№ 32
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Елизабета Д. Николова
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600320 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.
Постъпил е протест от представител на РП – Самоков, ТО - Ихтиман
срещу Присъда № 2 от 29.01.2024 г., постановена по НОХД 247/2023г., по
описа на РС – Ихтиман, с която подсъдимият К. Б. М. е признат за виновен в
това, че на на 03.05.2022г. около 23:00 часа в село Ж., общ. И., област С., в
двора на имот, съставляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми отреден за имот с
планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал 15 (петнадесети)
по дворищно-регулационния план на с. Ж., като проявил жестокост към
гръбначно животно –куче каракачанска порода, с име К., на възраст около 4
години, мъЖ., собственост на К. И. А., изразяваща се в прострелване на
кучето посредством опасно за живота на хора и животни средство, а именно –
гладкоцевно огнестрелно оръжие – пушка, и му причинил противозаконно
смърт по особено мъчителен начин за кучето – престъпление по чл. 325б, ал.
2, т. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание
1
лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските сторени в хода на
досъдебното и съдебното производство.
Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимият
К. Б. М. за невиновен в това, че на 03.05.2022г. около 23:00 часа в село Ж.,
общ. И., област С., в двора на имот, съставляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми
отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал
15 (петнадесети) по дворищно-регулационния план на с. Ж., се заканил с
убийство на И. Ж. С. с думите "Сега ще те убия" и с конклудентни действия
/насочил гладкоцевно огнестрелно оръжие – пушка, срещу С./ и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването - престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
В протеста и допълнението към него се излагат аргументи за
неправилност на съдебния акт, в частта му, с която подсъдимият М. е признат
за невиновен по повдигнатато му обвинение за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Отправя се критика към аналитичната дейност
на съда относно преценката на събрания доказателствен материал, в частност
– неправилно били кредитирани показанията на свидетеля И. С., дадени в хода
на съдебното следствие, вместо тези, дадени в хода на досъдебното
производство, които представителят на обвинението счита за категорични,
житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Също така се посочва, че тези показания са дадени непосредствено след
случилото се и то при спазване на разпоредбата на чл. 139 от НПК, предвид
факта, че свидетелят С. е неграмотен. Според прокурора изводите на
първоинстанционния съд, че възприятията на свидетеля С. са били повлияни
от работодателя му – свидетеля К. А., са неправилни, като счита, че с
показанията си в съденото заседание свидетелят С. се опитва да изгради
защитна версия на подсъдимия, предвид роднинската връзка между жената на
свидетеля и подсъдимия М..
С тези аргументи се отправя искане за отмяна на първоинстанционната
присъда в обжалваната й част и постановяване на нова, с която въззивният съд
да признае подсъдимия М. за виновен по повдигнатато обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В протеста се посочва също, че първоинстанционният съд е приложил
неправилно материлания закон, доссеЖ. престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2
от НК. Съдът не е взел предвид, че към момента на осъществяване на
деянието – 03.05.2022 г. за това престъпление, законодателят е предвиждал
наказание от една до три години лишаване от свобода. Следвало е според
прокурора, първоинстанционният съд да приложи чл. 2, ал. 2 от НК и тъй като
подсъдимият М. е бил неосъждан към момента на деянието – да бъде
2
приложен институтът на чл. 78а от НК, което районният съд неправилно не е
сторил.
Недоволен от присъдата на Ихтиманския районен съд е останал и
подсъдимият К. Б. М., който също е подал жалба по делото, чрез защитника си
адв. В. В. от ВТАК. В жалбата се сочи, че присъдата, в нейната осъдителна
част, е незаконосъобразна, неправилна и постановена в нарушение на закона.
Развити са съображения, че по делото няма събрани достатъчно убедителни
доказателства за виновността на подсъдимия, нито за съставомерността на
деянието от обективна и субективна страна. В тази връзка защита посочва, че
показанията на свидетелите И. С. и Д. И., дадени в хода на досъдебното
производство, са негодни и е следвало да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, предвид обстоятелството, че двете лица са
неграмотни. На следващо място показанията на свидетеля С., останали
изолирани, не се подкрепяли от останалите доказателства и не следвало да се
поставят в основата на осъдителна присъда.
Във въззивната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваната
присъда в осъдителната й част, като вместо нея да бъде постановена нова, с
която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен в подигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 от НК.
С определение № 263 от 17.06.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото няма
необходимост от събиране на доказателства в настоящото производство.
В последствие в открито заседание на 08.07.2024 г. въззивният състав е
преценил, че за обезпечаване изпълнението на задълженията му по чл. 314
НПК е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие и е допуснал
допълнителен разпит на свидетелят И. С..
Свидетелят е разпитан в открито заседание, проведено на 27.01.2025
година.
При въззивните прения представителят на държавното обвинение
поддържа протеста и оспорва въззивната жалба. Пледира за отмяна на
атакуваната присъда в оправдателната й част и постановяване на нова, с която
подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. В., оспорва изцяло протеста и
поддържа въззивната жалба по изложените в нея аргументи. Поддържа, че
доказателствената съвкупност е анализирана едностранчиво от
първоинстанционния съд, както и че на досъдебното производство са
допуснати множество пороци във връзка със събирането на доказателства. С
тези аргументи се желае потвърждаване на първоинстанционната присъда в
3
оправдателната й част и постановяване на нова въззивна присъда, с която
подсъдимият М. да признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325б, ал. 2 НК.
Подсъдимият К. Б. М. пред въззивния съд се присъединява към
становището на защитника си. В последната си дума пред съда заявява
желанието си да бъде оправдан по всички обвинения.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба и протест, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и
след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна, като съображенията за това са следните:
Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, при спазване на процесуалните
правила за събирането и проверкате им в наказателното производство,
първоинстанционният съд е направил верни и обосновани изводи по фактите.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на
фактическата обстановка по делото, която според настоящият състав е
следната:
Подсъдимият К. Б. М., ЕГН **********, роден на ******** г., е
бълагарин, с българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан
(реабилитиран), с адрес: с. Ж., общ. И., обл. С..
Свидетелят К. А. стопанисвал животновъдна ферма в с. Ж., общ. И., в
имот съставляващ УПИ VIII-369, в кв. 15, по дворичщно-регулационния план
на с. Ж.. Често отглежданите от него животни били пускани свободно из
землището на селото, като причинявали вреди на засетите култури.
Подсъдимият К. М. бил земеделски производител и на неговите посеви също
били причинявани щети.
Свидетелите И. Ж. С. и Д. А. И. работели в животновъдната ферма на
свидетеля А., като помагали в отглеждането на животни във фермата и
живеели там.
Вечерта на 03.05.2022г. свидетелите С. и И. били във фермата, когато
чули силен шум от форсиране на автомобилен двигател пред оградата.
Свидетелят С. излязъл навън и видял лек автомобил тип „джип“, който бил
паркиран пред вратата на фермата. На мястото на водача на автомобила бил
подсъдимият М., който попитал свидетелят С. къде е собственика на фермата
– свидетеля К. А.. След като свидетелят С. му обяснил, че собственикът го
няма, подсъдимият М. потеглил с джипа. Малко по-късно свидетеялт С.
отново чул шум от автомобилен двигател и излязъл навън. Видял подсъдимия
4
М., който ударил с джипа портите на фермата, след което отново попитал къде
е К. А.. Свидетелят С. отново казал на подсъдимият М., че собственикът го
няма във фермата, от което подсъдимяит се ядосал, извадил огнестрелно
оръжие – пушка, и възпроизвел изстрел срещу намиращото се пред оградата
куче - каракачанска порода, на име К., собственост на свидетеля К. А..
Свидетелите С. и И. се уплашили от изстрела и се скрили. В резултат на
произведения изстрел на кучето била причинена огнестрелна рана в областта
на ребрата от дясно, което нараняване довело до смъртта му
Подсъдимият М. си тръгнал, а свидетелите С. и И. отишли до дома на
свидетеля Г. А. - брат на свидетеля К. А.. Споделили с него за случилото се,
след което свидетеля Г. А. подал сигнал на телефон 112 и се обадил на брат си.
На място във фермата бил изпратен полицейски екип в състав
свидетелите В. В., Д. Ц. и И. Д., които след беседа с присъстващите лица
отишли до дома на подсъдимия М., където го задържали. Във фермата бил
извършен и оглед на местопроизшествие, за което е съставен надлежен
протокол.
Видно от представения протокол за претърсване и изземване с
разрешение на съдия, домът на подсъдимият е бил претърсен на 11.11.2022 г.,
като не са открити огнестрелни оръжия или други вещи забранени от закона.
Установява се от приетата съдебно-психологична експертиза, че
свидетелят С. не страда от същинско психично заболяване, като има лека
умствена изостаналост и е неграмотен – не може да чете и пише. Според
вещото лице той има лек когнитивен дефицит с по-отчетливи проблеми в
краткосрочната памет, без да са намалени психичните му годности и е в
състояние да възстанови в хронологична последователност случилото се.
Посочва се в заключението, че към момента на деянието у свидетеля С. се е
развила уплаха, силен страх и паника в отговор на силен психичен стрес.
По делото е изготвена и приета ветеринарно-медицинска експертиза,
вещото лице по която, след извършена аутопсия констатира, че е налице
входна огнестрелна рана в областта на горна част на ребрата с кърваво петно
по козината от дясно. Според вещото лице входната рана е с размер около 20-
25 мм, а изстрелът е произведен под ъгъл от 110 градуса от дясно странично на
кучето отзад напред и под 45 градусов ъгъл от горе на долу. Не е констатирана
изходна рана. При аутопсията вещото лице е открило три проектила – сачми,
като според заключението в резултат на огнестрелно проникващата рана са
причинени следните поражения на животното: разкъсване и кръвоизлив на
десен и ляв бял дроб, сърце и гръдна аорта. Посочените увреждания са били
смъртоносни, тъй като са засегнати жизненоважни органи, като в заключение
вещото лице посочва, че смъртта на животното е била изключително
мъчителна и при непрестанна агония. При разпита си пред
5
първоинстанционния съд експертът посочва, че стрелбата е била от близко
разстояние със ситни сачми и снопът е влязъл целия, като последователно е
разкъсал дробовете, сърцето и аортата и е останал под мишницата.
Извадените от тялото на животното три сачми са част от множеството, които
са останали в тялото на кучето.
За изследване на сачмите, извадени при аутопсията, и рентгеновите
снимки на трупа на животното е назначена видеотехническа и балистична
експертиза. Съгласно заключението на рентгеновите снимки се виждали
множество сферични обекти, а трите броя сачми представлявали сачми „3/0“ –
сачма с диаметър около 4.75 мм и тегло около 0,645 гр., с които заводски били
снарядени патрони за гладкоцевно огнестрелно оръжие 12-и и 16-и калибър.
Според вещите лица вероятната дистанция на изстрела е от 20 до 30 метра, в
зависимост от стеснението на цевта.
Установява се от приетата съдебно-фоноскопска експертиза, че
представения от „Национална система 112“ компакт диск надпис 03.05.2022
г., съдържа запис, в който лице, представящо се за Г. А., подава сигнал, че
подсъдимият К. М. стреля по момчетата, които спят в стопански двор.
Гореизложената фактическа обстановка настоящият съд намира за
безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата и въззивна съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелите: И. С., Д. И., Г. А., К.
А.; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване, справка за съдимост на подсъдимия, както и от заключенията по
изготвените съдебно- психологична експертиза, ветеринарно-медицинска
експертиза, видеотехническа и балистична експертиза и съдебно-фоноскопска
експертиза.
След извършена самостоятелна преценка на доказателствената
съвкупност по делото, настоящият състав счита, че основните фактически
констатации на РС - Ихтиман са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати
и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като
в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз
основа на които е изградил фактическите си констатации.
Предвид това настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствения материал по делото, извършен от първоинстанционния съд,
както и изложените в тази връзка мотиви относно това кои доказателства
кредитира и кои не.
В настоящия случай основен източник на информация се явяват
6
показанията на свидетеля И. С., поради което доводите както във въззивната
жалба, така и в протеста на държавното обвинение, до голяма степен са
свързани именно с извършените от първоинстанционния съд анализ и оценка
на посоченото доказателство.
Действително между показанията на свидетеля С., дадени при разпита
му в досъдебната фаза и тези, дадени в хода на съдебното следствие пред
двете инстанции, е налице противоречие, свързано най-вече с обстоятелството
отправена ли е от страна на подсъдимия М. закана за убийство на свидетеля
чрез думите „Сега ще те убия“ и с конклудентни действия – насочване срещу
него на гладкоцевно оръжие пушка.
След проведения допълнителен разпит на свидетеля С. в рамките на
въззивното следствие, настоящият състав намира, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд е поставил в основата на решаващите си изводи по
фактите, именно показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното
следствие. И пред двете съдебни инстанции свидетелят С. е категоричен, че
подсъдимият М. не е отправял заплахи по негов адрес, не го е обиждал и не е
насочвал пушка към него. Подобно на първоинстанционния съд, настоящият
състав цени тези показания в контекста на съдебно-психологичната експертиза
за свидетелската годност на С. и отчитайки обстоятелството, че той е
единственият очевидец на случилото се. В тази връзка въззивният съд също
намира, че за достоверни следва да се приемат показанията на свидетеля С.,
дадени пред двете съдебни инстанции, доколкото същите са еднопосочни и
непротиворечиви. Поради това неоснователни са доводите на прокурора
относно доказаната съставомерност на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, за
което на подсъдимият М. е повдигнато обвинение.
От друга страна показанията на свидетеля С. са последователни по
отношение на обстоятелството, че именно подсъдимият М. двукратно е
посетил кравефермата вечерта на 03.05.2022 г., търсейки собственика К. А.,
като при второто посещение е извадил огнестрелно оръжие – пушка, и е
застрелял намиращото се пред оградата каракачанско куче. Както правилно е
посочил първоинстанционния съд тези показания, макар и косвено, се
подкрепят от показанията на свидетелите Д. И., Г. А., В. В., И. Д. и Д. Ц..
Също така следва да се отбележи, че изложеното от свидетеля С.
предположение, че подсъдимият М. е стрелял „без да иска“ се опровергава от
заключенията на ветеринарно-медицинската и съдебно-балистичната
експертиза, според които изстрелът е осъществен от близко разстояние (около
20-30 метра) и под ъгъл от 110 градуса от дясно странично на кучето отзад
напред и по 45 градусов ъгъл отгоре надолу. Поради това неоснователно е
поддържаното от защитата възражение за недоказаност на престъплението по
чл. 325б, ал. 2, т. 2 НК.
7
Не могат да бъдат споделени и оплакванията изложени във въззивната
жалба за едностранчив анализ на доказателствената съвкупност по делото, тъй
като първоинстанционният съд е съпоставил гласните доказателства както
едни с други, така и с останалия доказателствен материал. Поради това, както
се посочи и по-горе, показанията на свидетеля С. (дадени пред съда),
представляват достатъчно стабилна доказателствена опора и могат да се
поставят в основата на присъдата. В тази връзка следва да се отбележи също,
че съдът изгражда своите изводи не само от показанията на един свидетел, а от
всички годни доказателствени средства. Когато едно доказателство допълва
или подкрепя друго, е достатъчно основание за съда да изгради обективно
вътрешното си убеждение. Ето защо, обосновавайки осъдителните си изводи
основно с показанията на свидетеля С. и заключението по ветерианрно-
медицинската ескпертиза, контролираният съд не е допуснал процесуално
нарушение.
Настоящият състав не намира за необходимо подробно да обсъжда
изложеното от защитата възражение свързано с опорочеността на разпита на
свидетеля С., проведен в хода на досъдебното производство, предвид
обстоятелството, че показанията от този разпит не са кредитирани, съответно,
поставени в основата на фактическите изводи, възприети и от двете
инстанции. Само за пълнота следва да се отбележи, че разпитът е проведен в
присъствието на четец, което санира неговата годност като доказателствено
средство по смисъла на НПК.
При така установената фактическа обстановка и след самостоятелна
преценка на всички релевантни за делото обстоятелства, настоящият въззивен
състав на СОС се солидаризира изцяло с изводите на първата инстанция,
касателно съставомерността на деянията, за които подсъдимият М. е
привлечен като обвиняем.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на
обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Както
бе посочено по-горе, показанията на свидетеля С., дадени в досъдебното
производство, не следва да се кредитират, а по делото не са събрани други
доказателства, от които с категоричност да се установи, че на
инкриминираната дата, подсъдимият М. му се е заканил с думите „Сега ще те
убия“ и това да е възбудило у него основателен страх. Настоящият състав
напълно възприема изложените в тази връзка мотиви на РС – Ихтиман и не
намира за необходимо да ги преповтаря. Предвид това въззивният съд счита,
че правилно и законосъобразно на основание чл. 304 НПК, с атакуваната
присъда, контролираният съд е оправдал подсъдимия М. по повдигнатото му
обвинение за посоченото престъпление.
По отношение на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 НК, настоящият
8
състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че именно
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление.
От обективна страна безспорно се установи, че на 03.05.2022 г. в двора
на имот (кравеферма), представляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми отреден за
имот с планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал 15
(петнадесети) по дворищно-регулационния план на с. Ж., подсъдимият М. е
проявил жестокост към грабначно животно – куче каракачанска порода, с име
К., на възраст около 4 години, мъЖ., собственост на К. И. А., изразяваща се в
прострелване на кучето посредством опасно за живота на хора и животни
средство, а именно – гладкоцевно огнестрелно оръжие – пушка, и му
причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин за кучето. За
въззивният съд не съществува съмнение, че са налице всички съставомерни
признаци на престъплението, като безспорно кучето, като биологичен вид, е
грабначно животно, а действията срещу него, довели до престъпния резултат –
неговата смърт, са проява на жестокост от страна на подсъдимият. Налице са и
квалифициращите признаци на състава, като несъмнено огнестрелното
оръжие представлява средство, опасно за хора и животни, а настъпването на
смъртта, с оглед начина на осъществяване на деянието, е по особено
мъчителен за животното начин.
От субективна страна правилно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият М. е имал представи за всички обективни елементи от състава на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Процесуално нарушение в ревизирания съдебен акт настоящият съд
съзря при извършената от първоинсатнционния съд индивидуализация на
наказанието, наложено на подсъдимия М..
При определяне на справедливото наказание районният съд е посочил,
че нормата на чл. 325б, ал. 2, т. 2 НК предвижда наказание„лишаване от
свобода“ от две до четири години и „глоба“ от две до пет хиляди лева, като не
е съобразил, че посоченото наказание е въведено с изменението на
материалния закон, публикувано в ДВ, бр. 67 от 2023 година. Преди
посоченото изменение, нормата на чл. 325б, ал. 2, т. 2 НК е предвиждала
наказанието „лишаване от свобода“ да е за срок от една до три години.
Предвид това и съобразявайки нормата на чл. 2, ал. 2 НК, настоящият
състав намира, че в конкретния случай следва да бъде приложен материалният
закон, действал към датата на деянието, като най-благоприятен за дееца.
Както бе посочено в тази предходна редакция законодателят е предвиждал
срокът на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде от една до три години,
което е и една от необходимите предпоставки за приложението на чл. 78а НК.
9
Налице са и останалите условия, визирани в посочената норма за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност, чрез налагане на
административно наказание. А именно – подсъдимият М. е пълнолетно лице,
не е осъждан за престъпление от общ характер – същият е реабилитиран, не е
осовобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Действително съгласно справката за съдимост на подсъдимият М. същият е
осъждан два пъти: 1) по НОХД № 486/2011 г. по описа на РС - Ихтиман, като
със Споразумение № 181/24.10.2011 г., влязло в сила на същата дата му е
наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца; и 2) по НОХД № 655/2013 г. по описа на РС – Ихтиман, като със
Споразумение № 172/02.12.2013 г., влязло в сила на същата дата му е
наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и шест месеца, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. Въпреки че по делото
няма данни за това дали и кога тези наказания са изтърпяни, то може да се
направи безпротиворечив извод, че подсъдимият М. е бил реабилитиран към
датата на деянието, а именно 03.05.2022 година. В тази връзка съдът съобрази,
че от влизане в сила на предходните осъждания на подсъдимия М. до датата на
деянието последователно са изтекли и двата срока – давностният по чл. 82, ал.
4, вр. ал. 1, т. 5 НК и реабилитационният по чл. 88а НК за всички наложени му
наказания. В този смисъл са мотивите към т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение
№ 2 от 28.02.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС.
Предвид изложеното относно наличието на всички предпоставки за
приложение на чл. 78а НК, районният съд е следвало да освободи
подсъдимия М. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК и да му наложи
административно наказание „глоба“ в предвидения в закона размер от 1 000 до
5 000 лева. След като първата инстанция не е направила това, въззивният съд
на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 НПК, следва да измени обжалваната присъда
в посочения смисъл.
При определяне на размера на административното наказание „глоба“
настоящият състав се съобрази с имотното състояние на подсъдимия и отчете
като смекчаващо отговорността му обстоятелство, приетото от
първоинстанционния съд, че подсъдимият М. е бил мотивиран от поведението
10
на собственика на кучето - свидетеля К. А., чийто животни системно са
нанасяли вреди на посевите на различни земеделски стопани в с. Ж.. Не
следва да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, приетото от настоящия състав, чисто съдебно минало на
подсъдимия М., доколкото същото се явява необходима предпоставка за
приложението на чл. 78а и не може да се съобразява повторно. Въззивният
съд, подобно на първоинстанционния не констатира отегчаващи вината на
подсъдимия М. обстоятелства, като намира, че обществената опасност на
деянието не е по-висока от характерната за този вид престъпления. С оглед на
всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието, въззивният съд счете, че за извършеното от подъсдимия М.
престъпление, следва да му бъде наложено административно наказание
„глоба“ в минималния, предвиден в закона, размер, а именно 1 000 лева, която
следва да бъде заплатена в полза на държавата.
Присъдата е правилна в частта за разноските, които на основание чл.
189, ал. 3 НПК са възложени изцяло в тежест на подсъдимия.
При извършената цялостна проверка на правилността на обжалвания
акт, съгласно чл. 341 НПК, при която проверка не се констатираха основания
за неговата отмяна, респ. отмяна и връщане за ново разглеждане, СОС намери,
че същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 3 , вр. чл. 337, ал. 1, т. 4
НПК, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 2 от 29.01.2024 г., постановена по НОХД
247/2023г., по описа на РС – Ихтиман в ЧАСТТА относно наложеното на
подсъдимия К. Б. М. (със снета по делото самоличност) наказание, като на
основание чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
му НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00
(хиляда) лева.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
11
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12