МОТИВИ към нохд 397/20.
Производството е
образувано въз основа на внесен обвинителен акт против Я.Т.Д. за това, че
за времето от 29.06.2019год. до настоящия момент в гр.Пазарджик като пълнолетно
лице без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол
ненавършило 16 годишна възраст а именно с В.Д.Я. ЕГН:********** ***, като към
момента на заживяването им на съпружески начала В.Я. е била на 13 години и не е
била навършила 14 годишна възраст- престъпление по чл.191 ал.3 от НК във връзка
с ал.1 от НК.
Представителят на Пазарджишка
районна прокуратура поддържа обвинението като настоява подсъдимият да получи
наказание за престъплението по чл. 191, ал.3 лишаване от свобода, определено
при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК с приложение на чл. 66, ал.1 от НК
досежно начина на изтърпяване.
Подсъдимият, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Свидетелката В.Д.Я. е родена на ***
год. и живеела баща си и баба си в с.Ковачево обл.Пазарджишка.Баща й св. Я. работел
и се грижел за тях.Когато била на 12 години, В. избягала от дома си заради
подсъдимия. .
С него тя се запознала през
лятото на 2019 година по интернет като си писали по Месинджър.Тогава св.В.Я.
била на 13 години и му казала възрастта си. Един ден отишла с такси до
Пазарджик и се видели с Д., харесали се и решили да заживеят заедно на
съпружески начала.Той я завел в дома си в гр.Пазарджик на ул.Гарибалди“№116 и я
запознал с майка си и баща си- св.Т.Д. и св.Мариана Г. Те я приели добре и тя
им казала на колко години е.В. решила да остане в дома на Д. и да заживее с
него на съпружески начала, като това станало на 29.06.2019 год., на която дата
бил роден бащата на подсъдимия и по пози повод имали семеен празник.
Още същата вечер младите
установили и сексуални отношения.
Предоставили им отделна стая в
къщата на родителите на подсъдимия, ъкдето живеели и към момента на приключване
на ДСП.
На 31.08.2019 год. когато св.Я.
навършила 14 годишна възраст , но и след това продължили да живеят заедно. Тя
ще навърши 16 годишна възраст на 31.08.2021 год.
При така установените факти по
делото прокурорът е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 191,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК и за такова деяние е предал същия на съд.
Съставомерността на деянието е
напълно установена при наличието на напълно еднопосочни доказателства относно
същата. Доказателствената съвкупност се формира на база непосредствено
депозираните и интегрираните на
съответното процесуално основание показания на свидетелите Я., Янкщова, А., Г.,
Джуртов, както и интегрираните писмени доказателства сигналл.2, социален доклад
за оценка на постъпил сигнал - л. 3 от
материалите на ДСП. Визираните доказателствени средства са непротиворечиви,
взаимно-допълващи се и съдържащи достатъчно информация относно правно-релевантните
факти, логично и хронологично последователни. Те обосновават извода на
прокурора, че налице
трайно установено фактическо съжителство /на съпружески начала/ без сключен
брак между подсъдимия, като пълнолетно лице и непълнолетната и под 16 години свидетелка.
Към момента, в който двамата са заживели съпружески, пострадалата не е била
навършила дори 14-годишна възраст, а била само на 13г.
Двамата са се установили в едно домакинство,
изградили са отношения като между съпрузи, т.е. създали са връзка, наподобяваща
брачен съюз. Това е станало без формално сключване на граждански брак по реда
на Глава втора от СК. Такъв не е бил възможен поради възрастовите ограничения,
наложени от законодателя в чл.6, ал.1 и aл.2 от СК.
Освен обективната, установена е и
субективната съставомерност на инкриминираното престъпно деяние. Подсъдимият е
извършил престъплението умишлено - с пряк умисъл, тъй като е съзнавал каква е
възрастта на девойката, предвиждал е, че установява съпружески отношения с нея
и е искал това.
Въз основа на тези изводи Съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал.3 от НК.
Като завишена се отчита
обществената опасност на деянието по чл.191, ал.3 от НК с оглед ниската възраст на подрастващата в
съжителството , установено на съпружески начала. Само като занижена , предвид
процесното престъпление и на база на липсата на предходни осъждания, се отчита
обществената опасност на дееца. Тази
преценка е и на база ноторно известните факти за традиционно установени
отношения в ромския етнос между мъж и жена още в юношеската възраст и дори
създаване на поколение в една твърде млада , неукрепнала възраст.
Честите дискусии на този актуален
проблем в публичното пространство налагат да се отчете сериозността му, но пък
в конкретния случай е доказано, че и към
настоящия момент живеят заедно в дома на родителите му, където отглеждат
новороденото си дете, припознато от бащата. Според социалните работници и видно
от изготвения по делото социален доклад - към настоящия момент няма рискове за
непълнолетната (л.28).
Двамата млади са подкрепяни от
близките и роднините си, осигурени били подслон, безопасна среда, финансови
средства и подходящи условия за отглеждане на дете.
Точно тези обстоятелства, както и
липсата на предходни осъждания за дееца, Съдът има предвид като многобройни
смекчаващи обстоятелства, които занижават съществено степента на обществена
опасност на деянието, съпоставено с тази на типичните престъпления от същия
вид. При това и като се има предвид тежестта деянието и най-лекото, предвидено
за него престъпление се оказва несъразмерно тежко - тоест несправедливо.
На тази основа наказанието се
определи при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК. При съобразяване необходимостта
наказанието да бъде от една страна справедливо възмездие за извършеното
престъпно деяние, но от друга да обезпечи постигане целените промени в
съзнанието на подсъдимия и предупредително-възпиращо въздействие както върху
него, така и върху останалите членове на обществото Съдът наложи наказание лишаване от свобода за минималния срок от три
месеца, което прецени , че не следва да бъде реално търпяно. Освен, че са
налице предвидените материално-правни предпоставки по цитираната норма (с оглед
съдебния статус на дееца л.15,добрите характеристични данни л.13, липсата на причинени имуществени вреди, както
и размера на наказанието ЛС, което се наложи ) Съдът намери, че за постигане на
личната и генералната превенция като цел на репресията не е наложително
ефективно изтърпяване на наказанието, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието се отложи
за изпитателен срок от три години.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: