Р Е Ш Е Н И Е № 260112/22.3.2021 г.
гр.Ямбол, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 79 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка със ЗМВР.
Образувано
е по жалба на С.И.Т., ЕГН ********** ***, подадена чрез редовно упълномощен
защитник – адвокат против издадената от К.И.А. *** заповед за задържане на лице
с рег. № 326зз-5 от 20.01.2021 г.
С
жалбата се иска отмяна на заповедта, като се счита, че същата е
незаконосъобразна и необоснована, тъй като не съдържа никакви фактически
основания за издаването й. Развиват се и доводи за допуснати при издаването й
съществени нарушения на процесуалните правила, за противоречието й с материалния
закон и за несъответствие с целта на закона.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който
пледира за отмяна на заповедта по изложените в жалбата съображения, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован, не участва в съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
е задържан на 20.01.2021 г. в 11.13 ч. за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ-Ямбол, видно от процесната заповед за задържане на лице, с рег.
№ 326зз-5 от 20.01.2021 г., издадено от полицейски орган К.И.А. на длъжност мл.
автоконтрольор при с-р ПП при ОДМВР гр.Ямбол. От отразеното в заповедта се
установява, че Т. е освободен на 21.01.2021 г. в 11.00 ч.
На
20.01.2021 г. в 12.50 ч. на жалбоподателят Т. е извършен личен обиск от мл.
инсп. Е.Р. Я. на длъжност ** в РУ гр.Ямбол в присъствието на свидетеля мл.
инсп. А. И. ***, като при обиска са намерени следните вещи: 1 бр. свидетелство
за регистрация част *** 1 бр. „ОСВ“ оранжево на цвят с бели листи, 1 бр. ленти
за сгъване на цигари „RIZLA“, 1 бр. тютюн за пушене „GOLDEN VIRGINIA“, черно портмоне с надпис „PUMA“, в което
има 5 бр. банкноти с номинал от 20 лв., 2 бр. банкноти с номинал от 5 лв., 5
бр. банкноти с номинал от 10 лв., като за произхода на намерените вещи
жалбоподателят е дал обяснения, че са негови.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За
да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да
са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Наличието на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК, води до
недействителност на административния акт.
Съгласно
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление.
Съдът
приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване
на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.2-4 от АПК.
Реквизитите
на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.
Съобразно т.2 на същата разпоредба, заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде
мотивиран. По делото не се установи К.И.А., в качеството на административен
орган, издал процесната заповед, да е изложил каквито и да са фактически
основания по издаването на акта, нито в самата заповед, нито в съпроводителното
писмо към изпратената в съда преписка. Съдът приема, че фактическите основания
следва не просто да бъдат изложени от органа, а и да кореспондират с правните
основания по издаването на заповедта. В заповедта, а и в изпратените
доказателства по административната преписка, липсва описание на фактическите
основания за издаването й, които да са относими към жалбоподателя С.И.Т..
Цитирането в заповедта на приложимата правна норма – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
не достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. За да е
възможно извършването на обективна преценка за законосъобразността на заповедта
следва да има изложени фактически основания за
нейното издаване, а органът е направил описание на фактическата
обстановка единствено с посочване: „има данни, че лицето е извършило
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – управлява МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози“. Съдът счита, че така посоченото основание не
представлява фактически основания за издаване на административен акт. От този
начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед
за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният
орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление
или за евентуалната му съпричастност в извършване на конкретно престъпление. От
съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява, че към
датата на задържане на жалбоподателя, да е налице извършено престъпление от Т.
/липсват данни спрямо Т. да е образувано ДП/, както и за необходимостта от
прилагане на принудителна административна мярка – задържане на лицето за срок
от 24 часа. Непосочването на фактическите и правни основания за издаването на
заповедта за задържане, изискуеми от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР е
нарушение на изискването и за форма на акта, което във всички случаи ограничава
правото на защита на засегнатото лице.
Съдът
прие, че заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби.
Неизлагането на фактически основания, препятства съдебната проверка на акта по
същество, но в случая съдът извърши такава на основание чл.168 от АПК с оглед
посочването в заповедта на правното основание за издаването й.
По
реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат само
лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
За
да се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за срок
от 24 часа, следва да са били налице данни, че С.И.Т. е извършил престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК. В заповедта не е индивидуализирано кога и къде
жалбоподателят е управлява МПС след употреба на наркотични вещества, съответно
и какъв вид са те.
С
оглед изложените съображения, съдът приема, че заповед за задържане на лице с
рег. № *** издадена от К.И.А. - мл.
автоконтрольор при с-р ПП при ОДМВР гр.Ямбол, не е съобразена с изискванията по
чл.146, т.2-4 от АПК, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразна.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски.
Доказаните от жалбоподателя разноски са за платена държавна такса в размер на
10 лв. Жалбоподателят не претендира разноски за адвокатско възнаграждение и
съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Т., ЕГН ********** *** заповед за задържане на лице с
рег. *** издадена от К.И.А. - мл.
автоконтрольор при с-р ПП при ОДМВР гр.Ямбол.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Ямбол да заплати на С.И.Т.,
ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 10 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: