№ 495
гр. Монтана, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630100605 по описа за 2025 година
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД.
Ищецът К. Г. К. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в област
Благоевград, община ************** твърди в исковата молба, че на
02.08.2024г. между него, действащ в качеството си на адвокат и
ответника С. И. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес в *****************
се сключил договор за правна защита и съдействие. Със сключването му той
поел задължението да изготви за нуждите на ответника договор за заем за
потребление за сумата от 15000 лв., срещу възнаграждение за изготвянето
му в размер на 600 лв., подлежащо на плащане в брой, най-късно до
31.08.2024г. Твърди, че на същата дата (02.08.2024г.) между него и
ответника се сключил и друг договор за правна защита и съдействие. Със
сключването на този договор поел задължението да изготви за нуждите
на ответника друг договор за заем за потребление за сумата от 100 000 лв.,
срещу възнаграждение в размер на 2300 лв., подлежашо на плащане в брой
най-късно до 31.08.2024г. твърди и това, че изпълнил своите задължения
своевременно, като на 05.08.2024г. ответникът приел изпълнението на
възложената работа. Заявява, че ответникът не е изпълнил задължения си
1
към него - не му заплатил сумата в размер на 2900 лв., представляваща сбор от
дължимите се адвокатски възнаграждения по двата договора за правна
помощ и съдействие от 02.08.2024г. и затова на 26.11.2024г. депозирал в
съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (вх. №
13506 от същата дата) с искане за издаване на заповед за изпълнение. В
резултат на депозирането на заявлението в съда е образувано ч.гр.д.№ 2960
по описа на Районен съд - Монтана, ГО, V-ти с-в за 2024г. Искането е
уважено, доколкото в хода на производството по делото заповедният съд
е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
1762/27.11.2024г. Но предвид, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника (сега ответник) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, приложение в
случая намира разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и затова с
разпореждане № 526/31.01.2025г. съдът е указал на заявителя възможността, с
която последният разполага, а именно - в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането - предмет на заповедта за
изпълнение. Твърди, че в указания от съда срок е предявил настоящия
иск. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
да установи със силата на пресъдено нещо, че в полза на ищеца К. Г. К. с
ЕГН ********** и постоянен адрес в обл.Благоевград, **************
съществува изискуемо и неудовлетворено до момента от ответницата С.
И. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в обл.Монтана,
************** субективно притезателно право, а именно - вземането в
размер на 1900 лв. - главница, представляваща сбор от незаплатените
адвокатски хонорари по 2 (два) броя договори за правна помощ и съдействие
от 02.08.2024г. с предмет изготвянето на договори за заем за
потребление, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
26.11.2024г. до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. И. Б. от с.Лехчево, област
Монтана е представила писмен отговор /молба/ на исковата молба, в който
заявява, че не оспорва, че дължи на ищеца претендираната сума.
Поддържа, че на 17.06.2025 година му заплатила 1000 лева. Ответницата
признава иска.
Доказателствата по делото са писмени.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение, приема за установено следното:
Съобразно разпоредбата на чл.237 ал.1 ГПК “когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска /арг. от чл.237 ал.2 ГПК/.
В случая са налице условията на чл.237 ал.1 ГПК, а именно налице е
признание на иска от страна на ответника и е налице изрично искане от ищеца
за произнасяне с решение съобразно признанието. Ето защо решението се
основава на признанието на иска, направено от ответника по делото.
Предвид гореизложеното, исковата претенция с правно основание чл.
чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, като основателна, следва да бъде
уважена.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от К. Г. К.
с ЕГН ********** и постоянен адрес в обл.Благоевград, **************
към С. И. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в ***************
вземането в размер на 1900 лева - главница, представляваща сбор от
незаплатените адвокатски хонорари по 2 (два) броя договори за правна помощ
и съдействие от 02.08.2024 година с предмет - изготвянето на договори за
заем за потребление, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда 26.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2960/2024
година по описа на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3