Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260080 15.01.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На седемнадесети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани С.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10691/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. против Т.П.С., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на ответницата, че в качеството й на
кредитополучател по договор за потребителски заем от 07.08.2017г. дължи на
ищеца сумата от 2149.67 лева главница, сумата от 773.53 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.08.2020г., сумата от
409.47 лева обезщетение за забава за периода от 20.10.2017г. до 03.09.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане. При условие на евентуалност се предявява осъдителен
иск за сумите, като с исковата молба се обявява кредитът за изискуем.
Ищецът твърди, че с посочения договор за заем е отпуснал в полза на
ответницата сумата от 2149.67 лева. Заемът е трябвало да се погаси на 36
месечни вноски, всяка по 81.20 лева, които съставляват изплащане на главницата,
ведно с оскъпяването. Длъжникът е преустановил плащанията на 20.09.2017г., като
не е платил нито една вноска. На основание чл.3 от договора, вземането става
напълно изискуемо, при просрочването на две или повече месечни вноски. Остават
неплатени 36 вноски към 20.10.2017г., когато е станал изискуем целият кредит.
Моли се за уважаване на исковете.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез особения си
представител, с който оспорва иска. Заявява, че ответницата е сключила договора
с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, а не с ищеца, който е регистриран в ТР след
подписване на договора. Ищецът не е представил доказателства, че е
правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Няма доказателства и че
ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост на вземанията. Оспорва се
размера на главницата с мотив, че не е ясно кога е прекратен договорът. Прави
възражение и относно начина на изчисляване на договорната лихва и лихвата за
забава. Не е ясно и дали ищецът се е възползвал от направената в негова полза
застраховка и получил ли е суми по застраховката, в който случай ще е налице
неоснователно обогатяване.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.П.С. договор за потребителски паричен кредит CREX-15154352/07.08.2017г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата кредит от 1669
лева, за закупуване на стока /смартфон/, който е трябвало да се заплати на 36
броя месечни вноски. Следвало е да се заплати и сума по застраховка Сигурност
на плащанията от 480.67 лева, която също се погасява на вноски заедно с
главницата. Месечната погасителна вноска е 81.20 лева и съставлява изплащане на
главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора. Общата
стойност на плащанията възлиза на 2923.20 лева. Уговорено е, че ГПР е 22.72%, а
лихвата възлиза на 20.64%. Според погасителния план, падежът на последната
вноска е 20.08.2020г.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като
няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на
лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице
неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК.
Установява
се от приложените към исковата молба доказателства, че междувременно “БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е заличено като търговец, като негов правоприемник е “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Франция“, действащ на територията на страната чрез клона си “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Доказателствата – извлечение от
основно вписване в търговския и фирмения регистър на Франция и нотификация за
презгранично сливане сочат именно на извод за такова правоприемство, поради
което възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. В него
се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател удостоверява, че е получило опосредствено чрез стока/услуга
кредит за сума, посочена в поле “Размер на кредита“ и платима от
кредитополучателя на търговските партньори при получаване на вещта. Ето защо
самият договор съдържа признание за получаването на сумата. Отделно от това,
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че е
налице служебен бон от 07.08.2017г. , издаден от Технополис България ЕАД, за
платени 1669 лева от БНП Париба Пърсънъл Файненс за закупен мобилен телефон.
Според
експертизата, по договора ответницата не е правила плащания. Останали са
неплатени суми, както следва: 2149.67 лева главница и 773.53 лева договорна
лихва.
БРС
съобразява, че като основание на установителния иск по чл.422 ГПК е посочено
настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. Според чл.3 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер. В случая нито една вноска не е платена, поради което
предсрочната изискуемост настъпва на 20.10.2017г., падеж на втората погасителна
вноска. Предсрочната изискуемост обаче, за да породи ефект и да обвърже
длъжника, следва да му се съобщи от кредитора. В случая кредиторът наистина е
отправил до ответницата писмо, озаглавено “Последна покана“, с което й е обявил
предсрочната изискуемост на дълга. Това писмо обаче не е било връчено на С.
/няма данни за връчването/. Следователно длъжницата не е била уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита преди образуване на заповедното дело. Този
факт обаче в крайна сметка е без значение, тъй като в течение на съдебното
производство крайният падеж на договора е настъпил. Той е бил на 20.08.2020г. и
е настъпил няколко дни след връчване на книжата на особения представител на
ответницата /14.08.2020г./. Настъпването на крайния падеж на дълга следва да се
вземе предвид от съда като новонастъпил факт – чл.235, ал.3 ГПК. Следователно,
налице е настъпване на редовната изискуемост на дълга, поради което въпросът за
съобщаването на уведомлението за предсрочната изискуемост губи значение за
изхода на спора. Налага се извод, че всички суми по договора са станали вече
изискуеми и се дължат.
Както
стана ясно, експертизата сочи, че главницата е в размер на 2149.67 лева. БРС
обаче съобразява, че под главница експертизата има предвид сбора между чистата
сума, предадена на длъжника и сумата за застраховка. Тези две суми се плащат
под формата на една и съща погасителна вноска, заедно със сумата за възнаградителната
лихва. Съдът намира, че главница е само сумата, представляваща чистия кредит,
даден на кредитополучателя, но не и сумата за застраховка, независимо, че се
плащат заедно на една вноска. Застраховката е част от общия разход по кредита,
по силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Ето защо
следва да се присъди само чистата стойност на дълга, а именно 1669 лева. Следва
решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца
главница от 1669 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащането, като се отхвърли искът за горницата над тази сума до 2149.67 лева.
Сумата за застраховка безспорно се дължи по силата на договора, но доколкото
няма такъв предявен иск, тя не може да се присъди като застраховка, от друга
страна не е и главница по смисъла на закона.
Според
експертизата, възнаградителната лихва, която е останала неплатена, възлиза на 773.53
лева, колкото се търси и с предявения иск. Ето защо претенцията е основателна и
трябва да се приеме за установено, че се дължи лихва в посочения размер.
Длъжницата
не е заплащала вноските от дълга, поради което е изпаднала в забава и съответно
дължи и лихва за забавата. Както стана ясно, главницата по кредита е 1669 лева.
Това е главницата обаче за целия срок на договора. Съдът прие, че няма
предсрочна изискуемост, тъй като такава не е обявена, а е настъпила нормалната
изискуемост на дълга. Следователно посоченият в исковата молба период от
20.10.2017г. до 03.09.2019г. не съответства на фактите по делото. Този период
касае настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг, считано от
20.10.2017г. и оттогава се начислява лихва за забава именно върху целия дълг. В
случая обаче на тази дата не е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като
такава не е била обявена. Ето защо не може от тази дата да се начислява лихва
за забава върху целия дълг, т.е. върху всички 36 вноски, които са по
погасителния план. БРС намира, че за периода от 20.10.2017г. до 03.09.2019г. се
начислява лихва върху вноските от 1-ва, до 24-та включително, като 24-та вноска
е с падеж на 20.08.2019г. За другите вноски не може да се присъди лихва, тъй
като техните падежи са след 03.09.2019г., когато е крайната дата на процесния
период, от който съдът е обвързан. Вноските от 1-ва до 24-та са на обща
стойност от 1276.07 лева, но в тях влиза и застраховката. Съдът изчисли, че
всеки месец се плаща сума за застраховка от 13.33 лева, поради което за 24
вноски общо се дължи застраховка от 319.92 лева. Както стана ясно, тази
застраховка не следва да се присъжда, тъй като не е главница, а от друга страна
няма иск за присъждане на застраховка. Следователно като се приспадне от
1276.07 лева сумата от 319.92 лева, се получава чиста главница от 956.15 лева,
сбор от 24 вноски. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава върху
тази главница за периода от 20.10.2017г. до 03.09.2019г. се равнява на 181.67
лева. Следва решение, с което се приеме за установено, че се дължи лихва от 181.67
лева, като за горницата до 409.47 лева искът като недоказан трябва да бъде
отхвърлен.
Предвид на факта, че главният
иск по чл.422 ГПК е уважен отчасти, като е доказано основанието му, а именно
настъпване на изискуемостта на дълга, макар и тази изискуемост да не е
предсрочна, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния осъдителен иск, поради което не пристъпва към
разглеждането му.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 534.92 лева и разноски в заповедното дело от 91.85 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.С., ЕГН ********** ***, че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********, регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със
седалище и адрес гр.Париж, бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата от 1669 лева /хиляда шестстотин шестдесет
и девет лева/ главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит CREX-15154352/07.08.2017г., сумата от 773.53 лева /седемстотин седемдесет и три лева и петдесет и три
стотинки/ договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до
20.08.2020г., сумата от 181.67 лева /сто
осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ обезщетение за забава за
периода от 20.10.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до
окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 3551/27.09.2019г. на БРС по ч. гр. дело № 7967/2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 1669 лева до целия претендиран размер от 2149.67 лева главница
и иска за сумата над 181.67 лева до целия претендиран размер от 409.47 лева обезщетение
за забава.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН ********** ***, да заплати на ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д., сумата от 534.92 лева /петстотин
тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ разноски в исковото
производство и сумата от 91.85 лева /деветдесет и
един лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ