Решение по дело №95/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 157

 

                                    гр. Пловдив 08.06.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на двадесети май, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

   ЕМИЛ МИТЕВ

                                 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 95 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от К.А.И. против решение № 493 от 27.12.2019 г., постановено по търг. дело № 35 по описа за 2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от К.А.И. против „А.л.- Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на задължение на „А.л.- Л.“ ЕООД за сумата 43 580 лв., представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 04.04.2017 г. за сумата 51 180 лв., с падеж 30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г. до окончателното й изплащане; и с което К.А.И. е осъден да заплати на „А.л.- Л.“ ЕООД сумата 1000 лева деловодни разноски.

Въззивникът К.И. чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Искането е решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „А.л.- Л.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител е оспорил въззивата жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение, както и на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по предявен от К.А.И. против „А.л.- Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на задължение на „А.л.- Л.“ ЕООД за сумата 43 580 лв., представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 04.04.2017 г. за сумата 51 180 лв., с падеж 30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът е основал иска си на издаден на 04.04.2017 г., в гр. д., от ответника „А.л.- Л.“ ЕООД запис на заповед, с който търговското дружество, представлявано от управителя ***Р., като издател, безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя  К.А.И. сумата от 51180 лева. Падежът на поетото със записа на заповед паричното задължение е 30.09.2017 г., а за мястото на плащане е посочен гр. д..

Въз основа на описания запис на заповед, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1 от 02.01.2019 г. и изпълнителен лист срещу ответника за сумата 43 580 лева по ч. гр. д. № 416 по описа за 2018 год. на д.ския районен съд. Срещу посочената заповед е подадено своевременно възражение от „А.л.- Л.“ ЕООД, което е обусловило и правния интерес за поемателя по записа на заповед от предявяване на иска по чл. 422 ГПК.

Самият запис на заповед е редовен от външна страна и доколкото в случая са спазени всички изисквания по отношение на формата и реквизитите му - чл. 535, т. 2, във вр. с чл. 455 т. 3 и чл. 537 ТЗ, може да се изведе, че по несъмнен начин са установени както безусловно поетото задължение да се плати определена сума, така и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение към поемателя.

Въпреки, че процесното вземане се основава на произтичащото от  менителничния ефект парично задължение, ищецът е признал заявеното като възражение от ответника наличие на каузално правоотношение – договор за заем, връщането на сумата по който е било обезпечено с подписания от представителя на ответното дружество запис на заповед.

Следователно, в конкретния случай записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на друго, произтичащо от каузално правоотношение парично задължение. По този начин кредиторът се е снабдил с втора претенция за едно и също вземане. В такъв случай, със заявяването на субективни /лични/ менителнични възражения се преодолява абстрактния характер на менителничния ефект и тогава развитието на менителничното правоотношение се обуславя от каузалното. Същественото в крайна сметка е дали се установява съществуването на задължението по каузалната сделка, обуславяща съпътстващия я запис на заповед. В конкретния случай, от заявените в хода на производството обяснения на ответника и изразеното становище по предявения иск, може да се изведе, че поддържаното възражение е правопогасяващо, доколкото се твърди, че едноличният собственик на капитала  на „А.л.- Л.“ ЕООД и управител на дружеството е плащал различни суми на ищеца, и в рамките на година – две е върнал взетата в заем сума.

Спорът е относно действителния размер на задължението по договора за заем, а с оглед поддържаните от ответника правопогасяващи възражения - дали и каква сума по заемното правоотношение е била погасена.

За да отхвърли предявения иск, Смолянският окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал пълно и главно релевантните за спора факти, чиято доказателствена тежест носи – размера на уговорения и обезпечен с процесния менителничен ефект заем и предаването на конкретната заемна сума на ответника.

Тези изводи не се споделят от Пловдивския апелативен съд.

По делото не се спори относно обезпечителната функция на издадения от ответното дружество запис на заповед по отношение на сключен между страните договор за заем. Ето защо, с оглед твърдяно от ищеца  неизпълнение от страна на ответника по този договор и предвид изрично заявените от ответника правопогасяващи възражения относно вземанията на ищеца по договора за заем, в тежест на ищеца е установяването на фактите относно предоставянето на заема и неговия размер. Съответно – в тежест на ответника е установяване на фактите относно връщането на получената в заем сума.

         Първоинстанционният съд е направил верни изводи относно липса на представени от ищеца преки и/или косвени за извършено между страните предаване на сумата от 43580 лева, от което е последвал и извод за недоказаност „на сключен договор за заем за същата сума като източник на спорното вземане“. Липсата на доказателства за получен и невърнат заем в размер на исковата сума може да обуславя неоснователността на иск за тази сума, но все още не изключва напълно основателността на предявения иск.

          От обясненията на ответника включително и във въззивното производство се установява, че през 2017 г. той е получил от ищеца суми от 10 000 и от 12 000 лева или общо - 22000 лева, както и че тези суми са били необходими на представляваното от него търговско дружество за участие в търг за дърводобив. В случая е налице признание на ответника относно факта на реалното получаване на заемните суми и техния размер, доколкото направените в тази насока изявления установяват осъществяването на неизгодни за него факти. Признанията на Р. в тази насока се потвърждават косвено от показанията на разпитаните по делото свидетели – К., К.и С., ценени при условията на чл. 164, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3 ГПК.

С показанията си първите двама свидетели потвърждават обстоятелствата относно нуждата на ответника от заем, уговарянето му между ищеца и управителя на ответното дружество и получаването на заема от Р.. Свидетелят С. установява изготвянето на записа на заповед от него като адвокат, по поръчка на ищеца И., както и значението на този документ като обезпечение на предоставения от ищеца на ответното дружество заем. От показанията на свидетелите К.и Р. косвено се потвърждава и признанието на представителя на ответника относно размера на получения заем – според първия свидетел, сумата е 20 000 лева, а според втория - 25000 лева.

         Изложеното дотук налага извода, че в  конкретния случай записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на друго, произтичащо от каузално правоотношение парично задължение. Установен е и размерът на това задължение – 22 000 лева.

Доколкото, въпреки твърдението, че записът на заповед обезпечава единствено връщането на дадената в заем сума, както и на уговорена лихва, ищецът не доказва наличието на подобна уговорка, нито размера на такава лихва, следва да се приеме, че обезпечителната функция на ефекта е ограничена до доказания размер на заема от 22 000 лева.

С оглед поддържаното от ответника правопогасяващо възражение, в негова тежест е установяване на фактите по връщането на заема. От събраните по делото доказателства се установява единствено, че ответникът е върнал сумата 7600 лева. За връщането на други суми по заема над установения размер, ответникът в чиято тежест на доказване е установяването на тези факти, не е представил доказателства. Показанията на свидетелите относно извършени от ответника плащания по заема не променят горните изводи, не само защото същите са недопустими, предвид липсата на изрично съгласие от страните за установяването на тези факти със свидетелски показания, но и поради липсата на конкретни твърдения относно същите факти.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че действителният размер на обезпеченото с процесния запис на заповед вземане на ищеца, произтичащо от каузалната сделка, е в размер на 22000 лева. След връщане на сумата 7600 лева, дължимият остатък от това вземане възлиза на 14400 лева. За тази сума предявеният иск е основателен и следва да се уважи, след като се отмени обжалването решение в тази част. В останалата част, с която е отхвърлен предявения иск, за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 43580 лева, обжалваното решение следва да се потвърди.

В полза на страните следва да се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции, съразмерно с уважената – за ищеца, съответно съразмерно с отхвърлената – за ответника, части от иска, както следва:

В полза на ищеца К.И. следва да се присъди общо сумата 2742.50 лева -  разноски съразмерно с уважената част от иска, от които 762.60 лева разноски за заповедното производство; 1083.80 лева разноски първоинстанционното производство и 896.10 лева – разноски за въззивното производство.

 В полза на ответника „А.“ ЕООД следва да се присъди общо сумата 2008.70 лева -  деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 669.56 лева - разноски за  първоинстанционното производство и 1339.14 лева – разноски за въззивното производство.

 В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд

                  

Р      Е     Ш     И   :

        

ОТМЕНЯ решение № 493 от 27.12.2019 г., постановено по гр. дело № 35 по описа за 2019 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.А.И. против „А.л.Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на задължение на „А.л.- Л.“ ЕООД за сумата 14400 лв., представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 04.04.2017 г. за сумата 51 180 лв., с падеж 30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14400 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г. до окончателното и изплащане, както и в частта, с която К.А.И. е осъден да заплати на „А.л.Л.“ ЕООД сумата 1000 лева съдебни разноски, като вместо това в тази част постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „А.л.Л.“ ЕООД, ЕИК ***дължи на К.А.И., ЕГН **********, сумата 14400 лв., представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 04.04.2017 г. за сумата 51 180 лв., с падеж 30.09.2017 г., издаден като обезпечение на предоставен през 2017 г. от К.А.И. на „А.л.Л.“ ЕООД заем в общ размер от 22 000 лева, за която сума в полза К.А.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1 от 02.01.2019 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 416 по описа за 2018 год. на д.ския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 14400 лева, смятано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „А.л.Л.“ ЕООД, ЕИК ***да заплати  на К.А.И., ЕГН ********** общо сумата 2742.50 лева -  деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, от които: 762.60 лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 416 по описа за 2018 год. на д.ския районен съд; 1083.80 лева разноски за производството по т.д. № 35 от 2019 г. на Смолянския окръжен съд и 896.10 лева – разноски за въззивното производство по в.т.д. № 95 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН ********** да заплати на „А.л.Л.“ ЕООД, ЕИК ***общо сумата 2008.70 лева -  деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 669.56 лева - разноски за производството по т.д. № 35 от 2019 г. на Смолянския окръжен съд и 1339.14 лева – разноски за въззивното производство по в.т.д. № 95 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 493 от 27.12.2019 г., постановено по гр. дело № 35 по описа за 2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от К.А.И. против „А.л.Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на задължение на „А.л.Л.“ ЕООД за разликата над 14 400 лева до 43 580 лв., представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 04.04.2017 г. за сумата 51 180 лв., с падеж 30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г. до окончателното и изплащане.

  Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: