№ 14086
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110133095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „************“ ЕООД е предявил срещу ответника „************“ ООД
осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 21 600
лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на некачествено
изпълнена работа по договор за СМР от 20.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.06.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е търговско дружество с предмет на дейност производство и
търговия със захарни и тестени изделия, която извършвал и на територията на собствения си
недвижим имот-цех, находящ се в комплекс „************“ в гр. София/съгласно
уточнението в проведеното на 25.02.2025г. открито съдебно заседание по делото/. Посочва,
че с цел привеждане на помещенията в съответствие с нормативните изисквания,
установени с Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, на 20.10.2023 г.
сключил с ответника договор за СМР, по силата на който му възложил да изпълни описаните
в Приложение № 1 към договора строително-монтажни работи по полагането на основа от
бетонна настилка и направата на финишно синтетично подово покритие в собствения му цех
за сладкарски изделия. Съгласно чл. 2 от договора общата стойност на договорените СМР
била в размер на 35 165,55 лв. без ДДС, като съгласно чл. 6 възложителят следвало да
изпълни авансово плащане в размер на 75% от стойността на договорените работи, което се
равнявало на сумата от 22 624,16 лв. без ДД, в срок до три дни от датата на подписване на
договора. Оставащите 25% от цената или сумата от 7 541,39 лв. без ДДС били дължими на
изпълнителя в срок до пет дни от приключване изпълнението на работите, чието завършване
се удостоверявало с двустранно подписан протокол. Срокът за изпълнение на договорените
1
СМР бил общо 7 работни дни при наличие на фронт на непрекъснато изпълнение и на
подходящи климатични и обектови условия за изпълнение на работите. В изпълнение на
задължението си по чл. 6 от договора ищецът превел по посочената от ответника банкова
сметка сумата от 22 624,16 лв. без ДДС, или общо 27 149 лв. с ДДС, и на 17.11.2023 г. го
уведомил, че има готовност да предостави фронт за работа на обекта, като считано от
20.11.2023 г., ответникът започнал подготовка за изпълнение на първия етап от възложените
СМР, изразяващ се в направа на бетонна настилка за основа тип „шлайфан бетон“. Вторият
етап, изразяващ се в направата на финишно синтетично подово покритие, бил започнат от
изпълнителя чак на 23.01.2024 г., тъй като по негови твърдения първо следвало да са налице
уговорените в Приложение № 1 обектови условия – влажността на бетонната основа да е по-
ниска от 4%. Въпреки това и в разрез с клаузата на чл. 13 от договора и предвидената в
Наредба № 3/31.07.2003 г. процедура, между страните не бил съставен и подписан акт
образец 10 и акт образец 11 за спиране на строителството поради неподходящи климатични
условия. В резултат от това за период от почти месец и половина ищецът бил въпрепятстван
да упражнява търговската си дейност, както и не могъл да започне производство поради
риска да бъде санкциониран от БАБХ. В края на м. януари 2024 г. ответникът уведомил
ищеца, че има готовност да предаде изпълнените работи, но при направена от страна на
възложителя проверка същият установил множество нередности в изпълнението на
финишното подово покритие - неравности и дефекти; наклоните в голямата производствена
зала не били подведени към сифона, а към стените; наличие на видима неравномерност в
дебелината на финишния слой и лошо изпълнение на холкерите; наличие на мехури по
повърхността на покритието; дефекти под формата на малки дупки по повърхността на
подовото покритие; високи грапавини по пода. Състоянието на положената настилка било
установено и от специалист в областта – вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на СГС, според което дефектът на положената настилка бил
толкова съществен, че не било възможно да бъде поправен и настилката следвало да бъде
премахната и положена наново. В заключението си вещото лице посочило, че не е спазена
технологията за полагане на полиуретанова подова настилка, в резултат на което
изпълнените от ответника СМР не кореспондирали с изискванията на технологията за
изпълнение на полиуретаново подово покритие, както и с уговореното в сключения между
страните договор. След първоначално извършения оглед на изпълнената работа ищецът
провел множество разговори с изпълнителя с цел уточняване възраженията по изпълнената
работа, като с покана от 08.02.2024 г. на изпълнителя бил даден срок до 11.02.2024 г. вкл. за
отстраняване на дефектите по извършената работа и за предаване на обекта с положено
подово покритие съгласно приложимите стандарти. Със същата покана ответникът бил
предупреден, в случай че не отстрани дефектите в предоставения му срок, ищецът ще
ангажира трето лице за отстраняване некачествено извършената работа в съответствие с
уговореното в чл. 10 от договора. Ответникът, обаче, не изразил готовност да отстрани
дефектите в предоставения в поканата срок, а на извършения на 12.02.2024 г. съвместен
оглед отказал да подпише предложения от ищеца протокол с констатирани
дефекти/възражения, изпратен по имейл още преди огледа. При тези обстоятелства ищецът
2
сключил договор за възлагане на СМР от 12.02.2024 г. с трето лице – „************“ ЕООД,
с който последното се задължило да изпълни за своя сметка срещу възнаграждение
строително-ремонтни дейности, изразяващи се в отстраняване на дефектно полиуретаново
покритие, изравняване на основата, полагане на епоксиден грунд, посипка и ново
полиуретаново покритие. В тази връзка били издадени Фактура №
*************/13.02.2024 г. и Фактура № ***********/26.02.2024 г. на стоност 18 000 лв.
без ДДС, като същите били заплатени от ищеца на 13.02.2024 г., респ. на 26.02.2024 г.
Ищецът счита, че за него не било икономически целесъобразно да продължава да дава нови
допълнителни срокове на ответника за поправяне некачествено положеното подово
покритие, а и с оглед контстатациите на вещото лице по частната експертиза, уменията му
да поправи изпълнената работа били поставени под съмнение. Излагат се доводи, че
изработеното от ответника по сключения договор за изработка страдало от такива
недостатъци, които водели до негодност, поради което интересът на възложителя не можел
да бъде задоволен по друг начин, освен с ангажирането на трето лице. Ответното дружество
не разполагало с необходимите умения и опит, за да изпълни възложеното в съответствие с
нормативните изисквания, поради което възложителят нямал интерес от поправяне на
договорените СМР от ответника, каквато възможност му е дадена по силата на чл. 265, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Счита за установено, че несъгласието на ищеца с извършените СМР
достигнало до изпълнителя, а издадените и заплатени фактури свидетелстват за стойността
на разходите за отстраняване на недостатъците в изработеното. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за СМР от 20.10.2023 г. Посочва, че в
уведомлението от 08.02.2024 г. ищецът не посочил кои конкретни технологични и
технически изисквания били нарушени при изпълнение на възложената работа, както
изтъквал само, че подовото покритие било грубо, на места не достатъчно плътно и
изключително грапаво. С уведомление от 09.02.2024 г. ответникът изразил готовност да
поправи евентуалните дефекти в работата и предложил в първия работен ден – 12.02.2024 г.,
страните да извършат съвместен оглед и да съставят протокол, в който да бъдат отразени
всички недостатъци и да бъде определен срок за отстраняването им. На извършения на
12.02.2024 г. оглед, обаче, ищецът отказал между страните да бъде съставен протокол с текст,
различен от предложения от него, като по този начин на практика отказал недостатъците да
бъдат отстранени за сметка на изпълнителя по реда на клаузата на чл. 9 от договора.
Ответникът подчертава, че едностранно определеният от ищеца на 08.02.2024 г. в 16:08 ч.
срок за отстраняване на недостатъците до 11.02.2024 г. бил недостатъчен, като подчертава,
че за този период единственият работен ден бил 09.02.2024 г. От друга страна, третото лице
„************“ ЕООД поело задължението да поправи недостатъците в срок от 7 дни, който
значително надвишавал срока, предложен от ищеца на ответника за работата със същия
обхват. Твърди, че извършената от ответника работа отговаря както на сключения между
страните договор, така и на всички технологични и технически изисквания, а грубостта и
наличието на грапавини по покритието били в резултат на поставените от възложителя
3
изисквания подовото покритие да е с противохлъзгащи свойства, за постигане на което била
използвана система с вложен сух кварцов пясък. Отбелязва, че поръчаното и изпълнено
финишово синтетично подово покритие е типично за индустриалните обекти и поради
предназначението си не притежава естетическите качества на друг тип подови покрития.
Твърди, че не носи отговорност за твърдяното отклонение в наклоните на подовата
настилка, доколкото е започнал работа по договора, след като в помещенията вече са били
монтирани точковите подови сифони и вътрешните врати от други подизпълнители,
ангажирани от ищеца. Излага, че своевременно осигурил необходимите за извършване на
уговорените СМР материали и на 30.11.2023 г. започнал с подготовка за изпълнението на
първия етап – направа на бетонна настилка за основа, завършен на 01.12.2023 г. в уговорения
между страните срок. Вторият етап също бил започнат на 23.01.2024 г., след като от
01.12.2023 г. ответникът неколкократно извършвал замервания на влажността на основата, за
да установи кога влажността на бетонната основа е по-ниска от 4% и дали уговорените в
Приложение № 1 към договора обектови условия са налице. Вторият етап бил завършен на
31.01.2024 г. – отново в уговорения между страните срок, като за всички посочени
обстоятелства ищецът бил своевременно и редовно информиран. Оспорва страните да са
постигали съгласие подовата настилка да трябва да отговаря на изискванията на Наредба №
14/09.12.2021 г. за хигиената на храните. Оспорва твърденията на ищеца, че „************“
ЕООД действително е извършило поправка на изпълнените от ответника работи по
процесния обект. В случай че се установи, че все пак поправки са извършени, оспорва
заплатеното от ищеца на „************“ ЕООД възнаграждение като силно завишено и
неотговарящо на средните пазарни цени за подобен вид работи. В условията на
евентуалност – в случай че съдът приеме предявения от ищеца иск за изцяло или частично
основателен, прави възражение за съдебно прихващане на вземането на ищеца за заплащане
на разходите, необходими за поправката на некачествено изпълнена работа по договор за
СМР от 20.10.2023 г., с насрещното вземане на ответника за сумата от 9 049,67 лв. с ДДС,
представляваща окончателното плащане на възнаграждението по договора за СМР, и за
сумата от 604,99 лв., представляваща мораторно обезщетение върху главницата за периода
от 18.02.2024 г. до 10.08.2024 г., до размера на по малката от двете суми. Твърди, че по
аргумент от чл. 6.2 от договора ищецът следвало да заплати на ответника окончателно
възнаграждение по договора в размер на 9 049,67 лв. с ДДС до 17.02.2024 г., доколкото към
12.02.2024 г. е било възможно да бъде съставен протокол, с който да се удостовери
приключването на изпълнението на възложените СМР. Процесната сума не била заплатена,
поради което ищецът му дължал и обезщетение за забава. Ответникът поддържа, че
възложителят не е освободен от заплащането на възнаграждението по договора за изработка
дори и при наличиео на недостатъци. С тези доводи моли съда да отхвърли исковете, респ.
да уважи направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК, като съобрази приетите по делото доказателства във
връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за
установено следното от фактическа страна:
4
Като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото е
отделено възникването и съществуването на облигационното правоотношение с твърдяното
от ищеца съдържание с източник договор за СМР от 20.03.2023г.
От представения по делото подписан езкемпяр от същия договор се установява, че
„************“ ООД е поело задължение към „************“ ЕООД да изпълни възмездно
със срои ресурси строително-монтажни работи, съгласно одобрена от възложителя оферта за
изпълнение от 18.10.2023г., която представлява приложение-неразделна част към договора,
на обект в гр. София. В т. 2 от договора страните са уговорили цена за договорените СМР от
30 165,55 лева без включени 20 % ДДС, платима по банков път по посочената в договора
банкова сметка. Страните са се съгласили 75 % от стойността на договорените работи,
равняваща се на сумата от 22 624,16 лв. без ДДС да се плати аваносово в триденвен срок от
подписването на договора, а оставащите 25 %, равняващи се 7 541,39 лв. без ДДС - до 5 дни
след приключване на изпълнението на работите, удостоверено с двустранно подписан
протокол. В т.8 от договора страните са уговорили, че действителното количество на
извършените СМР подлежи на удостоверяване с двустранно подписан протокол, а
възникналите разлики от площта по офертата и реално извърешната работа се остойностяват
по единичните цени, уговорени в офертата. Съгласно т. 9 от договора некачесвтвено
извършените работи не се заплащат от възложителя, поправят се за сметка на изпълнителя,
или се разрушават за сметка на изпълнителя след съставяне на протокол за некачествено
извършени работи. В т. 10 страните са уговорили, че ако изпълнителят не отстрани
некачествено извършените работи в указнаия от възложитлеля и приет от изпълнителя срок,
възложителят има право да извърши тези работи или да ги възложи на друг изпълнител,
като в този случай разходите на възложителя се удържат от дължимите плащания към
изпълнителя. Видно от договора срокът за изпълнение на процесните СМР е 7 работни дни
при наличие на фронт за непрекъснато изпълнение, подходящи климатични и обектови
условия за изпълнение на работите, като срокът за изпълнение на стоителството започва да
тече до 14 (четиринадесет) работни дни след датата на доставяне на необходимите
материали за изпълнение на подовото покритие или от датата на действително осигурен
фронт за изпълнение на работите от страна на възложителя.
Видно от представената Актуализирана оферта-Приложение №1 към договора,
същата се отнася за обект „Сладкарска работилница“ в к-с „Емпориум“ в гр. София.
Работите са описани в два основни етапа – направа на бетонна основа и направа на финишно
синтетично покритие. Работата по втория етап е дефинирана в три подетапа – подготвители
работи по основата, двуслойно противоплъзгащо цветно полиуретаново подово покритие с
дебелина 1,5 мм, което включва полагане на сух кварцов пясък с едрина 0,315 мм, и
направата на холкери между под и стена с височина 6,0 см., включително полагане на
финишно епоксидно или полиуретаново покртитие.
Не е спорно и от представеното преводно нареждане се установява, че на 26.10.2023г.
по посочената в договора банкова сметка „************“ ЕООД е превело в полза на
„************“ ООД сумата от 27 148,99 лв. с посочено основание на превода „подова
5
настилка на цех ************-************“.
С уведомление от 08.02.2024г. до ответното дужество представител на ищеца го
уведомява, че във връзка с получено на 25.01.2024г. съобщение за готовност за предаване на
изпълнените работи при проверка на обекта установил несъответствие на положеното
покритие с технологичните и техническите изисквания. Посочено е, че покритието е грубо и
изключително грапаво, а на места не е плътно. След консултация със специалист в областта
се установило, че дефектът на положената настилка е толкова съществен, че не можел да
бъде поправен без премахването на положеното покритие, при което настилката да бъде
положена наново. С тези съображения ищецът уведомява ответника, че отказва да приеме
извършената работа поради наличието на дефекти, които обезсмислят поправката й и
поставят под съмнение професионалните качества и възможности на „************“ ООД,
поради което възнамерява да възложи същите работи на трето лице. Уведомява ответника, че
в случай, че счита, че е в състояние да извърши качествено работите, му предоставя срок до
11.02.2024г. за отстраняване на дефектите по извършената работа, който мотивира с
предложения от същото кратък срок за изпълнение по договора и неколкократното отлагане
от страна на ответника, което довело до голямо закъснение отвъд първоначално
предвиденото. Уведомява ответника, че при бездействие от негова страна в предоставения
срок за поправката ще му предостави сметка за дължимите се разходи за отстраняване на
дефектите.
С имейл от 09.02.2024г. до подателя на уведомлението от 08.02.2024г. от името на
ответника се оспорват всички изложени в него факти и обстоятелства. По-конкретно,
оспорва се забавянето в изпълнението на възложената работа да е по вина на
„************“ ООД. Излага се, че по вина на ищеца не се провежда съвместен оглед и не
се съставя протокол за изпънените СМР и наличието или липсата на недостатъци в тях
съгласно изискванията на договора. По оплакванията за дефекти в извършената работа
ответникът уведомява ищеца, че грапавината в настилката е в изпълнение на договореното
между страните изискване за противоплъзгащо свойство на покритието, като за постигането
на този ефект бил вложен сух кварцов пясък с едрина 0.315 мм, съгласно Приложение №1
към договора. При условията на евентуалност изразява готовност за поправка на
недостатъците самостоятелно и за своя сметка. Твърди, че няма достъп до обекта, поради
което кани ищеца да му осигури такъв на 12.02.2024г. в 11.00 часа за извършване на
съвместен оглед и съставяне на протокол, в който да бъдат отразени всички евентуално
констатирани недостатъци и да бъде определен срок за отстраняването им. Противопоставя
се на възлагането на работата по отстраняване на дефектите от трето лице преди
провеждането на съвмествен оглед и съставянето ан двустранен протокол относно качествата
на изпълнената работа.
Към отговора /на л. 162-165 от делото/ ответникът представя продължение на
електронната кореспонденция между страните. Видно от имейл от 12.02.2024г. в
продължение на уведомлението от 09.02.2024г. и проведен телефонен разговор представител
на ищеца приема предложението на ответника за провеждане на съвместен оглед на обекта,
6
като предлага срещата да се състои в диапазона между 14 и 16 часа.
Представен е имейл, изпратен на 12.02.2024г. в 17:39часа от законния представител на
ответника до пълномощика на ищеца, в който същият го уведомява, че в продължение на
проведената среща в 15,00 часа на обекта на „************“ в Манастирски ливади счита,
че предложеният от другата страна вариант на протокол не отговаря на изискванита за
протокол обр. 19, с което мотивира и отказа си да го подпише. В приложен файл към имейла
се изпраща протокол-образец 19 с покана до ищеца да опише всичките си забележки,
възражения, мнения и срокове за отстраняване. Уведомява ищеца, че не е отказал да
отстрани забележки, но желае да му ббъде осигурен достъп за оглед от доверен специалист в
областта на подовите покрития, след което и на база становищата на двамата специалисти
страните да потърсят решение по възникналия казус.
Видно от договор за възлагане на строително-монтажни работи от 12.02.2024г. и
приложение №1 към него със същия „************“ ЕООД като възложител и
„************“ ЕООД като изпълнител са постигнали съгласие за срок от 7 дни от датата на
осигуряване на фронт да се извършат работите по отсраняване на дефектно полиуретаново
покритие, изравняване на основата, полагане н епосксиден грунд, посипка и ново
полиуретаново покритие срещу възнаграждение от 18 000 лв. без ДДС. С договора страните
са уговорили 50 % от уговореното възнаграждение да се плати авансово в срок до три дни
след започване на работата. Според уговореното окончателното плащане се извършва след
като са изпълнени изцяло договорените СМР, за което се съставя окончателн протокол за
извършени СМР (Акт-образец №19), с който изпълнителя предава на възложителя
извършените СМР.
Видно от протокол за установяване завършването и заплащане на СМР /на л. 193 от
делото/, на 26.02.2024г. „************“ ЕООД е приело работа по отстраняване на
дефектно полиуретново покритие, изравняване на основата, полагане на епоксиден грунд,
посипка и ново полиуретаново прокритие., изпълнена от „************“ ЕООД, на
стойност 21 600 лв.
Съдът констатира, че на л. 113 и 114, както и на л. 115 и 116 от делото вместо
описаните в исковата молба 2 бр. фактури и 2 бр. платежни нареждания са представени
дублирани екземпляри само от фактура №*************/13.02.2024г. на стойност 10 800 лв.
с посочено основание авансово плащане, и платежно нареждане от 26.02.2024г. с наредител
„************“ ЕООД и получател „************“ ЕООД за сумата от 10 800 лв. с
посочено основание фактура № *********** и „дог. за ремонт на под цех Илизиум“. При
липата на оспорване от насрещната страна и от съвкупния им анлиз съдът приема за
установено, че уговореното възнаграждение от 21 600 лв. по договора за възлагане на СМР
от 12.02.2024г. е платено на третото лице „************“ ЕООД.
В проведеното на 25.02.2025г. октрито съдебно заседание по делото по реда на чл.204
от ГПК съдът е провел оглед на вещественото доказателство - компактдиск, находящ се в
папка-джоб между лист 117 и лист 120 по делото. След отваряне на компактдиска съдът е
установил, че в съдържанието му са налице два броя папки, като в първата папка
7
съдържанието е 15 броя снимки във формат JPG, с общ размер на всички снимки 5,81 MB,
като всички файлове са с посочена дата а създаване 12.02.2024 година. Съдът е констатирал,
че снимките се отварят, при което се виждат изображения, наподобяващи тези, които са
приложени към исковата молба. Втората папка е с наименование „инж. К. Д.“. Файловете в
нея са с дата на създаване 01.01.2011 година. Папката съдържа 40 файла, с обща големина
135 МВ. Съдът е констатирал, че произволен файл от находящите в папката се отваря, като
изображението на снимката наподобява изображенията, приложени в цветен вид към
исковата молба.
По делото за установяване обстоятелствата при полагане на подовата настилка са
допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Данаил Георгиев Михайлов –
съпруг на законния представител на ищцовото дружество Нели Михайкова. С показанията
си свидетелят изяснява, че „************“ притежава сладкарски цех в комплекс
„************“ е гр. София и че е бил лично ангажиран с проследяването на стоително-
монтажните работи, възложени на „************“ ЕООД в този обект. Свидетелят споделя
личните си впечатления при посещения на обекта по време на работата. Около обяд в
първия ден след започване на работата циментова настилка била положена върху 1/6 от
площта на обекта. Управителят на ответното дружество успокоил свидетеля, че работниците
ще успеят да свършат работата навреме. При посещението на обекта в 18,30 часа в същия
ден циментовата настилка била положена изцяло, като се изчаквали работници, които да
започнат с шлайфането. В 00,30 часа през нощта съседи се оплакали от шум в обекта. На
следващата сутрин около 20-30 процента от бетонната основа били изшлайфани, но
свидетелят се усъмнил в качеството, защото въпреки обработката повърността му се сторила
твърде абразивна. Изяснява, че няма наблюдения върху работата по полагане на
полиуретановата смола, но той лично приел ключовете от обекта след приключване на
работата, при което представителят на ответника му казал „Мен не ме кефи много как стана,
но като го видиш ти ще си прецениш“. Свидетелят установил, че поставеното покритие било
изключително неравно, на шупли, надрано, с неравномерно нахвърлян кварцов пясък. В
телефонен разговор споделил недоволството си с представителя на ответника, при което
двамата провели среща в обекта, но изпълнителят отказвал да признае дефектите с
аргумента, че за целите на възложителя работата била свършена добре, а шуплите се
дължали на излагането на слънчева светлина. Свидетелят не се съгласил, защото
помещението било вътрешно и не било изложено на слънчева светлина, но в крайна сметка
не се стигнало до предложение за коригиране от страна на представителя на ответника.
Свидетелят ********** разказва, че е сторител, занимава се с подови настилки и
като собственик на „************“ ЕООД познавал обекта на „************“ ЕООД в
комплекс „************“. Описва състоянието на подовото покритие на сладкарсия цех при
първоначалния оглед като наподобяващо гипсокартон, който е боядисан без да бъде
шшаклован преди това. В тази връзка изаснява, че на места имало посипка, а на места такава
отсъствала, по пода имало „мустаци“, каквито се получавали при недобро заглаждане след
инструмент, по-релефни участъци, „дупчици“. При това състояние на пода, за да се поправи,
8
се налагало да се изшлайфа покритието, при което и едва след осигуряване на равна основа,
да се грундира и да се положи полиуретан. Свидетелят уточнява, че действително наклонът
в помещенията бил обратен и сифоните не се намирали в най-ниските точки, но това нямало
отношение към положената в последствие подова настилка. Представляваното от свидетел
дружество се ангажирало с работата по поправката и я изпълнило.
Свидетелят К. С. Д. споделя, че през месец февруари 2024г. била поканена в
качеството й на експерт - сторителен инженер от адв. К. като представител на
„************“ ЕООД да извърши щателен оглед на новонаправения полиуретанов под на
обекта му. На място в сладкарския цех установила, че върху покритието се наблюдават
отвори след спукани балони на доста места, които заснела и впоследствие предала снимките
на възложителя си. Установила, че подът бил неравен, на доста места пясъкът бил посипан
неравномерно преди заливането му с финишния слой полиуретан. В същото време на други
места по пода отсъствала такава пясъчна посипка и повърхността била съвсем гладка.
Според свидетеля предвид естеството на дефектите поправката им била невъзможна без
премахване на положеното покртитие и поставянето му наново. Уточнява, че направила
снимките със собствения си фотоапарат, но без да актуализира датата му. Всички снимки,
които направила, предала на възложителя си, като някои от тях възпроизвела и в изготвената
частна експертиза.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,
че за да се стигне до дефектите, които са заснети в приложения по делото снимков материал
технологията за полагане на покритието за полиуретанови подове не е спазена. От
снимковия материал вещото лице достига до извод, че финишното покритие е било
изпълнено с неравности и дефекти. Липсата на равнинност на поърхността предпоставяла
лошо третиране при почистване на повърхността и задържане на материали в
неравномерните участъци. Според вещото лице холкерите също са лошо изпълнени поради
видимата едрозърнеста структура. В експертизата е посочено, че финишният слой е бил
изпълнен с неравномерна дебелина. Наличие на мехури по повърхността на покритието се
получавало при неправилно полагане и липса на обезвъздушаване и при наличие на по-
висока от допустимата влага в основата. Според вещото лице предпоставка за наличието на
неравности по повърхността и вдлъбнатини е неравномерното полагане на адхезионния
грунд и на повърхностни пори, вследствие недобро изпълнение на основата за
полиуретаново покритие. Вещото лице дава категорично заключение, че предвид
състоянието й, наличните дефекти по нея, пукнатини и прорези, подовата настилка е
негодна за ползване по предназначение.
С допълнението към първоначално депозираното заключение вещото лице инж. Н.
дава отговор и на въпросите, формулирани от ответника с отговора на исковата молба.
Пояснява, че към датата на извършения личен оглед на обекта в присъствие на
представители на двете страни, наличното финишно подово покритие е било еднакво, като
се наблюдават единствено разлики между холкерите и настилката по пода, които се
изразявали в грапавина от пясъчната посипка върху холкерите. Според вещото лице
9
неравности и грапавини съществуват само в холкерите, а в останалата част от пода такива не
се наблюдават. Вещото лице дава заключение, че средната пазарна цена за поправката на
полиуретановото покритие е 88 лв. на кв.м. За да се поправи подовото покритие следва да се
спази технологията за поставяне на ново покритие, като преди това се отстрани
съществуващото дефектирало такова чрез изшлайфане, почистване на повърхността,
грундиране и последващо полагане на финишно покритие при допустимата влажност и
температура.
При изслушването му в проведените на 24.04. и и 20.05.2025г. открити съдебни
заседания по делото вещото лице инж. Н. уточнява, че лично е огледала обекта в присъствие
на представители на двете страни, при което е констатирала, че настилката е отремонтирана,
но има запазен цокъл, в който личи едрозърнестата структура. Изяснява, че предвид
инензитета на слънчевата светлина в зимния период, не е невъзможно, но е малко вероятно
мехурите, които се виждат на снимките, да са получени от въздействието на такава.
Уточнява, че посочената средна пазарна цена за работите по отстраняване на първоначално
положеното полиуретановото покритие и полагане на ново такова не включва площта на
холкерите.
От заключението на излушаната съдебна компютърна-техническа експертиза се
установява, че след визуален и технически анализ на изображенията, анализ на шума и
пикселната структура, структурата на файловете и метаданните им, не се откритиват
технически несъответствия, повредени блокове или индикации за монтаж или манипулация.
Вещото лице е посочило, че файловете от папка „Снимки, направени от ************
ЕООД“ са с малък размер, което означава, че не са оригинални, а са компресирани, което
може да се дължи на преминаването им през чат клинет, напр. Viber, който намалява размера
на изображенията. Вешото лице пояснява, че отсъствието на данни за камера, обектив, ISO
скорост на затвора и т.н. може да се дължи или на премахването им, или на повторното
компресиране/екпортиране на снимката. Според вещото лице цветовият профил на
изображенията подсказва, че най-вероятно са заснети или експортирани от Apple
устройство. Файловете в папка „Снимки, направени от инж. К. Д.“ са създадени с
фотоапарат Nicon ***********.Exif с дата 2011:01:01 00:00:00, като това е дефолтната
начална дата за някои модели фотоапарати, в т.ч. Nicon ***********. Изяснява, че това
може да се получи ако батерията на фотоапарата е била напълно изтощена(вкл. вътрешната
батерия на часовника), при което, ако потребителят пропусне или се откаже от
нсатройването на датата, се записва именно тази нулева начална стойност.
При ислушването му в проведеното на 17.06.2025г. открито съдебно заседание по
делото вещото лице инж. С. уточнява, че след изпращането им през чат клиент снимките
обичайно приемат датата на устройството, на което са получени, а данните за датата на
създаването им се губят.
Представената от ищеца частна техническа експертиза не съставлява годно
доказателтвено средство и с оглед на оспорването й ответника не следва да се полва като
база за формиране изводите на съда за приетото за установено по (в този смисъл е и
10
трайната съдебна практика, вкл. цитираното от процесуалния представител на ответника
решение № 214 от 29.05.2014г. по т.д. № 992/2012г. на ВКС, ТК, I ТО). Според настоящия
съдебен състав, обаче, горното е валидно само в частта, която отразява заключенията на
ескперта. Не е налице пречка експертизата да се цени като писмено доказателство, което
подкрепя изложеното в разпита на св. Д. за направените снимки по време на оглен на
обекта.
Останалите събрани по делото доказателства не се обсъждат като неотносими
Въз основа на така приетото за установено по делото съдът достига до следните
правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права, и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на
стойността на сторените разходи за отстраняване на недостатъците в размер на 21 600 лева
по договора за СМР от 20.10.2023г.
Своевременно релевирно с отговора възражение за прихващане от ответника с
насрещните му вземания 1 за сумите от 9 049,67 лв. за оставащата неплатена част от
възнаграждението по договора за СМР от 20.10.2023г. е с правно основание чл. 266, ал. 1 вр.
с чл. 258 ЗЗД; и 2 за сумата от 604,99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената част от възнаграждението по договора за периода от
18.02. до 10.08.2024г. е с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца
е да установи наличието на следните факти: 1 че между страните валидно е бил сключен
договор за изработка, включително, че от него за ответника е възникнало задължението да
положи основа от бетонна настилка и да направи финишно синтетично подово покритие в
обекта му, представляващ сладкарска работилница с посочените технически данни; 2 че е
прегледал извършената работа при предаването, респективно приемането; 3 че е налице
неточно изпълнение – наличие на недостатъци; 4 че е направил своевременно възражения
пред ответника за наличието на недостатъци и 5 стойността на разходите за отстраняване на
недостатъците.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т. ч., че е бил изправна
страна по договора, че е изпълнил задълженията си качествено и своевременно; че ищецът е
приел работата изцяло без забележки.
В тежест на ответника във връзка с направеното възражение за прихващане е да
установи, че работата е приета, както и че е вземането за възнаграждение е станало
изискуемо.
П о делото от съвкупния анализ на събраните доказателства и становищата на
страните, съдът приема, че е установено сключването на договора за СМР с предмет
направата на бетонна настилка и финишно синтетично покритие в обект на ищеца като
възложител, по който ответникът е имал качеството на изпълнител.
11
Установено е, че ищецът е платил само авансово дължимото възнаграждение от
27 149 лв. на ответника.
От съвкупния анализ на приетите заключения на техническата и компютърната
експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентни, обективни задълбочени,
непртиворечащи на другите доказателства по делото, изготвени от специалисти,
притежаващи необходимите познания и умения, без данни за заинтересованост от изхода на
производството, по делото се установява, че изпълнената работа от ответника безспорно
страда от недостатъци, които се дължат на поведението на ответника, респ. на лица, на които
последният е възложил работа, но такива не са всички, заявени с исковата молба.
Основателно е възражението на ответника, че наклонът, който не позволява отичането на
вода в сифоните, не е свързан с качеството на изпълненената работата. В причинна връзка с
неспазването на техническите и технологичните правила за работа от страна изпълнителя,
обаче, са неравностите по повърхността на полиуретановото покритие – грапавини тип
„мустаци“, следи след спукване на образувани по повърхността балони, неравномерно
разпределен кварцов пясък и др. От тук и възражението на ответника, че не са налице
твърдените от ищеца недостатъци, макар и частично основателно, не е годно да обоснове
извод за отъствието на отклонения при изпълнението на работата в качествено отношение.
Действително, в договора не е изрично уговорено, че подовете в обекта трябва да отговарят
на изискванията на нормативната уредба за помещения, в които се произвеждат хранителни
продукти, но това следва от предназначението им – за сладкарска работилница, с което
видно от титулната част на актуализитаната оферта-приложение към договора ответникът е
бил запознат. От друга страна, по съображения от кредитираната техническа експертиза не
издържа на критика и тезата на ответника, че неравностите в настилката са допуснати с цел
осигуряване на договорените противоплъзгащи свойства на повърхностите им и в
изпълнение на уговореното посипване със сух кварцов пясък с едрина 0,315 мм. Вещото
лице е категорично, че пясъкът е неравномерно разпределен до степен, че в някои участъци е
имало натрупвания за сметка на други, в които нямало никакъв пясък. Установява, че
финишното покритие е било изпълнено с неравности и дефекти, които препятстват
употребата на помещенията по предазначение. Установява се, че не е възможно
поправянето на недостатъците по полиуретановата настилка без премахването й до
бетонната основа и ново нанасяне на финишния слой при съблюдаване на техническите и
технологичните правила за работа.
На следващо място съгласно разменената кореспонденция между странте,
неоспорена в хода на производството, и събраните гласни доказателства чрез разпита на
тримата свидетели, които съдът цени след дължимата се внимателна преценка и анализ на
основание чл. 172 ГПК, по делото се установява, че след като е получил владението върху
обекта ищецът е уведомил ответника за неудовлетвореността си от качеството на работата
му, като с писмено уведомление от 08.02.2024г. му е предоставил тридневен срок на
поправка.
По делото ответникът не оспорва, че е бил уведомен своевременно от ищеца за
12
дефектите в работата. Освен това от показанията на свидетеля Михайлов се установява, че
ключът от обекта му е предаден от законния представител на ответника с цитираната в
разпита му реплика („Мен не ме кефи много как стана, но като го видиш, ти ще си
прецениш“), от която по несъмнен начин следва извод за знанието на изпълнитля за
наличието на недостстатъците. Възложителят е длъжен да прегледа работата и да уведоми
незабавно изпълнителя за недостатъка/отклонението, освен ако последният е знаел за същия
– арг. по чл. чл. 264 от ЗЗД, както и чл. 324 от ТЗ.
С съдебната практика, в т.ч. решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №183/30.10.2013г. по т.д.№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., се
приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат
упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до
отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. В Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение се приема, че едно от основните
задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265 ал.2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на
договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл.265 ал.1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа
възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той
може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати
възнаграждението в намален размер.
В процесния казус работата не е приета от възложителя – липсва писмен акт за
това, не се установят устни изявления, нито извършване на други конклудентни действия,
установяващи недвусмислено пълно одобрение на изпълнението. Въразжението за
недостатъци на работата е направено своевременно, при което за възложителя са възникнали
13
правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Правата на възложителя на работата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не са за обезщетение за
вреди, а способ за упражняване на вземането на кредитора, тоест иск за реално изпълнение.
В този смисъл са ТР № 33/01.11.1973 г. по гр. д. № 3/1973 г. на ОСГК на ВС; Решение №
688/24.06.1986 г. по гр. д. № 347/1986 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О.; Решение № 300/15.05.2009 г. по
гр. д. № 268/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О.
Цитираната норма не урежда задължителна поредност при упражняване на трите
възможности за кредитора. В съдебната практика разграничение се прави в зависимост от
това дали щетите са отсраними или не, както и дали възнаграждението е платено, или не.
Законът не въвежда изискване да се предостави достатъчен срок за точно изпълнение преди
възложителя да потърси друго лице, което да поправи некачествената работа. В т. 9 от
договора е предвидено, че некачествено извършените работи не се заплащат от възложителя,
а или се поправят за сметка на изпълнителя, или се разрушават за сметка на изпълнителя
след съставяне на протокол. Съставянето на протокол при разногласие между страните е
невъзможно, а освен това такъв протокол може да има само доказателствена стойност, но не
и да ограничава правата на възложителя, които следват пряко от нормата на закона. Същото
важи и за въведеното изискване по т. 10 от договора за съгласуване на срока за поправката с
изпълнителя. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в тази
връзка.
Неоснователно е и възражението, че не се установявало работата действително да
е извършена от трето лице. За да възникне вземането на възложителя за стойността на
разходите, не е необходимо работата по поправката действитело да е извършена и разходите
да са сторени. Освен това в случая по делото от съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява, че работата е възложена на трето за спора лице и че за
отстраняване на недотстатъците е платено възнаграждението от 21 600 лв., което съгласно
заключението на СТЕ съответства на средните пазарни цени.
По така изложените съображения съдът намира искът по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
за сумата от 21 600 лв. за доказан по основание и размер.
При основателност на главния иск се сбъдва вътрешно процесуалното условие за
произнасяне по възражение за прихващане на ответника, което съдът намира за частично
основателно. Както се посочи по-горе, трайната съдеба практика приема, че доколкото не се
е възползвал от правото си да развали договора, възложителят не е освободен от заплащане
на възнаграждението при недостатъци на престирания резултат, а може да упражни едно от
регламентираните права в този случай: да иска поправяне на работата от самия изпълнител;
да иска заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от
трето лице или да иска съответно намаляване на възнаграждението /в този смисъл са
Решение № 48 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1213 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение, Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, 1-во тър. Отделение/.
Върху вземането за останалата непогасена част от възнаграждението по договора,
14
обаче, не се дължи лихва, защото ответникът не доказва настъпването на предпоставките за
настъпване изсикуемостта му. Не се доказва нито работата да е била приета, нито ищецът да
е канен да плати преди завеждането на делото.
При това положение съдът намира, че ответникът има насрещно вземане от
ищеца за сумата от 9 049,67 лв., представляваща неплатен отстатък от възнаграждението по
договора и възражението за прихващане с това взмане е частично основателно. Ето защо
предявеният иск ще се уважи като основателен до сумата от 12 550,33 лв., и ще се отвхърли
за разликата до пълния предявен размер от 21 600 лв. като погасен с прихващане.
Върху уважената част от иска ще се присъди поисканата законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
В случая, доколкото съдът е формирал извод за възникването и съществуването на
вземането на ищеца в претендирания от него размер, независимо от частичното отхвърляне
на предявения иск поради извършено съдебно прихващане, ответната страна дължи на
ищеца направените разноски /за държавна такса, за депозити за вещи лица по съдебно –
техническата и съдебно-компютърната експертизи и за адвокатско възнаграждение с ДДС
съгласно представения списък по чл. 80 на л. 342 от делото/ в общ размер от 5731,33 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Красна поляна“, ул. „Позитано“ №169, ет. 7 да заплати на
основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД на „************“ ЕООД с ЕИК *********** със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Флора“ №4, бл. 1. ет. 1, ап. 1 сумата от 12
550,33 лева, представляваща разноски за отстраняване на недостатъци по изработеното от
ответника по договор за СМР от 20.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба – 06.06.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 21 600 лева като погасен чрез
прихващане с вземането за сумата от 9049,67 лв., представляващо неплатена част от
възнаграждението по договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „************“ ООД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Красна поляна“, ул. „Позитано“ №169, ет. 7
да заплати на „************“ ЕООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Флора“ №4, бл. 1. ет. 1, ап. 1 сумата от 5731,33 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
15
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16