Решение по дело №1050/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на УС чрез процесуалния му представител ю.к. [населено място], против Решение № 80/18.03.2024г. по АНД № 417/2023г по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30, представлявано от управителя Б. И. Я., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за липсата на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл. 178, ал. 3б ЗДвП и за неприложимост на давностните срокове по ЗАНН в производството по издаване на ЕФ. Навеждат се и доводи за незаконосъобразност на извода за противоречие на националния закон на Правото на ЕС. Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови решение, с което да се потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът - „Зиб Строй Груп“ ЕООД, чрез пълномощник - адв. Н. Я., в депозиран писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата. Поддържа правилност и законосъобразност на направените изводи от въззивната инстанция, като излага подробни доводи в подкрепа на приетите от районния съд основания за отмяна на ЕФ. В допълнително писмено становище се позовава и на постановеното Решение от 21 ноември 2024 г. на Съда на ЕС по дело С-61/23. Искането е да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Девня ЕФ, на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.10.2020г., в 09.10 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Намаляващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Скания“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 600 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП според категорията на ППС. За установеното нарушение и съставен процесният ЕФ № **********, връчен на собственика на описаното ППС - „Зиб Строй Груп“ ЕООД.

С ЕФ е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 119 лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

При така установената фактология от правна страна въззивната инстанция е приела, че описаното в ЕФ нарушение е извършено, като безспорно се установява от събраните по делото доказателства. В случая обаче са налице две самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На първо място е направен извод, че за вмененото на въззивника нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, доколкото според разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ може да се издава само при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, каквото не е процесното по делото нарушение. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е посочено, че е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него недопустимо е съставен ЕФ.

На следващо място, въззивният съд е приел наличие на противоречие на разпоредбата на чл.179 ал.3б от ЗДвП на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep С-501/2014 на СЕС, районният съд стига до извод, че при приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е посочил, че единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. Въззивният съд е обсъдил и евентуалната приложимост на чл.185 от ЗДвП като субсидиарна норма, но с оглед предвиждането с нея единствено на глоба като наказание за ФЛ, е преценил, че същата е неприложима при нарушения, извършени от ЮЛ, какъвто е и настоящият казус. С тези съображения РС – Девня е отменил ЕФ.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Не се установиха допуснато съществени процесуални нарушения.

Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите на ДРС за наличие на основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК към тях.

Разпоредбата на чл.189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 13.04.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Такава възможност е въведена едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр.13 от 13.02.2024г., в сила от 13.02.2024г./, законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно-наказателното производство. В случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да се издаде наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

От горното следва, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Правилно също така районният съд е приел, че следва да се остави неприложена посочената в ЕФ санкционна норма като противоречаща на Европейското право. Обосновано съдът е изследвал съответствие на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с Директива 1999/62/ЕО и практиката на СЕС и е достигнал до извод за наличие на основания да бъде оставена неприложена санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В същия смисъл и в допълнение към изложеното от РС - Девня, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С–61/23. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (наричана по-нататък Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели.

В случая с нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвиден фиксиран размер на имуществената санкция – 2 500 лева, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП – неизпълнение на задължението на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

С Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500 лева, на собственик – юридическо лице, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният пред РС -Девня ЕФ правилно е прието, че е незаконосъобразен и е отменен.

Касационната жалба се явява неоснователна и следва решението на РС - Девня да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, основателно се явява направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е бланкетно, като неподкрепено от конкретни съображения, а също така е и неоснователно. Пълномощникът на санкционираното дружество е представил писмен отговор по касационната жалба, както и писмено становище, съдържащи подробни доводи, а делото по своя характер е със средна степен на фактическа и правна сложност. По тези съображения АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/18.03.2024г. по АНД № 417/2023г по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30, представлявано от управителя Б. И. Я., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30, представлявано от управителя Б. И. Я., сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.