№ 140
гр. Провадия, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100315 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се образува по молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр.
чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия
с искане съдът да прекрати настаняването на детето М. ПЛ. М. в семейството на баба му по
майчина линия – Т. К. Ж. – и настаняването му в същото семейство до навършване на
пълнолетие, ако учи – до завършване на средното образование, но не повече от 20 годишна
възраст.
В молбата се твърди, че родители на детето М.М. са Т.М. и П.М., който имат чести
периоди на разделно живеене. Посочва се, че майката през лятото на 2010 г. оставя детето на
баща му и разширеното му семейство, а тя заминава в чужбина с цел реализиране на
парични средства. Социалните служби твърдят, че поведението на бащата поставя в риск
детето и че не разполага с нужния родителски капацитет. Навеждат се доводи, че от 2011 г.
детето се настанява последователно със решения на съда в семейството на баба му по
майчина линия Т.Ж.. В тази връзка се посочва, че бабата на детето успява да осигури
подходяща среда за правилното му развитие и че между тях съществуват трайно изградени
взаимоотношения на привързаност и силна емоционална връзка. Посочва се, че условията, в
които се отглежда М. са добри. В тази връзка се моли детето да се настани в семейството на
при своя прародител по майчина линия линия за срок до навършване на пълнолетие, като по
този начин ще бъде отглеждано в среда близа до семейната.
Становището на ДСП-Провадия е, че бабата на детето е в състояние да полага грижи
за него и че настаняването му при нея изцяло в негов интерес. В тази връзка се моли детето
да се настани при своя прародител за срок до навършване на пълнолетие.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия.
Заинтересованата страна – детето М.М., чрез назначения от съда особен
представител, изразява становище на основателност на молбата.
Т. К. Ж. – баба на детето по майчина линия – потвърждава пред съда желанието си да
се грижи и отглежда внучката си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
1
Видно от представеното удостоверение за раждане майка на детето М. ПЛ. М. е Т. Р.
М., а баща – ПЛ. М. М.. Към молбата се прилага социален доклад, който съдът кредитира
изцяло и му дава пълна вяра. От него се установява, че родителите на М. са с нисък
родителски капацитет, не осъзнават родителската си отговорност към нея. След раздялата на
родителите, първоначално грижите за детето се поемат от майка му, но впоследствие оставя
детето на баща му и заминава за чужбина с цел реализиране на парични средства. Бащата, от
своя страна, не полага пълноценни грижи за дъщеря си и лишава себе си и нея от подслон и
издръжка.. Налице са данни, че злоупотребява с алкохол. Всичко това обуславя
настаняването на М. от съда за отглеждане от баба й по майчина линия последователно през
годините за периода от 2011 г. до момента. От социалния доклад се установява, че бабата на
детето успява да задоволи потребностите му от храна, подслон, облекло, здравеопазване,
образование и емоционална топлота. Бабата и внучката живеят в наследствена къща,
обзаведена с вещи и предмети, според нуждите и потребностите им. Хигиенно-битовите
условия са добри. Налице са подходящи условия за отглеждането на дете.
Приложена е декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДт, с която бабата Т. К. Ж. изразява
съгласие внучката й да бъде настанена в нейното семейство.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако са налице важни причини и
настаняването е в интерес. От анализа на събраните по делото доказателства и установената
по-горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че са налице предпоставките на чл.
25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството – родителите му без
основателна причина трайно не полагат грижи за него. Същевременно се установява, че
родителите не притежават необходимия капацитет, обуславящ правилното отглеждане и
възпитание на детето.
От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно от ЗЗДт и
предвидената по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на
детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за детето,
а именно същото да бъде настанена за отглеждане в семейството на неговата баба по
майчина линия, с оглед възможността за отглеждането му в среда, близка до семейната, и
предвид наличната емоционална връзка между детето и баба му, която познава и задоволява
всички негови потребности и ще съблюдава за правилното му физическо, психическо и
нравствено развитие.
По изложените съображения и като взе предвид положителното становище на ДСП-
Провадия и ясното е недвусмислено желание на Т. К. Ж. да се грижи за своята внучка, съдът
приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. След прекратяване на
настаняването, детето следва да се настани отново в семейството на баба му. Срокът за
настаняване следва да бъде до навършване на пълнолетие на детето.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 37/15.02.2019 г. по гр.д. № 1335/2018 г.
по описа на РС-Провадия мярка за закрила спрямо детето М. ПЛ. М., ЕГН:**********,
изразяваща се в настаняването му в семейството на баба му по майчина линия – Т. К. Ж.,
ЕГН:**********, поради изтичане на срока за настаняване, на основание чл. 30, ал.1, вр. с
чл. 29, т. 9 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето М. ПЛ. М., ЕГН:********** в семейството на баба му по
майчина линия – Т. К. Ж., ЕГН:********** до навършване на пълнолетие, ако учи – до
завършване на средното образование, но не повече от 20 годишна възраст, на основание чл.
2
28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3