Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТК, VІ-13 състав в закрито заседание на 18.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2494/17 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът констатира, че предмет на разглеждане са предявени претенции при условията на чл. 649 ал. 1 ТЗ – да бъде обявена за относително недействителна сключена сделка между „И.С.“ ЕООД и Х.В.Л., инкорпорирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 62 том 3 рег. № 3669 дело № 415 от 30.12.2010 г. по описа на нотариус Н.М.. Твърди се, че договорът е сключен по време на брака му с Е. Й.Г., както и че даденото от несъстоятелното дружество по договора значително надхвърля по стойност полученото, а при условията на евентуалност – че договорът е сключен с цел да бъдат увредени интересите на кредиторите.
Процесуалният представител на ответника – адв. Л. е направил възражение за недопустимост на предявените искове с довод, че отмененото решение за откриване на производството по несъстоятелност заличава ефекта на постановеното решение № 201 от 30.01.2015 г., включително и незабавното му изпълнение, съответно възможността кредиторите да упражнят правото на иск. При условията на евентуалност застъпва довод, че не е спазен срокът по чл. 649 ал. 1 ТЗ. Застъпва теза за меродавност на датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът намира възражението за изтекъл преклузивен срок за основателно по следните съображения:
Правната сигурност предполага яснота досежно срока за упражняване на субективни права. Предявените искове засягат правната сфера и на трети в правоотношението лица. Това налага еднозначно определяне на периода на възможно въздействие върху техните права, поради което правилата, регламентиращи този въпрос подлежат на стриктно тълкуване.
Съгласно чл. 649 ал. 1 ТЗ както искът по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, така и искът по чл. 135 ЗЗД, предявен за попълване масата на несъстоятелността, следва да бъдат предявени в срок от една година. Нормата свързва началото на този срок с два различни момента в зависимост от условията, при които е открито производството по несъстоятелност. Меродавен е моментът на откриване на производството, когато това е станало с постановено решение при условията на чл. 630 ТЗ. На датата на обявяване в търговския регистър е придадено значение при постановено решение по чл. 632 ал. 2 ТЗ. Както систематично място на чл. 632 ал. 2, така и самият текст я свързват с предходната алинея, регламентираща открито производство при невъзможност за посрещане началните разноски с имуществото на несъстоятелния търговец. В хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ макар и да е открито производство обективно не са възможни действия, насочени към конституиране на синдика като орган на масата на несъстоятелността, пряко овластен да се намеси в чуждо правоотношение. Огласеното възобновяване на производството определя по ясен за всички начин началото на установения преклузивен срок.
При все, че в търговския регистър е оповестено спиране на производството по несъстоятелност с решение от 04.05.2015 г. на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ, видно както от самия съдебен акт, така и от вписаното основание за откриване на производството по несъстоятелност – 630 ал. 1 ТЗ, далото основание за спиране решение е постановено при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ. Законът обаче не третира констатирана при тези условия пречка за развитие на производството по несъстоятелност като основание за прекъсване или спиране. Няма основание подобен ефект да бъде извлечен и по пътя на тълкуването. Основание за спиране на производството се явява освен липсващо имущество у длъжника, достатъчно да покрие началните разноски, и бездействието на кредиторите да осигурят необходимите за целта средства. Спряното производство не лишава конституирания орган синдик от признатите му от закона правомощия, но и той не дължи да ги упражнява, ако възнаграждението му не е осигурено. Не лишава и кредиторите от възможността да сторят това – при тези обстоятелства са предявени и процесните искове. Следователно за разлика от обективната невъзможност за упражняване на потестативното право в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ, такава не съществува при чл. 632 ал. 5 ТЗ, поради което не разкрива зачетен от правния ред интерес, налагащ корективно тълкуване. Законът изрично дефинира момента на откриване на производството като го свързва с датата на постановеното решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ – така изрично чл. 634а ТЗ. Очертаните две алтернативни хипотези позволяват еднозначен извод, че срокът започва да тече при потенциал за развитие на производството по несъстоятелност.
По делото не се спори, а и от вписаните обстоятелства по партидата на „И.С.“ ЕООД – в несъстоятелност се установява, че решение № 201 от 30.01.2015 г. е постановено при условията на чл. 630 ал. 1 ТЗ. Следователно началото на срока се определя от датата на решението – 30.01.2015 г. По силата на чл. 60 ал. 2 ГПК законоустановеният едногодишен срок изтича на 30.01.2016 г. – събота, като с оглед фикцията на чл. 60 ал. 6 ГПК се явява продължен до 01.02.2016 г. (понеделник). Съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, ако исковата молба е изпратена по пощата, но предпоставка за зачитане на процесуалното действие подаване на искова молба, предполага депозирането й пред пощенския оператор в рамките на процесуалния срок – арг. от чл. 64 ал. 1 ГПК.
Законът признава незабавно действие на постановеното решение за откриване производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630 ТЗ като предписва и ред, по който да се развие. Признатото незабавно действие придава меродавност на всички последващи го факти с придадено им правно значение. Поради тази причина последващата отмяна на решението, което се установява да е станало на 19.04.2017 г., не е в състояние да заличи правното значение на междувременно възникналите обстоятелства включително и досежно възможността да бъдат предявени специалните искове по смисъла на чл. 649 ТЗ. На тази основа ищецът се легитимира като кредитор, с произтичащата от това му качество възможност да повдигне спор за действителността на сделка, сключена във възприетия от закона подозрителен период. В случая не се установява обаче тази възможност да е реализирана в установения от закона срок – до 01.02.2016 г., включително. Пропускането на този преклузивен срок определя предявените искове като недопустими.
Мотивиран от изложеното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „П.Е.Е.Ф.А.Ф.Х.ЛТД срещу „И.С.“ ЕООД, Х.В.Л. и Е. Й.Г. да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката, сключена между „И.С.“ ЕООД и Х.В.Л., инкорпорирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 62 том 3 рег. № 3669 дело № 415 от 30.12.2010 г. по описа на нотариус Н.М..
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на страните да бъде връчен препис от настоящото.
Съдия: