Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/29.11.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в публичното заседание на осми ноември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА
ГРИГОРОВА
при участието на
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева
ч.гр.дело № 8102 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от В.К.С. *** срещу действия на
ЧСИ П.М.рег.№ 845 на КЧСИ по изп.дело № 20188450400094, изразяващи се в
принудително изпълнение на парични вземания, които не са собственост на
длъжника.
В жалбата се излага, че вземането на длъжника по
изпълнителното дело С.Г.И. по решението, постановено по адм.дело № 630/2017г.
по описа на АССГ в размер на 700лв. му е било прехвърлено с договор за цесия от
10.05.2019г. Твърди се, че длъжницата по изп.дело е изпратила уведомление за
извършената цесия до счетоводството на Сливенския затвор още на 13.03.2020г.,
както и на 21.05.2020г. На 08.05.2020г. ЧСИ е наложил запор на длъжника по
изп.дело в Затвора – гр. Сливен за вземания за обезщетения по съдебни решения,
дължими от ГД“Изпълнение на наказанията“. Излага се, че налагането на запор
върху вземания, които към датата на запора не са собственост на длъжника са
незаконосъобразни, както и че запорът е наложен на 08.05.2020г. по време на
обявеното в страната извънредно положение. Прави се искане за отмяна на
наложения запор.
Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното
дело, като се възразява срещу допустимостта и основателността на жалбата,
доколкото жалбоподателят, който не е страна в изпълнителното производство, не
твърди да са извършени изпълнителни действия от ЧСИ върху вещи, които в деня на
запора се намират във владение на това лице.
Длъжникът в изпълнителното производство С.Г.И. не
изразява становище по жалбата.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Изп.дело № 20188450400094 по
описа на ЧСИ П.М.с рег.№ 845 на КЧСИ е образувано на 13.06.2018г. по молба
от Министерство на правосъдието и въз основа на изпълнителен лист №
13/18.01.2017г., издаден след влизане в сила на решение № 93/20.05.2015г. по
адм.дело № 10/2015г. по описа на АдмС – Сливен, с което С.Г.И. е осъдена да
заплати на Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. В молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят е посочил следните способи за принудително изпълнение: запор на
трудови възнаграждения, запор на банкови сметки на длъжника, запор на МПС,
собственост на длъжника, опис на движими и едвижими вещи, собственост на
длъжника.
Изпратена е Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/,
връчена на С.Г.И. на 13.09.2018г.
В хода на изпълнителното дело, на 11.09.2018г., са изпратени
запорни съобщения до търговски банки в страната – „Ю.Б.“ АД, „УниКредит
Булбанк“ АД, „Райфайзен/България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Общинска
банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, като на длъжницата е изпратено
съобщение изх.№ 2380/11.09.2018г. за наложените запори върху банковите й сметки
в посочените банки.
На 22.10.2018г. във връзка с постъпили молби от
взискателя, са изпратени запорни съобщения до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
и до „Токуда банк“ АД, като на длъжницата е изпратено съобщение за наложените
запори.
С писмо изх.№ 12072/1 от 26.10.2018г. от „Токуда банк“
АД са уведомили ЧСИ, че запорът е наложен до размера, посочен в запорното
съобщение, както и че не са наложени предходни запори по други изпълнителни
листове, няма претенции от други лица върху същото вземане, като на
15.01.2019г. е преведена сумата от 976,66лв. по посочена сметка на ЧСИ.
С молба вх.№ 277/15.01.2019г. длъжницата е уведомила
ЧСИ, че вземането й , произтичащо от обезщетение по адм.д.№ 10/2014 на АдмС -
Сливен е цедирано с Договор за цесия от 07.11.2018г. на В.К.С. и е поискала
сумата да бъде преведена на цесионера, но искането й е оставено без уважение, с
разпореждане на ЧСИ от 15.01.2019г., тъй като вземането на длъжницата от
банката не е цедирано, поради което и е прието, че наличните средства по
сметката са на С.Г.И..
С молба вх.№ 847/05.05.2020г. взискателят е поискал да бъде наложен
запор върху всякакви вземания, в това число и от обезщетения по съдебни
решения, дължими от ГДИН на С.Г.И., като съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение до Затвора гр. Сливен, за което длъжницата е уведомена.
В хода на изпълнителното производство е представен
договор за цесия от 07.11.2018г., с нотариална заверка на подписите, рег.№
15571/07.12.2018г.сключен между С.Г.И., в качеството й на цедент, и В.К.С.,
като цесионер, с който длъжницата по
изпълнителното дело прехвърля на трето за изпълнителното производство лице – В.К.С.
вземането си от ГДИН, придобито на основание влязло в сила решение по адм.дело
№ 10/2014г. на АдмС – Сливен.
Във връзка с извършената цесия ответникът/взискател по
изпълнителното дело/ не спори, че в ГДИН са получени няколко молби от
длъжницата С.Г.И., приложени към възражението срещу жалбата, а именно:
С молба вх.№ Г-564/02.12.2019г. по описа на ГДИН с
приложен изпълнителен лист, издаден по адм.дело №
630/2018г. по описа на АССГ за сумата от 700лв. длъжницата е заявила
плащане на посочената сума по посочена от нея банкова сметка. ***.№
1632/03.04.2020г. по описа на затвора гр. Сливен длъжницата е изпратила договор
за цесия от 25.10.2019г., сключен с жалбоподателя В.К.С., по силата на който тя му прехвърля вземането си към ГДИН в
размер на 700лв. по адм.дело № 630/2018г. по описа на АССГ, изменено с решение
№ 7598/21.05.2019г. по адм.дело № 15432/2018г. по описа на ВАС.
С Уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД с вх.№
Г-232/01.06.2020г. по описа на ГДИН С.Г.И. е изпратила договор за цесия от
10.05.2019г., сключен с В.К.С. и документ за НОИ за жалбоподателя, по силата на
който тя му прехвърля вземането си към ГДИН в размер на 700лв. по адм.дело №
630/2018г. по описа на АССГ, изменено с решение № 7598/21.05.2019г. по адм.дело
№ 15432/2018г. по описа на ВАС.
В Затвора – гр. Сливен е получено запорно съобщение с
вх.№ 1973/08.05.2020г. по изп.дело № 20188450400094 по описа на ЧСИ П.М.с рег.№
845 на КЧСИ, с което по искане на взискателя – Министерство на правосъдието, е
наложен запор на всички вземания на длъжника С.Г.И., в това число и на
обезщетения от съдебни решения, дължими от ГДИН до размера на дълга по
изпълнителното дело.
Съгласно чл.435 ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице, а съгласно изр.2 на
цитираната разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била
собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната.
В случая
жалбоподателят е трето за изпълнителното производство лице, което твърди, че
вземанията на длъжницата по изпълнителното дело срещу ГДИН във връзка с водено
от нея дело, по което й е присъдено обезщетение по ЗОДОВ, му е прехвърлено, но
не твърди да са извършени принудителни действия от ЧСИ върху вещи, които в деня
на запора се намират в негово владение.
Във връзка с постъпилата от взискателя молба с вх.№
847/05.05.2020г.
за налагане на запор върху всякакви вземания, дължими от ГДИН чрез затвора гр.
Сливен на С.Г.И., в хода на изпълнителното производство е изпратено запорно
съобщение до затвора гр. Сливен, връчено на 08.05.2020г. От значение за случая е обстоятелството,
че при изпращане по искане на взискателя на запорно съобщение до трето
задължено лице за запор върху вземане на длъжника, съдебният изпълнител не може
да извършва проверка дали вземането съществува, дали е на длъжника или е
прехвърлено на трето лице, като тези обстоятелства се установяват от отговора
на третото лице на основание чл.508 от ГПК, а такъв към датата на подаване на
жалбата не е постъпвал. Със запорното съобщение е наложен запор върху всички
вземания на длъжника, но няма твърдения или доказателства да са преведени
каквито и да са суми от третото задължено лице – затвора гр. Сливен, в
изпълнение на запорното съобщение. Предвид изложеното и с оглед липсата на
данни в деня на запора вещите да са във владение на третото лице, съдът счита,
че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
899/26.05.2020г. от В.К.С. *** срещу действия на ЧСИ П.М.рег.№ 845 на КЧСИ, с
район на действие СГС по изп.дело № 20188450400094, изразяващи се в
принудително изпълнение на парични вземания, които не са собственост на
длъжника.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.