Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 19.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията И. гр. дело №
391 по описа за
Производството е по реда на чл.
294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 112 от 30.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 696/2017 г. на Районен
съд – Костинброд, са отхвърлени предявените от А.Н.Д.-М., Р.И.Д. и М.Н.Д. срещу
Б.Т.И., С.Т.С., А. В. Т., Т.М.Т., В.М.Т., И.П.И., Б.А.И.,*** А. Н., Н.И. Д., Л.Д.А.
и А.Д.А. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на собствеността
и владението върху недвижим имот, съставляващ вилно място, находящо се в
землището на с. Г., м. „П.”, с площ от 500 кв.м., при съседи: Ц. Г. Д., път,
държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м, част от който имот с площ от 197
кв.м. в югоизточната част на имота, и част с площ 147 кв.м. в югозападната част
от имота, съгласно геодезическа снимка.
Решението е обжалвано от ищците в
първоинстанционното производство като незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на
процесуалните норми. В жалбата се излага възражение срещу извода на
първоинстанционния съд, че ответниците са собственици на имотите, част от които
ищците твърдят, че попадат в собствения им имот, на основание решение №
1013/19.06.1996 г. на ПК- Г., респ. на основание констативен нот. акт № 196, т.
ІІ, рег. № 1940, дело № 611/1996 г. Във връзка с това се развиват съображения,
че решението е основано на изрично изключено от съда доказателство, а именно
горепосоченото решение на ПК, че съдът е елиминирал приетото като доказателство
геодезическо заснемане на процесния имот, не е собразил направеното от ищците
оспорване на горепосочения нотариален акт, с който се легитимират ответниците,
както и че не е изяснил статута на имоти № 004004 и 004005, пренебрегвайки
становището на вещото лице по приетата съдибно-техническа експертиза. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважат
предявените искове.
Въззиваемите не са представили
отговор на въззивната жалба.
По въззивната
жалба на ищците е било образувано въззивно гр.д. № 526/2018 г. на Софийски
окръжен съд, по което е постановено решение № 406/27.12.2018 г., с което е
потвърдено решението на Костинбродския районен съд. По касационна жалба на
ищците срещу посоченото решение на СОС е било образувано гр.д. № 1991/19 г. на
ВКС. С решение № 54/07.2020 г. на ВКС е отменено въззивното решение и делото
върнато за нова разглеждане на друг състав на СОС. В мотивите на отменителното
решение на ВКС е прието, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение,
като е основал решаващите си изводи си на решение № 1013/19.06.1996 г. на ПК –
гр. Г., с което част ответниците се легитимират като собственици на процесния
имот, което решение е било изрично изключено от доказателствата по делото с
определение от 06.11.2017 г. на първоинстанционния съд, без да уведоми
страните, че отново приема това решение на ПК като доказтелство по делото и без
да им даде възможност да го оспорят. Дадено е указание при новото разглеждане
на делото да се допусне служебно допълнителна съдебно-техническа експертиза с
посочени задачи. Указано е при постановяване на решението съдът да се произнесе
по направеното от ищците оспорване на легитимиращото действие на представения
констативен нотариален акт № 196/03.12.199 г., както и да се обоснове защо
кредитира или не кредитира представеното геодезическо заснемане, като отчете и
обстоятелството, че представеното пред първоинстанционния съд решение 1013/19.06.1996 г. на ПК – гр. Г. е било
изключено от доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК и никоя от
страните не е поискала от въззивния съд това решение отново да бъде прието като
доказателство.
При новото разглеждане на делото
пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания. В хода по
същество жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. В., поддържат жалбата и
настояват за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се
уважат предявените искове. Ответниците по жалба, чрез пълномощника им адв. Т.,
оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на решението.
За да се произнесе, въззивният съд
взе предвид следното:
А.Н.Д.-М., Р.И.Д. и М.Н.Д. са предявили
искове, както следва: 1. срещу Б.Т.И., С.Т.С., А. В. Т., Т.М.Т., В.М.Т., И.П.И.
искове за осъждането им да предадат на ищците владението върху част с площ от
147 кв.м., находяща се в югозападната част на собствения на ищците недвижим
имот, съставляващ вилно място, находящо се в землището на с. Г., м. „П.” с площ
500 кв.м. и съседи по нот. акт: Ц. Г. Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС,
индивидуализирана на представена с исковата молба геодезическа снимка; 2. срещу
Б.А.И.,*** А. Н., Н.И.Д., Л.Д.А. и А.Д.А. искове за осъждането им предадат на ищците владението върху част с
площ от 147 кв.м., находяща се в югоизточната част на собствения на ищците недвижим
имот, съставляващ вилно място, находящо се в землището на с. Г., м. „П.” с площ
500 кв.м. и съседи по нот. акт: Ц. Г. Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС,
индивидуализирана на представена с исковата молба геодезическа снимка.
Ищците твърдят в
исковата молба, че са собственици по наследство от Н. А. Д. на поземлен имот,
съставляващ вилно място, находящо се в землището на с. Г., м. „П.”, с площ от
500 кв.м., при съседи по нотариален акт № 151, т. ІІ, дело № 353/1983 г.: Ц. Г.
Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото
едноетажна вилна сграда със застроена площ от 28 кв.м. Твърди се, че вилната
сграда законно построена през
В писмените си
отговори на исковата молба ответниците Б.А.И.,*** А. Н., Н.И.Д., Б.Т.И., Т.М.Т.
и И.П.И. оспорват изцяло предявените искове. Излагат възражение, че не е налице
идентичност между имота на ищците, който е съседен на имота на ответниците и
процесния имот, показан на приложената към исковата молба геодезическа снимка.
Ответниците Б.И., Т.Т. и И.И. твърдят, че наследодателят им Т.И. П. с влязло в
сила решение № 1013/19.06.1996 г. на ПК – Г. е придобил собствеността върху
ливада с площ 1455 кв.м. в м. „П.”, съставляващ имот № 000405 по картата на
землището на с. Г., който имот е описан под № 3 в нот. акт № 196, т. ІІ, рег. №
1940, дело № 611/1999 г. на КРС и не е
идентичен с претендирания от ищците. Ответниците Б.И.,*** Н. и Н. Д. твърдят,
че с решение № 1013/19.06.1996 г. на ПК-Г. наследодателят им А.Д. И. е придобил
собствеността върху ливада с площ 1209 кв.м. в м. „П.”, съставляваща имот №
004004 по картата на землището на с. Г., който имот не е идентичен с
претендирания от ищците.
Софийският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед
дадените с отменителното решение на ВКС указания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено, че
ищците са собственици на реална част с площ 197 кв.м., находяща се в
югоизточната част на собствения им недвижим имот, представляващ вилно място в
землището на с. Г., м. „П.” в площ от 500 кв.м. при описани съседи, както и на
част с площ от 147 кв.м., находяща се в югозападната част от този имот, които
части са отразени на приложена към исковата молба геодезическа снимка, и за
осъждане на ответниците да им предадат владението върху тези части.
Ищците се легитимират като
собственици на описаното вилно място и построената в него вилна сграда с площ
28 кв.м. с нотариален акт № 151, т. ІІ, дело
№ 353/1983 г. на КРС, с който наследодателят им Н. А. Д. е придобил имота по
дарение от М. Т.Д.. Установява се от представения нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 142, т. ХІV, дело № 2484/65 г. на нотариус при Софийски
народен съд, че А. Н.Д. е признат за собственик на основание съдебно решение по
чл.19 от ЗЗД на дворно място – ливада, находящо се в м. „П.” в землището на с. Г.
с площ 500 кв.м., при съседи: ливада на ТКЗС, Ц. Г. Д., черен път и държавна
гора. Този имот е бил предмет на съдебна делба през
Видно от представената геодезическа
снимка, изготвена при извършено геодезическо заснемане от ЕТ „И. – Ц. К.”, съобразно
която ищците индивидуализират претендираните от тях реални части от имота им,
претендираният от тях наследствен имот попада частично в имот, обозначен като №
4, владян от наследниците на А.Д. И., и имот, обозначен като № 5, владян от
наследниците на Т.И. П.. Няма спор по делото, а се установява и от съпоставка
на геодезическата снимка и съдържащите се в приобщените административни
преписки скици, че имотът, обозначен на геодезическата снимка като № 4, е идентичен
с имот № 004004 по КВС на землището на с. Г., съставляващ ливада с площ 1,209
дка, а имотът, обозначен като № 5 е идентичен с имот № 004005, съставляващ
ливада с площ 1,455 дка.
Ответниците Б.И.,
Т.Т. и И.И. са противопоставили възражение, че имот № 004005 е придобит от
техния наследодател Т.И. П. по силата на извършена земеделска реституция, а
ответниците Б.И.,*** Н. и Н.Д. са противопоставили възражение, че имот 004004 е
придобит от техния наследодател А.Д. И. на същото основание. Всички ответници
са направили възражение, че така възстановените им имоти не попадат в имота на
ищците, и са оспорили твърдението на ищците, че техният имот се намира на
мястото, на което е отразен в представената геодезическа снимка.
При така направените
възражения, първият и основен за решаването на спора между страните е въпросът
дали процесните площи, индивидуализирани по местоположение посредством
представената геодезическа снимка, са идентични или попадат в имота, описан в
нотариалните актове, от които ищците извеждат правото си на собственост върху
имота. Представената геодезическа снимка служи за графическо изображение на
претендираните от ищците площи, т.е. посредством нея тези площи са
индивидуализирани в исковата молба по местоположение, площ и граници. Сама по
себе си, обаче, геодезическата снимка, доколкото е изготвена въз основа на
показаното от ищците местоположение на имота, не може да служи като
доказателство за идентичност на обозначения в нея имот с имота, предмет на
нотариалните актове, с които ищците се легитимират като собственици. Извод за
такава идентичност не може да се направи от събраните по делото доказателства.
При извършване на съпоставка на описанието на имота в легитимиращите ищците
нотариални актове и всички останали събрани по делото доказателства, в това
число представените от ОС”З” скици на всички възстановени съседни имоти, не
може да се направи категоричен извод, че местоположението на имота, предмет на
тези нотариални актове, е там, където същият е отразен на геодезическата
снимка, посредством която е индивидуализиран процесния имот с исковата молба. Вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза е посочило, че е невъзможно да
се идентифицира конкретната конфигурация на имота и неговите граници. Описаният
в нотариалните актове имот е извън регулацията, като за махала „П.” няма стар
кадастър, което се установява от приетото в първата инстанция заключение на СТЕ.
Единствената индиция за местоположение на процесния имот на посоченото в
геодезическата снимка място е съществуващата там сграда /понастоящем
полуразрушена/, каквато е отразена и картата на възстановената собственост,
видно от скиците на възстановените в тази местност имоти, но точните граници на
имота не могат да се установят от наличните по делото доказателства. Видно е от
изобразеното на геодезическата снимка разположение на имота, че същият няма
излаз на път, поради което не е налице съответствие с посочената в нотариалните
актове граница на имота. Не е налице съвпадане и с друга посочена в
нотариалните актове граница – държавна гора, доколкото видно от представените
скици на всички съседни поземлени имоти, няма такъв съседен имот, който да
съставлява горски имот. Други
доказателства не са ангажирани от ищците за доказване на твърдението им, че претендираните
от тях площи попадат в имота, на който твърдят, че са собственици на заявеното
от тях основание – договор за дарение и наследство. С оглед на това следва да
се приеме, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване,
че са собственици на процесните площи на заявеното от тях основание. Това обосновава
извод за неоснователност на предявените от тях ревандикациони искове.
Следва да се
отбележи за пълнота, че от приетите в първата инстанция и във въззивното производство
заключения на СТЕ се установява, че имотът, предмет на нотариалния акт, от
който ищците извеждат правото си на собственост върху процесните площи, е имал
земеделски характер и никога не е бил част от урбанизираната територия на с. Г..
Видно е от представената извадка на регистъра на земеделските земи в землището
на с. Г. по партидата на имот № 004009 /л. 241 от първоинстанционното дело/, че
този имот е получен чрез разделяне на имот №
С оглед на
извода за недоказаност на първата предпоставка на ревандикационната претенция
на ищците, а именно, че са собственици на процесните площи, обозначени на
представената от тях геодезическа снимка, на твърдяното основание, предявените
искове следва да се отхвърлят. При този извод е безпредметно да се обсъжда въпросът
за легитимацията на ответниците като собственици на тези имоти на заявеното от
тях основание – реституция по ЗСПЗЗ, респ. и направеното от ищците оспорване на
легитимиращия ги констативен нотариален акт, както и възражението относно
доказателствената стойност на решението на ПК-Г. № 1013/19.06.1996 г. Само за
пълнота на изложението и предвид дадените с отменителното решение на ВКС
указания, следва да се посочи следното: Действително, с оглед изричното
изключване от районния съд от доказателствения материал по делото на решение №
1013/19.06.1996 г. на ПК – Г., на което ответниците се позовават като легитимиращо
твърдяното от тях право на собственост върху имоти № 004004 и № 004005, и
липсата на искане от отвтниците същото отново да бъде прието като доказателство
в хода на първоинстанционното и въззивното производство и при новото му
разглеждане, следва да се приеме, че ответниците не са доказали в полза на
техните наследодатели да е проведена реституция на тези имоти по реда на ЗСПЗЗ,
респ. материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт №
196/1999 г., издаден въз основа на това възстановително решение, е оборена.
Този извод, обаче, е ирелевантен за спора, тъй като предмет на установяване в
настоящото производство е правото на собственост на ищците върху процесните
площи на твърдяното от тях основание, а ответниците не са предявили насрещни собственически
искове.
По изложените
съображения и с оглед съвпадането на крайния извод на настоящата инстанция с
този на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците по жалба
искане за разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им заплатят
направените разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 30.04.2018 г., постановено по гр.д. № 696/2017
г. по описа на Костинбродски районен съд.
ОСЪЖДА А.Н.Д.-М., Р.И.Д. и М.Н.Д. да заплатят на Б.Т.И., С.Т.С., А. В. Т., Т.М.Т., В.М.Т., И.П.И. сумата 500 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Н.Д.-М., Р.И.Д. и М.Н.Д.Б.А.И.,*** А. Н., Н.И. Д., Л.Д.А. и А.Д.А.
сумата 500 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.