Решение по дело №3830/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 22.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети октомври  през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с.Димитринка Костадинова

 

 при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3830 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.03.2017 г. по гр.дело № 55878/2012 г., СРС, ГО, 50 с-в е признал за установено, че Б.Д.Л., ЕГН ********** не дължи  на М.Б.Л., ЕГН **********, сумата от 3360 лева, представляваща част от дължима по силата на Решение по гр.д.№ 12571/2011 г. по описа на CPC, III ГО, 80 с-в и с Решение по гр.д.№ 4158/2012г. на CPC, III ГО, 84 с-в издръжка. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.Л., ЕГН ********** да заплати на Б.Д.Л., ЕГН ********** сумата от 947,71 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.Д.Л., ЕГН ********** да заплати на М.Б.Л., ЕГН ********** сумата от 160,31 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М.Б.Л., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.З. с мотиви, изложени в жалбата Сочи се, че съдът не е разгледал и отчел представената по делото подробна сметка на дълга по изп. д. № 510/2011 г. на ЧСИ Р. А., от която е видно, че към 22.10.2012 г. ищецът Б.Д.Л., ЕГН ********** към 22.10.2012 г. има задължения в общ размер от 4141,91 лв., от които главница от 2897,30 лв./олихвяема сума/, 105,54 лв. лихви към тази дата и допълнително нараснали към момента на подаване на жалбата, 696 лв. разноски и 443,07 лв. пропорционална такса на ЧСИ. Неоснователно съдът е приел, че плащането на такса за обучение в размер на 1470 лв. за учебен първи срок на учебната 2011-2012 г. е част от изпълнение задължението за издръжка, но платената такса не е издръжка. Между родителите на ответника е била постигната договорка, по силата на която ответникът е поел задължението да заплаща половината от годишната такса за обучението в частно училище, в което ответникът е учил преди развода на родителите си. Необосновано съдът е приел, че „захранването на сметка“ на майката на ответника С.Т.с 340 лв. от 25.01.2012 г. е плащане за издръжка. Това е банкова сметка ***е е посочено „издръжка“, а захранване на сметка. Прави доказателствени искания за допускане на двама души свидетели при довеждане за установяване на уговорките между родителите на ответника за заплащане на обучението му в частно училище за положения изпит ТОЕЕL и за заплащане на частта на ищеца от годишния данък и такса смет за недвижими имоти.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение за първата и настоящата инстанции.

Въззиваемият Б.Д.Л., ЕГН **********  не взема становище по въззивната жалба.  

С решение от 15.01.2018 г. по гр.д. № 55878/2012 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, СРС, ГО, 50 с-в  е допълнил решение № 55125 от 07.03.2017 г. в диспозитивната му част, като е отхвърлил предявения от Б.Д.Л.,  ЕГН ********** иск, да бъде признато за установено, че не дължи на М.Б.Л., ЕГН **********, сумата от 781,91 лева , представляваща част от дължима по силата на Решение по гр.д.№ 12571/2011г. по описа на CPC, III ГО, 80 с-в и с Решение по гр.д.№ 4158/2012г. на CPC, III ГО, 84 с-в издръжка. Това решение не е обжалвано.

След обжалване на решение  № 55125 от 07.03.2017 г., с решение от 23.05.2019 г. по в.гр.д. № 4513/2018 г., СГС, ГО, ІІ-„Б“ състав е потвърдил решение № 55125 от 07.03.2017 г., постановено по гр.д. № 55878/13 г. на СРС, 50 състав. Решението на СГС е било окончателно.

С решение № 66 от 13.04.2020 г., ВКС на Р България, ГК, Четвърто отделение е отменил влязлото в сила решение № 3743/23.05.2019 г. по гр.д. № 4513/2018 г. на СГС на основание чл.303, ал.1, т.5, пр. 3 ГПК по молбата на М.Б.Л..  Върнал е делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС в етапа на закрито съдебно заседание по чл.267 ГПК и за насрочване в открито съдебно заседание.

Настоящето производство е в хипотезата на ново разглеждане на делото по смисъла на чл.308 ГПК.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:  

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК от Б.Д.Л., ЕГН ********** срещу М.Б.Л., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4 141,91 лв.

Ищецът твърди, че с решение по гр.д.№ 12571/2011г. по описа на CPC, III ГО, 80 с-в , е бил осъден да заплаща на ответника, негов син, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на влизане в сила на решението-26.11.2010 г. до навършване на пълнолетие, а в последствие, с решение по гр.д. № 4158/2012 г. на СРС, ГО, 84 състав е бил осъден да заплаща по 200 лв. месечна издръжка, считано от 01.03.2012 г. и след пълнолетието във връзка с обстоятелството, че ответникът е навършил 18 години по време на обучението си в последния гимназиален клас на 29.11.2012 г. Счита, че за периода след 30.05.2012 г., когато ответникът е завършил гимназиалното си образование, но не е продължил обучението си във висше учебно заведение, ищецът не дължи издръжка.

Ищецът твърди, че редовно е изплащал дължимата издръжка, но срещу него е било образувано и.д.№ 510/2011г. по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 по изпълнителни листа, издадени по гр.д.№ 12571/2011г. по описа на CPC, III ГО и гр.д.№ 4158/2012г. на СРС, III ГО. Съобразно изчисленията на съдебния изпълнител, задълженията му за издръжка са в общ размер на 4 141,91 лева. Ищецът твърди, че е представил на съдебния изпълнител вносни бележки за платена издръжка за процесния период, но посочените документи не били взети предвид. Сочи, че процесната сума е недължима.

Ответникът М.Б.Л. е оспорил иска с твърдението, че дължимата издръжка не е заплащана от 26.11.2010г. до месец март 2012г. Признава, че от месец ноември 2010г. до датата на депозиране на отговора, ответникът е получил пет плащания по 200 лева всяко, едно плащане от 300 лева и едно плащане от 250 лева, като ищецът не е заплащал други суми за издръжка. Счита, че извършеното на 21.12.2012 г. плащане, представлява признание за неоснователността на иска. Възразява се срещу представените документи, удостоверяващи плащания, различни от тези за дължимата издръжка, както и представената вносна бележка за сумата от 340 лева от 25.01.2012г., като се сочи, че такава сума не е постъпвала.

По делото е безспорно, че с решение по гр.д.№ 12571/2011г. по описа на CPC, III ГО, 80 с-в, ищецът е бил осъден да заплаща на ответника, негов син, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на влизане в сила на решението-26.11.2010 г. до навършване на пълнолетие, а в последствие, с решение по гр.д. № 4158/2012 г. на СРС, ГО, 84 състав е бил осъден да заплаща от 200 лв. месечна издръжка, считано от 01.03.2012 г. и след пълнолетието във връзка с обстоятелството, че ответникът е навършил 18 години по време на обучението си в последния гимназиален клас на 29.11.2012 г.

Безспорно е, че  е било образувано и проведено и.д. № 510/2011 г. по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 по изпълнителните листове, издадени по гр.д.№ 12571/2011г. по описа на CPC, III ГО, 80 с-в и гр.д. №  4158/2012 г. на СРС, ГО, 84 състав.

По делото като писмено доказателство е била приложена от ЧСИ подробна сметка на дълга към 22.10.2012 г. по изп. д. № 510/19.07.2011г., според която към посочената дата ищецът е дължал главница от 2897,30 лв., лихви от 105,54 лв., неолихвяема сума от 696, лв. и пропорционална такса от 443, 07 лв., или общо сумата възлиза на 4141,91 лв. Била е представена в открито съдебно заседание на 16.11.2016 г.  служебна бележка на Банка ДСК ЕАД, неоспорена от ответника, от която се установява, че от 29.06.2012  г. до 17.04.2015 г.,      ищецът е извършил преводи по банковата сметка на ответника на стойност 6970 лв.

От правна страна:

Според чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което са издадени два ИЛ, не съществува, тъй като същото е погасено поради плащане.

СРС е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е извършил плащания за издръжка в полза на ответника в общ размер на 3360 лв., в които са включени и 340 лв. превод по сметката на майката на ответника и 1470 лв. такса за обучение в частно училище. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че  задължението за издръжка на непълнолетното дете е безусловно, като това е дължимата месечна издръжка, която е необходима за осигуряване на храна, облекло, отопление, учебни пособия, такси за допълнителни учебни занимания, и др. свързани с ежедневието на децата, като ищецът е заплащал издръжка и след навършване пълнолетие на сина му. В издръжката не следва да се включват платените от ищеца 1470 лв. такса за обучение на ответника в частно училище, така като е сторил първостепенния съд. Нещо повече, от данните по делото е видно, че считано от 29.06.2012 г. до 17.04.2015 г. ищецът е привел на ответника сумата от 6970 лв. за обучението му, като това се установява от приложената служебна бележка от „Банка ДСК“ ЕАД, поради което тези суми не следва да се приемат като изплащане на задължение за издръжка от страна на ищеца.  

Не следва да се включва и сумата от 340 лв., платена по сметката на майката на ответника с отбелязване „захранване на сметка“.

Ищецът е дължал издръжка на непълнолетното си дете, считано от влизане в сила н бракоразводното рещение от 26.11.2010 г. до м.03.2012г., а след навършване на пълнолетието му и продължаване на образованието му в ЧПГ „Софийска езикова гимназия“, видно от приложената по делото служебна бележка, до 31.05.2012 г., тъй като ответникът е бил редовен ученик в 12 клас през учебната 2011/2012 от 15.09.2011 г. до 31.05.2012 г.    

Както бе посочено по-горе, от представената от ЧСИ подробна сметка на дълга към 22.10.2012 г. по изп. д. № 510/19.07.2011г., на която се позовава и ответникът, към посочената дата ищецът е дължал главница от 2897,30 лв., лихви от 105,54 лв., неолихвяема сума от 696, лв. и пропорционална такса от 443, 07 лв. В тази сметка са взети предвид извършените плащания за издръжка в размер по 200 лв., считано от 26.07.2011 г. до 01.06.2012 г.

На основание чл.235, ал.3 ГПК настоящият състав следва да отчете и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, като  вземе предвид издаденото и приложено  пред касационната инстанция удостоверение по изп. дело № 20118480400510 с изх. № 8659 от 13.11.2018 г., от което се установява, че за събиране на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 26.11.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и такси и разноски по изпълнението, актуалният размер на задължението на длъжника към 13.11.2018 г. е в общ размер на 6090,11 лв., от които главница 2 896,76 лв., законна лихва до 13.11.2018 г. 1 889, 11лв., неолихвяема сума в т.ч. такси и разноски по изпълнението 696 лв. и дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 608, 24 лв. Това удостоверение представлява актуална „снимка“ на задължението на длъжника към момента на издаването на удостоверението-13.11.2018 г., като дължимата сума  надхвърля претендираната от 4141,90 лв., но предвид диспозитивното начало и обстоятелството, че е обжалвано само позитивното решение от 07.03.2017 г. за признаване недължимостта на сумата от 3360 лв., то само това решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Изводът е, че предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск от Б.Л. срещу М.Л. за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3360 лв., представляваща част от дължимата издръжка.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, като съобрази движението на производството, СГС намира, че ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в общ размер от 1745,42 лв., от които 850 лв. заплатен адвокатски хонорар по гр.д. № 55878/12 г. на СРС,50 състав, 72, 20 лв. държавна такса по въззивната жалба до СГС,16,02 лв. държавна такса по частната жалба до СГС, 450 лв. адвокатски хонорар пред СГС по в.гр.д. № 4513/18 г., 67,20 лв. държавна такса по молба за отмяна до ВКС, 5 лв. държавна такса за удостоверение от ВКС и 350 лв. адвокатски хонорар, заплатен по гр.д. № 230/2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение.

За настоящата въззивната инстанция разноски не се претендират.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш      И     :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 07.03.2017 г. по гр.дело № 55878/2012 г. на СРС, ГО, 50 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б.Д.Л., ЕГН ********** срещу М.Б.Л., ЕГН ********** за признаване за установено между страните, че Б.Д.Л., ЕГН ********** не дължи  на М.Б.Л., ЕГН  **********, сумата от 3360 лева, представляваща част от дължима издръжка по силата на Решение по гр.д.№ 12571/2011 г. по описа на CPC, III ГО, 80 с-в и Решение по гр.д.№ 4158/2012г. на CPC, III ГО, 84 ссъстав.

ОСЪЖДА Б.Д.Л., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на М.Б.Л., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.З. направените разноски в размер общо на 1745,42 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.