеля Г. Г. не е била прибрана
реколта, тъй като тя била погинала.
В противовес на изложеното са показанията на свидетеля Г.
Г., видно от които, че макар и с по – нисък добив, продукция от нивите от
неговия дял все пак е била прибрана от обвиняемия, но той не му предал нито
съответно количество от продукцията, нито паричната стойност от реализацията й.
Поради това, независимо от проведеното разследване,
съвсем обосновано и законосъобразно, представителят на държавното обвинение е
приел, че не са събрани в достатъчна степен, категорични доказателства относно
обстоятелствата: прибрана ли е била изобщо реколта от тикви за семе от обработваната
земеделска земя в землището на село П.К. през стопанската 2015г. – 2016г.,
декларирана от ЗП П.Г. по документи, а реално обработвана от свидетеля Г. Г.,
самостоятелно или съвместно с обвиняемия или реколтата от нея е погинала;
респективно какво количество тиквено семе е било добито и прибрано от
въпросната нива от 140 дка и къде и от кого е било складирано, било ли е
смесено с количествата, добити и прибрани от нивите в село П. и в село Ч. от
обвиняемия А..
Законосъобразно Районна прокуратура – гр. Добрич е
приела, че липсват категорични доказателства и за конкретните уговорки между
обвиняемия А. и свидетеля Г. Г. относно площите, които са били обработвани от
или за всеки от тях, за да може да се възприеме или отхвърли становището на
някой от дамата. Правилно е становището на прокурора, че при недостатъчен обем
доказателства относно посочените обстоятелства предявеното спрямо А. обвинение
за престъпление по чл. 206 ал. 2 във вр. с чл. 206
ал. 1 от НК се явява необосновано.
В
заключение, налице са гражданско правни
отношения относно: конкретните уговорки между страните; прибрана ли е била изобщо реколта от
тикви за семе от обработваната земеделска земя в землището на село П.К. през
стопанската 2015г. – 2016г., декларирана от ЗП П.Г. по документи, а реално
обработвана от свидетеля Г. Г., самостоятелно или съвместно с обвиняемия или
реколтата от нея е погинала; респективно какво количество тиквено семе е било
добито и прибрано от въпросната нива от 140 дка и къде и от кого е било
складирано, било ли е смесено с количествата, добити и прибрани от нивите в
село П. и в село Ч. от обвиняемия А..
Факт е, че има гражданско правни отношения, които следва да намерят своето
разрешение. В тези случаи на гражданите
е предоставена възможност
да защитят правата си в най-пълна
степен пред гражданския съд,
където същите разполагат със средствата на Гражданския процесуален кодекс и относимата материална уредба.
В този смисъл правилно ДРП е приела, че отношенията между
страните са от гражданско правен характер.
По
изложените съображения, съдът намира жалбата
за неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 5 т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 13.05.2020г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 99/2017г. по описа на Сектор
„ПИП“ при ОД на МВР – гр. Добрич водено срещу И.Д.А. ЕГН ********** за
престъпление по чл. 206 ал. 2 във вр. с чл. 206 ал. 1
от НК.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Добричкия окръжен съд в
седемдневен срок от съобщаването му.
Председател: /Мариана Момчева/