Решение по дело №119/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение 47/03.09.2012г., постановено по гр.д. N272/2011г., А.ският районен съд еотхвърлил предявеният от С. И. А. против Е. М. О., Б. М. Б., Е. М. М. и С. М. Ф. иск с правно основание чл.108 от ЗС, да й бъде отстъпена собствеността и предадено владението върху недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 330 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м., находящи се в С., О., обл.К., при граници на имота: имот на И. О., път, джамия и зем.земи, както и искането за отмяна на Нот.акт № 1, том I, н.д. № 4/ 1966г. на А. районен съд. С решението е отхвърлен и предявеният от ищцата иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата С. И. А., която го обжалва чрез пълномощника си. Сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и ´роцесуалните правила. Излага съображения. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивницата се представлява от адв.Х., който поддържа жалбата.

Въззиваемите Е. М. О., Б. М. Б., Е. М. М. и С. М. Ф. оспорват жалбата чрез назначените им особени представители. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. И. А. против Е. М. О., Б.М. Б., Е. М. М. и С. М. Ф.. Твърди се със същата, че ищцата била собственик на 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 330 кв.м., ведно със построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м., находящи се в С., О., обл.К., при граници на имота - имот на И. О., път, джамия и земеделски земи. Имотът й бил останал в наследство от майка й К. Б. О., починала на 05.06.1963г., а тя от своя страна го наследила от своята майка Е. Б. О., починала на 03.01.1977г. Ищцата твърди също така, че баба й имала трима наследника - М. Б. О., М. Б. О. и Е. Б. О., които били отгледани в къщата. В началото на 2011г. разбрала, че през 1966г. чичо й М. Б. О. се снабдил с нотариален акт за собственост върху описаният недвижим имот по давностно владение, а впоследствие го дарил на сина си - първия ответник по делото Е. М. О.. Сочи още, че М. Б. О. не бил владял имота повече от 10 години самостоятелно, защото до 1977г. - до смъртта си, там живяла бабата Е. Б. О., която го ползвала повече от 40 години, а майката на ищцата - К. Б. О. живяла и владеела имота до 1963г., до смъртта си. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да осъди ответниците да й отстъпят собствеността и й предадат владението на 1/3 от описаните имоти, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени н.а. № 1, том I, н.д. № 4/ 1966г. на А.ския районен съд; претендира също на основание чл.26 от ЗЗД да се обяви нищожността на н.а. № 3, том I, н.д. № 30/ 1990г. на Ардинския районен съд.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че ищцата и ответниците Е. М. О., Б.М. Б., Е. М. М. и С. М. Ф. имат общ наследодател, а именно – тяхната баба Е Б О. Последната е починала на 03.01.1977г., към който момент са били починали две от трите й деца – М.Б.О. и К.Б. – майка на ищцата, поради което буди недоумение у съда твърдението на ищцата, че нейната майка била наследница на Е.О.. Това е житейски абсолютно невъзможно при положение, че дъщерята К. е починала преди своята майка Е.

Установява се също така, че през 1966г. М. Б О. /наследодател на ответниците/ е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 330 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м., находящи се в С., О., обл.К.

С НА №3, том I, н.д. № 30/ 1990г. на А-ския районен съд, М. Б. О. дарил имотите на сина си Е. М. О. /тогава с имената Е.М. Т./.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че къщата била строена от бабата Е и нейният съпруг, като тя живяла в нея до смъртта си през 1977г. След смъртта на майката на ищцата през 1963г., ищцата се омъжила в друго село и след това не е живяла в процесния имот. В имота не живеели и ответниците, които се намирали в чужбина. Установява се, че дворното място се ползвало от техен родственик, който не допускал ищцата да влиза в двора.

При така събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.26 от ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционтото решение, които намира за правилни и обосновани.

За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на недвижимия имот, който ответникът владее без основание.

В настоящия процес ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот – не се доказва по делото нейната наследодателка да е била собственик на имота, поради което и след смъртта й тя не го е придобила по наследство; освен това ищцата не проведе главно и пълно доказване на твърденията си, че собствеността й се смущава от ответниците по иска. Не на последно място, не са представени доказателства оборващи доказателствената сила на двата нотариални акта – този за придобиването на имота по давностно владение от М. Б. О., и актът, с който М. Б. е дарил имотите на своя син – ответника по иска Е. О..

По отношение на предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД следва да се отбележи, че продажбата на недвижим имот от несобственик не прави сделката нищожна и в този смисъл е константната съдебна практика.

Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на въззивницата за деловодни разноски, те следва да останат в нейна тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N47/03.09.2019г., постановено по по гр.д.N 272/2011г. по описа на Ардинския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.