Решение по дело №14757/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4566
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20185330114757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  4566                             28.11.2019  година                              град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІ граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

      

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

                                                               

при участието на секретаря Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14757 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от П.А.Н., ЕГН ********** против „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

 

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по ТПО с Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, на длъжност „*****”, като последно е работил в *****. Твърди, че работодателят се е преобразувал, като Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, БУЛСТАТ *********, вкл. и ***** на същото в гр. *** са се реорганизирали в “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, което е техен правоприемник.

 В периода м. юни - м. юли 2017 г. ищецът твърди да е бил в командировка за 40 дни в с. Б., на 15 км. от Б., като работел на обект „***********”, за първите 5 дни му били платени 100 лева, по 20 лева на ден командировъчни, за следващите 10 дни – 200 лева, като останали неплатени командировъчни за 25 дни, по 20 лева на ден, общо 500 лева, като се работело всеки ден, вкл. съботи и недели, за която работа всеки ден ищецът се подписвал на присъствени форми и е подавал ежедневни отчети. Сумата от 500 лева не му била заплатена, като поради забавеното плащане му се дължала мораторна лихва от деня на падежа – 31.08.2017 г., до завеждане на иска.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 500 лева – неплатени дневни командировъчни пари за 25 дни в с. Б., за периода м. юни – м. юли 2017 г. по 20 лева на ден, сумата от 52,61 лева – мораторна лихва за периода 31.08.2017 г. – 12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „*****“,  прекратено със заповед № **** от ***** г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – по взаимно съгласие на страните, считано от ***** г.

Във връзка с твърденията на ищеца, затова, че същият е бил командирован за 40 дни през периода м. юни – м. юли 2017 г. в с. Б., като останали неплатени 25 дни командировъчни, съдът е задължил ответника да представи всички командировъчни заповеди на ищеца за процесния период, вкл. и тези, които не са издавани от *********, а директно са издавани от централата на ГУСВ в *****; да представи и пълната първична счетоводна документация за процесния обект „***********“ в с. Б., находяща се в близост до Б. за периода VІ-VІІ.2017 г.; присъствените форми, ежедневните отчети,  представени от ищеца; отчетите за работа за деня и за изразходвано гориво; документите за работа на управлявания от ищеца автокран; пълен списък на лицата, които са работили на него за периода юни-юли 2017 г.; графиците им за работа; данни за техническия ръководител; ведомостите за заплати за юни-юли 2017 г. и присъствените форми на лицата, работещи в ГУСВ за процесния период. На ответника е била изпратена надлежна призовка, с указания, че при непредставяне на посочените доказателства, могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК – съдът да приеме за доказани твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, а именно, че ищецът е бил командирован за целия, посочен в исковата молба период. Призовката е надлежно връчена на ответника на 17.12.2018 г. С протоколно определение от 22.01.2019 г., съдът е задължил повторно ответника да представи посочените по-горе документи, като отново е указал в съобщението да се впишат указанията по чл. 161 ГПК. Съобщението, ведно с указанията по чл. 161 ГПК е било редовно връчено на ответника на 07.02.2019 г. С протоколно определение от 26.02.2019 г., съдът отново е задължил ответника да представи посочените по-горе документи, като отново е указал в съобщението да се впишат указанията по чл. 161 ГПК. Съобщението, ведно с указанията по чл. 161 ГПК е било редовно връчено на ответника на 13.03.2019 г.

С протоколно определение на съда от 19.09.2019 г. съдът е задължил ответника да представи в оригинал, намиращи се у него документи, а именно: пълната документация на обект „***********”, документацията за работата по разтоварване и монтаж на покривни панели, 12-метрови, с ********, включително пътните листове на този автокран за процесния период, както и всички дневни отчети, които са били предоставяни на ищеца от техническия ръководител на обекта – за присъствие, както и подаваните от ищеца ежедневни отчети за работата за деня и изразходваното гориво. В съобщението, изпратено на ответника във връзка със задължението по чл. 190, ал. 1 ГПК, е вписано предупреждение, че в случай, че не представи изисканата от него документация, могат да бъдат приложени последиците, визирани в разпоредбата на чл. 161 от ГПК. За задължението ответното дружество е било надлежно уведомено чрез връчено на *********** на ***** г. съобщение.

Съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. И доколокото ответникът не е представил сочените по-горе писмени доказателства нито по делото, нито на в. л. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, то и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че през процесния период м. юни – м. юли 2017 г., ищецът е бил командирован в с. Б., на 15 км. от гр. Б., като е работел на обект – „***********“, поради което и на същия се дължат командировъчни в размер на сумата от 500 лева и обезщетение за забава в размер на 52,36 лева, както е посочило в. л. по допуснатите и приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Липсват доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена тежест съгласно правилата за разпределението й в гражданския процес, на ищеца да са изплатени посочените суми, поради което и съдът намира за доказани исковете за заплащане на сумата от 500 лева командировъчни пари за командироването му за период от 25 дни в с. Б., за м. юни – м. юли 2017 г., както и на обезщетението за забава в размер на 52,36 лева за периода 31.08.2017 г. – 12.09.2018 г., като за разликата над сумата от 52,36 лева до пълния предявен размер от 52,61 лева, за периода от 31.08.2017 г. до 12.09.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Главницата ще се присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноски:

На адв. Т.Д., в качеството й на пълномощник на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди сумата от 300 лева, чийто размер е определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като тези разноски следва да се възложат на ответника.

С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лева, както и сумата от 130 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза, по сметка на ПдРС.

Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

  ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от *********** П.П. ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Н., ЕГН **********, СУМАТА от 500 лева /петстотин лева/, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 215 от Кодекса на труда – дневни командировъчни пари, дължимо за командироването на ищеца в страната /с. Б./ – извън мястото на работа за 25 дни през м. юни – м. юли 2017 г., СУМАТА от 52,36 лева /петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на неизплатеното обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 31.08.2017 г. до 12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 52,36 лева до пълния предявен размер от 52,61 лева, за периода от 31.08.2017 г. до 12.09.2018 г., отхвърля предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от *********** П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. *********, вписан в **************, личен № ******, със служебен адрес: ******, СУМАТА от 300 лева /триста лева/ - за оказана безплатна помощ и съдействие на ищеца П.А.Н., ЕГН ********** по гр. д. № 14757/2018 г. по описа на ПдРС, ХІ гр. с., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от *********** П.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 100 лева /сто лева/ - държавна такса, както и СУМАТА от 130 лева /сто и тридесет лева/ - разноски за съдебно-счетоводна експертиза по настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!
КЯ