Решение по дело №242/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 95/04.07.2023 г. по В.н.а.х.д.№ 242/2023 г.
Производството е с правно основание чл.7 ал.3 от УБДХ.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от нарушителя Д.В.Е. от с.Г.,
общ.К., обл.К., против Решение № 144/29.06.2023 год., постановено по
Н.а.х.дело № 581/2023 год. по описа на К.йския районен съд, с което същият е
признат за виновен в това, че на 03.06.2023 год., около 03.00 часа в гр.К.,
ул.,,Р.“ № **, пред входа на хотелски комплекс ,,А.“ извършил непристойна
проява, изразяваща се употреба на неприлични изрази с думите: „курво“ и
„боклук“ към Й.Б.К., като й нанесъл удари с крак и ръка (ритници и юмруци)
в областта на тялото и лицето и впоследствие Й.Б.К. паднала на земята, с
което поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие
пред свидетелите, присъствали на нарушението, поради което и на основание
чл.1 ал.3, във вр. с ал.1 т.1 от УБДХ му е наложено административно
наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, а наложеното наказание жалбодателят счита за неотговарящо
на извършеното нарушение, като същото се явявало прекалено строго и не би
постигнало превантивната цел, което преследвало. Жалбодателят моли
решението да бъде изменено, като вместо наказание „задържане в структурно
звено на МВР“ за срок от 6 денонощия, да му бъде наложено наказание
„глоба“ в определен от съда размер, която да бъде адекватна на извършеното
нарушение. В съдебно заседание нарушителят, се явява лично, като поддържа
жалбата си. Изразява съжаление за извършеното, като моли да му бъде
наложено административно наказание „глоба”. Упълномощеният защитник на
нарушителя в съдебно заседание поддържа жалбата, като конкретизира, че
касационното основание, на което обжалва решението, е явна
несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че с оглед смекчаващите
отговорността на нарушителя обстоятелства, наложеното му наказание
„Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия е
несъразмерно тежко и се явява явно несправедливо, като моли същото да
бъде заменено с наказание „глоба“.
Окръжна прокуратура – К., редовно призована, не изпраща
представител.
Окръжният съд, след преценка на оплакванията и доводите на
жалбодателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, както и с оглед
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
Жалбата против решението на К.йския районен съд е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано за обжалването лице, поради което същата е процесуално
допустима.
1

По същество жалбата е частично основателна.
Макар и непосочено изрично в жалбата, от изложените в нея
съображения, както и от тези, изложени в съдебно заседание от защитника на
нарушителя, се налага извода, че релевираното касационно основание е това
по чл. 348 ал.1 т.3, във вр. с ал.5 т.1 от НПК – явна несправедливост на
наложеното административно наказание.
С обжалваното решение К.йският районен съд е признал жалбодателя за
виновен в това, че на 03.06.2023 год., около 03.00 часа в гр.К., ул.,,Р.“ № **,
пред входа на хотелски комплекс ,,А.“ извършил непристойна проява,
изразяваща се употреба на неприлични изрази с думите: „курво“ и „боклук“
към Й.Б.К., като й нанесъл удари с крак и ръка (ритници и юмруци) в
областта на тялото и лицето и впоследствие Й.Б.К. паднала на земята, с което
поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие пред
свидетелите, присъствали на нарушението, поради което и на основание чл.1
ал.3, във вр. с ал.1 т.1 от УБДХ съдът му е наложил административно
наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия.
За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за
безспорно установено от фактическа страна, че на 03.06.2023 год., около
03.00 часа в гр. К., ул. ,,Р.“ № **, пред входа на хотелски комплекс ,,А.“,
нарушителят Д.В.Е. е опипал пострадалата Й.Б.К. в областта на слабините на
излизане от дискотека „А.“, вследствие на което между тях възникнал
конфликт, при което Д.В.Е. отправил към св.Й.К. думите: „курво“ и „боклук“,
както и й нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и с крак в областта на
тялото, вследствие на които свидетелката К. паднала на земята, с което
поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие пред
свидетелите, присъствали на нарушението.
Видно от материалите по делото, за случилото се били сигнализирани
компетентните правоохранителни органи, като след извършена проверка
материалите били изпратени на РП – К.. С Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 14.06.2023 год., прокурор от РП – К. е
отказал да образува досъдебно производство по преписка вх. № 1715/2023
год. по описа на РП – К., поради липса на осъществен състав на престъпление
от общ характер.
На 29.06.2023 год. св.Р.Д. – мл.полицейски инспектор при РУ - К.
съставил срещу Д.В.Е. акт за констатирана проява на дребно хулиганство,
който нарушителят Е. подписал със възражения.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел, че жалбодателят Е. с поведението си на инкриминираните дата и
място – отправяне на обидни думи към и нанасяне на побой над Й.Б.К., е
нарушил общественият ред и спокойствие и предизвикал страх у свидетелите,
присъствали на нарушението, които не са се намесили. Направил е извода, че
действията на нарушителя съставляват непристойна проява, която
противоречи на нравствеността и съвременните виждания за нормално
2

човешко поведение и морал. Съдът е посочил, че извършената проява от
нарушителя засяга обществените норми с по-висока степен на интензивност в
сравнение други сходни прояви, тъй като се касае до побой на лице от женски
пол, което не е било в състояние да отвърне на проявената агресия, като
побоят е нанесен от лице, работило като охрана, в афект и пияно състояние.
Приел е също, че от субективна страна нарушителят е действал с пряк умисъл
- съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Тъй като окръжният съд действа като касационна инстанция, с оглед
разпоредбата на чл.7 ал.2 от УБДХ, в настоящото производство следва да се
следи само за правилното приложение на закона, без да се установяват нови
фактически положения, и пределите на касационната проверка следва да се
ограничат само до заявените касационни основания, в случая – явна
несправедливост на наложеното административно наказание.
Оплакването на нарушителя и неговия защитника, сочещо на
твърдяното касационно основание – явна несправедливост на наложеното
административно наказание, е частично основателно.
При определяне на вида и размера на административното наказание на
нарушителя Е., първоинстанционния съд е съобразил характера на
извършеното нарушение, като е приел, че наказанието „глоба“ няма да
съответства на характера на деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на нарушителя, изразеното съжаление за извършеното и обясненията,
с които е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото. С оглед
на тях, първоинстанционният съд е наложил на нарушителя административно
наказание „Задържане в структурно звено на МВР“ под средния предвиден
размер, а именно - за срок от 6 /шест/ денонощия, което е счел за достатъчно
за постигне целите на наказанието.
Настоящата инстанция намира, че направените от първоинстанционния
съд изводи при определяне на вида на наложеното на нарушителя Е.
наказание, са законосъобразни. Това е така, тъй като при индивидуализацията
на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя Е.,
първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи отговорността му
обстоятелства, но е необходимо да бъдат отчетени и отегчаващите такива,
които завишават степента на обществена опасност на деянието – посочените
по-горе обстоятелства на нанасяне на побой на лице от женски пол, което не е
било в състояние да отвърне на проявената агресия, като побоят е нанесен от
нарушителя в пияно състояние и се отличава със значителна упоритост,
изразяваща се в неколкократно нанасяне на удари с ръце и крака на
пострадала К., въпреки опитите на свидетелите Х. и С. да го преустановят, и
причинявайки на св.К. телесни увреждания, представляващи няколко леки
телесни повреди. При това положение е очевидно, че чрез налагането на
наказание „глоба“ на нарушителя не биха били постигнати целите на
3

административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на
обществото, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Не така стои, обаче, въпросът с размера на наложеното на нарушителя
Е. административно наказание. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки
отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността на
нарушителя обстоятелства, по същество съдът е определил
административното наказание „задържане в структурно звено на МВР“ близо
до средния размер на предвиденото такова в УБДХ, а именно – за срок от 6
денонощия, без да мотивира решението си в тази връзка. Настоящата
инстанция намира, че не без значение за индивидуализацията на наказанието
на нарушителя е обстоятелството, че въпреки, че именно той е инициатор на
възникналия конфликт със св. К., последната също е отправяла обидни думи и
псувни към нарушителя, които също са провокирали поведението му. С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че така наложеното от
първоинстанционния съд на нарушителя Е. наказание по размер не
съответства на тежестта и характера на конкретното нарушение, и не е
съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и със
смекчаващите и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства,
като наказанието се явява прекомерно тежко, т.е. същото е явно
несправедливо. Като взе предвид изложените по-горе съображения относно
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите
и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, настоящият състав
счита, че за постигане целите на наказанието, наложеното на нарушителя Е.
наказание „задържане в структурно звено на МВР“ за срок от 6 денонощия
следва да бъде намалено на 3 денонощия, който размер се явява съответен на
характера и тежестта на извършеното дребно хулиганство, и което наказание
е напълно в състояние да постигне целите на административното наказание,
визирани в чл. 12 от ЗАНН и посочени и по-горе в мотивите – да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите
членове на обществото.
Ето защо, следва обжалваното решение на първоинстанционния съд да
бъде изменено в частта му, с която за извършено нарушение по чл.1 ал.3 от
УБДХ, на основание чл.1 ал.1 т.1 от УБДХ на нарушителя Д.В.Е. е наложено
административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок
от 6 денонощия, като така наложеното наказание следва да бъде намалено на
3 денонощия.
Водим от изложеното, Окръжният съд постанови решението си.

4

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
5

Номер на акта:	95
Дата:	4 юли 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20235100600242
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юли 2023 г.

Решение по дело №242/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите