Решение по дело №5587/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 520
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20182120205587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

                                                № 520/30.04.2019г.,  град Бургас

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на  шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав:

                                                                                      Председател :    Петя   Георгиева

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : …………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 5587 по описа на съда за 2018 година за да се произнесе  взе предвид следното :

        

     Производството по делото е образувано по повод жалбата на Е.Б.Т. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление18-0769-004263  от 19.10.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети общо 10 контролни точки. С жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

    Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и е допустима.

    Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

     На 01.09.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 01.09.2018г. около 21,10 часа в гр.Бургас, по бул.“Демокрация“ в посока бул.“*“ пред бл.*, ж.к.“* *“ е управлявал собствения си лек автомобил „*“ с рег.№ *************, след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство „Дрегер“ с фабр.№  ARBB-0076, което в 21:18 часа е отчело 0,80 промила алкохол в издишания въздух. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0002922. Видно от протокола за химическа експертиза № 478/04.09.2018г., концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 0,35 промила. Тъй като кръвната проба е взета в 22:50 часа, извън указания в талона за изследване час, е била назначена съдебномедицинска експертиза № 483/2018г., с която е установено, че към 21:10 часа на 01.09.2018г., когато водача е управлявал моторното превозно средство, концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0,60 промила.

      Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта, получил е препис от него и не е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение.

     Административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства установени с акта за безспорно доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП  е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети общо 10 контролни точки.   

   В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление. При служебно извършената проверка съдът установи, че административното нарушение е индивидуализирано обстоятелствено и пълно, като акта и обжалваното наказателно постановление са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН.

     Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП  предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лева.

    Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази наредба в актуалната и редакция и към датата на деянието, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от наредбата  предвижда, че установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

 

 

 

 

    От показанията на свидетелите Л.Д. и Х.Х. се установи, че жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство „Дрегер“ с фабр.№  ARBB-0076, което в 21:18 часа е отчело 0,80 промила алкохол в издишания въздух.  В 21:18 часа на същия е издаден талон за медицинско изследване № 0002922, с който му е взета кръв за анализ в 22:55 часа на 01.09.2018г., видно от приложеното към делото копие от амбулаторен журнал на Отделението по спешна медицина към „УМБАЛ-Бургас“АД. Това обстоятелство кореспондира с показанията на свидетелката И.Я.-К. и З.П., извършила манипулацията по вземане на кръвната проба. Последната в показанията си  сочи, че си спомня за случай, в който е взела кръвна проба от пациент в часовия интервал, упоменат в талона, която проба впоследствие била унищожена. По настояване на полицейски служители, в тяхно присъствие на пациента е била взета втора кръвна проба за анализ, която свидетелката отразила в амбулаторния журнал с час 22:55 часа. Видно от приложения към преписката протокол за химическа експертиза № 478/04.09.2018г., концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 0,35 промила.

  При така изяснените обстоятелства няма спор, че жалбоподателят е бил проверен за наличие на алкохол, както чрез техническо средство, така и чрез кръвно изследване по реда на цитираната Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, но липсата на надлежно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта в указания в талона времеви интервал е наложило събирането на други допустими доказателствени източници. Извършена е съдебномедицинска експертиза № 483/2018г. чрез установения в практиката метод Видмарк, видно от която концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя Е.Б.Т. към 21,00 часа на 01.09.2018г. е била 0,6 промила.

     Описаната в акта фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраната доказателствена съвкупност. Свидетелските показания кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, които на свой ред се ценят от съда като обективни и достоверни. Заключението по извършената съдебномедицинска експертиза № 483/2018г. е изготвено от експерт с професионални знания и опит в съответната област, поради което неговата доказателствена стойност бе напълно кредитирана от съда. Обстоятелството, че жалбоподателят като водач е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,60 промила към 21:10 часа на 01.09.2018г., обосновава категоричен извод за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, така както деянието е квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

   При съдебния контрол относно преценката за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.

   Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което Бургаският районен съд намери, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и в тази му част, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

                                                            Р Е Ш И  :

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление18-0769-004263 от 19.10.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Е.Б.Т. ЕГН ********** с адрес *** са наложени административни наказания глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

      Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                      

                                                                                              Председател: /П/

 

Вярно с оригинала:З.К.