Присъда по НОХД №59/2020 на Районен съд - Ихтиман

 

МОТИВИ към присъда по н.о.х.д. № 59/2021 г. по описа на РС- Ихтиман, трети състав

 

            РП- Ихтиман е внесла в съда обвинителен акт срещу В.И.А. за това, че през нощта на 06 срещу 07.12.2018г. в землището на гр.Ихтиман,обл. Софийска, от метален фургон, находящ се под мост на „АМ Тракия” 37-ми км., след предварителен сговор и в съучастие с Й.Б.А. и С.А.А., като извършител, действайки в условията на повторност, след като е бил осъждан за друго такова престъпление – НОХД 29 / 2016г. на РС – Благоевград с Определение №1102 от 11.02.2016 г., влязла в законна сила на същата дата за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1, т.2 от НК е бил осъден с наказание „Пробация“ за срок от 12 месеца и е отнел от владението на МОЛ-Н.Д.Д., без съгласието му и с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи собственост на „ОРС Инфраструктура“ ООД гр.София както следва: 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ъглошлайф марка „Makita”, зелен на цвят, модел GA9020 със сериен номер:1826675R на стойност 261,00 лева; 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, зелен на цвят, модел GBH-2-28F със сериен номер:********* на стойност 543,00 лева; 1 бр. бензинов агрегат марка „Honda ЕС 5000”, модел GX 390, черен на цвят на стойност 2690,00 лева, всичко на обща стойност 4138,00 лева /четири хиляди сто тридесет и осем/, като е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – разбита е входната врата на фургона в областта на бравата и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5, т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

            Със същия обвинителен акт на съд е предаден и Й.Б.А. за това, че през нощта на 06 срещу 07.12.2018г. в землището на гр.Ихтиман,обл. Софийска, от метален фургон, находящ се под мост на „АМ Тракия” 37-ми км., след предварителен сговор и в съучастие със С.А.А. и В.И.А., като извършител, действайки в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК или два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях наказанието не е било отложено по чл. 66 от  НК, а именно: по НОХД №120/2014 г. на Районен съд Ихтиман с Присъда №72 от 18.06.2014 г., влязла в законна сила на същата дата за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, чл.36 и 54 и чл.58а, ал.1 от НК, във вр.с чл.373, ал.2 от НПК е бил осъден на лишаване на свобода за срок от осемнадесет месеца, като намалява така определеното наказание с една трета и налага наказание за срок от 1 / една / година, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК налага на подсъдимия най-тежкото от така наложеното му наказание и наказанията, наложени с влезли в сила присъда 78/21.05.2013 г., постановена по НОХД 614/2012 г. на РС Ихтиман и Споразумение 5 от 29.01.2014 г. по НОХД 29/2014 г. на РС Ихтиман и със Споразумение № 151/20.10.2016 г., влязло в законна сила на същата дата по НОХД №595/2016 г. на Районен съд Ихтиман за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, вр.чл.381, ал.4 от НПК е бил осъден на лишаване на свобода за срок от 3 / три / месеца, е отнел от владението на МОЛ-Н.Д.Д., без съгласието му и с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи собственост на „ОРС Инфраструктура“ ООД гр.София както следва: 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ъглошлайф марка „Makita”, зелен на цвят, модел GA9020 със сериен номер:1826675R на стойност 261,00 лева; 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, зелен на цвят, модел GBH-2-28F със сериен номер:********* на стойност 543,00 лева; 1 бр. бензинов агрегат марка „Honda ЕС 5000”, модел GX 390, черен на цвят на стойност 2690,00 лева, всичко на обща стойност 4138,00 лева /четири хиляди сто тридесет и осем/, като е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – разбита е входната врата на фургона в областта на бравата и случаят не е маловажен- престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.

             Със същия обвинителен акт на съд е предаден и  С.А.А. за това, че през нощта на 06 срещу 07.12.2018г. в землището на гр.Ихтиман,обл. Софийска, от метален фургон, находящ се под мост на „АМ Тракия” 37-ми км., след предварителен сговор и в съучастие с Й.Б.А. и В.И.А., като извършител, действайки в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК или два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях наказанието не е било отложено по чл. 66 от  НК, а именно: по НОХД № 85/2017 г. на Районен съд Ихтиман със Споразумение №137 от 27.09.2017 г., влязла в законна сила на същата дата за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.,1, б.а, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е бил осъден на лишаване на свобода за срок от 1 / една / година и по НОХД №199/2018 г. на Районен съд Ихтиман със Споразумение №140 от 09.10.2018 г., влязла в законна сила на същата дата за извършено престъпление по чл.191, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е бил осъден на лишаване на свобода за срок от 3 / три / месеца, е отнел от владението на МОЛ Н.Д.Д., без съгласието му и с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи собственост на „ОРС Инфраструктура“ ООД гр.София както следва: 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ъглошлайф марка „Makita”, зелен на цвят, модел GA9020 със сериен номер:1826675R на стойност 261,00 лева; 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, зелен на цвят, модел GBH-2-28F със сериен номер:********* на стойност 543,00 лева; 1 бр. бензинов агрегат марка „Honda ЕС 5000”, модел GX 390, черен на цвят на стойност 2690,00 лева, всичко на обща стойност 4138,00 лева /четири хиляди сто тридесет и осем/, като е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – разбита е входната врата на фургона в областта на бравата и случаят не е маловажен – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.

            В проведеното публично съдебно заседание представителят на РП- Ихтиман поддържа обвинението тримата подсъдими, като намира, че то се доказва от всички събрани по делото доказателства. Пледира за налагане на справедливо наказание.

            Защитникът на тримата подсъдими пледира за постановяване на оправдателна присъда, като изразява становище, че доказателствата по делото не установяват, че именно тримата подсъдими са извършили престъплението.

            Тримата подсъдими считат, че не са виновни и молят да бъдат оправдани, като подсъдимият Й.А. добавя, че е болен.

            В последната си дума и тримата подсъдими молят да бъдат оправдани.

            Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

            От фактическа страна:

 

            Търговско дружество „ОРС Инфраструктура“ ООД, гр. София, извършвало ремонтни дейности на 37км. от АМ Тракия под съоръжението. За целта бил поставен фургон, в който се съхранявали работни инструменти. Фургонът и територията около него, на която също се намирали различни строителни материали, се охранявали от VTA Секюрити.

            През нощта на 06.12.2018 г. срещу 07.12.2018г. на смяна бил охранителят К.П., който обикалял обекта с автомобила си, но по време на смяната си не е възприел други лица около обекта.

            Същата нощ подсъдимите В.А., С.А. и Й.А. обикаляли с каруцата на Й.А. в района на 37км. на АМ Тракия, за да секат дърва. В дере на около 2-3 метра от пътя подсъдимите намерили разпръснати по земята работни инструменти и машини- 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят, 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят, модел HS 7601 , 1 бр. ъглошлайф марка „Makita”, зелен на цвят, модел GA9020 , 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, зелен на цвят, модел GBH-2-28F и 1 бр. бензинов агрегат марка „Honda ЕС 5000”, модел GX 390, черен на цвят.

            Работните инструменти и машини тримата подсъдими натоварили на каруцата и се върнали се в гр. Ихтиман. След няколко дни натоварили инструментите и машините в автомобил, стигнали до гр. Самоков и спрели пред къщата на св. Б.З.З., който се занимавал със строителство и имал строителна фирма. Подс. С.А. показал на св. З. инструментите  и машините и той, след като ги огледал, съгласил се да ги купи, заплатил сумата от 1200 лева и ги прибрал в склада в дома си.

            Подс. С.А. се върнал при другите двама подсъдими, след което тримата се прибрали в Ихтиман с с друг автомобил- управляван от св. И.И., който се съгласил да ги върне в гр. Ихтиман.

            На сутринта на 07.12.2018г. св. Н.Д.Д. – технически ръководител при фирма „ОРС Инфраструктура“ ООД гр. София, разбрал, че вратата на фургона е разбира и липсват съхраняваните там вещи, след което  сигнализирал в РУ – Ихтиман.

Липсващите от фургона вещи съвпадали с вещите, които били намерени от подсъдимите в дерето край пътя.

 

 

            По доказателствата:

 

            Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени доказателства – справка от ТР, справки и бюлетини за съдимост, епикризи, протоколи за установяване на липсващи вещи, фактури, гаранционни карти, акт за въвеждане в експлоатация на дълготрайни материални активи, декларации за семейно и материално положение; писмени доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, справки за лице, протокол за разпознаване на лица и предмети, веществени доказателствени средства- фотоалбум към протокол за оглед, фотоснимки, веществени доказателства- фотоснимки, гласните доказателствени средства – показанията (включително и приобщените по чл. 281 от НПК от досъдебното производство такива) на свидетелите К.П., Н.Д., Б.Г.- С., Б.З., Д.А., И.И., И.А., П.М. (частично) и обясненията на подсъдимите В.А., Й.А. и С.А.; протоколи за доброволно предаване, заключение на съдебно- оценителна експертиза.

            Показанията на свидетеля П.Г., разпитан в съдебната фаза, не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК- лицето е извършил и документирал в протокол извършеният на 07.12.2018г. оглед на местопроизшествие. В случая не е налице изключението по чл. 118, ал. 1 от НПК, тъй като лицето не само е присъствало, но и е извършило действия по разследването.

            Не следва да бъде обсъждан и проведеният следствен експеримент. Следствения експеримент по смисъла чл. 166 НПК представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел е да бъдат проверени и уточнени данни, получени от други доказателствени източници или друго действие по разследването. Той няма самостоятелен характер, не представлява средство за събиране на оригинерни доказателства или изясняване на релевантните за изхода на производството факти. В този смисъл е и Р 190-2011 г. на ВКС, НК, І НО. Правната природа на обсъждания институт предполага съществуването на доказателства, които трябва да бъдат проверени или уточнени чрез провеждане на следствен експеримент. При липсата на такива доказателства провеждането му е безпредметно, тъй като независимо от неговия резултат същият не може да установи релевантни за изхода на производството факти, нито да допринесе за установяването им. В този смисъл са Р 496-2009 г. ВКС, НК, ІІІ НО и Р 425-2009 г., ВКС, І НО. Предвид изложеното може да бъде направен извод, че следственият експеримент задължително трябва да следва събирането на доказателства и да бъде провеждан единствено с цел проверката им и уточняването на същите. Тези доказателства, без съмнение, трябва да бъдат годни и да могат да бъдат ползвани от решаващия орган в наказателното производство. При липсата им или при тяхна негодност провеждането на следствен експеримент е безпредметно. Това е така, тъй като провеждането му не би могло да замести липсващи доказателства или да санира допуснати при събирането им недостатъци.

            В конкретният случай следственият експеримент е проведен въз основа на показания на подсъдим, дадени в качеството му на свидетел, преди да бъде установен като обвиняем по делото. Няма съмнение, че тези показания не могат да бъдат ползвани при решаване на делото и същите нямат никаква доказателствена стойност. Ето защо проведения следствен експеримент, насочен към проверката на този негоден доказателствен източник, не може да бъде кредитиран и неговите резултати не могат да установят съществени за изхода на делото факти, още по- малко авторството на престъплението. Разследващите органи, с извършването на обсъжданото действие, са направили опит да заместят обясненията на обвиняем и конкретно са целили установяване на съпричастността му към извършване на инкриминароното деяние. Такъв следствен експеримент би бил обясним и оправдан при положение, че обвиняемият бе дал обяснения преди провеждането му и бе признал напълно или частично авторството си. При липсата на такива обяснения провеждането на следствения експеримент е бил безпредметен и като цяло безсмислен. В горния смисъл Решение №391/25.10.2013 г. по КНД №1220/2013г. на ВКС.

            За релевантните за предмета на доказване факти информация носят основно показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите.

            По отношение на показанията на св. П. е налице противоречие между дадените в съдебната фаза и тези в досъдебното производство, като съдът кредитира тези от досъдебното производство, тъй като са дадени скоро след изчезване на вещите, при по- ясен спомен и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Показанията на св. М. са недопустими единствено в частта, в която се възпроизвеждат изявление на подсъдимите от проведени с тях беседи.

            Показанията на свидетелите П. и М. в кредитираните им части, показанията на всички останали свидетелите и обясненията на подсъдимите по отношение на съществените обстоятелства, които интересуват делото, в основни линии не си противоречат и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани.

            Даде се вяра и на обясненията на подсъдимите, въпреки тяхната двойнствена природа, тъй като те не са оборени от нито едно доказателство или доказателствено средство.

            По същество относно факта на отнемането на вещите от страна на подсъдимите няма събрани доказателства и в този смисъл от значение могат да бъдат само обясненията на подсъдимите.

            Заключението на СОЕ беше възприето като обективно и компетентно изготвено.

 

            От правна страна:

 

            При тези факти от правна страна по така повдигнатото обвинение съдът намери за недоказано  подсъдимият В.И.А. да е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.5, т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

            При тези факти от правна страна по така повдигнатото обвинение съдът намери за недоказано подсъдимият Й.Б.А. да е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.

            При тези факти от правна страна по така повдигнатото обвинение съдът намери за недоказано подсъдимият С.А.А. да е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.

            От обективна страна по делото се установи, че чрез разбиване на входната врата на фургона в областта на бравата от владението на МОЛ-Н.Д.Д. са отнети движими вещи, собственост на „ОРС Инфраструктура“ ООД гр. София, както следва: 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ръчен циркуляр „Makita”,сиво-син на цвят със сериен номер:362507G, модел HS 7601 на стойност 322,00 лева; 1 бр. ъглошлайф марка „Makita”, зелен на цвят, модел GA9020 със сериен номер:1826675R на стойност 261,00 лева; 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, зелен на цвят, модел GBH-2-28F със сериен номер:********* на стойност 543,00 лева; 1 бр. бензинов агрегат марка „Honda ЕС 5000”, модел GX 390, черен на цвят на стойност 2690,00 лева, всичко на обща стойност 4138,00 лева /четири хиляди сто тридесет и осем/.

            Тези вещи впоследствие са били намерение от подсъдимите в дере край пътя, същите са ги натоварили на каруцата си и след няколко дни са ги продали на св. З. ***.

            Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство, като съдът се произнася в рамките на възведеното от прокурора обвинение. Изменението на обвинението не е правомощие на съда, а на прокурора при наличие на законовите предпоставки за това. Въвеждането от съда на нов факт от предмета на доказване, по който подсъдимият не се е защитавал, без намесата на прокурора по реда на чл.287 от НПК винаги води до съществено нарушаване правото на защита на подсъдимия. За съда съществува процесуална възможност за преквалификация на деянието, без намеса на прокурора, само в рамките на възведените с обвинителния акт фактически констатации по обвинението. Необходимо е обаче да се направи едно съществено уточнение, а именно, че разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК визира съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а не на обвинителния акт. Фактите на обвинението са тези, които са пряко релевантни, за да се направят изводи за съставомерност на деянието по конкретната правна квалификация и авторството на подсъдимото лице. В случая от значение е да се посочи, че с настоящият обвинителен акт на подсъдимите е повдигнато  обвинение за извършено престъпление против собствеността, като обстоятелствената част релевира следните факти: вечерта на шести срещу седми декември 2018г. тримата подсъдими, знаейки, че под моста на АМ Тракия във фургон се съхраняват инструменти и машини, пристигнали там с каруцата си, отишли до фургона, разбили входната врата, проникнали вътре,  натоварили процесните вещи на каруцата и напуснали мястото. Съдът няма правомощия с присъдата си да измени обстоятелствената част на обвинението досежно фактите, касаещи отнемането на вещите, тъй като е  длъжен да се придържа към данните в обвинителния акт, очертаващи проникване във фургона и отнемане на намиращите се в него вещи, респ. не може да приеме различен механизъм на изпълнителното деяние. Различните действия от поведението на подсъдимите, чрез които е осъществено деянието касаят фактите по обвинението. Съдът не може да постанови осъдителна присъда на база различни фактически действия по отнемане на вещите без намесата на прокуратурата, тъй като това би било съществено нарушение на процесуалните правила. Недопустимо е приемането на фактическа обстановка, дори същата да е принципно изводима от доказателствената съвкупност, но включваща факти, които са извън рамките на обвинението. (В горния смисъл  Решение №141/01.06.2021 по дело №533/2020 на ВКС, НК, III н.о.).

            Следователно по така повдигнатото обвинение не се доказа изпълнителното деяние да е осъществено от някой от тримата подсъдими. Това е така, тъй като измежду доказателствата по делото няма нито едно, което да установява, че именно някой от подсъдимите е проникнал във фургона, където са се съхранявали инкриминираните вещи или е участвал в изнасянето на тези вещи извън охранявания обект.

            При това положение по делото от съвкупността на всички доказателства не може да се наложи един единствено възможен извод, че тримата подсъдими са откраднали вещите по начина, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, което налага на основание чл. 304 от НПК те да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление.

            При това положение с оглед на постановената оправдателна присъда направените по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: