№ 6512
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110150348 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от П. П. М. срещу .... обективно
съединени искове:
- обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузите, пораждащи задължение за заплащане на
„такса експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на
кредита“, регламентирани в Договор за кредит № ..... от 14.10.2020г., като
противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави;
- обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с
които се претендира осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от
123.15 лв., представляваща платена без основание такса „експресно разглеждане“ и
сумата от 425 лв., представляваща платена без основание такса „удължаване на срока
за връщане на кредита“,
ведно със законните лихви върху вземанията, считано от 14.09.2022г. /датата
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен Договор за кредит
№ ..... от 14.10.2020г., по силата на който на ищцата, в качеството на кредитополучател
е предоставена главница в размер на 500 лв. Като възнаграждение за предоставения
заем на ищцата се дължала лихва при фиксиран лихвен процент от 41 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,70 %. Съгласно постигнатите с договора
уговорки ищцата се задължавала да погаси изцяло сумите по кредита в срок от
1
тридесет дни след датата на сключване на договора. В исковата молба се посочва, че
ищцата следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер от
123.15 лв. В договора била включена и допълнителна услуга „Удължаване на срока за
връщане на кредита“, която предоставяла продължаване на срока за връщане на
заетата сума срещу заплащане на такса, определена съобразно тарифата на кредитора,
след сключване на нарочен Анекс към договора за кредит. Такива Анекси били
сключени, както следва: Анекс от 16.11.2020 г., съгласно който срокът за връщане на
сумата по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в
размер на 140 лв., Анекс от 16.12.2020 г., съгласно който срокът за връщане на сумата
по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер
на 140 лв., Анекс от 21.01.2021 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по
кредита се продължава със седем дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер
от 5 лв., както и Анекс от 20.02.2021 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по
кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер на
140 лв. Ищцата изплатила изцяло задълженията си по процесния договор за кредит,
които били в размер от 500 лв. – главница по договора, 16.85 лв. – лихва; сумата от
123.15 лв., представляваща такса „експресно разглеждане“ и сумата от 425 лв.,
представляваща такса „удължаване на срока за връщане на кредита“.
Ищцата счита, че предвидените в Договор за кредит № ..... от 14.10.2020 г.
„такса експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“
са нищожни, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди, че посочените услуги, във
връзка с които са заплатени процесните такси, са свързани с усвояването и
управлението на кредита и поради това за тяхното предоставяне не се дължат такси.
Поддържа, че е с включените в договора за кредит допълнителни такси е допуснато
накърняване на добрите нрави, доколкото не е налице еквивалентност на престациите
по договора – заплатената от ищцата обща сума за „такса експресно разглеждане“ и
„такса за удължаване на срока за връщане на кредита“ била в размер на почти 110 % от
общата сума по отпуснатия кредит, което водело до нарушаване на принципа на
добросъвестност и справедливост. Твърди, че процесните клаузи са нищожни и
предвид обстоятелството, че същите се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на задължението за кредитополучателя да плати
двете такси е да се уговори допълнително възнаграждение на ответника в размер
надвишаващ два пъти размера на предоставената от кредитора сума по кредита.
Поддържа, че клаузите, регламентиращи процесните услуги и такси не са
индивидуално уговорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Допълва, че резултатът от допълнителните такси представлява
заобикаляне на законоустановения максимален размер на ГПР, предвид
обстоятелството, че тяхната стойност не е била включена в ГПР, макар в тежест на
ответника да е било налице задължение да стори това.
2
С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни и
доказани изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
исковете за неоснователни и необосновани като в тази връзка са изложени следните
твърдения: начислените такси и лихви по договора за кредит били договорна лихва в
размер на 16.85 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 123.15 лв., съответно
общият размер на сумата, подлежаща на връщане от страна на кредитополучателя била
в размер на 640 лв. Посочва, че сумата по договора била предоставена на ищцата по
сметка на каса в ... на 14.10.2020 г., а падежът на задължението настъпил на 13.11.2020
г. Твърди, че ищцата се е възползвала от предвидената в т.2.2. от Общите условия към
договора възможност и е заявила получаването на допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което била
начислена и заплатена посочената такса в размер на 123.15 лв. Посочва, че
съдържанието на услугата се състои в обработка на искането за отпускане на кредит и
получаване на отговор в рамките на петнадесет минути от изпращането му, вместо
стандартното предоставяне на отговор в рамките на до седем календарни дни от
момента на подаване на искането. Предвид това счита съдържанието на насрещната
престация по предоставяне на допълнителната услуга „експресно разглеждане“ за
изначално ясна, с оглед което поддържа, че за ищцата е възникнало надлежно
задължение за заплащане на стойността на същата. Посочва, че с липсата на
осъществено изпълнение на падежната дата на задължението за връщане на сумата по
договора за кредит ищцата е изпаднала в просрочие. Сочи, че съгласно т.11 от Общите
условия към договора за кредит кредитополучателят има право да поиска
продължаване на срока за връщане на кредита. Последното представлявало
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла по искане на
кредитополучателя, а ищцата продължавала срока за връщане на заетата сума четири
пъти, в резултат на което падежът по договора настъпил в по-късен момент от
първоначално уговорения, а именно на 22.03.2021 г. Излага доводи за негативните
последици, които е възможно да настъпят за ищцата при обявяване на клаузата за
продължаване на срока по процесния договор за кредит за недействителна, доколкото в
този случай кредитополучателят ще се счита в забава от първоначално уговорения
падеж – 13.11.2020г., което предвид законоустановените задължения за ответника за
подаване на данни към Централния кредитен регистър на БНБ ще наложи вписването
на тази информация по кредитното досие на ищцата. Твърди, че начислените от
ответника такси за предоставените допълнителни незадължителни услуги, заявени от
кредитополучателя, съответстват на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като
същите гарантират насрещна престация от страна на кредитора и не са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и с чл.
10а, ал. 2 ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3 ЗЗП
3
задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни незадължителни
услуги, били предварително изпратени на Комисията за защита на потребителите и
съгласувани с органа. Допълва, че таксата за „експресно разглеждане“ не се отнасяла за
действия по усвояване или управление на кредита, а се дължала за услуга, която се
предоставяла преди сключването на договора за кредит и не касаела условията по
предоставянето и връщането на същия. Съответно, такса „удължаване на срока“
нямала отношение към размера на дълга, а само към уговорения от страните падеж.
Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на клаузите от договора,
регламентиращи процесните услуги, поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Посочва, че ищцата е
редовен клиент на ответното дружество, като тя многократно се била възползвала и от
възможностите за допълнителни услуги, които дружеството предоставяло. Поддържа,
че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесните
такси не се заплащали във връзка с договора за кредит и не представлявали
задължително условие за получаване на сумата по кредита или за получаването му при
предлаганите условия, с оглед което напълно основателно не били включени при
формиране на ГПР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите,
пораждащи задължение за заплащане на „такса експресно разглеждане“ и „такса за
удължаване на срока за връщане на кредита“, регламентирани в Договор за кредит №
..... от 14.10.2020г., като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави.
Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на сочените
основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в
ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 50, стр.
2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за кредит № ..... от 14.10.2020 г., Анекс от 16.11.2020 г,
Анекс от 15.12.2020 г., Анекс от 21.01.2021 г., както и Анекс от 20.02.2021 г.
По силата на сключения договор за кредит № ...../14.10.2020г. /л. 6 и сл./
ищецът в качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 500 лева като
4
договорената годишна лихва възлиза на 41%; ГПР възлиза на 49.7%; дължимата такса
за експресно разглеждане на кредита възлиза на 123.15 лева; падежът на вземането
настъпва на 13.11.2020г.
С впоследствие сключените между страните Анекс от 15.12.2020г., Анекс от
21.01.2021г., както и Анекс от 20.02.2021г. /л. 11, стр. 2 и сл./ е уговорено удължаване
на срока на договора като за целта ищецът се е задължил да заплати и такса за
удължаване на договора в общ размер от 425.00 лева, както следва: по анекса от
16.11.2020г. – сумата от 140.00 лева; по анекса от 15.12.2020г. – сумата от 140.00 лева
– л. 11, стр. 2; по анекса от 21.01.2021г. – сумата от 5 лева – л. 12 и по анекса от
20.02.2021г. – сумата от 140.00 лева – л. 12, стр. 2/.
В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение
между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за
потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е
всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.
5, ал. 9 ЗПК е предвидено, че кредиторът трябва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК,
когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива
на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не
позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за
5
комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът,
съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за
потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние –
ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.
Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР –
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за
комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че са
налице следните предпоставки: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на
информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил
съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се
в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
6
подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава, съгласно чл. 180 ГПК и чл.
18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата
страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК/.
В представените по делото Общи условия на ........ /л. 33 и сл./, приложими към
договорите за кредит, е посочено, че договарянето се осъществява чрез средствата за
комуникация от разстояние /интернет страницата на адрес www.vivus.bg/, сключването
на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като
за да получи кредит той подава искане за отпускане на кредит в съответствие с
формуляра, предоставен в началото на интернет страницата /където е наличен и
стандартният европейски формуляр за предварителната договорна информация/ и след
попълване на формуляра се създава профил, а за завършване на регистрацията му е
необходимо той да е приел Общите условия на договора за кредит /т. 1. 3/. След
регистрацията, проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
началната страница или на хартиен носител, като за да го приеме той трябва да то
подпише електронно, като натисне бутон „Подпиши” – с което потвърждава, че е
прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния
европейски формуляр за предварителната договорна информация, че желае да сключи
договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита
по описаната банкова сметка /т. 1. 8/.
С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът счита, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен между тях договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е
изпълнил основното си задължение по договора, като е превел в полза на ответницата
сума по кредита в размер на 500 лева като ищецът е получил сумите по кредита лично
на каса на „Изипей” срещу представена лична карта и полагането на подпис върху
разписката /авторството на който не е било оспорено и надлежно опровергано в
процеса/. Това поведение на ищеца представлява извънсъдебно признание за
получаването на посочената сума, която му е била преведена именно във връзка с
процесния договор. За ищеца е възникнало задължението да върне посочената сума в
30-дневен срок от датата на сключване на договора.
По отношение на процесното вземане за възнаградителна лихва, следва да се
7
посочи следното: възнаградителната лихва представлява по своето правно естество
възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер
се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. Тук
следва да се отбележи, че за разлика от банките, небанковите институции, каквато
представлява и ответното дружество предоставят на потребителите в заем собствен
капитал, а не такъв набран от трети лица – вложители, поради което и размерът на
годишния процент на разходите по този кредити, представляващ „общата стойност на
кредита за потребителя“, т.е. всички разходи по кредита, включително лихвите и
другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
потребителят трябва да заплати, са в значително по-високи размери в сравнение с тези
на банковите институции.
В конкретния случай от предметното съдържание на договора се установява, че
се касае за двустранна консенсуална сделка, тъй като съгласно процесния договор /л. 6/
предоставянето на уговорената сума /500.00 лв./ не е част от фактическия състав от
договора за потребителски кредит, а в изпълнение на вече поето договорно
задължение. Страните са се съгласили, че за кредитодателя възниква правното
задължение да предостави уговорения кредит на кредитополучателя – в офис на
„Изипей”. По делото е доказано, че кредиторът е изпълнил своето договорно
задължение за предоставяне на уговорения паричен кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на такса „експресно разглеждане“ и такса „удължаване на срока за
връщане на кредита“ противоречи на добрите нрави и клаузите от договора в тази му
част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Налице е нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящ размера на
главницата по договора /главницата е 500 лева, а възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги – в общ размер на 548.15 лева: 123.15 лева + 425.00 лева/,
кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или услуга.
Тези услуги освен това дори не са регламентирани в договора и общите условия, като
само последните съдържат бланкетни и неясни описания на двете услуги. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че при включването на въпросните такси в ГПР,
съобразно приетата ССчЕ последният възлиза на 311.37% /л. 77/, което надхвърля
многократно законоустановеният размер на ГПР. В тази връзка следва да се посочи
изрично, че в нормата на чл. 19, ал. 4 и сл. ЗПК законодателят е посочил, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България като клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
8
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на услугата „експресно разглеждане“,
предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявените
искове са основателни и доказани изцяло.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г.
на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт.
За да бъдат уважени исковете по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да
9
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на процесните суми в
размер от 123.15 лв. и 425 лв. от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от
обеднялото лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията
въведени от ищеца в настоящото производство.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на исковете –
получаването на процесните суми от обогатилото се лице – ответника, която е дадена
от обеднялото лице-ищеца, следва да се посочи, че видно от приетата по делото ССчЕ
/л. 72 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно изготвена
се установява, че платената такса за експресно разглеждане е в размер на 123.15 лева, а
платената такса за удължаване на срока за плащане е в размер на 425.00 лева.
По отношение на следващата предпоставка от фактическите състави на
предявените искове – липса на основание за получаването, с оглед гореизложените
подробни съображения, водещи до обоснования извод за нищожност на клаузите за
начислените такси, съдът счита, че и тази предпоставка е доказана по делото.
С оглед всички гореизложени съображения предявените искове са основателни.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от 14.09.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземанията.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1 , т. 1 ЗАдв. в полза
на адв. Д. В. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 260.00 лв. – държавна такса по предявените и
уважени искове.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявени от П. П. М., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ... срещу ........ /с предишно наименование ......./, с ЕИК ..., с адрес: ......
10
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите, пораждащи задължение за заплащане на „такса експресно
разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“, регламентирани
в Договор за кредит № ..... от 14.10.2020г.
ОСЪЖДА ........ /с предишно наименование ......./, с ЕИК ..., с адрес: ...... да
заплати на П. П. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ..., на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 123.15 лв., представляваща платена без основание такса
„бързо разглеждане“ и сумата от 425 лв., представляваща платена без основание такса
„удължаване на срока за връщане на кредита“, ведно със законните лихви върху
вземанията, считано от 14.09.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ........ /с предишно наименование ......./, с ЕИК ..., с адрес: ...... да
заплати на адв. Д. В. М. от АК – гр. Пловдив, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗАдв. възнаграждение в размер от 400.00 лева.
ОСЪЖДА ........ /с предишно наименование ......./, с ЕИК ..., с адрес: ...... да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата 260.00 лв., представляваща
държавната такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11