№ 35038
гр. С., 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110157378 по описа за 2023 година
„В.. БГ”ЕООД е предявило молба по чл.248 от ГПК за изменение на
Решение №681 от 14.01.2025 по гр.дело №57378/2023, СРС, 49 състав в
частта за разноските.
Твърди, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е
прекомерен, несправедлив и надхвърлящ защитимия интерес по исковата
претенция, както и необосновано завишен спрямо ниската фактическа и
правна сложност на делото.Твърди, че този вид съдебни производства не
трябва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, като
следва да се съблюдава и принципа на чл.3 от ГПК.Твърди, че делата са
еднотипни.Твърди, че възнаграждението следва да бъде присъдено без ДДС.
Ответникът по молбата И. К. Д. я оспорва.Твърди, че предоставянето на
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 от ЗА не представлява
безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е не е налице необлагаема сделка,
нито е освободена от ДДС доставка.Твърди, че при присъждане на адвокатско
възнаграждение то следва да включва и ДДС..
Съдът като се запозна с доводите на страните намира следното:
С Решение №681 от 14.01.2025 по гр.дело №57378/2023, СРС, 49 състав
е призната за нищожна клаузата , предвиждаща такса за бързо разглеждане по
договор за паричен заем №********** от 21.01.2022 по предявения от И. К. Д.
срещу „В..БГ”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.С
решението е осъдено „В..БГ”ЕООД да заплати на И. К. Д. на основание чл.55,
1
ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 43.77 лева, представляваща недължимо платена по
договора за паричен заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.С решението е осъдено „В.. БГ ЕООД да
заплати на И. К. Д. сумата от 100 лева – разноски по делото.С решението е
осъдено „В.. БГ”ЕООД да заплати на ЕАД „Д. М.”, процесуален представител
на И. Крадимиров Д. сумата от 480 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.
В случая съдът е определил адвокатско възнаграждение под минималния
размер доколкото съгласно Наредба №1 се заплаща адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска.Но съдът намира, че заплащането на
адвокатско възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ би
довело до злоупотреба с право.Освен това защитата при иск по чл.55 от ЗЗД
включва и произнасяне по възражение за нищожност.В този смисъл е еднаква
защитата по иска за нищожност и иска по чл.55 от ЗЗД.Освен това между
същите страни са налице множество дела по идентични искове по чл.26, ал.1
от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД по различни договори за кредит.Поради това
съдът е определил възнаграждение под минималния размер от 960 лева и
възнаграждението възлиза в размер от 480 лева с ДДС.
Съдът намира, че не е налице основание за възнаграждение по-ниско от
480 лева доколкото възнаграждението за изготвяне на искова молба по чл.9,
ал.1 от Наредба №1 без процесуално представителство е в размер на ¾ от
възнаграждението по чл.7 или 8. В случая ¾ от 960 лева е 720 лева.Но съдът е
приел, че възнаграждението следва да бъде в размер от 400 лева, а заедно с
ДДС- 480 лева, тъй като са налице множество на брой дела между страните по
искове на ниска стойност.Адвокатското възнаграждение е определено при
съобразяване на принцира за добросъвестност по чл.3 от ГПК и избягването
на неоснователно обогатяване от трупането на разноски по делата.
По отношение на възражението на молителя, че не се начислява ДДС
върху адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА, съдът намира същото за
неоснователно.
Съгласно Определение №82 от 18.02.2020 по т.д.№104/2020, ВКС, ТК, 1
ТО при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004
2
следва да включва ДДС.Предоставените от процесуалния представител-
адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без
значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38,
ал.2 от ЗА ред.
С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва
да бъде присъдено заедно с ДДС в размер от 480 лева с ДДС.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от „В.. БГ”ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Д. Х.”№52-54, по чл.248 от ГПК за
изменение на Решение №681 от 14.01.2025 по гр.дело №57378/2023, СРС, 49
състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3