Определение по дело №1031/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   1565               Година   25.04.2019         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети април                                                                               Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1031 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представени.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата е основала предявения иск, са посочени в исковата й молба и по същество се изразяват в това, че била собственик на имот в - и клиент на ответника с № -, ИТН -. Преди няколко дни получила от него писмо изх. № 7491097-1/14.02.2019 г. с приложени документи. В същото било посочено, че при проверка на меренето на ел.енергия било установено, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 60,63 % и на основание чл.48 и чл.51/1/ ПИКЕЕ, сметката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 28.01.2018 г. до 07.02.2018 г. за 10 дни. Допълнително начислената й сума вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия била на стойност 131.90 лева. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не била манипулирала електромера си. Не знаела за подобно действие и на друго лице. Към момента не била платила тази сума от 131.90 лева и не дължала плащането й, поради което имала правен интерес от предявения иск за недължимостта й. Допълнително начислената й сума за ел.енергия била недължима. Не била присъствала на извършената проверка. Не била уведомена за нея. Електромерът се намирал в заключено ел.табло извън имота й. В изпратеният й констативен протокол № 403045/07.02.2018 г. било записано, че същият се съставял и проверката се извършила на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, които с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС били отменени изцяло, с изключение на чл.48-51. Решението било в сила от 14.02.2017 г. Само това било достатъчно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката й била лишена от основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена правна норма. В писмото се сочело, че корекцията се извършвала на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ ПИКЕЕ, които също били отменени от ВАС, макар и след извършване на проверката, но било видно от чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, че препращал към отменения чл. 47 ПИКЕЕ. От това следвало, че проверката била извършена въз основа на отменени правни норми, което пък било самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката й била лишена от основание. Допълнителната ел. енергия й била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. От констативния протокол № 377575 от 07.12.2017 г. било видно, че бил съставен в присъствие на двама свидетели, които били посочени единствено с две имена. Процесният констативен протокол бил съставен в нарушение на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не отговаряли на посочените законови изисквания. Положените подписи на свидетели били на две лица, които не били индивидуализирани с трите си имена, адрес, ЕГН. Не било посочено и качеството им. Констативният протокол бил частен свидетелстващ/удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато бил съставен в нарушение на ПИКЕЕ, не можел да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в него. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. В противен случай му се позволявало да получи цена за недоставена от него ел.енергия. Не ставало ясно как ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ и какъв точно бил този период. Липсвали и данни за виновното й поведение. Електромерът се намирал извън имота й и освен служители на Е.Р., други лица нямали физически достъп до него. В този смисъл, дори да били налице неточности при отчитането на ел.енергия, същите не били причинени от нея. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя с корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и задължението за поддържането им в изправност било негово. Липсвало и законово основание за корекцията. Според  трайната съдебна практика, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ да бил предвиден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при наличните ПИКЕЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба общи условия на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите ОУ на същия било предвидено само задължение за уведомяване, но не и ред за това. Тази теза се повтаряла и в посоченото в исковата молба решение на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи 131.90 лева за допълнително начислена й ел. енергия вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за обект в  -, с клиентски № -, за периода от 28.01.2018 г. до 07.02.2018 г., за която сума била издадена фактура № **********/14.02.2019 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че този иск бил допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. На 07.12.2018 г. двама служители на Е.Р. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер № ********* в обекта на ищцата, който демонтирали без да го замерят с еталонен уред, защото получили такова нареждане получили за конкретната проверка и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с но­мер 477040, с цел да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото му монтирали нов електромер, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези действия съставили констативен протокол № 403045/07.12.2018 г. Въпреки положените усилия не могли да открият клиента, за да присъствал на про­верката и тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора, които подписали констативния протокол. Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в ОУ на Е.Ю., които одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г. и действали между страните. Сваленият електромер бил предаден на Б. за експертиза, като заключението й било, че бил осъществен достъп до вътрешността му, където на електронната му платка при елементи на позиции R37, R26, R19 и R37, допълнително били монтирани два нерегламентирани резистора, водещи до промяна на метрологичните му характеристики. Единият от двата проводника, които свързвали металната пластина на индикация за свален капак на клемния блок с електронната платка на електромера посредством куплунг Х15, бил срязан, което било обективирано в изготвения от Б. констативен протокол от метрологична експертиза № 1321/24.10.2018 г. След като било установено, че били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, посоченият оператор на разпределителната ел.мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълни­телно количество ел.енергия на клиента в размер на 1041 kWh, като дължимата сума за същата била 131.90 лева с ДДС. Корекционният период бил 10 дни, като първата му дата била 28.01.2018 г., което било датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била тази на проверката. Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/14.02.2019 г. за допълнително начислената сума. Всички документи, касаещи процесната провер­ка, били изпратени на ищцата с писмо изх. № 7491097-1/14.02.2019 г. Към момента на ответника все още не била върната обратна разписка, но ищцата не оспорвала, че била получила писмото с приложенията, касаещи проверката. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ, които да регламентирали и условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на тези случаи. В случая се прилагал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точния про­цент на грешка. А формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновното му поведение. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение кой бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на лицето, което го било извършило, било от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това, а било точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да било установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността му за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите такива за процесния период били ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). В чл. 28, ал. 2 от същите бил уреден реда, по който уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, можело да се обоснове само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си усло­вия. Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на същият друг доставчик били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение на тези двете разпоредби се виждало ясно, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърлен, като в полза на ответника се присъдели сторените разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала възраженията си за недължимост на отричаното с иска й вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо; констативен протокол № 403045/07.02.2018 г.; справка за коригиране на сметка; фактура № **********/14.02.2019 г. и констативен протокол № 1321/24.10.2018 г.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.05.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: